Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........ПЕТЯ МАРИНОВА.............................и
в присъствието на прокурора.............…………………................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1557 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 2б
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка
с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Постъпила е искова молба от Т.М.Ц. ***
срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. София, в която твърди, че е собственик на двуетажна жилищна сграда - западен
близнак, находяща се в *********. На 06.03.2012
г. собствениците на източния
близнак - сестрите И.Н., С.Ц.и М.Г., подпомагани от част от съпрузите и
синовете им, доразбили преградната стена между съседните им килерски помещения на
втория етаж (първи жилищен) и заковали вратата откъм жилището на ищеца. Така те
го лишили от достъп до килерското му помещение, а същото самоуправно
присъединили към тяхното килерско помещение. След това изнесли багажа му от
килерското му помещение и го изхвърлили през оградата в двора му. Ищецът
посочва, че това им действие било извършено в присъствието на повикания от него
и близките му полицейски патрул, както и в присъствието на пристигналите
квартален полицейски инспектор - Виолета Маринова, началника на РУП - Ловеч - С.С.и
дежурния прокурор от РП-Ловеч А.П.. Тези действия на съседите му били извършени
въпреки изричните предупреждения на полицейски инспектор В.М.и прокурор П., че нямат право на такъв
„самовъвод" във владение.
Ищецът изтъква, че с оглед извършените
от съседите му самоуправни действия било образувано досъдебно производство №
652/2011 г. по описа на РУ на МВР - Ловеч, съответно д.п. № 1621/2011 г. по
описа на РП-Ловеч за извършено престъпление по чл. 323 от НК, като в хода на
същото бил конституиран като пострадало лице и взел участие в процесуалните
действия по събиране на доказателства - разпит пред разследващ полицай и от последния
научил, че ще са нужни няколко месеца до вземане на становище от прокурора по
случая.
Ищецът посочва, че чакал повече от 2
години, лишен от килерското си помещение, със закованата врата и живеещ в
страх, безпокойство и очакване.
Твърди, че в края на 2014 г. посетил
сградата на съдебната палата в гр. Ловеч, за да се поинтересува какво се случва
с досъдебното производство, като изпитал неудобство с оглед преклонната си
възраст и здравословното си състояние. В тази връзка ищецът посочва, че
съгласно Решение на ТЕЛК от 20.01.2009 г., има установена 96 % инвалидност,
глаукома, два прекарани инсулта и поставени стентове и не може да се
самообслужва в битово отношение.
Било му заявено, че досъдебното
производство е приключило отдавна, но не бил уведомен за това, защото така бил
поискал самият той. Дълбоко разочарован и объркан, сезирал Апелативна прокуратура
- Велико Търново. Посочва, че от писмо по преписка № 1720/2014 г. на Апелативна
прокуратура - Велико Търново, изпратено до него и с копие до РП - Ловеч и ОП –
Ловеч, приложено по досъдебното производство, било видно, че наблюдаващият прокурор от РП - Ловеч (мл.
прокурор Б.В.) незаконосъобразно счел, че след като при разпита пред
разследващия полицай ищецът е изявил нежелание да му бъдат предявявани
материалите по разследването, не е имал правото да получи постановлението за
прекратяване на досъдебното производство и да упражни правото си на обжалване.
Поради това с писмото си от 19.01.2015 г. прокурорът от АП - Велико Търново
постановил да се отстранят допуснатите от РП - Ловеч процесуални нарушения,
като на ищеца се изпрати препис от постановлението и му се разяснят правата по
обжалването му пред съда.
С оглед гореизложеното и чл. 2б, ал.
2, предл. 4 от ЗОДОВ, ищецът счита че за нарушаване на правото за разглеждане
на делото в разумен срок за този период (от образуване на досъдебното
производство до връчването му на постановлението — 26.01.2015 г.) вината се
дължи изцяло на незаконосъобразните действия на РП - Ловеч, признати за такива
и отменени по законоустановения ред.
Посочва още, че в законоустановения
срок упражнил правото си на жалба пред Ловешкия районен съд срещу
горепосоченото постановление. С Определение № 133 от 17.02.2015 г. по ЧНД №
128/2015 г. по описа на Ловешкия районен съд, същият оставил без разглеждане
като недопустима жалбата му, приемайки, че няма качеството на пострадала
страна. Това Определение на Ловешкия районен съд било отменено изцяло като
незаконосъобразно от Плевенския окръжен съд с Определение от 29.04.2015 г. по
ВЧНД № 263/2015 г., който приел, че ищецът има качеството на пострадало лице и върнал
делото на Ловешкия районен съд за произнасяне по същество. С Определение № 477
от 18.05.2015 г. по ЧНД № 128/2015 г. на Ловешки районен съд била отхвърлена
жалбата му срещу въпросното постановление като неоснователна. С Определение от
23.07.2015 г. по ВЧНД № 543/2015 г. на Плевенския окръжен съд горепосоченото
определение на Ловешкия районен съд било отменено изцяло като незаконосъобразно
и върнато на Районна прокуратура - Ловеч със задължителни указания по
прилагането на закона.
От този момент досега вече повече от 3
години ищецът сочи, че е очаквал отговора на Районна прокуратура - Ловеч.
Периодично се опитвал да се свърже с кварталния полицейски инспектор и Районна
прокуратура - Ловеч, откъдето му отговаряли, че по делото се работи съобразно
указанията на прокурора, че предстояли извършването на още процесуални действия
и т.н. Посочва, че лятото на 2017 г. се появило вещо лице, представило се като
инж. П.М., който заявил, че му е възложено изготвянето на експертиза по това
досъдебно производство. Никой обаче преди това не бил уведомил ищеца, че ще
бъде възложена съдебно-техническа експертиза с оглед на място, нито
впоследствие изготвената експертиза (ако въобще и когато е била изготвена) му е
била връчена за становище.
С оглед гореизложеното, ищецът счита,
че за периода от момента на полученото от него първо постановление за
прекратяване на досъдебното производство – 26.01.2015 г. до датата на подаване
на настоящата искова молба, вината за неоправданото забавяне на делото е изцяло
на ответника. В тази връзка, моли да бъде съобразено, че общата продължителност
на досъдебното производство към момента на подаване на исковата молба е 6
години и 4 месеца. Според него предметът на производството не навежда на
фактическа и правна сложност, която да обуслови забавянето, деянието, предмет
на досъдебното производство, е извършено в присъствието на многобройни
свидетели, включително и органи на властта – полицейски патрул, квартален
полицейски инспектор, прокурор от РП-Ловеч, а извършителите са съдействали изцяло
на разследващите органи – явявали са се своевременно на разпит при призоваване
и са признали всички обстоятелства по делото – че са извършили деянието, тъй
като са решили, че упражняват едно свое право, завземайки килерското помещение
и извършвайки „самовъвод“ във владение. Ищецът счита също, че броят и видът на
извършените действия по разследването, както и поведението на останалите
участници в производството /свидетели и
други/ също не може да обуслови забавяне на производството, като в случая няма
данни да са били налице трудности при призоваването и явяването на свидетелите
за разпит. Навежда и доводи, че изтеклият срок при обжалването от негова страна
на постановленията на Прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство не може да се отнесе в негова вина досежно продължителността на
производството, като в тази връзка посочва практика на ЕСПЧ, че ако лицето
упражнява свои процесуални права по нормален начин /обжалва решение или
определение/, изтеклото от това време се включва в общата продължителност на
производството. Цитира и практика на ЕСПЧ, че значението на делото за лицето не
следва да се преценява единствено с оглед крайния резултат от производството, а
трябва да се вземе под внимание всичко това, което е зависело от делото за лицето.
Освен това, съгласно практиката на същия съд, завишеният интерес от бързото
решаване на делото може да бъде обусловен от фактори като дела на тежко болни
хора и/или напреднала възраст на лицето. Ищецът счита, че и неговият случай е
такъв, тъй като към датата на подаване на исковата молба той е на 89 години, с
96 % инвалидност по ТЕЛК, с глаукома, няколко прекарани инсулта и няколко
поставени стента, херния, не може да се самообслужва в битово отношение, като
изтъква, че в хода на досъдебното производство влошаването на здравословното му
състояние е продължило.
Моли също да бъде съобразено, че
разпоредбата на чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ намира приложение и в случаите, когато
забавеното производство е все още висящо, т.е. не е нужно производството да е
приключило, за да може да се предяви настоящия иск.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за
постановяване на решение, с което да бъде признато изрично за установено, че е
налице нарушение на ЕКЗПЧОС - нарушение на неговото право да бъде разгледано
делото му - досъдебно производство № 1621/2011 г. по описа на РП - Ловеч, в
разумен срок.
Моли, да бъде осъден ответника -
Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за нанесените
неимуществени вреди в размер на 10000 /десет хиляди/ лв. за нарушаване правото
му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В законоустановения едномесечен срок
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез прокурор при Районна прокуратура -
Ловеч Б.В., с който оспорва исковата претенция като недоказана по основание.
Изтъква, че съгласно ЗОДОВ, съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ,
разумността на срока на всяко конкретно дело се оценява при съобразяване на
всички обстоятелства по делото. Счита, че от страна на ищеца не са представени
никакви доказателства, които да обосноват действително претърпени неимуществени
вреди. Относно размера на претендираното обезщетение, счита, че е прекомерно
завишен и не кореспондира с установената съдебна практика. Евентуално, ако се
приеме, че са претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от наказателното производство, моли да се присъди обезщетение в
размер по-нисък от претендирания.
В
съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от пълномощника си адв.
Т.Г., който, на основание чл. 143 ал. 2
от ГПК, направи допълване на исковата молба относно периода на претендираните
неимуществени вреди, като се счита, че обезщетението за неимуществени вреди се
претендира за периода от датата на образуване на посоченото в исковата молба
досъдебно производство № 1621/2011 г. по описа на РП-Ловеч до 08.11.2018
година. В пледоария по същество и представена
писмена защита, процесуалният представител развива съображения за основателност
на претенцията и моли да бъде уважена. Моли, за присъждане на направените
разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Прокуратурата на РБ се
представлява от прокурор Б.В., който поддържа становището си в отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск, като недоказан. В пледоария
по същество развива подробни съображения в подкрепа на позицията си, че ищецът
не е успял да докаже претендираните неимуществени вреди.
От събраните по
делото доказателства, включително данните по приложеното заверено копие от преписка № 1621/2011 г. на
Районна прокуратура-Ловеч, регистрирана под № 00668/2018 г. по описа на Районна
прокуратура-Червен бряг с копие на досъдебно производство № Д-213/2018 г., както и от доводите на страните, всички преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 06.03.2012 г., ищецът Т.М.Ц. и Т.Л.Г.подали жалба до Районна прокуратура
/РП/-Ловеч, заведена по образувана преди това преписка № 1621/2011 г. на
РП-Ловеч, за това, че на същата дата, в 10.30 часа, съседите им М.Г. Г., С..Г. Ц.
и близките им /съпрузи и синове/ без предупреждение нахлули в помещение
/килер/, явяващо се част от жилището на жалбоподателите и съседно с килер на
първите, заковали вратата към въпросното помещение и започнали да изнасят багаж
от него на двора.
По повод жалбата, с Постановление от
13.03.2012 г. на прокурор при РП-Ловеч е образувано досъдебно производство
срещу М.Г. Г. и С..Г. Ц., за това, че на 06.03.2012 г., около 10.30 часа, ************,
в съучастие като съизвършители, самоволно, не по установения от закона ред,
осъществили едно оспорвано от другиго чуждо действително право, като случаят не
е маловажен - престъпление по чл. 323 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК. Така образуваното производство е продължило по образувано вече
досъдебно производство под № 652/2011 г. на РУ на МВР-Ловеч. С постановлението
прокурорът е посочил какви действия по разследването да се извършат и възложил
последното на разследващ полицай при РУП-Ловеч.
Установява се, че в хода на разследването своевременно
е изисквана информация по реда на чл. 159 от НПК /с писма от 23.03.2012 г./ за
собствеността на имота на жалбоподателите от СГКК-Ловеч, както и от Районен
съд-Ловеч предоставяне на препис от съдебното решение по воденото между същите
страни гр.дело № 262/2010 г. за собственост на спорния килер. Разпитани са
свидетели /видно от протоколи за разпит от 29.03.2012 г., 17.04.2012 г.,
04.05.2012 г. и 08.05.2012 г./. Като свидетел е бил разпитан и ищецът Т.М.Ц.,
който е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването,
както и не желае да бъде информиран за хода на наказателното производство /протокол
за разпит на свидетел от 29.03.2012 г./.
Установява се също, че на основание чл. 234
ал. 3 от НПК, административният ръководител на РП-Ловеч е удължил срока за
извършване на разследването по досъдебно производство № 652/2011 г. по описа на
РУП-Ловеч, преписка № 1621/2011 г. на РП-Ловеч, с два месеца, считано от
15.05.2012 г.
Разпитани са и други свидетели /протоколи за
разпит от 29.05.2012 г., 04.06.2012 г., 13.06.2012 г., 20.06.2012 г.,
26.06.2012 г., 04.07.2012 г./, извършени са очни ставки /протоколи от
12.07.2012 г./.
С Протокол за предявяване на разследване от
13.07.2012 г., разследващ полицай при РУП-Ловеч е предявил разследването единствено
на пострадалия Т.Л.Г..
На 13.07.2012 г., на основание чл. 199 и чл.
235 от НПК, разследващият полицай е изпратил досъдебното производство на
РП-Ловеч, с писмено мнение за прекратяване.
Произнесено е било Постановление на прокурор
от РП-Ловеч от 20.07.2012 г., с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 652/2011 г. по описа на РУП-Ловеч.
Препис от Постановлението с указание, че
подлежи на обжалване в седемдневен срок от получаването му, не е бил изпратен
на ищеца Т.М.Ц..
Впоследствие, едва на 22.01.2015 г., в
изпълнение на указания, дадени в писмо изх.№ 1720/2014 г. на Апелативна
прокуратура - В. Търново, по повод подадена жалба от Т.М.Ц., наблюдаващият
прокурор от РП-Ловеч е изпратил на Ц. препис от постановлението за прекратяване,
като му е указал и правото на съдебното му обжалване пред РС-Ловеч в 7-дневен
срок от получаване на преписа. Видно от известие за доставяне, Т.Ц. е получил
преписа от постановлението на 26.01.2015 г.
По повод негова жалба е било постановено
Определение № 133/17.02.2015 г. по ЧНД № 128/2015 г. на РС-Ловеч, който е
оставил без разглеждане жалбата му против постановлението на РП-Ловеч от
20.07.2012 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 652/2011 г. по описа на РУП-Ловеч, като недопустима.
С Определение № 312/29.04.2015 г. по ВНЧД №
263/2015 г. на Окръжен съд-Плевен, по повод частна жалба на Т.М.Ц., срещу
първоинстанционното определение, последното е било отменено, като въззивният
съд е приел, че Ц. има качеството на пострадал в производството и като такъв
има право на жалба. С оглед на това, делото е върнато на първоинстанционния съд
за последващи процесуални действия.
Последвало е Определение № 477/18.05.2015 г.
по ЧНД № 128/2015 г. на Районен съд-Ловеч, с което в производството по чл. 243
ал. 4 от НПК, по повод жалбата на Т.М.Ц. срещу постановлението за прекратяване
от 20.07.2012 г., същото е потвърдено.
С Определение № 569/23.07.2015 г. по ВНЧД №
543/2015 г. на Окръжен съд-Плевен, е отменено горепосоченото определение №
477/18.05.2015 г. по ЧНД № 128/2015 г. на РС-Ловеч и вместо него е постановено
друго, с което е отменено Постановлението на прокурор при РП-Ловеч от 20.07.2012
г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 652/2011 г. по
описа на РУП-Ловеч и делото е върнато на прокурора.
В тази връзка е последвало Постановление от
09.09.2015 г. на прокурор при РП-Ловеч, с което ДП № 652/2011 г. е изпратено на
РУ на МВР-Ловеч за извършване на допълнителни следствени действия по
разследването, като е определен срок за приключването му – до 16.09.2015 година.
В изпълнение на дадените указания е бил
извършен повторен разпит на някои свидетели /3 бр. протоколи за разпит от
16.09.2015 г./.
С Протокол от 24.09.2015 г. са предявени
материалите по разследването на пострадалия Т.Л.Г., който е направил
възражения, които са били оставени без уважение с Постановление от 24.09.2015
г. на наблюдаващия прокурор.
На 01.10.2015 г., на основание чл. 199 и чл.
235 от НПК, разследващият полицай е изпратил досъдебното производство на
РП-Ловеч, с писмено мнение за прекратяване.
С Постановление от 14.10.2015 г. на
наблюдаващия прокурор е уважено постъпило на 08.10.2015 г. от пострадалия Т.М.Ц.
искане и възражение за събиране на допълнителни доказателства.
С Протокол от 27.10.2015 г. е предявено
разследването на пострадалия Т.Л.Г., а с Постановление от 06.11.2015 г. на
прокурор при РП-Ловеч е прекратено наказателното производство по ДП № 652/2011
г. по описа на РУ на МВР-Ловеч, поради липса на престъпление /постановлението е
приложено в папка III – ДП № Д 213/2018 г. на
РП-Червен бряг/.
С Определение № 970/01.12.2015 г. по ЧНД №
1034/2015 г. на РС-Ловеч е отменено Постановление на РП-Ловеч от 06.11.2015 г.,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
652/2011 г. на РУ на МВР-Ловеч, и делото е върнато на РП-Ловеч за отстраняване
на процесуално нарушение, описано в обстоятелствената част на определението.
Последното е влязло в сила на 15.12.2015 г.
В изпълнение на съдебния акт, с Постановление
от 04.01.2016 г. на наблюдаващия прокурор, досъдебното производство е изпратено
на РУ на МВР-Ловеч за извършване на допълнителни следствени действия по
разследването, с определен срок за приключване – до 21.01.2016 г.
На 20.01.2016 г. е бил извършен повторен
разпит на един от свидетелите, а на 29.01.2016 г. са извършени очни ставки
между пострадалия Т.Л.Г.и някои от свидетелите.
С Постановление от 17.02.2016 г. на
административния ръководител на РП-Ловеч, срокът на разследването е бил удължен
с два месеца, считано от 21.02.2016 г.
С Постановление от 28.03.2016 г. на нов
наблюдаващ прокурор /след отводи на други прокурори/, са дадени указания по
разследването - извършване на оглед на процесния килер. Указанията са дадени по
повод постъпила молба от М.Г. и С.Ц.за извършване на оглед на
местопроизшествието и с оглед ненарушаване правото на защита на страните. Установява
се, че такъв оглед е бил извършен на 05.04.2016 г. /видно от протокол за оглед
на местопроизшествие от 05.04.2016 г./.
На 18.04.2016 г. /вписаната в протокола за
предявяване година „2015“ очевидно е грешна/ са предявени материалите по
разследването на пострадалия Т.Л.Г., който е направил възражения във връзка с
извършения оглед, но същите са оставени без уважение с Постановление от
22.04.2016 г. на наблюдаващия прокурор.
На 26.04.2016 г. досъдебно производство №
652/2011 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч, пр.преписка № 1621/2011 г. на РП-Ловеч,
е изпратено от разследващия полицай на РП-Ловеч, с мнение за прекратяване.
С Постановление от 17.05.2016 г. на прокурор
при РП-Ловеч отново е прекратено наказателното производство по ДП № 652/2011 г.
по описа на РУП-Ловеч, образувано срещу М.Г. Г. и С..Г. Ц., за престъпление по
чл. 323 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Посоченото постановление за прекратяване е
било потвърдено с Определение № 396/06.06.2016 г. по ЧНД № 628/2016 г. на
РС-Ловеч, но по частна жалба на Т.Л.Г.е постановено Определение №
705/27.09.2016 г. по ВЧНД № 735/2016 г. на Окръжен съд-Плевен, с което са
отменени първоинстанционното определение и постановлението от 17.05.2016 г. на
прокурора при РП-Ловеч за прекратяване на наказателното производство, като
делото е върнато на прокурора за нова преценка на събраните доказателства.
Последвало
е ново Постановление на наблюдаващия прокурор при РП-Ловеч от 10.10.2016 г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 652/2011 г. по описа на
РУП-Ловеч.
Постановлението е отменено с Определение от
01.11.2016 г. по НЧД № 1243/2016 г. на РС-Ловеч и досъдебното производство
върнато на РП-Ловеч за изпълнение на дадените указания.
По повод частен протест от РП-Ловеч,
съдебното определение е било отменено с определение от 05.01.2017 г. по ВНЧД №
7/2017 г. на Окръжен съд-Плевен, който върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на РС-Ловеч.
С оглед на това е постановено Определение №
50/26.01.2017 г. по ЧНД № 26/2017 г. на РС-Ловеч, с което отново е отменено
постановлението на прокурора при РП-Ловеч от 10.10.2016 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 652/2011 г. на РУ на
МВР-Ловеч, като същото е върнато на РП-Ловеч с указания за извършване отново на
оглед на спорния имот – килер. Съдебното определение е влязло в сила на
08.02.2017 г.
След този момент, с оглед указанията на съда
в горепосоченото определение, наблюдаващият прокурор с Постановление от
20.02.2017 г. е изпратил ДП № 652/2011 г. на РУ-Ловеч за допълнителни
следствени действия, като е разпоредил разследването да се осъществи в
законоустановения срок, считано от 13.01.2017 г.
В изпълнение на дадените указания, на
29.03.2017 г. е бил извършен повторен оглед на процесния килер и направени
фотоснимки.
Впоследствие с Постановление от 30.03.2017 г.
на наблюдаващия прокурор е преценено, че с извършения повторен оглед не е
установено дали е налице достъп до килера откъм жилището, собственост на Т.Г.,
поради което са дадени указания и за назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да установи дали всяка от страните по спора има достъп до
килера и дали в помещението има зазидана врата.
В изпълнение на тези указания, с
Постановление от 18.05.2017 г. на разследващия полицай е назначена
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. П.М..
Междувременно, въз основа на искания на
наблюдаващия прокурор до административния ръководител на РП-Ловеч за
продължаване срока на разследването, същият е бил продължаван три пъти с по два
месеца, считано от 08.04.2017 г., след това от 08.06.2017 г. и от 08.08.2017
г., с оглед изготвяне на заключение по експертизата.
Установява се, че заключение по
съдебно-техническата експертиза е било депозирано на 12.09.2017 г.
По предложение на разследващия полицай В.П.от
28.09.2017 г., отново е направено искане от наблюдаващия прокурор за
продължаване срока на разследването и същият е продължен на основание чл. 234
ал. 3 от НПК, с два месеца, считано от 08.10.2017 г.
Междувременно, с Постановление от 03.10.2017
г. на наблюдаващия прокурор е било иззето досъдебно производство № 652/2011 г.
по описа на РУ-Ловеч от разследващ полицай В.П., поради назначаването му на
друга длъжност, и производството предадено на Гл. разследващ полицай при
РУ-Ловеч за възлагане на разследването на друг разследващ полицай.
На 14.11.2017 г. пострадалият Т.Л.Г.е
отправил писмено искане до РП-Ловеч за предоставяне на информация на какъв етап
се намира досъдебното производство и какви още процесуални действия се
предвижда да бъдат извършени.
На 15.12.2017 г., в
РП-Ловеч е постъпило ДП № 652/2011 г., изпратено от РУ-Ловеч, с мнение за
прекратяване.
С Постановление от
22.12.2017 г. на прокурор при РП-Ловеч отново е прекратено наказателното
производство по ДП № 652/2011 г. по описа на РУ-Ловеч.
С Определение №
379/11.05.2018 г. по ЧНД № 56/2018 г. на РС-Ловеч, по повод жалба от Т.Л.Г., е
отменено горепосоченото постановление на РП-Ловеч от 22.12.2017 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство и делото
е върнато на РП-Ловеч за спазване на дадените в определението указания и
преценка за по-нататъшния изход на процеса. Определението е влязло в сила на
24.05.2018 г.
След приети самоотводи на
всички прокурори от РП-Ловеч за решаване на преписката, на 02.07.2018 г. е
изпратено Предложение от прокурор при Окръжна прокуратура-Ловеч до
Прокуратурата на РБ – Главен прокурор да бъде възложено решаването по същество
на ДП № 652/2011 г. по описа на РУМВР-Ловеч на друга еднаква по степен
прокуратура от Ловешкия съдебен район.
С Постановление от
20.07.2018 г., Главният прокурор на Република България е разрешил разследването
по досъдебно производство № 652/2011 г. по описа на РУ-МВР – Ловеч /преписка №
1621/11 г. на РП-Ловеч/ да бъде извършено в района на РП-Червен бряг, като е
определил ръководството на разследването и осъществяването на постоянен надзор
за законосъобразното му и своевременно провеждане да бъдат извършени от
прокурор при РП-Червен бряг.
Преписката е постъпила в
Районна прокуратура – Червен бряг на 30.07.2018 г. и регистрирана под №
00668/2018 г. /досъдебно производство № Д-213/2018 г./.
С Постановление от
31.07.2018 г., прокурор при РП-Червен бряг е приел ръководството и надзора на
досъдебно производство № 652/2011 г. по описа на РУ-Ловеч, водено за
престъпление по чл. 323 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Произнесено е Постановление
от 01.08.2018 г. на наблюдаващия прокурор при РП-Червен бряг, с което отново е
прекратено досъдебното производство, образувано срещу М.Г. Г. и С..Г. Ц. за
престъпление по чл. 323 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
С писмо вх.№
11631/08.11.2018 г. на РП-Червен бряг са изпратени за прилагане по настоящото
дело заверени копия на материалите по досъдебното производство. В писмото се
съдържа информация, че по повод жалба на Т.Л.Г.против горепосоченото
постановление за прекратяване, същото е отменено с Определение № 160/01.11.2018
г. по ЧНД № 255/2018 г. на Районен съд-Червен бряг, а против последното е
изготвен протест на 06.11.2018 г.
