№ 260041 / 25.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....…….…трети наказателен състав в публично
заседание на 25 януари..............……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година.......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова.….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………….….....…..АН дело 1 605 по описа
за 2020г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000644/ 04.11.2020г. на Директор на РД „АА”-Враца на „Е. ЕООД със седалище и адрес на управление град Бойчиновци, представлявано от И.Г.-управител е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00лв. на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала представляващата дружеството И.Г.-управител, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но взема писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 15.10.2020г. около 11.00ч. в град Бойчиновци, ул.”Гаврил Генов” № 3 при извършване на комплексна проверка на фирма „Е. ЕООД, притежаваща лиценз № 6404 за международен автомобилен превоз на товари се констатирало следното нарушение: 1.Превозвачът е допуснал до управление на влекач „Волво ФХ” с peг. № XXXX на дата 07.09.2020г, видно от CMR № 63285821/ 07.09.2020г, водача Б. Р. Й., с ЕГН xxxxxxxxxx, който не е психологически годен. Психологическата годност на водача е била валидна до 01.09.2020г.
При предявяването на акта жалбоподателят не оспорил констатациите. Не е представил и писмени възражения в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Спорното по делото е дали е жалбоподателят е извършил деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е реализирана административнонаказателната отговорност, както и правилно ли е определен вида и размера на наложеното наказание.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че водачът на МПС – свидетелят Б. Р. Й. е бил командирован за периода от 05.02.20г. до 25.08.20г. извън терлиторията на РБ – арг.л.25 заповед № 59/05.02.2020г. От показанията на свидетеля Й. се установява, че е следвало да бъде сменен с друг водач, но същият не се е явил. Предвид на това се е наложило курсът да бъде довършен от свидетеля Й. с дата на връщане 07.09.2020г. видно от ЧМР л.12 от делото. При връщането в РБ срокът на удостоверението за псигическа годност е бил изтекъл към дата 01.09.2020г. В този смисъл са и показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели – Л.К., К.Я. и Б. Й..
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага И..
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за които е наказан, но това е първа такава проява, доколкото няма доказателства за друго. Нещо повече, водачът на МПС – свидетеля Й. е предвидил връщане в страната преди датата на изтичане на удостоверението за психологическата му годност, но поради други обстоятелства не е успял своевременно да се пристигне в РБългария. Следва да се отбележи, че закъснението е само 6 дни, което не може да се приеме за продължителен срок.
С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000644/ 04.11.2020г. на Директор на РД „АА”-Враца, с което на „Е. ЕООД със седалище и адрес на управление град Бойчиновци, представлявано от И.Г.-управител е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00лв. на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: