№ 172
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110150290 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Х. М., ЕГН **********
срещу ЧСИ С. Х., с рег. № .. в КЧСИ, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД да бъде осъдена ответната страна
да заплати на ищцата сумата в размер на 5926,55 лева, представляваща главница за
обезщетение на имуществени вреди, причинени на ищцата вследствие неправомерни
действия на ответната страна в качеството на ЧСИ по и. д. № 2017..0401303/2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
(11.09.2023 г.) до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1586,88 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 3332,41 лева, представляваща
сбор от следните събрани от ... суми: сумата от 361,07 лева - част от сумата, събрана на
20.01.2021 г. в общ размер на 389,78 лева; сумата от 479,22 лева, събрана на 26.01.2021 г.;
сумата от 2012,90 лева, събрана на 01.02.2021 г. и сумата от 479,22 лева, събрана на
25.02.2021 г., считано от деня на деликта (от деня на всяко незаконосъобразно
приниудително събиране на суми) до 08.09.2023 г.
Ищцата излага твърдения, че на 28.12.2016 г. СРС, 49 състав въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.09.2016 г. е издал срещу ......., ЕГН
********** (баща на К. М. и ...) изпълнителен лист в полза на ..... С изпълнителния лист ....
бил осъден да заплати на .... сума в общ размер на 4 465,41 лева, от които 2672,39 лева за
потребление на вода през периода от 25.01.2008 г. до 23.07.2016 г. и 1342,22 лева за лихви за
периода от 25.02.2008 г. до 23.07.2016 г., както и 450,80 лева за разноски. Твърди, че през м.
април 2017 г. до ЧСИ С. Х. е подадена молба с вх. № 58833/24.04.2017 г. за образуване на
изпълнително дело, от съдържанието на която не ставало ясно кое лице я е подписало, с
1
оглед на което твърди, че същата е нередовна.
Твърди, че на 16.05.2017 г. ЧСИ С. Х. е наложила запор върху пенС.та на ....... (длъжник по
изпълнителния лист). Излага, че на 08.07.2017 г. ....... е починал и е оставил за свои
наследници децата си ... и ищцата К. М.. Излага, че за смъртта на починалото лице
взискателят .... е бил изрично уведомен от ищцата на 03.10.2017 г., като от своя страна
взискателят не е уведомил същата, че срещу нейния наследодател е издаден изпълнителен
лист, нито че са предприети действия по принудително събиране на задълженията. Твърди,
че в продължение на повече от две години след смъртта на ...., нито ...., нито ЧСИ С. Х., не
са предприели никакви действия, с цел конституиране на наследниците на .... като страни в
изпълнителното производство. С оглед последното счита, че ответната страна ЧСИ С. Х. е
била длъжна да приложи разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК и да прекрати изпълнителното
дело, като навежда, че срокът по цитираната разпоредба е започнал да тече от 03.10.2017 г. -
датата, на която ищцата е уведомила взискателят .... за смъртта на ..... Твърди, че 25.06.2020
г. ЧСИ С. Х., без да е отправяно искане за това от взискателя, е съставила протокол,
съдържащ изявление, че ЧСИ конституира като страни по изпълнителното дело -
наследниците на ...., а именно - ищцата и нейния брат ..., като протоколът бил съставен
почти три години след смъртта на длъжника и повече от двадесет месеца след като .... е било
уведомено за това обстоятелство.
В тази връзка твърди, че шестмесечният срок по чл. 230, ал. 2 ГПК е изтекъл преди
съставянето на протокола от 26.05.2020 г., а извършените действията на ответника по
конституирането на К. М. и ..., както и всички изпълнителни действия, извършени по
изпълнителното дело спрямо последните са били незаконосъобразни и невалидни,
извършени по прекратено изпълнително производство.
Ищцата твърди, че първото нарушение по ИД е допсунато от ЧСИ, като не е дала указания
за изправяне нередовности на молба за образуване, като в молбата не било видно, кое лице я
подписало.
