Присъда по дело №98/2021 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 8/11.07.2022 г. по НЧХ дело № 98/2021г. по
описа на БРС, І-ви наказателен състав.

ЯН. Г. ЯН. от гр. С., обл. С. е подал частна тъжба срещу Ц. ИВ. Й. от гр.
Б., обл. В.. В тъжбата се твърди, че : на 15.04.2021 г., ок. 10,00 ч., в с. Б., обл.
В., на тротоар срещу входа на стопанска сграда, собственост на „Био Ангус
Груп“ ООД, в присъствието на много хора, вкл. проверяващи от БАБХ Видин
и РИОСВ Монтана, местни жители също, и на самия тъжител, подсъдимата Ц.
Й. за пореден път отправила обидни думи към Я.Я. – “измамник”,
„ненормален“, „фалшификатор“. Преди това, на 02.04.2021 г., подс. Й. от
собствения си двор в с. Боровица, който бил съседен на имота – стопански
двор на „Био Ангус Груп“ ООД, виждайки Я.Я. до метално съоръжение –
„станок“, в присъствието на множество хора, започнала да отправя редица
обиди, клевети и квалификации, като „ти си ненормален“, „твоите документи
за парцелите около стопанския двор са фалшиви“, “ти си измамник и
фалшификатор“, „взимаш земите на хората незаконно“. Също така в тъжбата
се твърди, че на 31.03.2021 г., ок. 14.15 ч., говорейки по мобилния си телефон,
близо до оградата на стопанския двор, Й. обяснила на висок глас „ Тоя Я.Я.
ще го изгоня от тук, аз изгоних тези с козите и овцете, та тоя ли измамник
няма да разкарам, ето направи ферма пред вратата ми“. Според тъжителя
обидната дума в този случай е „измамник“. Тъжителят излага, че от края на
2020 г. многократно подсъдимата е нанасяла обиди на същия, но до момента
на подаване на настоящата тъжба, той не е предприемал действия за защита
на правата си. Твърди още, че Й. от това време – края на 2020 г., многократно
е сезирала с жалби различни институции по повод дейността на стопанството
на „Био Ангус Груп“ ООД – отглеждането на животни в това стопанство. Я.
счита, че не е провокирал отправянето на обидните думи към него, като с тях
са накърнени честта и достойнството му, морално неприемливи са и го
унижават. Тъжителя е поискал в тъжбата си, подсъдимата да бъде призната за
виновна за нанесените обиди на посочените по-горе конкретни три дати, и да
бъде наказана за поведението си – извършено престъпление по чл.146 от
НК.
Частният тъжител Я. е конституиран и в качеството на граждански
ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният
от ищеца срещу подсъдимата, граждански иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 7000,00 лв. В хода на съдебното
производство, повереникът на гражданския ищец поддържа иска и моли съда
да го уважи, като присъди и разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

В с.з., повереникът на частния тъжител заяви, че поддържа
повдигнатото обвинение. В пледоарията си сочи, че деянието по чл.146 НК е
доказано от фактическа и правна страна, същото е продължавано, и пледира
1

на подс. Й. да бъде наложено справедливо наказание, като не се прилага чл.78
А от НК, тъй като не са налице предпоставките за това.
Подсъдимата Ц. Й. се явява в с.з. лично и с упълномощен от нея
защитник. Й. не се признава за виновна и отрича излаганата от тъжителя
фактическа обстановка. Иска да бъде оправдана, самата тя се чувства
потърпевша от дейността, извършвана в близост до имота й в с. Боровица –
отглеждането на животни, което правело престоя й там невъзможен, поради
миризмите от стопанството. Твърди, че има здравословни проблеми и
предизвикан стрес от ситуацията. Защитникът на подсъдимата пледира също
за оправдаване, поради недоказаност на обвинението в цялост, а алтернативно
– при признаване за виновна Й., счита че следва да се приложи чл.78 А от
НК, като се отхвърли гражданския иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Ц. ИВ. Й. е родена на ...................г. в гр. Б., обл. В., живее в гр. Б.,
българка, български гражданин, омъжена, не осъждана, със средно
образование, с ЕГН **********.
В края на 2019 г., в имот – бивш стопански двор, в с. Б., общ. Б., обл. В.
била започната дейност от фирмата „Био Ангус Груп“ ООД. Дейността се
изразявала в отглеждане /угояване/ на телета, а управител на фирмата била
свид. Т. С..
В съседство с този стопански двор, недвижим имот имала и
подсъдимата Ц. Й. – къща и двор. Тя живеела постоянно в гр. Б., но заедно
със съпруга си - свид. Е. Й., понякога и внучката й – свид. Цв. Н., посещавали
имота си в селото.
Откакто обаче в стопанския двор реално докарали животни за
отглеждане, Й. усещала миризма от дейностите там и това я дразнело. Също и
други жители на селото изпитвали неприятни усещания от миризмите,
отделяни от животновъдното стопанство. Това пораждало недоволство в
живущите/пребиваващите в селото, а самата подсъдима неколкократно
сигнализирала различни институции – за проверки в обекта с телетата. Това
предизвикало и влошаване отношението към фирмата, стопанисваща обекта.
Свид. П. – съсобственик на фирмата “Био Ангус Груп“ ООД и управителят й
– свид. Т. С., идвали да работят или контролират дейността в обекта. Да им
помага често в стопанството бил и частният тъжител Я. Г. Я., тъй като майка
му също била съсобственик във фирмата. Подс. Й. не криела недоволството
си от разпространяваната миризма от фермата, вкл. и пред посочените лица.
На 02.04.2021 г. , подсъдимата Й., свид. Е. Й. и Цв. Н. били в имота им в
с. Б.. Дворът им бил ограден с телена мрежа. Стопанството с телета пък, в
частта си около „станок“-а, където преминавали като през портал, вътрешен,
животните, с цел мерене, било оградено с плътен зид, висок ок. 2 м.. След
2

зида, оградата му продължавала, но изградена от метални елементи. Между
двата имота - на Й. и стопанството, имало затревено пространство, ок. 1 м.
широко. Така на посочената дата – 02.04.21 г., подсъдимата била в двора си,
недалеч от оградната мрежа, а в двора на животновъдния обект, до „станок“-
а, били частния тъжител Я. и свид. П. и С.. Й. забелязала тъжителят Я. и го
попитала кога ще „махнат кравите“, които й миришат. След това отправила
обидни думи към него – „измамник, фалшификатор“, „ненормален“. Казала,
че документите за имота /стопанския двор/ са фалшиви и той /Я./ вземал
имотите на хората незаконно.
На 15.04.2021 г., била извършена проверка от контролни органи на
стопанството на „Био Ангус Груп“ ООД в с. Б.. Проверката била
предизвикана от жалба на подс. Й.. Преди обяд на тази дата, около портала –
вход в оградата, на стопанския двор на „Био Ангус Груп“ ООД се събрали
жители на с. Б., вкл. и подсъдимата Й., свид. П. И. и съпруга й, и други хора.
Пристигнала комисия от проверяващи – трима служители на РИОСВ-
Монтана / вкл. свидетелите Р. Ц. и Ем. П./, двама на ОД“БХ“-Видин, А. Т. –
зам. кмет на община Белоградчик. С тях били и свид. О. Г. – кмет. наместник
на селото, както и свид. Н. Д. – еколог в община Б. / гл. експерт „Регионално
развитие, планиране и устойчиво развитие“/. От страна на фирмата,
собственик, присъствали свид. Ив. П. и Т. С.. При пристигането на
служебните лица, подс. Й. започнала да обяснява какви са й оплакванията –
как мирише неприятно от животновъдния обект, че има мухи от него, че не
може тя да си ползва не обезпокоявано своя имот, като била подкрепена и от
други присъстващи там жители. Разговаряли най-вече с представителя на
ОД“БХ“ – д-р В. Комисията държала да влезе в стопанството и да провери
оплакванията по сигнала. Така в двора на животновъдния обект влезли
служителите на РИОСВ-Монтана, ОД „БХ“-Видин, А. Т., Н. Д., О. Г. и И. П. и
Т. С.. Те обходили територията на фермата, не констатирали наличие на тор
от животните, натрупана някъде, не видели да се изхвърлят / през тръби или
подобни съоръжения/ отпадни води в реката, преминаваща до фермата.
След като установили всичко това, членовете на комисията, заедно с
кметския наместник Гаврилов отишли в кметството на селото, за да оформят
констативен протокол за извършената проверка. Така бил съставен КП № СП-
17/15.04.2021 г., представен на съда в с.з.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на: обясненията на подс. Й., показанията на свидетелите. Р. Ц., Ем. П.,
О. Г., Н. Д., П. И., частично показанията на свид. Ив. П., Т. С., Е. Й. и Цв. Н.,
справка за съдимост на подсъдимата, писменото доказателство – констативен
протокол от съвместна проверка, представен и приет в с.з. от съда.
Не се оспорват по делото фактите, че в съседство с имот на
подсъдимата Й. в с. Б., общ. Б., обл. В., има животновъдно стопанство на „Био
Ангус Груп“ ООД. В стопанството се отглежда за угояване едър рогат
добитък / телета /, а поне един от съсобствениците във фирмата, извършваща
3

дейността в стопанството е свид. Ив. П.. Фирмата е с управител свид. Т. С., а
техен общ познат и приятел е частният тъжител Я., който често посещавал и
помагал в обекта с животните. Дейността на фермата била от към края на
2019 г.
Съдът няма причина да не кредитира гласните доказателства по делото
– показания на разпитани свидетели, по инициатива на подсъдимата, които
изясниха какви настроения е имало в селото по повод стопанството-ферма на
„Био Ангус Груп“ ООД, както и мнението конкретно на подсъдимата. Имало
е оплаквания, както пред кметския наместник на село Б., така и писмени
такива до контролни институции за животновъдния обект. Няма основание да
не се приеме за вярно, на базата на тези показания, че Й., от позицията на
гражданин, имаща имот в посоченото село, и то съседен на имота с фермата, е
имала многобройни оплаквания от причиняван й дискомфорт от миризми и
мухи, както и че е реагирано на тези оплаквания – извършвани проверки на
обекта.
От правна страна:
1. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подс. Ц. ИВ. Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 НК във вр. чл.146 ал.1 от НК – като
:
От обективна страна – на 02.04.2021 г., в с. Б., общ. Б., обл. В., Ц. Ив.
Й. е нарекла частният тъжител Я. Г. Я., „ненормален“, „измамник“ и
„фалшификатор“, публично - в присъствието на други хора .
Престъплението е извършено на публично, т.к. , макар и обидните
изрази да са произнесени в двора, частен имот, на подсъдимата, то те са били
отправени все пак на открито място, в „разговор“ с лице, намиращо се в друг
имот, на разстояние, макар и не голямо от Й., в присъствието на свидетели, и
е могло да бъдат възприети и от още, случайни лица. Изречени са високо, с
цел да бъдат чути, и са чути, от адресата им. Поради което съдът приема, че е
налице квалифициращият признак - "нанесена публично". За това
обстоятелство е достатъчно обидните думи или действия да са възприети, от
трети лица. Не е задължително дори мястото да е публично.
Съдът намира, че в хода на проведеното съдебно следствие се доказа
авторството на деянието и вината на извършителя – подсъдимата, по
обвинението за нанесена „обида“ – на 02.04.2021 г., чрез употребата на
думите „ненормален“, „измамник“ и „фалшификатор“ спрямо тъжителя / за
които думи е повдигнато обвинение в тъжбата/. Съдът не намери за
ангажирани доказателства, за обстоятелствата - притежавани от тъжителя
документи за някакви парцели около стопанския двор на фермата,
собственост на фирма „Био Ангус Груп“ ООД, за да може чрез изречени
клевети дори / както се твърди в тъжбата/ в такава насока – „фалшиви
документи“, да се засегнат честта и достойнството на тъжителя, респ. спрямо
него да може да бъде извършено престъплението „обида“, както се сочи в
4

тъжбата, а и свид. Подолински единствен указа, че Й. е изрекла фраза – общо,
„документите за имотите на горния стопански двор са фалшиви, взимаш
земите на хората незаконно“. Което съдът не свързва с „парцели, около
стопанския двор“, нито да са такива на тъжителя, както се описва в тъжбата и
се иска осъждане единствено за „обида“, по чл.146 ал.1 от НК.
За повдигнатото обвинение с тъжбата, относно посочената от съда дата
– 02.04.21г., се събраха доказателства, които да подкрепят тезата на тъжителя
– показания на свид. П. и С.. И именно в тази им част – относно поведението
на подсъдимата на 02.04.21 г., съдът възприема за истинни думите на тази
двама свидетели. И двамата – П. и С. по идентичен начин описаха приетата от
съда фактическа обстановка. А именно, че на 02.04.21 г. Ц. Й. е била в
собственият си двор, като там са били и съпругът и внучката й. Последните /
Й. и Н./, без да сочат точна дата, но не съобщават за друг, различен случай,
също не отричат, че е имало разменени реплики между Й. и Я. по повод
отглеждането на животни / „крави“ както се изразяват подсъдимата и свид.
Н./, а и самата подсъдима признава в обясненията си – че е поставила тогава
именно въпроса на Я. Я. – за неприятна миризма и за преместване на
животните. Тези реплики очевидно са станали по-остри от страна на
засегнатата от присъствието на животните подсъдима, и са я предизвикали да
изрече обидни думи към събеседника си. Свид. Подолински и Стоянова
съобщиха точните изрази, които са чули – „измамник“, „не нормален“, и
„фалшификатор“. За тях е повдигнато и обвинение за извършена „обида“. При
така опасваната ситуация – присъствалите свидетели, е напълно възможно и
житейски „нормално“ съпругът на Й. и внучката й , поради заинтересованост
да не желаят да съобщят пред съда за действителното поведение на Й., респ.
за да не свидетелстват в нейна вреда, да не говорят истината за случая, затова
и съдът приема позицията им на „не чули обидни думи“ за неотговаряща на
истината.
От субективна страна - подс. Ц. Й., за деянието, което съдът прие, че е
извършила и е виновна: според съда е действала при условията на пряк
умисъл - съзнавала е общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждала е настъпването на обществено опасните последици от него и е
искала настъпването им. Това е така, тъй като тя е съзнавала
противоправността на своето поведение – че чрез отправените думи, до които
са имали достъп и трети лица, излага обстоятелства относно личността на
едно физическо лице – Я. Я., като гражданин, които обстоятелства е
предвиждала, че ще засегнат чувството му на чест и достойнство, и е целяла
настъпването на тези последици. Осъзнавала е, че съобразно общочовешкия
морал, думите й имат негативно значение, което би засегнало честта и
достойнството на всеки индивид, независимо отговорят ли на истината и
какво е действителното отношение / причини/ на този човек за присъствие и
съдействие в стопанския животновъден обект. С отправените към Я. Я. думи
от разстояние / през оградите на двата съседни имота/, Й. е целяла
твърденията й да достигнат до съзнанието и на трети лица – поне
5

присъствалите там представител и служител на фирмата, стопанисваща
обекта за отглеждане на животни.
Причини за извършване на престъплението са негативното отношение
на извършителя към „съседите“ по имот, вкл. и към тъжителя, като често
присъстващ там и подпомагащ дейността във фермата, и то отношение - от
по-рано, формирано няколко години, също - ниското правосъзнание на
подсъдимата - незачитане от нейна страна на основните човешки ценности -
неприкосновеност на личното чувство за чест и достойнство, желанието
публично да изрази негативно лично отношение към физическо лице, без
дори да е сигурна за неговите юридически или не, или чисто човешки връзки
със стопанството в с. Б., на фирмата „Био Ангус Груп“ ООД, също -
незачитане на евентуална положителната оценка за личността от други хора.
2. При така приетата по-горе за установена фактическа обстановка, на
следващо място, съдът прие, че и подс. Ц. Й. не е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 НК във вр.
чл.146 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, като на 31.03.2021 г. и на 15.04.2021 г.,
в условията на продължавано престъпление, на първата дата – в телефонен
разговор, да е нанесла публично обида на частния тъжител Я. Г. Я., поради
което намира подсъдимата за невинна, и на осн. чл.304 от НПК я оправдава –
за деяние, в тази част на повдигнатото с тъжбата обвинение.
На първо място, относно думата „измамник“, твърдяна за произнесена
от подсъдимата по адрес на тъжителя в неин телефонен разговор: това
обвинение от една страна, обективната – не е доказано , тъй като няма
доказателства самият тъжител възприел ли е лично думата, както и към кого е
била отправена. Свид. С. и П. заявиха, че са били в двора на странството,
когато са чули /те двамата/ Й. да си разговаря с някого по нейния телефон.
Дори и да е бил с тях Я., няма данни с кого е говорила подсъдимата, и на кого
е съобщила, респ. за кого се отнасят думите й – дали са били насочени към Я.
въобще, или например Подолински /като човека , собственик на фирмата и
фермата, която искала „да изгони“/, или въобще трето лице. Освен това, за да
се извърши деянието „обида“, то следва тя да е нанесена присъствено, или
самият извършител да е възприел субекта на обидата си – лицето, към което
отправя думите си, а тук няма доказателства за това / Й. дали е виждала Я. в
този момент/, всеки от тях е бил в собствения си двор, имало е ограда – едната
поне - плътен зид, ок. 2м. висок, никой от свидетелите не указа на споменато
име в телефонния разговор – като адресат на отправения израз „измамник“.
По същата причина – липса на доказателства за възприемане на тъжителя от
подсъдимата в този момент - като присъствие, не може да се установи и
субективния момент на деянието – че тя е искала Я. да приеме, да чуе думите
й, може да е говорила както за друго лице, така и за него / Я./ – но без да е
насочила израза за възприемане от Я. / т.е. да е говорила на някой за него,
като обсъждане/. За съда, тук като цяло няма доказано въобще деяние.
Или съдът не приема думата „измамник“, казана по мобилен телефон / в
6

телефонен разговор с трето лице/ за насочена към тъжителя въобще, за да
обуслови отговорност на Й. по смисъла на обвинението, отправено с тъжбата
към нея. Не са налице нито обективни, нито субективни признаци на деяние
„обида“ извършено от подсъдимата спрямо тъжителя, чрез употребата на
думата „измамник“ в телефонен разговор на 31.03.2021 г.
На второ място, съдът намира, че по делото не се събраха достатъчно
доказателства и относно извършено деяние публична обида, нанесена от
подсъдимата на 15.04.2021 г. в с. Боровица, за което също частният тъжител е
повдигнал обвинение срещу нея.
Съдът констатира, че относно тази част от обвинението, по делото бяха
разпитани свидетели, които оформят две групи, даващи различни,
противоречащи си показания. От една страна свид. П. и С. указват, че на
15.04.21 г., пред оградата на стопанския двор на фермата в с. Б., е присъствал
и тъжителят Я., когото подс. Й. започнала да обижда в присъствието на
останалите събрали се там жители/пребиваващи в селото хора и
пристигналите за извършване на проверка служебни лица от институции. От
друга страна, налице са свидетелски показания на Р. Ц., Ем. П., О. Г., Н. Д. и
П. И., които сочат , че тъжителят не е бил там.
Съдът приема за пристрастни показанията на свид. П. и С. частично -
относно поведението на подс. Й. на 15.04.21 г. – отправени обиди към
тъжителя Я. и относно възприемането на такива думи от последния, поради
неприсъствието му на същото място по това време. Тези двама свидетели са в
добри, приятелски отношения с тъжителя и подпомагат неговата версия за
протичане проверката на 15.04.21 г. във фермата, собственост на фирмата на
П., заинтересовани от това обстоятелство. Съдът прави тези свои изводи от
думите на останалите свидетели, разпитани за конкретната случка. Те
категорично отрекоха присъствието на тъжителя Я. пред и във фермата на
15.04.21 г., когато е имало събрани хора там и са дошли, извършили проверка
и са си тръгнали длъжности лица от ОД “БХ“ - Видин, РИОСВ - Монтана и
община Б., вкл. и кметския наместник на селото. Наистина, доколкото свид.
П. И. – също оплакваща се от съществуването на фермата с животни в селото,
може да има интерес да свидетелства в полза на подсъдимата, не
съобщавайки за присъствие на Я. Я. на обсъжданото място и не отправяне
обидни думи от страна на Й. по негов адрес тогава, то съдът отчита факта, че
тези показания, на И., корелират изцяло с всички останали – на свид. Ц., П., Г.
и Д.. Ето защо може да ги приеме за истинни. Няма причина и да не се
кредитират и съдът приема за достоверни думите на свидетелите И., Ц., П., Г.
и Д. относно това, кой е присъствал на проверката на 15.04.2021 г. пред
фермата в с. Б., и вътре в имота, собственост на „Био Ангус Груп“ ООД. Нито
един от тези свидетели не потвърди частният тъжител да е бил там първо, и
второ - Й. да е отправяла по негов адрес / дори и в негово отсъствие / някакви
обиди думи. Тази група свидетели дадоха идентични показания, като следва
да се отчете обстоятелството, че повечето от тях нямат никакъв интерес да не
дават верни показания. Най-вече свид. Ц. и П., но също и Д. и Г.. Последният
7

съобщи за оплаквания на хора от селото по повод дейността на фирмата „Био
Ангус Груп“ ООД, но и каза, че самият той не се е „карал“ с никого по повод
тези оплаквания, контактува нормално с представителите на фермата при
изпълнение на служебните си задължения. Ето защо съдът приема, че
показанията на свидетелите И., Ц., П., Г. и Д. са обективни и се позова на тях
именно при вземане решението си относно вина и авторство на деяние, респ.
прие, че няма доказани такива спрямо подс. Й. за такава проява от нейна
страна на твърдените дата и място.
Поради изложените тук / в т.2/ мотиви, съдът като цяло не приема за
доказано извършването на деяние „обида“ от страна на Ц. Й. към Я. Я.,
изразяваща се в приписаните форми и дати – 31.03. и 15.04. 2021 г., вкл. и с
допълнителното квалифициращо обстоятелство – „продължавано
престъпление“ по см. на чл.26 ал.1 от НК, / ако бяха доказани съставите на
отделните обиди – тогава би имало и тази допълнителна квалификация, тъй
като не е налице забранителната разпоредба на чл.26 ал.6 от НК/, така както е
повдигнато и подържано това обвинение, и с оглед който свой извод, съдът
призна подсъдимата за невинна и я оправда за тази част на деянието, въведено
в тъжбата.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимата престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК
вр. чл.146 ал.1 от НК – на 02.04.2021 г., законът предвижда наказание "глоба"
в размер от 3000 до 10 000 лв. и „обществено порицание“.
Съдът счете, че са налице обаче предпоставките на чл.78а от НК, подс.
Й. да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея
деяние, по следните съображения: за умишленото престъпление се предвижда
наказание по-леко от “лишаване от свобода” въобще, деецът не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, имуществени
вреди с деянието няма нанесени / не се претендират такива/, за да подлежат
на възстановяване, поради което съдът прие, че подс. Й. не следва да понесе
наказателна, а административно-наказателна отговорност. /Отправената в
случая гражданска претенция е за „неимуществени „ вреди“ и не пречи да
бъде приложен чл.78 А от НК/
Предвид изложеното, съдът след като освободи подс. Ц.Й. от
наказателна отговорност, й наложи административно наказание "глоба". По
отношение размерът на глобата, съдът я определи в минимален размер от
1 000,00 лв., след като отчете степента на обществена опасност на деянието,
но и на дееца - неговото социално и здравословно положение.
По гражданския иск:
С оглед признаването на подс. Й. за виновна в извършване на
престъплението по чл.148 ал.1 т.1 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК, съдът приема,
че иска за това обвинение е доказан по основание. Налице са предпоставките
на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата
за извършения от нея деликт по отношение личността на пострадалия Я. Я..
8

Деянието на подсъдимата е противоправно и виновно. На гражданския ищец
са причинени не имуществени вреди, като той е претърпял унижение,
засегнато е чувството му за чест, достойнство и самоуважение и тези вреди са
в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимата деяние.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост.
Нанесената публична обида в присъствието на други граждани, макар и
близки на самия пострадал, мотивира съда да приеме, че се дължи
обезщетение в размер от 1 500,00 лв. Съдът намери, че тази сума справедливо
и в достатъчна степен ще репарира претърпените от гражданския ищец не
имуществени вреди. В разликата до пълния предявен размер, вкл. и на
основание частичното оправдаване на подсъдимата за обвинението, така
както е повдигнато с тъжбата и претендираното обезщетите за това именно
цялостно обвинение, съдът отхвърли иска срещу Й., като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подс. Ц. Й. да заплати : по сметка на ВСС 60,00 лв. - държавна такса
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и
да заплати на частния тъжител направените от него разноски в размер на
12,00 лв. - за завеждане на делото и 750,00 лв. - възнаграждение за адвокат.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен Съдия :

9

Номер на акта:	8
Дата:	11 юли 2022 г.
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20211310200098
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 август 2021 г.

Присъда по дело №98/2021 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите