Р Е Ш ЕН И Е
№ 762
гр. Плевен, 26.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева и с участието на прокурора ИВАН
ШАРКОВ като разгледа докладваното от
съдия МАРИНСКА адм. дело №115/2020г. по описа на Административен
съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1, вр. 284, ал.1,
вр. чл.3, ал.2, вр.ал.1, от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.
Производството по адм.д.№115/2020г. по описа на АдмС-
гр. Плевен, е образувано въз основа на искова молба от л. св. И.Х.И.,***,
против ГД “ИН“- София, с която се твърди, че се намира, по реда на чл. 71, ал.2
от ЗИНЗС, под специален режим на изтърпяване на наказанието си „лишаване от
свобода“- доживотен затвор без право на замяна. Твърди, че по време на престоя
му на открито, е отделян и изолиран от останалите трима затворници, които са
при същият режим на изтърпяване на наказанието. Твърди, че престоя си на
открито прекарва сам, без да има възможност да разговаря с останалите
затворници, което за ищеца съставлява жестоко изтезание и нечовешко отношение,
което продължава от 2012 година. Твърди се също, че отделянето му от останалите
затворници, по време на престоя на открито, е без основание и видима причина, а
останалите затворници, на същият режим, прекарват престоя си на открито заедно,
което за ищеца е унизително. Твърди се също, че не му е известно да има
издавана такава заповед, въз основа на която да бъде отделян от останалите
затворници. Посочва също, че веднъж годишно, е допускан, за около месец- два,
да провежда престоя си на открито, заедно с лица, наказани с карцер, които той
не познава. В допълнителна молба ищецът посочва, че поради режима на
изтърпяване на наказанието си, е в продължителна изолация- в самостоятелна,
постоянно заключена килия, което не оспорва, а претенцията му касае само
престоя на открито, при провеждането на който, е отделен от останалите
затворници. Твърди се, че от страна на ответника, са налице действия, по
смисъла на чл. 3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС.
В заключение моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 3000лв /три хиляди лева/ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, за периода 04.02.2015г.- 04.02.2020г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба, настъпили в резултат
от жестокото изтезание и нечовешко отношение, изразяващи се в неосигуряване на
възможност и възпрепятстване общуването на ищеца с други затворници, по време
на провеждане на престоя му на открито.
Съобразно твърденията на ищеца от исковата и в
уточняващата му молби, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.
284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и
сл. АПК, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
размер на 3000лв., за периода 04.02.2015- 27.01.2020г., като с определение
№824/05.06.2020г, съдът е прекратил производството по делото, за периода
27.01.2020-04.02.2020г.; определението е влязло в сила.
На ищеца И., с определение №346/24.02.2020г, е
предоставена правна помощ по делото, като с определение №416/05.03.2020г, като
процесуален представител на ищеца е назначен адв. Р.Х. ***.
В съдебно заседание ищецът И. явява се лично, заедно с
адв. Х., поддържа депозираната искова молба и моли съдът да я уважи, като
основателна и доказана, като му присъди претендираното обезщетение.
Ответникът по жалбата- ГД“ИН“- София., представлявана
от юрк. Н. У., изразява становище за неоснователност на предявената искова
молба и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана. В
депозираният по делото писмено отговор се посочва, че на ищеца е осигурен
телефонен апарат, чрез който му е предоставена възможност да общува със своите
близки, а също му е осигурена възможност за свиждане всяка седмица. Посочва се,
че изложените от ищеца твърдения, не
сочат на противоправно поведение от страна на ответника, тъй като същия не може
да задължи останалите затворници да обуват с ищеца. Посочва, че ищецът И. има възможност да общува с останалите
лишени от свобода, както и със служители на Затвора- Белене, но разговорите са
изпълнени с ругатни, обиди и заплахи от страна на И.. Претендират се разноски,
изразяващи се в юрк. възнаграждение.
Представителят на ОП- Плевен изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявеният иск, тъй като по делото не се
установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото безспорно се установява, съобразно
представената от ответника справка, че ищецът И.Х.И., е постъпил в Затвора- гр.
Белене на 09.03.2001г, където изтърпява наложено наказание „доживотен затвор
без право на замяна“, при условията на специален режим, считано от 09.07.2002г.
и понастоящем.
По делото, от
страна на ответника, са представени нарочни заповеди, на началника на Затвора-
Белене, за организацията на престоя на открито, за процесния период, както
следва: Заповед №928/11.07.2014г, въз основа на която л.св. И. провежда престоя
си на открито, заедно с П.И. М.; Заповед №1057/22.10.2015г, въз основа на
която, считано от 23.10.2015г, ищецът И.
провежда престоя си на открито с л.св. Р. Я. П.; Заповед №1110/05.11.2015г, въз
основа на която, считано от 06.11.2015г, ищецът И. провежда престоя си на
открито с л.св. Р. Я. П.; Заповед №1160/19.11.2015г. въз основа на която,
считано от 19.11.2015г, ищецът И. провежда престоя си на открито с л. св. Х. А.
Х.; Заповед №648/24.06.2016г, въз основа на която, считано от 24.06.2016г,
ищецът И. провежда престоя си на открито с л. св. Х.А.Х.; Заповед
№902/17.08.2016г, въз основа на която, считано от 18.08.2016г, ищецът И.
провежда престоя си на открито с л. св. Х.А.Х.; Заповед №796/29.07.2016г., въз
основа на която, считано от 30.07.2016г, ищецът И. провежда престоя си на
открито по едно и също време с л. св. Х.А.Х.; Заповед №922/03.08.2017г, въз
основа на която, считано от 04.08.2017г, л.св. И. провежда престоя си на
открито, заедно с други четирима лишени от свобода лица. По делото се
установява също, че към м. май. 2015г, е преустановено прилагането на
Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит
тип и към датата на приключване на съдебното дирене, не се установява
приложението на такъв Правилник.
По делото са приети също и докладни записки, от Б. П. А.,
касаещи престоя на открито на ищеца и неговото поведение, както и това на
останалите лишени от свобода.
По делото, като свидетели са разпитани лицата П.Т.Р., З.И.П.
и А.Н.С., от показанията на които се установява следното:
Св. Пл. Р. посочва, че се намира в Затвора Белене,
считано от 2011г и понастоящем, при строг режим на изтърпяване на наказанието.
Посочва, че преди това е бил при специален режим, но и при този режим се
провежда престой на открито, заедно с другите лишени от свобода. Посочва, че не
е в конфликт с ищеца И.. Посочва, е виждал И. да осъществява престоя си на
открито, заедно с друг лишен от свобода, но на две отделни площадки, които са
една до друга, но отделени с мрежа. Св. Р. посочва, че може да се разговаря
през мрежата. Свидетелят посочва също, че не е провеждал престоя си на открито
с И., но спорадично, минавайки през коридора, го е виждал по време на престоя
му на открито. Св. Р. посочва, че лично е чувал, ищецът И. да отправя заплахи и обиди до останалите лишени
от свобода и до служители в Затвора. Посочва също , че знае, че останалите лишени от свобода не
желаят да провеждат с И. престоя си на едно каре.
Св. З.И.П. ***, считано от 2002г., при специален режим
на изтърпяване на наказанието. Посочва, че познава ищеца И. и е провеждал
престой на открито с него., за период от 2- 3 месеца през 2016г. Посочва, че по
принцип престоя се провежда на място, оградено с мрежа, като има отстояние от
останалите лишени от свобода, които в същия момент провеждат престоя си, от ок.
2 метра. Посочва, че не е разрешено лишените от свобода, от отделните карета,
да си говорят. Св. П. посочва, че затворническата администрация има негативно
отношение към И., тъй като той се оплаква от абсолютно всичко. Посочва, че е
виждал ищеца да провежда престоя си на открито заедно с друг лишен от свобода- В.
и го е виждал да разговаря с него. Посочва също, че от 2002г, е виждал И. да
провежда престоя си на открито с различни лишени от свобода, но за ок. 5-6
месеца, а през останалото време е бил сам. Посочва, че останалите лишени от
свобода влизат в конфликт с И., защото той им досажда.
Св. А. С. посочва, че от 2016г., е зам.- началник на Затвора- Белене. Посочва, че престоя на
открито на лишените от свобода се организира съвместно от ИСДВР, инспектор.-
психолога и началника на охраната, като в зависимост от съвместимостта на
лицата, се прави график. Посочва, че целта е да няма напрежение между лишените
от свобода, а при възникване на такова обстоятелство, се прави промяна в
графика, въз основа на докладна. Посочва също, че понастоящем престоя на
открито е еднакъв за всички лишени от свобода, независимо от режима на
изтърпяване на наказанието им, и е с продължителност от 1,5 час. Посочва, че
мястото за провеждане на престоя на открито, представлява правоъгълник,
разделен на две с метална ограда и има видимост, а също лишените от свобода
могат да си говорят. Посочва, че разговорите между лицата не се санкционират, когато
не нарушават добрия тон. Посочва, че има много молби от лишени от свобода, с
които изразяват нежеланието си да провеждат престоя си на открито, по едно и
също време с И.. Посочва също, че за периода м. 01.2015г. - м. 01.2020г, ищецът
И. е провеждал престоя си на открито заедно с други лица.
Така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 286, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, визирана в нормата на чл. 286, ал.1,
постановява, че осъдените и задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно ал.2 на
чл.3, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В случая, от страна на ищеца И. се твърди
настъпване на неимуществени вреди, като резултат от жестокото изтезание и
нечовешко отношение, от страна на ответника, изразяващи се в неосигуряване на
възможност и възпрепятстване общуването на ищеца с други затворници, по време
на провеждане на престоя му на открито.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не се установи наличие на жестоко и нечовешко отношение
на ответника спрямо ищеца л. св. И.И., по смисъла на чл. 3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, при осъществяване на престоя му на открито. В случая, от страна на ищеца
не се твърди, че е лишен от правото му на престой на открито, като твърденията
са му насочени само към обстоятелството, че прекарва това време сам и е лишен
от общуване.
В случая, следва да бъде съобразен факта, че ищецът- л. св. И.И., изтърпява наложеното
му наказание „доживотен затвор без право на замяна“, при условията на специален
режим. Съобразно нормата на чл. 54, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ППЗИНЗС, лишените
от свобода на специален режим: изтърпяват наказания в затвори от закрит тип, настаняват
се в постоянно заключени помещения при
засилен надзор и охрана и не могат да участват в колективни мероприятия с други
лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим. Нормата на чл. 213 от ППЗИНЗС, постановява, че
осъдените на доживотен затвор, се настаняват в отделни затвори или в отделения
на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност; те се държат в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; участието им в
колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. От своя страна,
нормата на чл. 214 ППЗИНЗС, предвижда специални правила за провеждане на престой на открито, като
предвижда, че изолацията на осъдените на доживотен затвор от останалите лишени
от свобода се спазва и при престой на открито.
По делото, съобразно представените от ответника
писмени доказателства, обсъдени по-горе, се установи, че ответникът е
регламентирал реда за провеждане на престоя на открито, както и конкретно за
ищеца И., като е безспорно, че същият осъществява престой на открито и не е
лишат от това право. По делото се установи също, че престоя на открито на лишените от свобода в
Затвора Белене, в Зоната за повишени сигурност, е регламентиран посредством
нарочни заповеди на началника на Затвора. Видно от съдържанието на тези
заповеди се установява, че престоя на открито на ищеца И. е регламентиран за
процесния период и определен за провеждане заедно с други лица, лишени от
свобода. По делото не се установява, въз основа на нарочна заповед на началника
на Затвора Белене, ищецът И. да осъществява престоя си на открито сам. От
събраните по делото гласни доказателства- съобразно показанията на разпитаните
свидетели П.Т.Р., З.И.П., също се установява, че за процесния период, И. е
осъществявал престоя си на открито заедно с други лица, при спазване на
правилата на ЗИНЗС и Правилника за прилагането му, в т.ч. е имал възможност на
комуникира с другият лишен от свобода, с когото осъществява престоя на открито
по едно и също време, дори и на две
отделни площади, разделени с мрежа. Нормата на чл. 71, ал.8 от ППЗИНЗС
предвижда забрана, по време на престоя на открито, за пеене и говорене на висок
глас, както и да се предизвикват словесни спорове и да се установява контакт с
лишени от свобода, които не участват в престоя на открито. В този смисъл, нормалните разговори между лишените от
свобода не са забранени. От показанията и на тримата разпитани свидетели обаче,
както и от съдържанието на приетите по делото докладни записки, се установява, че
ищецът И. често е в конфликт с останалите лишени от свобода, което затруднява
общуването му с тях.
На основание гореизложеното, съдът намира че по делото
не се установи фактическият състав по смисъла на чл. 286, ал.1, вр. чл. 3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНСЗ, който да ангажира отговорността на държавата за вреди.
В случая не е налице противоправно действие от страна на ответника, като
нарушение по чл. 3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНСЗ- жестоко изтезание и нечовешко отношение,
изразяващи се в неосигуряване на възможност, и възпрепятстване общуването на
ищеца И., с други лишени от свобода, за процесния период. С оглед изложеното, следва
предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди, да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът приема, че в случая не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. Възнаграждение,
доколкото отговорността на ищеца за разноски, по арг. чл. 286, ал.2 ЗИНЗС, се
свежда само до разноски в самото производство, по извършени процесуални
действия. Цитираната норма от ЗИНЗС се явява специална по отношение на чл. 78,
ал.1 от ГПК и дерогира същата.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.И., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – гр. Белене, против Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр.
София, иск с правно основание чл.284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за
присъждане на сумата от сумата от 3000лв /три хиляди лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за периода 04.02.2015г.- 26.01.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-27.01.2020г, до
окончателното й изплащане, настъпили в резултат от жестокото изтезание и
нечовешко отношение, изразяващи се в неосигуряване на възможност и
възпрепятстване общуването на ищеца с други затворници, по време на провеждане
на престоя му на открито, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от получаване на съобщението, пред Тричленен състав на
Административен съд- гр. Плевен.
АДМ. СЪДИЯ : /п/