РЕШЕНИЕ
№ 1555
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря Т. Е. П.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110206752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод на жалба с входящ № 52-00-56-3538 от 15.04.2021 г. от „Д.”
ЕООД, ЕИК175434307, със седалище и адрес на управление: град С. , бул. „О.” №,
представлявано от И. Т. Н., ЕГН **********, в качеството му на управител. Жалбата е
подадена чрез адвокат Н.Г., с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. „П. М. Б.” № .,
офис ., против Наказателно постановление (НП) № 42-0002052 от 03.08.2018 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – София (ОО „АА” София), с
адрес: гр. С., ул. „В.” № ., към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – София
(РД „АА” София) на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА „АА”), с
което на основание чл. 104, ал. 7, предложение първо от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) на жалбоподателя са наложени две идентични имуществени санкции в размер на
5000 (пет хиляди) лева, всяка от които за нарушения на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП.
В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно и необосновано. Сочи
се, че НП не отговаря на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като е
налице несъответствие между описаното нарушение и нарушените законови разпоредби.
Твърди се, че административнонаказващият орган не е взел под внимание направеното от
жалбоподателя възражение срещу акта за установяване на административно нарушение
(АУАН), като от възражението и приложените към него документи, се установява, че
процесните товарни автомобили не са били собственост на дружеството към датата на
1
съставяне на АУАН. Моли съда да отмени процесното НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят, „Д.” Е., редовно призован, се представлява
от адвокат Н.Г., с пълномощно по делото. Последният моли съда да уважи молбата и да
отмени атакуваното НП. Сочи, че процесните товарни автомобили, за които се твърди, че не
са съхранявали тахогравски карти, са продадени. Навежда аргументи, че не е извършена
проверка дали дружеството е продължило да ползва товарните автомоби, от което
обстоятелство възниква задължението за пазене на тахографските карти. Моли за
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 400 (четиристотин) лева.
Въззиваемата страна – РД „АА” София, редовно призована, не изпраща представител.
В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена до
съда, прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в
случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
С АУАН Серия А-2018, бланков № 252488 от 23.05.2018 г., съставен от Г. Т. Ж., на
длъжност инспектор в ОО „АА” София, в присъствието на свидетеля Д. Г. СТ., било
установено, че на 23.05.2018 г., около 15:50 часа, в град С., на ул. „В.” № ., при извършване
на комплексна проверка, във връзка с писмо на РД „АА” София № 14-00-28-878 от14.04.2018
г., на „Д.” ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: град С. ., бул. „О.” № .,
притежавал Лиценз № .., изтекъл на 02.02.2018 г., било констатирано, че превозвачът не е
съхранил тахографските листа на товарен автомобил с регистрационен № СВ..., марка „С.” и
товарен автомобил с регистрационен № СВ.., марка „М.” за периода от 01.06.2017 г. до
31.01.2018 г., като е длъжен да ги представи при проверка най-малко една година след
тяхното приключване.
АУАН бил подписан и получен на 23.05.2018 г. от Д. Г. И. – упълномощено лице.
На 30.05.2018г. било получено Възражение с входящ № 52-00-29-2984 от 30.05.2018
г. от жалбоподателя, към което били приложени документи, доказващи факта, че товарните
автомобили, за които не са били представени тахографски листа, не са били собственост на
дружеството към момента на извършване на проверката.
На 03.08.2018 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна
квалификация, било издадено атакуваното НП № 42-0002052 от 03.08.2018 г., от Началника
на ОО „АА” София, с което на основание чл. 104а, ал. 7, предложение първо от ЗАвП на
жалбоподателя са наложени две идентични административни наказания – „глоба” в размер
на 5000 (пет хиляди) лева, всяко ог тях за нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
2
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното производство пред
съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и
доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите
подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Жалба с вх. №
52-00-56-3538 от 15.04.2021 г.; НП № 42-0002052 от 03.08.2018 г.; Възражение № 52-00-29-
2984 от 30.05.2018 г.; АУАН Серия А-2018, бланков № 252488 от 23.05.2018 г.; копие на
молба до НАП № С 210022-000-0163646 от 08.04.2021 г. за предоставяне на препис от
наказателни постановления; копие на съобщение от електронна поща от 08.04.2021 г.;
Справка-удостоверение № 582 от 07.04.2021 г.; Договор за правна защита и съдействие от
10.04.2021 г.; копие на пълномощно от И. Т. Н. в полза на Д. Г. И. от 01.12.2014 г.; копие на
Договор за покупко-продажба на моторни превозни средства от 23.11.2016 г.; копие на
Констативен протокол за извършена комплексна проверка от ИА „АА” от 23.05.2018 г.;
копие на писмо № 14-00-28-878 от 14.04.2018 г.; копие на Договор за продажба на моторон
превозно средство от 29.12.2015 г.; копие на Заповед на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията № РД-08-30 от 24.02.2020 г. и копие на
длъжностна характеристика от 02.04.2020 г.
Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях, по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
В съответствие с фактическата страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално
допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
акт. По отношение на преклузивния срок за депозиране на жалбата по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
административнонаказващият орган не е представил доказателства за надлежното връчване
на процесното НП на жалбоподателя в съответствие с изискванията на чл. 58 от ЗАНН,
поради което, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
3
инстанция по същество в съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на обжалваното НП т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въпреки, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени, липсват доказателства за
материалната компетентност на съответните лица за съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП. Административнонаказващият орган е представил Заповед на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията № РД-08-30 от 24.02.2020 г. и
копие на длъжностна характеристика от 02.04.2020 г., които видимо са издадени след датата
на съставяве на АУАН – 23.05.2018 г. и датата на издаване на процесното НП – 03.08.2018 г.
Освен това, сама по себе си заповедта определя длъжностните лица от ИА „Автомобилна
администрация”, на които е предоставена материална компетентност за издаване на
наказателни постановления от категорията на процесното НП, но към съответната заповед
аднимистративнонаказващият орган е трябвало да представи и доказателство за
назначаването на издателя на процесното НП на някоя от длъжностите, на които е
предоставена подобна компетентност. За разлика от НП, по отношение на съставителя на
АУАН такова доказателство е представено, но то също е неотносимо поради факта, че и
датата на представената длъжностна характеристика на актосъставителя – 02.04.2020 г.
следва датата на съставяне на АУАН – 23.05.2018 г. Доколкото съдът намери пороци в НП,
които са абсолютна предпоставка за отмяна на процесното НП, то и не намери за
необходимо да възобновява съдебното следствие и да изисква допълнителни доказателства
за компетентност на контролните органи и наказващия такъв.
На следващо място, съдът намери, че са нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, които са императивни и гарантират както правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, така и възможността съдът да провери
относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към
приведената в действие санкционна норма. Неспазването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН води до
порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за отмяна на
атакуваното НП.
В настоящия случай, както в процесното НП, така и в АУАН, липсва точно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават, а това е нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Точното описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено са основни признаци от състава на всяко едно твърдяно нарушение и са
абсолютно необходими и задължителни реквизити, както на АУАН, така и на НП, видно от
цитираните законови разпоредби.
Освен това, съдът намира, че административнонаказващият орган не е спазил
разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН преди да издаде НП да провери законосъобразността на
4
АУАН и да вземе предвид постъпилите възражения, като при необходимост извърши и/или
разпореди допълнително разследване. Неизпълнението на подобно императивно правило
винаги представлява нарушение на процесуалните правила, а в случаите, когато е довело до
непълнота на доказателствата, е и съществено такова, обуславящо отмяна на НП.
Видимо от представените по делото доказателства, жалбоподателят е направил
възражение против АУАН Серия А-2018, бланков № 252488 от 23.05.2018 г., което е
депозирано четири дни след законоустановения срок за подаване на възражение. От
приложенията към възражението несъмнено се установява, че към датата на извършване на
документалната проверка – 23.08.2018 г., процесните товарни автомобили: товарен
автомобил марка „С.” с регистрационен № СВ... и товарен автомобил марка „М.” с
регистрационен № СВ..., продадени съответно на 29.12.2015 г. и 23.11.2016 г., не са били
собственост на дружеството жалбоподател. Въпреки това, административнонаказващият
орган не е проверил представените факти, които са от съществено значение за издаването на
процесното НП.
В допълнение, съдът установи, че в издадения на 23.05.2018 г. Констативен протокол
за извършената комплексна проверка на дружеството за периода 01.06.2017 г. до 31.01.2018
г. са записани моторни превозните средства, които към датата на проверката не са били
собственост на дружеството, видимо от представените договори за покупко-продажба. В
тази връзка, не може да се установи причината, поради която от няколко продадени с един и
същ договор товарни автомобила, едни са описани в горния Констативен протокол, а други
не.
Освен това, в хода на съдебното следствие не е представен изтеклия на 02.02.2018 г.
Лиценз № ... за извършване на превозваческа дейност от жалбоподателя, към който лиценз са
вписани моторните превозни средства, с които се осъществява дейността на дружеството по
лиценза и които в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, изречение второ от ЗАвП, са
записани в регистъра на моторните превозни средства към лицензите на Общността и
лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, воден от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
В съответствие с посочената, като нарушена правна норма на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП,
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови
тахографи.
Съобразно тази законова разпоредба, за да е съставомерно деянието по чл. 91в, т. 1 от
ЗАвП, следва да се установи, че през проверявания период дружеството е извършвало
превози на територията на страната с процесните автомобили – в случая, с товарен
автомобил марка „Мерцедес” с регистрационен № СВ1045АН, който е продаден на
23.11.2016 г. т.е. в рамките на проверявания период.
В съответствие с изложеното, съдът счита, че в хода на
5
административнонаказателното производство не са събрани доказателства, от които по
безспорен и категоричен начин да се обоснове извод за извършено нарушение от
жалбоподателя. Напротив, представените Договора за покупко-продажба на автомобили с
нотариална заверка на подписите от 23.11.2016 г. и Справка–удостоверение № 582 от
07.04.2021 г. са по-скоро доказателство за обратното, доколкото наказващият орган не е
ангажирал доказателства както за предоставянето им за ползване на продавача, така и за
реално извършвана дейност от него с процесните товарни автомобили.
При тези обстоятелства, съдът намира извода за безспорна доказаност на
административното нарушение за сторен при превратен анализ на събраните по делото
доказателства.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 400
(четиристотин) лева, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002052 от 03.08.2018 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. София, с което на
основание чл. 104 а, ал. 7, предложение първо от ЗАвП, на „Д.” ЕООД, ЕИК.., са наложени
две идентични административни наказания – „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет
хиляди) лева, всяко от които за нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати на „Д.”
ЕООД, ЕИК ...., представлявано от И. Т. Н., сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София,
по реда на глава XІІ от АПК и на основанията по НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6