№ 52
гр. Търговище , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500150 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника КС „Популярна бизнесасоцияция“ – Попово“, ЕИК
*********, със седалище в гр. Попово срещу Постановление от 11.05.2021 година по изп.д.
№51/2021 по описа на ДСИ при Поповския районен съд, с което е оставено без уважение искането
им за намаление на основание чл. 78, ал.5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя. В жалбата се посочва, че така определеният размер на разноските на взискателя е
силно завишен и неотговарящ на фактическата и правна сложност на делото.
В постъпилия в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК отговор от взискателя, чрез пълномощника
му адв. Д. от САК, се заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй като договореното и
заплатено от взискателя адв.възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 10 от
Наредбата.
По реда на чл. 436, ал. 3 изр. 2-ро от ГПК от ЧСИ са изложени писмени мотиви по
обжалваното действие – с доводи за неоснователност на възражението за прекомерност на адв.
хонорар, доколкото в производството са извършени действия по образуване на принудителното
изпълнение, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, а „договореното
адв.възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в размер, близък до минимума, в рамките на
пазарното отклонение“.
Настоящият въззивен състав приема следното:
Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения двуседмичен срок /
чл.436, ал. 1 ГПК/ от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално
легитимирано лице – длъжник и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
– разноските по изпълнението съгл. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
1
Разгледана по същество – е ОСНОВАТЕЛНА.
Основният спорен въпрос, предмет на депозираната жалба, е прекомерно ли е адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, съответно посочено от ДСИ като дължимо в
изпратената призовка за доброволно изпълнение (ПДИ). Изп.д. № 51/2021 г. е образувано въз
основа на издаден по изпълнителен лист № 260150 от 25.03.2021 г., издаден по гр.д. № 188/2019 г.
на РС-Попово, за сумата от 1 225.00 лв., представляваща деловодни разноски пред ОС-Търговище,
сумата от 65.00 лв., представляваща разноски пред първата инстанция /РС-Попово/, както и за
сумата от 5.00лв.- д.такса за издаване на ИЛ.
Молбата за образуване е депозирана от взискателя, чрез пълномощника му адв. Д., на
29.03.2021 г. пред ДСИ при РС-Попово. Изпълнителното дело е образувано на 30.03.2021 г., на
която дата ДСИ е разпоредил връчването на ПДИ на длъжника, получена от последния на
01.04.2021 г. Поради неплащане в срока за доброволно изпълнение, по искане на взискателя на
19.04.2021 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД до размера на
дължимата сума (1295,00лв.). Съобщение за наложения запор е връчен на длъжника на 20.04.2021
г. Представени са данни от банката, че дължимите суми са преведени изцяло на 05.05.2021 г.
Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, договореното и заплатено адв.
връзнаграждение по изп.дело е в размер на 550 лв.: „за образуване на изпълнително дело и
процесуално представителство, защита и съдействие по образуваното изпълнително дело по ИЛ
260150/25.03.2021 (л. 6-7 от изп.дело). Макар в договора да не е посочен размерът на сумите, такъв
е конкретизиран с молбата за образуване – 250 лв. за образуване на изп.дело по т.1 и 300 лв.- по т.2
от Наредбата. (макар в отговора по жалбата да се твърди обратното- 300лв. по т. 1 и 250 лв. по т.2 –
л.12 от настоящото делото). Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения (Наредбата) минималното адв.възнаграждение „за образуване на
изпълнително дело“ е 200лв., а съгласно т.2 „за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 1000лв.-200лв., и за вземания над 1000 лв.– ½ от съответните
възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т.2-7“/ в случая по т.2 или 160.33 лв. / С депозираната пред ДСИ от
пълномощника на взискателя молба е поставено началото на индивидуалното принудително
изпълнение, изп.дело е образувано на същата дата. С молбата взискателят е поискал образуване на
изпълнително дело, както и е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането – налагане на
запор върху банкови сметка на длъжника в ОББ АД, т.е. предприел е и действия с цел
удовлетворяване на парични вземания (за каквито процесуални действия се отнася разпоредбата на
цитираната по горе норма – чл. 10, т. 2 от Наредбата). При така установеното, съобразявайки
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение за основателно. Без значение в случая е, какво точно са договорили взискателя
и процесуалния му представител относно възнаграждението по т. 1 и 2 от Наредбата, по коя точка
възнаграждението е 250лв. и по коя точка - 300 лв. , след като минимума по едната разпоредба е
200 лв., а по другата е 160.33 лв. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на
предоставената адвокатска защита и обема на извършените от пълномощника действия, така
договорените възнаграждения се явяват прекомерни, поради което и следва да бъде уважено
искането на длъжника, отправено в молбата му до ДСИ за намаляване на адв. възнаграждение до
минимума за такъв вид дела – т.е. до размер от 200лв. по т. 1 и до размер на 160.33 лв. по т. 2 от
Наредбата.
Въпреки основателността на жалбата, тъй като жалбоподателят не е претендирал разноски,
такива не следва да се присъждат.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, с оглед основателността на
жалбата, следва да се остави без уважение като неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника кооперация „КС "Популярна Бизнесасоциация[1]Попово“,
ЕИК *********, Постановление ЗА РАЗНОСКИТЕ от 11.05.2021 г. на ДСИ по изп. дело № 51/2021
г. по описа на СИС при РС-Попово , В ЧАСТТА, с която е отказано намаляване на осн.чл. 78, ал. 5
от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение, дължими от длъжника КС "Популярна
Бизнесасоциация-Попово“, ЕИК *********, на взискателя Г. Г. К., ЕГН ********** от гр. Попово,
за сумата над 360.33 лв. (от които 200 лв.- за образуване на изпълнителното дело и 160.33 лв. –за
процесуално представителство по изпълнителнрия процес) на осн.чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба
№1/2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, до присъдения от ДСИ размер от 550 лв.
(250лв.- по т. 1 и 300 лв.- по т.2 от Наредбата).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата Г. Г. К. за присъждане на разноски
за адв.възнаграждение в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3