№ 169
гр. Севлиево, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214230100512 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от
"Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г против Р. К. ИВ., с
ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Севлиево.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че ответницата е правоприемник на заличения ***, с ЕИК *********,
с когото бил в облигационни отношения относно захранване на обект с абонатен №
1429010 и кл. № **********, с адрес с. К. № 283. Въпреки, че едноличният търговец
бил заличен, обектът на абоната продължавал да съществува и да се стопанисва от нея
и тя дължала цена за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа при
резервирана мощност в размер на 50 кВт по фактури: ФП № ********** от 19.08.2020
г. с падеж 15.09.2020 г. на стойност 28,33 лв., фактура ФП № ********** от 21.09.2020
г. с падеж 15.10.2020 г., на стойност 38,18 лв. и фактура ФП № ********** от
08.10.2020 г., с падеж 27.10.2010 г. на стойност 46,81лв.; ФП ********** от 04.11.2020
г. с падеж 16.11.2020 г. на стойност 28,33лв.; фактура ФП № ********** от 04.12.2020
1
г. с падеж 15.12.2020 г. на стойност 38,18 лв. и по фактура ФП № 03055680 от
05.01.2021 г. с падеж 15.01.2021 г. на стойност 36,96 лв.
Искането на ищеца е съдът да установи със силата на присъдено нещо, че
ответникът му дължи заплащане на сумата 216,79 лева – главница, дължима за
мрежови услуги – цена за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, ведно
със законната лихва от 29.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането и сумата 3,79 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка една от фактурите, сбор от които е
главницата до 05.01.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 63/01.02.2021 г. по ЧГД № 112/2021 г. по описа на РС – Севлиево,
както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски по настоящото
дело - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
2. От страна на ответника:
Оспорва исковата претенция по следните аргументи:
*** била заличен търговец към 17.09.2013 г. Поради това за процесния период
нямало валидно облигационно правоотношение между нея и ищеца, тъй като той
претендирал парични задължения за период значително след заличаване на търговеца.
Притежаваният от нея обект бил неизползван и необитаем, в него не се извършвала
никаква дейност, съответно не се използвала ел. енергия. Със закриването на обекта й и
преустановяване на извършваната от нея търговска дейност било прекъснато ел.
захранването, достигащо до обекта. В това число не достигала мощност в размер на 50
кВт и не й бил предоставен достъп до електроразпределителната мрежа.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че ***, с ЕИК ********* е бил регистриран от
27.10.2008 г. до 17.09.2013 г., на която дата е заличен. Под посоченото наименование
търговска дейност осъществявала ответницата по делото Р. К. ИВ., която се явява
правоприемник на заличения търговец.
През периода от 24.06.2020 г. до 30.09.2020 г., за която са издадени фактури
ФП ********** от 19.08.2020г. с падеж 15.09.2020г. на стойност 28,33 лв., ФП
2
********** от 21.09.2020г. с падеж 15.10.2020г. на стойност 38,18 лв. и ФП
********** от 08.10.2020г. с падеж 27.10.2020г. на стойност 46,81 лв. съществувало
облигационно правоотношение по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел. енергия при общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на „Енерго- Про
Продажби" АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента) с Решение
№ ОУ-061/07.11.2007 г. /публикувани във вестник Репортер на 30.11.2007 г./ за обект с
абонатен номер 1429010, находящ се на адрес с. К. № 283, с предоставена мощност - 50
кВт., видно от представените по делото фактури с горните номера, извлечение от
сметка към 15.01.2021 г., извлечение за фактури и плащания за клиент с № **********
и декларация за предоставена мощност /неоспорени от ответника/. От страна на
ответника, като правоприемник на едноличния търговец не е заявено пред ищеца
искане за прекратяване на облигационните отношения.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/
е въведено задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа и ползващи енергия за небитови нужди, каквото е осъществявано от ***, с ЕИК
*********, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови
период, като тези цени се определят от ДКЕВР /сега КЕВР/. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа на небитови потребители - абонати на ответника се
определя на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава
присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия и
съгласно т. 7.3.2 от Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР е определена в размер на
0,02053 лв./кW/ден. В посочените фактури са фактурирани посочените суми, като са
посочени периодите за които са начислени, а именно за общ период от 24.06.2020 г. до
30.09.2020 г. вкл., като таксата достъп до електроразпределителната мрежа е посочена
с включен ЗДДС при 50 кW присъединена мощност. Видно от констативен протокол №
6635421 от 08.04.2021 г. процесният обект е захранен с трифазен ток с възможност за
номинално натоварване на всяка от фазите по 63 А, който при междуфазово
напрежение 380 V осигурява снабдяване с мощност по-голяма от 50 кВт.
Съгласно изменението на чл.94а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, считано от
01.10.2020 г. от кръга клиенти на крайния снабдител отпадат всички небитови клиенти,
независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. С оглед посоченото
изменение е невъзможно от посочената дата оставането на обекта на ***, с ЕИК
********* на регулирания пазар - той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител
3
по неговите общи условия, което ех 1е§е води до прекратяване на договора за доставка
на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.
За клиент, който след 01.10.2020г. не може да бъдат снабдяван от крайния
снабдител, с разпоредбата на § 15в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г.) е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. не е сключил договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия да се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на
титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ (лицензия за търговия с електрическа
енергия), като доставчикът сключва типов договор с него, в случай, че до 30 септември
2020 г. включително не е сключил договор с търговец на електрическа енергия.
Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г.
До сключването на типовия договор доставчикът осигурява доставката на
електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички
дължими суми във връзка с доставката.
По делото не са представени доказателства ***, с ЕИК ********* да има
сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени
или типов договор за процесния обект, нито към 01.10.2020 г., нито към края на
съдебното следствие.
Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020 г. задълженията за
доставка на електроенергия за обекта на *** са към ищцовото дружество в качеството
му на търговец на свободен пазар.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец,
който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния
мрежов оператор.
За периода от 01.10.2020г. до 23.12.2020г., са издадени фактури: ФП
********** от 04.11.2020г. с падеж 16.11.2020г. на стойност 28.33 лв., ФП **********
от 04.12.2020г. с падеж 15.12.2020г. на стойност 38.18 лв., ФП ********** от
05.01.2021г. с падеж 15.01.2021г. на стойност 36.96 лв. Видно от същите отново не са
начислявани дължими суми за потребена енергия. За посочения период е начислявана
само дължима сума за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа",
изчислена на база предоставена мощност 50 кВт за посочения обект на ответника.
С оглед изложеното ответникът Р. К. ИВ., в качеството като ползвател на
обект за небитови нужди присъединен към разпределителната мрежа и като
4
правоприемник на ***., с ЕИК ********* дължи сумата 216,79 лева за мрежови
услуги, поради което предявеният иск за главница като доказан до исковия размер
следва да бъде уважен изцяло.
Недоказана е претенцията за мораторна лихва в размер на 3,79 лева. По
делото няма нито едно доказателство, което да доказва дължимостта на мораторна
лихва в такъв размер, нито пък върху кое от вземанията тя се дължи и за кой период.
Поради това искът за установяване дължимостта на претендираната
мораторна лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
От страна на ищеца се претендират разноски:
- направени в исковото производство: държавна такса в размер на 75,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, или общо разноски в размер
на 435 лева;
- направени в заповедното производство: държавна такса в размер на 25,00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или разноски в общ размер
на 75,00 лева, които са присъдени със заповедта.
От страна на ответника не се претендират и не са направени разноски.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Пропорционално на уважения материален
интерес, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в
размер на 427,53 лева.
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в
заповедното производство. Пропорционално на установените за дължими суми от
присъдените със заповедта, на ищеца следа да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 56,67 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес:
с. К., общ. Севлиево ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав
5
Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г:
- сумата 216,79 лева – главница, дължима за мрежови услуги – цена за достъп
и пренос по електроразпределителната мрежа по фактури издадени в периода от
19.08.2020г. до 05.01.2021г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. (датата на
подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 63/01.02.2021 г. по ЧГД № 112/2021 г. по описа на РС – Севлиево,
на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ и чл. 29, ал. 1 от
ПТЕЕ, във вр. с § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск В ЧАСТТА, с която се иска
ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес:
с. К., общ. Севлиево ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г:
- сумата 3,79 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от падежа
на всяка една от фактурите, сбор от които е главницата до 05.01.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 63/01.02.2021 г. по ЧГД № 112/2021 г. по описа на РС – Севлиево.
3. ОСЪЖДА Р. К. ИВ. , с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Севлиево ДА
ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс
– Г сумата 427,53 лева - разноски по делото по воденето на исковото производство, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
4. ОСЪЖДА Р. К. ИВ. , с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Севлиево ДА
ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс
– Г сумата 56,67 лева - разноски по делото по воденето на заповедното производство,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6