В настоящото производство ищецът
е представил Експертно решение № 0175/011 от 20.01.2009 г. на ТЕЛК за общи
заболявания при „МБАЛ“ АД-Ловеч, от което е видно, че той е с водеща диагноза:
глаукома и са му определени 96 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ
пожизнено. Като общо заболяване е описано и състояние след исхемичен мозъчен
инсулт /м. 03.08 г./ - лека десностранна хемипареза.
Представени са и Епикризи
от 13.03.2008 г., 02.01.2014 г., 20.02.2014 г. и от 01.05.2015 г., всички
издадени от МБАЛ „Проф. Д-р П.Стоянов“-Ловеч, от които е видно, че ищецът е с
хипертонична болест и поддържа високо кръвно налягане
от десетина години, през 2008 г. преживял исхемичен стволов мозъчен инсулт –
лек по степен, а през 2013 г. – миокарден инфаркт. Поставени са му стентове.
Разпитаната в хода на
съдебното дирене свидетелка Н.Т.Й.– дъщеря на ищеца, знае, че баща й през
пролетта на 2012 г. е завел дело за това, че е била разбита стената на къщата,
в която живее, и закована вратата на килера, така че да няма достъп до него,
поради което подал жалба и очаквал отговор от Прокуратурата. Баща й имал
здравословни проблеми и преди това и вдигал кръвно, но когато заковали вратата
на килера, му станало зле и припаднал, като за това свидетелката узнала по
телефона от майка си. След завеждане на делото, постоянно се интересувал за
движението му и се притеснявал, че няма развитие, „…баща ми коментираше, че
много се притеснява, че минава време, идват вещи лица и различни служители и на
практика нищо не се движи по случая, постоянно баща ми питаше какво става, кога
ще има някакъв обрат…“. Свидетелката си спомня, че около 2013 г., зимният
сезон, баща й казал, че ще отиде във Велико Търново да подаде жалба, тъй като
тук никой не му обръщал внимание. Тогава тя го придружила до Велико Търново,
където подал жалба в Апелативния съд, че бавно се придвижва делото.
Свидетелката уточни, че баща й е сприхав по характер. Когато разговаряли за
делото, започвал да спори и да се ядосва, че няма резултат и вдигал кръвно.
„…Баща ми очаква да бъде върната стаята и вратата разкована, като казвам
стаята, имам предвид килер, ние така си го знаем…баща ми така искаше и на това
се надяваше…“.
Съдът преценява показанията
на свидетелката Й. съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид възможната
им заинтересованост с оглед близката й родствена връзка с ищеца, но ги намира
за достоверни, доколкото по част от фактите за заведеното досъдебно производство
съответстват на събраните писмени доказателства, а освен това безпротиворечиво
описват здравословното и емоционално състояние на ищеца след подаване на
жалбата и очакванията му за своевременно приключване на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ във връзка с чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради нарушаване на разумния
срок за разглеждане /разследване/ на висящо наказателно производство, което се
намира в досъдебна фаза. Обезщетението се
претендира за период от датата на образуване на досъдебното производство, като
за прецизност следва да се приеме, че това е датата на подаване на жалбата от
ищеца – 06.03.2012 г. до 08.11.2018 г.
Допустимостта
на този иск следва пряко от закона – чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ
и не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ
– да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда
на глава трета „а“ от
Закона за съдебната власт и да няма постигнато споразумение.
Според нормата
на чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС. Следователно уважаването на иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ
е предпоставено от установяване на отклонение от разумния срок за разглеждане и
решаване на конкретен правен спор, независимо дали е от гражданскоправен или
наказателноправен характер. За да прецени спазен ли е разумния срок за
разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите, заложени в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ,
които са легално въведени стандарти, установени в практиката на Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/. В тази връзка проверката за спазване изискването
за разумен срок се свежда до преценка на общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
След като се
установи продължителността на релевантния период, разумността му се оценява с
оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на
лицето възможно най-бързо да получи правораздаване и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство.
Съдът намира,
че за лицето, имащо качеството на пострадал, какъвто в случая е ищецът,
разумният срок се преценява от момента, в който за него е настъпило правото му
да иска от прокурора да защити законните му права и интереси, т.е. от момента
на сигнализирането на органите на Прокуратурата, което в настоящия казус се е случило
с подаването на жалба от Т.М.Ц. и Т.Л.Г.до РП-Ловеч на 06.03.2012 г., като се
установи, че същата е била заведена по образувана до този момент преписка №
1621/2011 г., с предмет досъдебно производство № 652/2011 г. по описа на РУ на
МВР-Ловеч.
Относно
твърдението на ищеца за наличие на „неразумен срок“ като основание за търсене
на обезщетение по посоченото досъдебно производство, съдът приема, че в рамките
на периода от 06.03.2012 г. до 08.11.2018 г., действително има периоди от
време, в които не се установяват действия по осъществяване на основната функция
на прокурора, дадена в разпоредбата на чл. 127, т. 1 от Конституцията на РБ, че
Прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и
упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Тази основна функция на
Прокуратурата е доразвита и в чл. 46 ал. 2 от НПК, според който освен горното,
прокурорът осъществява постоянен надзор и за своевременното провеждане на разследването като наблюдаващ прокурор.
Така в нарушение на тази функция съдът констатира, че е възприетия подход от наблюдаващия
прокурор да не уведомява ищеца за постановлението си от 20.07.2012 г., с което
е прекратил наказателното производство. Действително, при разпита му като
свидетел на 29.03.2012 г., ищецът е заявил, че не желае да му бъдат предявени
материалите по разследването и да бъде информиран за хода на наказателното
производство. Независимо от това, след като е постановено прекратяване на
наказателното производство, лицето, по чиято жалба е било образувано, има право
да узнае за този резултат, който слага край на производството, с оглед
ненарушаване правото му на жалба /чл. 75 ал. 1 от НПК/. Именно поради
неуведомяването на ищеца, се установява, че от момента на прекратяването на
наказателното производство – 20.07.2012 г. до 26.01.2015 г., когато на ищеца е
връчен препис от постановлението за прекратяване, по указание на горестоящата
прокуратура, е изминал един немалък период от време, който е довел до неоправдано
забавяне на разследването като цяло. Безспорно в този период ищецът е бил в
постоянно очакване на някакъв резултат от правораздавателния орган, имал е
притеснения кога и как ще приключи спора и е бил разочарован от липсата на
какъвто и да е отговор, ядосвал се и се повишавало кръвното му налягане /св. Й./.
Освен това се установи, че при проведения инстанционен контрол относно
прекратителното постановление, е прието, че ищецът има качеството на пострадал
и следва да бъдат гарантирани правата му, произтичащи от закона. Същевременно,
не се установява той или другите участници в производството да са пречили на
разследването и да са допринесли за забавянето му.
Съдът
констатира и че в друг период, въпреки даваните указания от прокурора и
определяне срок за извършване на разследването, същото не е приключено,
напротив след изтичане на законоустановения срок за приключване са отправяни
искания за продължаването му, като невинаги е имало основателна причина за
това. Така в периода след поредното прекратяване на наказателното производство
с Постановление на прокурора от 10.10.2016 г. и съдебната му отмяна с влязло в
сила определение от 08.02.2017 г., наблюдаващият прокурор е изпратил
досъдебното производство за допълнителни следствени действия, като в изпълнение
на дадените указания е бил извършен повторен оглед на процесния килер.
Впоследствие, на 30.03.2017 г. са дадени указания и за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, която да установи дали всяка от страните по
спора има достъп до килера и дали в помещението има зазидана врата. Установява
се, че едва на 18.05.2017 г. е назначено вещо лице и тъй като същото не е
изготвило заключение в определения му срок без посочване на уважителна причина,
това е довело и до продължаване срока на разследването на два пъти с по два месеца,
веднъж от 08.06.2017 г. и след това от 08.08.2017 г., като заключение е било
депозирано едва на 12.09.2017 г. Следва да се отбележи, че когато поведението
на свидетел или вещо лице е станало причина за забавяне на производството, в
правомощието на прокурора, като водещ разследването, е да осигури съответната
процесуална дисциплина, предвидена в закона. Такива мерки няма данни да са били
предприети по отношение на вещото лице. Установява се също и че след депозиране
на заключението по експертизата, отново е поискано продължаване на срока на
разследването с два месеца и същото е уважено, считано от 08.10.2017 г., тъй
като предстояло обсъждане и преценка дали са изпълнени дадени указания от
въззивния съд. След изтичане на този срок отново е последвало прекратяване на
наказателното производство, а след съдебната му отмяна и изпращането му за
решаване по същество в друга равна по степен прокуратура – РП-Червен бряг,
наказателното производство отново е било прекратено и висящността му продължава
към 08.11.2018 г.
В заключение
при преценката си относно „разумността“ на срока на разследването, съдът следва
да обсъди и дали е налице още един критерий, предвиден в чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ
- „фактическа и правна сложност на производството“. Сложността на делото се преценява
съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на
лицата, срещу които са води разследването, броя на свидетелите, нуждата да се
получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването
на други лица и др. /в т.см. е практиката на ВКС - Решение № 66/2015 г. по гр.
д. № 5813/2014 г., ІІІ ГО, Решение № 76/2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., ІІІ
ГО/. В случая разследването е водено срещу две лица, броят на разпитаните
свидетели и обемът на относимите приложени документи не е голям, други лица не
са встъпвали, а производството е съединено с друго в самото му начало без това
да окаже влияние на срочността при разследването. Ето защо, съдът намира, че в
случая не е изпълнен критерия „фактическа и правна сложност“, който да наложи
по-голяма продължителност във времето за приключване на разследването в
законоустановения двумесечен срок, продължаван нееднократно по реда на чл. 234
ал. 3 от НПК. Отделно от това, с оглед липсата на фактическа и правна сложност съдът
счита, че не във всички случаи на продължаване на срока на разследването са
били налице основания за това.
Безспорно
продължителността във времето на процесното досъдебно производство се е
наложила и от многократните му прекратявания и последвалата им отмяна при
инстанционния контрол с даване на съответни указания по приложението на закона.
