ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 238 Дата 05 февруари 2020 год. Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти
състав,
в закрито заседание на 05 февруари
2020 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
…………………..
Прокурор:
………………….
разгледа адм. дело № 55 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид следните
обстоятелства:
Съдът е
сезиран с жалба, подадена от И.Н.Р., изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Бургас, предявена на основание чл.276, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, с което се иска да бъде задължен началника на Затвора Бургас да му
предостави поискани документи, представляващи подадени от жалбоподателя
заявления, жалби, сигнали, както и да бъде задължен началника на Затвора Бургас
да представи заповедта, с която се ограничава допускането до каре 2 през
почивни и празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час.
По
делото постъпи изпратената от началника на Затвора Бургас административна преписка, видно от която
уведомява съда, че на територията на затвора има обособени две места за престой
на открито, който е с продължителност 1час и 45мин., поради което е изпълнено
изискването по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Искането
е процесуално недопустимо за разглеждане, поради следните мотиви:
От
административната преписка става ясно, че се касае за заявление, подадено от
пълномощник на жалбоподателя - неговата майка В.Р., с което е поискано от
началника на затвора да предостави копия на подадени от жалбоподателя заявления
и жалби и отговорите към тях, които да послужат за представяне пред държавни и
международни институции, като исканите документи са подробно изброени с
входящите им номера. Началникът на затвора разгледал искането, по което бил
изготвен отговор № 2602/06.12.2019г., видно от който, уведомил пълномощника, че
искането за предоставяне на копия от документите не се уважава, тъй като
приложеното пълномощно е с отпаднал предмет, важащо за наказателно
производство, приключило през 2008г. Против този отказ жалбоподателят изготвил
жалба рег. № 4060/19.12.2019г., като представил генерално пълномощно от
08.08.2019г., видно от което упълномощил своята майка В.Р. да го представлява
пред всички държавни органи и институции, като отново поискал да бъдат
предоставени на този пълномощник исканите документи.
Производството
по Част Шеста от ЗИНЗС, озаглавена Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко
или унизително отношение, регламентира правната възможност всеки лишен от
свобода или задържан под стража да може да иска прекратяването на такива
действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са в
нарушение на забраната по чл.3 от закона, респ. може да иска извършването на
действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана.
От своя страна, нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС императивно определя, че
осъдените и задържаните под стража лица не бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Производството
по чл.276 и сл. от ЗИНЗС се родее с тези по чл.250 и чл.256 от АПК. Отнесено
към настоящия случай, следва да се приеме, че се оспорва незаконосъобразно
бездействие по предоставяне на искани от лишения от свобода документи. Така
предявено, искането по чл. 276, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС
не следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяното бездействие не се
отнася до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, респ. не е налице хипотеза,
която да изисква преустановяване на бездействието в бърз порядък, така щото да
се преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение. Т.е.,
предпоставка за защитата по Глава Шеста от ЗИНЗС е не само наличието на
незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, но то
следва да касае и условията за изтърпяване на наказанието, както са примерно
изброени в ал.1 на чл.3 от с.з.
Аналогично съдът подхожда и по
отношение на твърдяното бездействие да се предостави издадената заповед за
определяне времетраенето на престоя на открито, като тук следва да се допълни,
че няма данни тази заповед да е била искана. Друг би бил случаят, ако престоят
на открито е с фактическа продължителност под установения законов мининум от
1час, в който случай могат да се обжалват фактическите действия на
административния орган по реда на чл.276 от ЗИНЗС, свързани с ограничаването на
престоя.
На основание изложените мотиви, поради
липса на предпоставката – нормативно бездействие в контекста на наличие на
неблагоприятни условия и/или понасяне на изтезание, нечовешко или унизително
отношение в процеса на изтърпяване на наказанието, обосновава извода за
недопустимост на оспорването, поради което жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – да се прекрати, с оглед на което
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на И.Н.Р.,
изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас,
предявена на основание чл.276, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, с искане да бъде
задължен началника на Затвора Бургас да му предостави поискани документи,
представляващи подадени от жалбоподателя заявления, жалби, сигнали, както и да
представи издадена заповед, с която се ограничава допускането до каре 2 през
почивни и празнични дни и намаляване времето на открито до 1 час.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №
55/2020г. по описа на Административен съд Бургас.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Административен съд Бургас в 7-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: