№ 73
гр. гр. Добрич, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500796 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№270374/04.11.2021г. Н. Й. Г. с ЕГН ********** от с. С., ул. „***“
№ 15, общ. Добричка, чрез особен представител адвокат Р.И. от АК – гр.
Добрич, срещу решение №260551/20.10.2021г. по гр.д.№3655/2020г.на ДРС, с
което се признава за установено, че Н. Й. Г. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. С., общ. Добричка, ул. „***“ № 15, като длъжник по
Договор за далекосъобщителни услуги, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия
районен съд заповед № 800/12.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1927/2020 г. в полза на
кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., представлявано от управителя Ю.Б.Ц., сумата от 131,07 лв. /сто тридесет и
един лева и седем стотинки/, представляваща неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
24.09.2015 г., за която е издадена фактура № **********/22.07.2017 г., (който
договор е сключен между Н. Й. Г. и „Българска Телекомуникационна
Компания” ЕАД – това дружество на 16.10.2018 г. е прехвърлило своето
вземане на „С.Г.ГРУП” ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на ищеца
1
на 01.10.2019 г.).
Въззивникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано. Подробно се цитират части от решението, от издадена заповед
за изпълнение, доводи и възражения залегнали в отговора на исковата молба
относно дължимостта на процесното вземане. Извежда се извод за липса на
валидно упражнено право от страна на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД за разваляне на договора от 24.09.2015г. с Н.Г., за липса на
надлежно уведомяване относно цедирането на вземането, за погасяване по
давност на вземанията по договора и погрешен извод на съда в обратния
смисъл.
В писмен отговор въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата и правилност на решението с доводи, свеждащи
се до правилно установена фактическа обстановка и обоснованост на
правните изводи с оглед установените със събраните доказателства
обстоятелства относно възникването и съществуването на процесното
вземане, което не било погасено по давност.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПКК с начало
25.10.2021г., когато решението е връчено на обжалващия, отговаря на
регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК
/особения представител не дължи държавна такса за въззивното обжалване/.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№3655/2020г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№267466/11.12.2020г. от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК ***, гр. София, с която срещу Н.
Й. Г. ********** с. С., е предявен положителен установителен иск за
установяване съществуването на парично вземане на ищеца , сумата от 131,07
лв. , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г., за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
800/12.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1927/2020 г. Добричкият районен съд.
Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства
2
се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство,
приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни
отношения , породени от сключен на 24.09.2015 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Н. Й. Г. с клиентски номер 2544489
договор за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер
********* и избран тарифен план VIVACOM Net&Call L с посочена
абонаментна такса от 23,99 лева и добавена допълнително +BG&Europe L, с
месечна такса 17,80 лева и +Xtra Net L с месечна такса от 1,90 лева. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 24.09.2017г.
На 29.04.2016 г. е сключено допълнително споразумение за
предоставяне на услугата за интернет и телевизия с избран тарифен план
VIVACOM Duo-Net Slim +TV и допълнителен пакет +TV Exstra.
Според ищеца абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за
четири последователни отчетни месеца, а именно 03/2017г., 04/2017г.,
05/2017г. и 06/2017г., за които са издадени фактури
№**********/22.03.2017г.; №**********/22.04.2017г.,
№**********/22.05.2017г.; **********/26.06.2017г. на стойност 135,46 лева
неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.02.2017г. до
22.06.2017г.. Поради неплащането в срок на стойността на ползваните
мобилни услуги по издадените фактури операторът „БТК“ЕАД е прекратил
едностранно индивидуалния договор на абоната, считано от 04.07.2017г., като
в издадената крайна фактура № 12301622022.07.2017 г. е начислил неустойка
за предсрочното прекратяване на договора в размер на 131,07 лева,
представляваща равностойността на по три месечни такси от по 23,99 лв., от
по 17,80 лв. и от по 1,90 лв.
Вземането било предмет на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1927/2020 г. Добричкият
районен съд като част от общата сума от 160,47 лв. , от които 29,40лв/
равностойността на три месечни такси от по 9,80 лв./ неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 18.12.2013 г. и 131,07 лв. неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г.
3
Съдебно-установителната претенция на ищеца е за дължимостта
именно на сумата от 131,07 лв., част от сумата от 160,47 лв. за която е
издадена заповед за изпълнение № 800/12.08.2020 г. по ч. гр. дело №
1927/2020 г. Добричкият районен съд.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответника е изразил становище за недопустимост на иска,
евентуално неоснователност. Налице била неяснота относно клиентския
номер/сочели се клиентски № 2544489 и клиентски № **********/. Не било
упражнено законосъобразно от „БТК“ ЕАД правото да прекрати отношенията
си с ответника във връзка с процесния договор, тъй като липсвала отправена
покана със срок за доброволно плащане, издадените фактури не били връчени
на ответника. Погасени по давност били всички начислени суми по фактури,
издадени от „БТК“ЕАД, включително и претендираната сума с характер на
неустойка. Оспорва получаването на уведомление за сключените договори за
цесия между „БТК“ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, както и между „С.Г. Груп“ ООД
и „ЮБЦ“ЕООД. Липсвало уведомление за извършената цесия към датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК от страна на ищеца.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса
от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление
с вх. рег.№13937/10.08.2020г. до РС-Добрич за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане от общо 160.47лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване поради неизпълнение на два договора
за далекосъобщителни услуги- 29,40лв неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
18.12.2013 г. и 131,07 лв. неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г.
Легитимацията си на кредитор ищцовото дружество черпи от договор за
цесия, сключен с „С.Г. Груп“ ООД1 на което дружество„БТК“ ЕАД е
4
прехвърлило процесното вземане. Съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и 4 от
ЗЗД предишният кредитор трябва да уведоми за цесията длъжника, за когото
тя има действие от деня, в който му е съобщена. Допустимо е цедентът да
упълномощи цесионера да извърши уведомяването. Ефектът на
уведомяването настъпва и при връчване на книжата на назначения по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на длъжника - ответник в исковия
процес. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно
представителство и представлява част от правомощията на особения
представител да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления
на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполага с такова
правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл.
Приемането от особения представител на материалноправното изявление по
чл.99 ал.3 от ЗЗД до отсъстващия ответник е допустимо, защото не е с оглед
личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни
права /решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018 г. I ТО на ВКС/. Освен
това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само
ако едновременно с това твърди, че, още преди да е уведомен, е изпълнил на
стария кредитор. Уведомяването на длъжника за цесията е предназначено да
осуети това - длъжникът, като не знае за прехвърлянето, да изпълни на стария
кредитор. Иначе, между цедента и цесионера ефектът на прехвърлянето
настъпва с постигането на съгласие помежду им /сключването на договора/. В
този смисъл налице е активна процесуална легитимация за ищеца да предяви
иск за установяване съществуването на вземането, за което по подаденото от
него заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с
№800/12.08.2020г по ч.гр.д.№1927/2020г. на РС-Добрич,за сумата от общо
160.47лв, част от която е процесната сума, както и сторените съдебно-
деловодни разноски: 25лева държавна такса и 150лева юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
11.11.2020г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК ,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 11.11.2020г. и
край 11.12.2020г. заявителя е депозирало искова молба вх.
№267466/11.12.2020г., чрез изпращането и по пощата на 10.12.2020г., само за
5
сумата 131,07 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установено е по делото, че на 24.09.2015 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Н. Й. Г., абонат с клиентски номер
2544489, е сключен Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен
номер ********* и избран тарифен план VIVACOM Net&Call L с посочена
абонаментна такса от 23,99 лева и добавена допълнително +BG&Europe L, с
месечна такса 17,80 лева и +Xtra Net L с месечна такса от 1,90 лева. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 24.09.2017г. На 29.04.2016 г. е
сключено допълнително споразумение за предоставяне на услугата за
интернет и телевизия с избран тарифен план VIVACOM Duo-Net Slim +TV и
допълнителен пакет +TV Exstra.
За предоставените и ползвани мобилни услуги от ответника Н. Й. Г. за
периода от 22.02.2017г. до 22.06.2017г. операторът „БТК“ЕАД е издал
фактури №**********/22.03.2017г.; №**********/22.04.2017г.,
№**********/22.05.2017г.; №**********/26.06.2017г. на обща стойност
135.46лева.
Не се твърди и не се сочат доказателства от ответника да е платил за
четирите последователни отчетни месеца стойността на ползваните услуги,
което е породило правото на оператора за едностранно
прекратяване/чл.50.6,б.“в“ от ОУ/, считано от 04.07.2017г. и да претендира
уговорена в т. 2 от договора неустойка за предсрочно прекратяване,
начислена в издадената крайна фактура № **********, чийто размер е
определен съобразно уговорените критерии-оставащите до края на срока
суми, но не повече от трикратния размер на месечните такси на всяка
6
абономентна услуга от сключения договор, т.е. 71,97 лв. за абонаментен план
VIVACOM VIVACOM Net&Call (3x23,99 лв.); 53,40 лв. за допълнителната
услуга +BG&Europe L (3x17,80 лв.); 5,70 лв. за допълнителна услуга +Xtra Net
L (3x1,90 лв.).
След като в уговорените между страните срокове потребителят не е
изпълнил задълженията си по договора от 24.09.2015г., след като към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, от която дата се счита, че е
висящо и исковото производство, установеният от закона тригодишен
давностен срок по чл.111, б.“б“ от ЗЗД, с начало 09.08.2017 г./ при краен срок
за плащане 09.08.2017г./, към датата на подаване на заявлението на
07.08.2020г., не е бил изтекъл, установителната претенция за 131,07 лв.
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г. е основателна и правилно
уважена. Обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за въззивното производство-
сумата 180 лева адвокатско възнаграждение и сумата от 200 лева –
възнаграждение за особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК/остатъкът от
100 лева от внесените 300лева са недължимо внесени и подлежат на връщане
при поисковане/. Възражението на ответника-въззивник за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна е неоснователно, тъй
като при цена на иска от 131.07лева пратеното възнаграждение се явява под
минимума от 300лева по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №4/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260551/20.10.2021г. по гр.д.
№3655/2020г.на ДРС.
ОСЪЖДА Н. Й. Г. с ЕГН ********** от с. С., общ. Добричка, ул. „***“
№ 15, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
7
управление: гр. С., представлявано от управителя Ю.Б.Ц., съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция - 180лева адвокатско възнаграждение и
200лева възнаграждение за назначения и особен представител.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8