Тези действия обаче също се вменяват в отговорност на Държавата, в който смисъл
е и практиката на ЕСПЧ.
От всичко
установено до тук на база приобщените материали по досъдебното производство и
хронологията в движението му, съдът приема, че срокът, който е изтекъл в периода от образуването му /06.03.2012 г./ до 08.11.2018 г., а
именно 6 години и 8 месеца, във всички случаи е един неразумен срок за
разглеждане и решаване на дело, което не се отличава с правна или фактическа
сложност. От това следва извода, че действително е нарушено правото на ищеца на
разглеждане и решаване на досъдебно производство №
652/2011 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч, преписка № 1621/2011 г. на РП-Ловеч
/към настоящия момент преписка № 00668/2018 г. /досъдебно производство №
Д-213/2018 г./ на РП-Червен бряг, в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС.
Съобразявайки, че
разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е специална правна норма, която урежда обезвредата
от неправомерни действия в съответствие с общия принцип на чл. 45 от ЗЗД, съдът
счита, че на ищеца са причинени неимуществени вреди от бездействия на
Прокуратурата, като орган, ръководещ разследването, изразили се в неспазване
правата на пострадалия, неосъществяване на достатъчен контрол в различни
периоди от време върху работата на разследващите органи, като не са положени
достатъчно усилия за провеждане на досъдебното производство в предвидените в чл.
234 от НПК срокове /чл. 22 ал. 2 НПК/. Тези бездействия са в причинна връзка с
претендираните от ищеца неимуществени вреди, които е претърпял.
Според практиката
на Съда по правата на човека, настъпването на вреда от нарушение на чл. 6, § 1
от КЗПЧОС винаги се презумира и не е необходимо да бъде доказвана. Това становище е застъпено по делото "Скордино
срещу Италия", № 36813/97, 29.03.2006 г. и редица други дела на ЕСПЧ. Така
по делото "Фингър срещу България" е посочено следното: "Във
връзка с неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че
прекомерната продължителност на производството ще доведе до такива вреди“.
В настоящото производство
освен, че тази презумпция не беше оборена, се събраха и доказателства за
настъпването на такива вреди.
Следва
да бъде отчетен и факта, че ищецът е на преклонна възраст /89 г./, страдащ от
различни заболявания, който, сезирайки органите на Прокуратурата, е очаквал
своевременно да получи защита на нарушеното си право. От възприетите за
достоверни свидетелски показания, събрани в хода на делото, се установи, че бездействията
на органа по законност са се отразили неблагоприятно на здравословното
състояние на ищеца, тъй като често се е повишавало кръвното му налягане, предизвикали
са у него емоционално и психическо напрежение, изнервеност, притеснения и дискомфорт,
т.е. налице са претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени.
Съобразявайки принципа
на справедливост, който, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
се прилага при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, съдът намира, че обезщетение в размер на 5000.00 лева ще бъде
достатъчно, за да компенсира претърпените от ищеца негативни емоции и притеснения
в периода 06.03.2012 г. – 08.11.2018 г. Този именно размер съдът приема за съразмерен
на отрицателните преживявания на ищеца, свързани с продължилото извън разумния
срок разследване, като отчита, че заболяванията му датират още преди
образуването на досъдебното производство и нямат връзка с него, поради което
определянето на по-голям размер обезщетение ще бъде прекомерен.
С оглед на изложеното, предявеният иск за обезщетение на
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата 5000.00 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска /30.07.2018 г./ до окончателното й изпащане, като за разликата до пълния
претендиран размер от 10 000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че не е необходимо настоящото съдебно решение
да има и установителен диспозитив относно наличие на нарушение на правото на ищеца да бъде разгледано делото му
– досъдебно производство № 1621/2011 г. по описа на РП-Ловеч в разумен срок,
тъй като осъдителния диспозитив е достатъчен и от него имплицитно следва, че е
налице такова нарушение.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
по делото, съразмерно с уважената част от иска. В представения списък по чл. 80
от ГПК, ищецът е заявил следните разноски по делото: заплатена държавна такса –
10.00 лева и заплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ – 500.00
лева. От така претендираните разноски, за които са представени доказателства за
действителното им извършване, в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ
размер от 255.00 лева, изчислена съразмерно с уважената част от предявения иск.
Ответникът не е
претендирал разноски по делото, а и няма данни да е направил такива, поради
което не му се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
с адрес: ************, на основание чл. 2б от ЗОДОВ във връзка с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, да заплати на Т.М.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 5000.00 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
периода от 06.03.2012 г. до 08.11.2018 г., произтичащи от нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване на досъдебно
производство № 652/2011 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч,
преписка № 1621/2011 г. на Районна прокуратура-Ловеч /към настоящия момент
преписка № 00668/2018 г. /досъдебно производство № Д-213/2018 г./ на Районна
прокуратура-Червен бряг, в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска /30.07.2018 г./ до окончателното
й изплащане, като искът, за разликата до пълния претендиран размер от 10000.00
лв. /десет хиляди лева/, ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
с горните данни, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, да заплати на Т.М.Ц., с горните
данни, сумата 255.00 лв. /двеста петдесет и пет лева/,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Банкова сметка, ***ните суми:
Банка: „Централна кооперативна
банка“
IBAN: ***: CECBBGSF
Титуляр: Т.М.Ц.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: