№ 16065
гр. С-ИЯ, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110137664 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ-Общо Застраховане”
ЕАД срещу Г. П. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 23.12.2016 г. в град С-ИЯ, на бул. „Копенхаген”,
ответника, в качеството на водач на лек автомобил марка „.....”, модел „....”, с ДК № ....
паркиран на тротоар, потегля и се включва в движението без да пропусне
преминаващия лек автомобил марка „....”, модел „...., с ДК № ...., по отношение на
който е застраховател по имуществена застраховка „Каско +”. Твърди, че щетите по
застрахования автомобил са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт
застрахователят е платил на 10.03.2017 г. сума в размер н.... 449,82 лв. с ДДС, във
връзка с което е издадена фактура № **********/24.01.2017 г., поради което сочи, че в
негова полза е възникнало суброгационно вземане за платеното обезщетение в
посочения размер спрямо ответника - причинител на вредата. Сочи, че към датата на
пътно-транспортното произшествие за управлявания от виновния водач – ответника,
лек автомобил марка „.....”, модел „....”, не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. Изложени са доводи, че на ответника е
изпратена покана за плащане на процесната сума, но същата не е изплатена.
Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца сума в размер н.... 464,82 лв., включваща регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по щета № .... във връзка с
процесното ПТП, реализирано на 23.12.2016 г., и 15 лв. ликвидационни разноски за
определянето му, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника не е
депозиран отговор на исковата молба.
1
С молба от 17.08.2023 г. от ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, в случай че са налице предвидените в закона основания.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено
на 28.09.2023 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждането по реда чл. 131 ГПК за връчване на
препис от исковата молба /л. 49 от делото/ и с определение № 27774/08.08.2023 г. /л.
90 и сл. от делото/ е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК и № 27774/08.08.2023 г. за насрочване на делото,
които са редовно връчени на длъжника по данни от приложените по делото разписки
от 05.01.2022 г. и 15.08.2023 г. Вероятната основателност на иска следва от
приложените по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за
пътно-транспортно произшествие от 23.12.2016 г., уведомление за щета № ....,
застрахователна полица № 440216213003941, описа-заключение по щета от 29.12.2016
г., възлагателно писмо от 03.01.2017 г., приемо-предавателен протокол от 24.01.2017 г.,
фактура № .../....., ликвидационен акт от 01.03.2017 г. и фактура за групово плащане от
10.03.2017 г.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал. 1
и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването на
неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер на 178,59 лв. – държавна такса, и
651,05 лв. с ДДС – адвокатски хонорар, плащането на които е доказано по делото.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да плати на ответника
разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, район „И,
ж.к. „Д” № ..., ЕТ. ..., АП. ..., да заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: район „Т”, бул. „....” № ...., на основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сума в размер на 4 464,82 лв., включваща регресно вземане за
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по щета № .... във
връзка с пътно-транспортно произшествие, реализирано на 23.12.2016 г. в град С-ИЯ
по вина на ответника, в качеството на водач на лек автомобил марка „.....”, модел „....”,
с ДК № .... чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на инцидента не е
била обезпечена по силата на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, и 15 лв. ликвидационни разноски за
определянето му, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, район „И,
ж.к. „Д” № ..., ЕТ. ..., АП. ..., да заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: район „Т”, бул. „....” № ...., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 178,59 лв., представляваща държавна по делото, и
сума в размер на 651,05 лв. с ДДС – платен адвокатски хонорар от ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3