№ 15061
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110142947 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „В.К“ АД
срещу А. М. М..
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
26.02.2022 г. ответницата е сключила с ищцовото дружество (в качеството му на
заемодател) Договор за кредит „*****” под формата на кредитна линия с възможност
за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения
кредитен лимит, който в настоящия случай бил 1400 лв. и по силата на този договор е
усвоила заемна сума в размер на 1400 лв. С подписване на договора ответницата се
била задължила да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване
на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на
договора за кредит, 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а
при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. При
подписване на договора кредитополучателят изрично била декларирала, че
доброволно е избрала да се ползва от допълнителен пакт от услуги „VIP обслужване“
и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което
й била предоставена тарифа.
Сочи, че към подаването на исковата молба задълженията на креидополучателя за
заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора
изтекъл на 26.02.2023 г. Ищецът също така сочи, че на 28.02.2022 г. бил усвоен целия
кредитен лимит в размер на 1400 лева.
В исковата молба е инкорпорирана таблица за задълженията на ответницата,
1
начислени за всеки 30-дневен период. Сочи се, че в нито една вноска нямало главница
и че е усвоен целия кредитен лимит от 1400 лв, който е дължим в края на последния
тридесетдневен период и затова е в края на таблицата. По кредит „Виолета” вноските
не били анюитетни, главницата се дължала в края на периода на договора, освен ако
кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен
период гратисен период— без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл.4, ал. 1 т.
З от Договора.
Сочи, че в чл. 15 ал. 1 до ал. 3 от Договора била уговорена възможност за даване
на съгласие за директен дебит от сметка на ответницата, като при непредставянето на
съгласие за директен дебит се начислявала неустойка за неизпълнение задължение.
Размерът на неустойката е 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената
неустойка се дължала ведно с текущото месечно задължение в края на този
тридесетдневен период. Ако се предоставело съгласието за директен дебит, макар и на
по-късен етап, не в договорения срок, Кредиторът се задължавал да спре
начислението. До края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не е
предоставено.
Ищецът твърди, че в договора била включена уговорка в срок до 5 дни от
подписване на договора за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки
следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение,
кредитополучателят да предоставя Удостоверение за настоящ адрес. При
непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се начислявала неустойка в
размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени
главница/главници като начислената неустойка ставала част от текущото задължение и
се дължала в края на всеки тридесетдневен период. Сочи, че такова удостоверение не
било предоставено от ответницата.
Било уговорено заплащането от ответницата и на „такса ангажимент за
фиксирана лихва“ (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3.). Таксата ангажимент представлявала
такса за допълнителна доброволна услуга, която се предлага от кредитора и с която се
е съгласил кредитополучателя преди подписване на договора. Услугата представлявала
ангажимента на Кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения
кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при негово поискване за
усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен
процент от 15 % - ГЛП или 0,042% на ден. Сочи, че таксата била включена в годишния
процент на разходите по кредита.
В чл. 15 ал.2-3 от договора било уговорено, Кредитополучателят в срок до 5 дни
от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет
дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължавал да предостави
Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно че няма
2
задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да
е от двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл. 87 ДОПК било видно
наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислявала неустойка
в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени
главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената
неустойка била част от текущото задължение и се дължи в края на всеки
тридесетдневен период. Въпреки че се дължала за всеки тридесетдневен период, при
еднократно представяне на такова удостоверение се спирали начисленията. Такова
удостоверение в рамките на срока на договора не било предоставено от
Кредитополучателя.
Законната лихва за забава на основание чл. 20 ал. 3 от Договора се начислявала
върху всяко незаплатено текущо задължение, като размерът на законната лихва
нараствал, защото за първия тридесетдневен период текущото задължение било
просрочено и не било заплатено и в следващия период се добавяла към начисленията
за следващия тридесетдневен период и така до приключване на кредита - в случая 12
тридесетдневни периоди. Във всяко текущо задължение нямало главница, същата не
била част от вноската на всеки тридесетдевен период, освен ако кредитополучателят
сам желае да направи частично или пълно погасяване на главница.
„Текущото задължение“ на кредитополучателят за всеки тридесетдневен период
включвало следните суми: 1) начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените
и непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в договора
фиксиран годишен лихвен процент; 2) такса ангажимент за фиксиран лихвен процент,
изчислена върху усвоените и непогасени главници, изчислена подневно въз основата
на посочения в договора процент; 3) неустойки за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия тридесетдневен
период.
Било уговорено и начисляването на „такса забава“ по чл. 20 ал. 4 от Договора
съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие
до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита.
Разходи за действия по събиране на задълженията били разходите за изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и
др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин
просрочените си вземания от Кредитополучателя по процесния Договор. Видно от
предоставената справка било, че нямало извършени плащания по част от текущите
задължения, заради което кредиторът изпращал напомнителни съобщения, електронни
писма на посочената в профила на кредитополучателя електронна поща, както
прозвъняване преди, на и при просрочие и след падежната дата. Сочи се, че във връзка
с кредитните задължения на ответницата реално са осъществени такива действия, за
3
които свидетелствала приложена към исковата молба справка.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е извършил само едно плащане в размер
на 295,89 лева, с което са погасени текущи задължения, част от главницата и законна
лихва за забава.
Незаплатени останали задължения по договора за кредит в общ размер от 2420,13
лева, както следва: 1) главница в размер на 1392,97 лв., считано от крайния срок на
договора 26.02.2023 г.; 2) договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент
съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на
189,64 лв. за периода от 30.04.2022 г. до 26.02.2023 г.; 3) такса ангажимент за фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и
непогасена главница, която се начислявала ежедневно и се дължи в края на всеки
тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 319,06 лв. -
претендираната сума е за периода 30.04.2022 г. до 26.02.2023 г.; 4) неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес
съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 68,76 лв. за периода 30.05.2022
г. до 26.02.2023 г.; 5) неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от
Договора в общ размер на 68,76 лв. за периода 30.05.2022 г. до 26.02.2023 г.; 6)
неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3
от Договора в общ размер на 278,04 лв. за периода 30.05.2022 г. до 26.02.2023 г.; 7)
начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици при
просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от
Кредитополучателя в общ размер на 20,50 лева за периода 25.01.2023 г. до 26.02.2023
г.; 8) законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края
на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на
основание чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 10,91 лв. за периода 25.01.2023 г.
до 26.02.2023 г., както и 9) законна лихва за забава в размер на 71,49 лева, начислена
върху остатъчната непогасена главница в размер на 1392,97 лв. и за периода от
26.02.2023 г. (изтичане срока на договора) до 01.08.2023 г. (датата на подаване на
исковата молба).
Ето защо ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати посочените
суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото е представен Договор за кредит „*****“ от 26.02.2022 г., сключен
4
между "В.К" ООД и ответницата А. М. М. за сума под формата на
разрешен кредитен лимит в максимален размер от 1400 лева, който се усвоява
многократно на части или еднократно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до
максималния размер на кредитния лимит, като за всяко усвояване отправя искане до
кредитора. Договорът е сключен за срок от 1 година, при фискиран годишен лихвен
процент на заема 15 % и годишен процент на разходите на заема 49,32 %. Съгласно чл.
4, ал. 1, т. 2. 2 от договора, кредитодателят – настоящ ищец се задължава да не
променя лихвения процент по договора и договора да бъде сключен при фиксиран
лихвен процент, за което кредитополучателят – настоящ ответник заплаща "такса
ангажимент" в размер на 0, 07 % на ден върху усвоената и непогасена главница.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, до 5 дни от подписване на договора за паричен
заем, кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по
банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя
начисляване на неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, която
се дължи ведно с текущото месечно задължение. Съгласно чл. 15, ал. 4 и ал. 5 от
договора, в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки
следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение,
кредитополучателят следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл.
87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение се начислява
неустойка в размер по 0, 5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница за
неизпълнение на задълженията за предоставяне на всяко от удостоверенията.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че в случай че при
изчисление на ГПР се включат такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване
негативните последици при просрочие", неустойката за неизпълнение на задължение
за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от
договора", неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от
договора, както и неустойката за непредоставяне на съгласие за директен дебит,
годишния процент на разходите по кредита възлиза на 164,58%.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен
5
заем, по силата на което е предоставил на ищцата кредит в посочения от него размер,
както и че в договора за паричен заем са уговорени претендираните в настоящото
производство такси за ангажимент за фиксиран лихвен процент и такса за
ограничаване негативни последици при просрочие в посочените размери, както и че е
извършил действия по ограничаване на негативните последици.
Между страните няма спор, че са обвързани от договор за кредит от разстояние
по реда на ЗПФУР при посочените от ищеца условия. Ищецът е предоставил на
ответницата сумата в размер на 1400 лева, усвоена на 28.02.2022 г., като същата е
извършила плащания за погасяване на задълженията си в общ размер от 295,89 лева.
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени
доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски
кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла
на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебнo.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е напр. Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание
на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните
реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така,
6
според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Неведнъж СЕС е имал
повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а "обща сума,
дължима от потребителя" означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. "ж" от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя,
изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В конкретния случай, видно от приложения по делото договор, кредиторът e
посочил ГПР по кредита в размер на 49,32 %, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 общата
подлежаща на връщане сума включва усвоена и непогасена главница, договорна лихва,
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент съгласно т. 2. 2 и т. 2. 3 на ал. 1, чл. 4.
При определянето размера на ГПР обаче съдът намира, че ищецът неправилно не
е включил всички допълнителни такси и неустойки. Дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
7
Видно от данните по делото, ГПР не включва част от разходите по кредита, а
именно: "такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици при
просрочие", "неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора", "неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора", "неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от
договора".
В този смисъл, доколкото посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на
действително приложимия към договора, се обосновава извод за недействителност на
договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира, че в настоящото производство на ищеца следва да се присъди
непогасеният остатък от чистата стойност на кредита, а не в отделно производство по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме,
че осъждането на потребителя за връщане на чистата стойност на кредита следва да се
извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би
се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта
на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в
специалния ЗПК (в този смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021
г. на ВКС, ІV го).
По делото се установи се, че общият размер на отпуснатия кредит възлиза на
сумата от 1400 лева, като ответникът е върнал на кредитора сумата от 295,89 лева,
която следва да бъде отнесена единствено за погасяване на главница. Налага се извод,
че непогасеният остатък от главницата възлиза на 1104,11 лева, до който размер следва
да бъде уважен искът, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба до
погасяването. За горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и всички останали искове,
доколкото длъжникът не дължи плащане по тях /чл. 23 ЗПК/.
8
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира присъждането на разноски, както следва: 450 лева – за държавна такса, 450
лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от 800 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени
доказателства.
Доколкото ищецът не е внесъл дължимата се държавна такса за производството,
същият следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да внесе по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер 205,72 лева.
Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 570,27 лева.
Ответницата не претендира присъждането на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН: ********** да заплати на „В.К“ АД, ЕИК: ********
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата в размер на 1104,11 лева
представляваща непогасена главница по Договор за кредит „*****“ от 26.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.08.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума над 1104,11 лв. до пълния предявен размер от 1392,97 лв. –
главница по Договор за кредит „*****“ от 26.02.2022 г., договорна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената
главница в размер на 189,64 лв. за периода от 30.04.2022 г. до 26.02.2023 г.; такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в общ размер на
319,06 лв. за периода 30.04.2022 г. до 26.02.2023 г.; неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5
и 6 от Договор в общ размер на 68,76 лв. за периода 30.05.2022 г. до 26.02.2023 г.;
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса
на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договора в общ размер на 68,76
лв. за периода 30.05.2022 г. до 26.02.2023 г.; неустойка за непредоставяне на съгласие
за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 278,04 лв.
за периода 30.05.2022 г. до 26.02.2023 г.; начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за
ограничаване негативни последици при просрочие в общ размер на 20,50 лева за
периода 25.01.2023 г. до 26.02.2023 г.; законна лихва за забава върху просрочените
9
текущи задължения на основание чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 10,91 лв. за
периода 25.01.2023 г. до 26.02.2023 г., както и законна лихва за забава в размер на
71,49 лева, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 1392,97 лв. и
за периода от 26.02.2023 г. (изтичане срока на договора) до 01.08.2023 г. (датата на
подаване на исковата молба).
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН: ********** да заплати на „В.К“ АД, ЕИК: ********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 570,27 лева - разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 77 ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 205,72 лева – държавна такса за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10