Решение по дело №293/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Д. И. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ****, чрез адв. С. К., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 24-0432-000383 от 13.12.2024 г., издадена от началник сектор към РУ 01 към ОД на МВР – Пловдив, с която заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 4 ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на лице, на което са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Основните възражения се свеждат до това, че в представената по делото справка от ответния административен орган не фигурира НП № 24-0432-000184 от 12.03.2024 г. на ОДМВР Пловдив, РУ 01, съгласно което се отнемат 10 контролни точки на жалбоподателя. В тази връзка се твърди, че не е налице една от предпоставките на чл. 157, ал.4 от ЗДвП - към датата на издаване на административния акт да бъдат отнети всички контролни точки на водача. Твърди се също, че представената справка, в която не фигурира посоченото НП, представлява удостоверителен документ и е годно доказателствено средство.

На следващо място се сочи, че обжалваната ЗНПАМ е незаконосъобразна, тъй като в същата не са изложени мотиви, както и липсва описание на СУМПС. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът - началник сектор към Първо РУ при ОД на МВР Пловдив, в нарочно становище към административната преписка оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Посочва, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на материално правните и процесуално правните изисквания на закона. Излага доводи, че в случая са налице безспорни писмени доказателства, че жалбоподателят е загубил правоспособност да управлява МПС съгласно чл. 171,т.4 от ЗДвП-загуба на всички контролни точки и не е изпълнено задължението по чл.157,ал.4 от ЗДвП. Сочи, че нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна мярка, като действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането на мярката, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Административен съд – Пловдив, четиринадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес срещу годен за обжалване административен акт и в преклузивния срок за неговото обжалване - видно от разписката към представената заповед, същата е връчена на лицето на 24.01.2025г., а жалбата е подадена на 07.02.2025г., чрез ОД на МВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив до Административен съд – Пловдив, т. е. в закоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал.1 АПК.

На първо място съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква „а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото производство е представена заповед № 317з-3162/ 15.04.2022г. на министъра на вътрешните работи, с която са възложени правомощия по ЗДвП на Областните дирекции на МВР. Следователно административният акт е бил издаден при наличие на материална компетентност от страна на автора му.

Относно материалната законосъобразност на издадената заповед, съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се постановява принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. От своя страна разпоредбата на чл.157, ал.4 ЗДвП създава задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност, да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП през 2022г. и 2024 г. и издадени въз основа на тях влезнали в сила наказателни постановления, с които са наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП, за които е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на Свидетелството за управление на МПС, са отнети на жалбоподателя общо 42 бр. контролни точки, със следните наказателни постановления: НП №24-0432-000606/04.07.2024г., ОДМВР ПЛОВДИВ РУ 01 Пловдив, дата на връчване: 30.07.2024 г., дата на влизане в сила: 12.11.2024 г. - отнети 10 контролни точки; НП № 24-0432-000605/04.07.2024г., ОДМВР ПЛОВДИВ РУ 01 Пловдив, дата на връчване: 30.07.2024г., дата на влизане в сила: 28.09.2024 г.-отнети 8 контролни точки; НП № 24-0432-000184/12.03.2024г., ОДМВР Пловдив РУ 01 Пловдив, дата на връчване: 21.03.2024 г., дата на влизане в сила: 13.11.2024 г. - отнети 10 контролни точки; НП № 22-1030-006055/19.08.2022г. ОД на МВР ПЛОВДИВ Сектор „Пътна полиция“ . Пловдив, дата на връчване: 18.09.2022 г., дата на влизане в сила: 04.10.2022 г. - отнети 14 контролни точки. Наличното Свидетелство за Управление на МПС не е отнето от лицето.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, административният орган е приел, че жалбоподателят губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне СУМПС, съответно е изведен извод, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП.

В хода на съдебното производство са представени и приети доказателства по описа, с писмо с вх.№ 4148 от 11.03.2025г. и с молба с вх.№ 5280 от 26.03.2025г. След даване ход на делото по същество от процесуалния представител на жалбоподателя е представена молба с вх. № 8980 от 29.05.2025 г., с приложено към нея Удостоверение № 717 от 22.05.2025 г., издадено от ОДМВР Пловдив с искане за отмяна на хода по същество с доводи, че в представената справка не фигурира НП № 24-0432-000184/12.03.2024г.

Молбата е неоснователна, тъй като от една страна по делото с административната преписка са представени два броя справки, от които е видно, че посоченото НП фигурира /вжл.л.40 - 44 и л. 83-87 по делото/, а от друга страна, по изложените по-горе мотиви, наличието на справка, в която нефигурира цитираното НП, което е обжалвано от настоящия жалбоподател и потвърдено с влязло в сила решение, не е съществено процесуално нарушение и не би довело до друго решение по същество на спора.

Заповедта е издадена и в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че на жалбоподателят, с влезли в сила НП на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, не са спорни по делото, а и се доказват посредством представените писмени доказателства, част от административната преписка по издаването на процесната заповед.

Жалбоподателят твърди, че е бил подведен, тъй като в издадената му справка за нарушител с изх. № 171 от 27.01.2025 г. не фигурира НП № 24-0432-000184/12.03.2024г. на ОДМВР Пловдив РУ 01, съгласно което се отнемат 10 контролни точки. Съгласно същата справка жалбоподателят е спокоен, че има необходимите точки, за да използва СУМПС, поради което не може да му се вмени и задължението да върне шофьорската си книжка.

Действително, това НП липсва в представената от жалбоподателя справка, но същото НП е било обжалвано от самия жалбоподател, във връзка с което е образувано административнонаказателно дело №1922/2024 г., по което е постановено Решение № 996 от 19.07.2024г., с което е потвърдено НП № 24-0432-000184/12.03.2024г., издадено от началника на Първо РУ при ОДМВР Пловдив. С Определение № 9804 от 13.11.2024 г. по адм. дело № 936/2024 г. на Административен съд Пловдив, е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. М. против Решение № 996/19.07.2024г. по адм. дело №1922/2024г. на ПРС.

С оглед горното безспорно се установява, че жалбоподателят е уведомен, че с влязло в сила решение е потвърдено НП № 24-0432-000184/12.03.2024г., издадено от началника на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, с което заедно с наложената глоба на жалбоподателя са му отнети и 10 контролни точки.

В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е съществен въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Поради това само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им.

В случая са налице данни, че горепосоченото НП е сведено до знанието на жалбоподателя, същото е обжалвано от него и е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 171, т. 4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

Фактът, че всички контролни точки на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила и цитирани в заповедта наказателни постановления, е безспорно доказан от самите наказателни постановления, независимо, че НП № 24-0432-000184/12.03.2024г., издадено от началника на Първо РУ при ОДМВР Пловдив не е отбелязано в справката за нарушител/водач, представена от ОДМВР Пловдив. Липсват данни по делото, а такъв факт не се и твърди от страна на жалбоподателя, той да е положил успешно нов изпит и да е възстановил правата си на водач. От друга страна, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателните постановления без да е необходимо да настъпят някакви други факти или обстоятелства.

Следователно, в настоящия случай са били налице кумулативно двата елемента от фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП – загубване на придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той няма право на преценка относно дължимите от неговата страна правни актове и действия, които следва да извърши, а задължително трябва да издаде заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП.

В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При този изход от спора и липсата на заявени претенции за разноски за ответната страна, съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ****, против заповед за принудителна административна мярка № 24-0432-000383 от 13.12.2024 г., издадена от началник сектор към РУ 01 към ОД на МВР – Пловдив, с която заповед е наложена на Д. И. М. принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 4 ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на лице, на което са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението е окончателно.