Освен горното, ищцата твърди, че вредата , търсената сума за възстановяване е причинена,
посредством неправомерно принудително събиране, тъй като след като наследодателят
починал, макар да е налице изрично постановление на ЧСИ за конституирането и на
нейния брат ( наследник напочиналия длъжник), то ЧСИ не можело по своя инициатива да
конституира наследници в производството ,докато делото е спряно по силата закона, а е
следвало да даде указания за взискателя, който в рамките на предвиден в закона
шестмесечен срок да заяви срещу кои лица насочва иска си, а при неизпълнение,
изпълнителното дело се прекратявало по силата на нормата нма чл. 230 ГПК. Но, противно
на горното, ЧСИ не дало указания , а сама конституирала наследниците на починалия -
ищцата и нейния брат.
Излага, че след съставянето на протокола за конституиране, са предприети редица
изпълнителни действия в резултат, на които ЧСИ С. Х. е събрала от ... сума в общ размер на
6239,33 лева, а от К. М. сума в размер на 2094.14 лева.
2
Впоследствие, на 26.02.2021 г. ЧСИ С. Х. възстановила на ... сума в размер па 2906,92 лева,
като надвзета. Общо събраната от К. М. и ... сума възлизала на 5 926,55 лева, от които сумата
в размер на 3332,41 лева от ... и сумата в размер на 2094,14 лева от К. М. (съгласно
допълнителна молба с вх. № 269586 от 29.09.2023 г.).
С оглед изложеното твърди, че на ищцата са причинени вреди, в размер на събраните по
изпълнителното дело суми от всяко от горепосочените лица. Твърди, че на 01.08.2022 г.
между К. М. и ... е сключен договор, по силата на който ... е прехвърлил на К. М. всички
свои вземания от ЧСИ С. Х. и от ...., като на 09.08.2022 г. последните били уведомени за
извършеното прехвърляне, както и за позицията на ищцата и ..., че считат сумата в размер
на 5 426,55 лева за незаконосъобразно събрана и недължимо платена, като с това
уведомяване считат, че ответната страна ЧСИ С. Х. била поканена да заплати посочената
сума на ищцата, ведно с дължимата върху нея законна лихва.
Твърди, че плащане на посочената сума в полза на ищцата не било извършено нито от ....,
нито от ЧСИ С. Х.. Посочва, че на 25.02.2021 г. ЧСИ С. Х. е изпратила на ... съобщения, с
които ги уведомявала, че е разпоредено приключване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 2 от ГПК. Излага, че по изп. дело е приложена молба с вх. № 14889/02.03.2021 г.,
в която се съдържало изявление, че .... иска извършването на изпълнителни действия по
делото, като в молбата не било посочено името на лицето, което е подписало същата, като
впоследствие на ищцата били наложени запори върху банковите сметки в ....., за сума в
размер на 1698.82 лева. Излага, че с цел да се защити срещу извършените спрямо нея
действия, ищцата е ангажирала адвокат ... за осъществяване на защита и процесуално
представителство по изпълнителното дело, за което била заплатила на същия адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Твърди, че с покана с вх. № 19555/09.03.2023 г. е
отправила до ЧСИ Х. искане за вдигане на наложените през 2023 г. запори на банковите
сметки, както и за заплащане на обезщетение за причинените вреди, но исканията не били
уважени. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ЧСИ С. Х. е подала отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения изложени в исковата молба, с
изключение на ищцовото твърдение, че срещу ищцата е било образувано Изпълнително дело
№ 2017..0401303 по описа на ЧСИ С. Х.. Оспорва, че ЧСИ С. Х. е извършила
незаконосъобразни действия и/или бездействия по Изпълнително дело № 2017..0401303, в
резултат на които ищцата е претърпяла имуществени вреди и пропуснати ползи. Оспорва да
е налице причинна връзка между действия и/или бездействия на ЧСИ и претендираните от
ищцата имуществени вреди и пропуснати ползи. Твърди, че от узнаване за смъртта на
длъжника до конституиране на неговите наследници, по изп. дело не са извършвани изп.
действия и по изп. дело не са постъпвали суми от изпълнение срещу имущество на
починалия длъжник ........ Твърди, че до ... и К. М. са изпратени съобщения за образувано
изп. дело, съответно - съобщение с изх. № 29783/02.09.2020 г. и съобщение с изх. №
20231/25.06.2020 г., в които изрично бил включен текста: „В случай, че сте се отказали от
наследството от посочения по-горе Ваш наследодател или сте го приели по опис, в
3
двуседмичен срок от получаване на настоящото следва да представите в кантората на
частния съдебен изпълнител писмени доказателства, удостоверяващи тези обстоятелства,
съгласно чл. 429 от ГПК.“. Твърди, че за погасяване на задълженията на К. Х. М., от
наложен запор на банкови сметки, по изпълнителното дело на 09.09.2020 г. е постъпила
сумата от 2094.14 лева, за погасяване на задълженията на ........, от наложени на негово
имущества запори, по изпълнителното дело е постъпила сумата в общ размер на 6 239.33
лева, от които: на 25.09.2020 г. е постъпила сумата от 528.96 лева, на 25.09.2020 г. е
постъпила сумата от 479.22 лева, на 26.10.2020 г. е постъпила сумата от 479.22 лева, на
25.11.2020 г. е постъпила сумата от 479.22 лева, на 03.12.2020 г. е постъпила сумата от 432.37
лева, на 18.12.2020 г. е постъпила сумата от 479.22 лева, на 20.01.2021 г. е постъпила сумата
от 389.78 лева, на 26.01.2021 г. е постъпила сумата от 479.22 лева, на 01.02.2021 г. е
постъпила сумата от 2 012.90 лева и на 25.02.2021 г. е постъпила сумата от 479.22 лева.
Посочва, че на 26.02.2021 г. по сметка на ........ била възстановена сумата от 2 906.92 лева.
Оспорва, че представеният от ищцата договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2022 г. не
доказва идентичност на прехвърлените с него вземания, с тези вземания, за които са
предявени настоящите искове. На последно място посочва, че дори събраните суми по изп.
дело № 2017..0401303 да са били събрани по прекратено по силата на закона изпълнително
дело, то ищцата и ........ като наследниците на починалия длъжник отново биха били
задължени за несъбраните и дължими от тях суми, тъй като издадения изп. лист срещу
техния наследодател не е обезсилен и взискателят не се отказал да търси събиране на
вземанията си, респективно може да образува ново изпълнително дело, като в този смисъл
цитира практика на ВКС. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира съдебни разноски. Релевира възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5
ГПК на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата.
Конституирано е трето лице помагач на страна на ответника " ...", което изразява становище
за допустимост на исковете, но неоснователност, доколкото не са налице незаконосъобразни
действия на ЧСИ, не се доказват и такива от ищцата , което било в нейна доказателствена
тежест, като считат действията на ответника напълно в границите на закона да са
извършени, като с постановление за конституиране на ищцата и нейния брат, да е отправена
покана от ЧСИ за това да заявят новоконституираните длъжници дали са направили отказа
от наследство или са приели същото под опис.
С приетия и неоспорен от страните доклад по делото, приет за окончателен в открито
съдебно заседание, проведено на 01.10.2024г. съдът е указал на ищцата, че в нейна
доказателствена тежест по иска за мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 84 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) възникването
на главен дълг, 2) изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава, 3)
че между К. Х. М. и ........ е сключен договор за цеС., по силата на който ... е прехвърлил на
К. Х. М. всички свои вземания от ЧСИ С. Х. по Изпълнително дело № 2017..0401303 по
описа на ЧСИ С. Х., 4) както и че ЧСИ С. Х. е уведомена за прехвърлените вземания. Указал
на ответната страна, че при установяване на горните обстоятелства, в нейна доказателствена
4
тежест е да докаже правоизключващите, правопогасяващите и правопрекратяващите си
възражения, както и плащане.
Прието по делото като доказателство е Изпълнително дело № 2017..0401303 по описа на
ЧСИ С. Х., като не са направени доказателствени искания за събиране на други
доказателства.
По иск с правно основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД съдът
намира следното:
За да възникне професионалната имуществената отговорност за причинени неимуществени
и имуществени вреди от непозволено увреждане от частния съдебен изпълнител, трябва в
обективната действителност да са осъществени следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при, по
повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при
осъществяване на принудителното изпълнително производство; 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване на неговия
патримониум (претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока
степен на сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи) или засягане на
неговата телесна неприкосновеност, чест или достойнство); 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени или неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
ОТДЕЛЕНО ЗА БЕЗСПОРНО е с доклада по делото, че срещу ищцата К. Х. М. е било
образувано Изпълнително дело № 2017..0401303 по описа на ЧСИ С. Х., с доклада по реда
на чл. 140 ГПК, а в открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2024г. е отделено като
безспорно между страните и ненужно за доказване в отношенията между страните
обстоятелството и че с оглед извършеното отбелязване на гърба на издадения по
изпълнителното дело изпълнителен лист са постъпили суми в размер на 4444,01лв., които
суми от сметката на ЧСИ, съобразно разпоредбите на Закона са преведени към сметката на
взискателя по изпълнителното производство. Ищцовата страна твърди освен тези суми по
сметката на ЧСИ, събрани по принудителен ред да са събрани и други суми, подробно
описани в исковата молба като не оспорва, че част от тях са върнати по сметката на ..., както
е посочено в исковата молба
По делото не е спорно, още че ИД е образувано с молба от 24.04.2017г., като съдът не
намира посоченото в исковата молба/ липса на имена под положения подпис/, като порок на
молбата, от такова естество, че молбата да се счита, за негодна да сезира ЧСИ.
Не е спорно между страните и че е образувано ИД срещу .... на 24.04.2017г., като същият
да е починал на 08.07.2017г.
5
Не е спорно между страните още, че с протокол за конституиране на длъжниците
25.06.2020г. , последните са конституирани служебно от ЧСИ. От взискателя не е подавана
молба за конституиране на наследниците и ЧСИ не е давал указания в тази насока. Не е
постановил спиране на производството, поради настъпила в хода му смърт на длъжника с
нарочно определение и не е постановявал възобновяването му съответно с нарочно
определение.
За смъртта на първоначалния длъжник ответникът е разбрал при справка служебно по реда
на чл.47, ал.3 от ГПК, след което ответникът сам-служебно, е предприел действия по
установяване наследници и техните адреси на починалия ответник, без да даде на
взискателя указанията по чл.230, ал.2 от ГПК, като няма изрично определение за спиране на
делото. Последното отново не е спорно между страните.
ЧСИ С. Х. в случая е процедирал в нарушение на чл.230 от ГПК.
Това е така тъй като: при смърт на страна по дело в гражданския процес, производството по
същото се спира по силата на закона, а не по акта на съда за това спиране по чл. 229, ал. 1, т.
2 ГПК, и задължение на ищеца съгл. чл. 230, ал. 2, предл 1-во ГПК е да посочи наследниците
и адресите им, като смисълът на това задължение е да се даде възможност на съда да ги
призове в качеството им на процесуални правоприемници./ в този смисъл определение №
454 от 25.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3559/2019 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/ и да се гарантира
участието им в процеса-лично или чрез пълномощник, евентуално особено
представителство по чл.47, ал.6 ГПК или чл.48 от ГПК. Така делото се счита спряно със
смъртта на началния ответник, въпреки липсата на изрично определение на СРС за
спирането на делото. За да е налице законосъобразно възобновяване на производството,
следва в случая да се изпълни процедурата по чл.230, ал.2 от ГПК, като съда даде на ищеца
указанията по този текст и според неговото поведение в указания 6-месечен срок, да се
процедира по-нататък, и в случай че ищецът пренебрегне това задължението в определения
от закона срок, законът предвижда правоприемниците на починалия ответник да бъдат
освободени от правните последици на висящия процес. / така Решение от 01.2021 г., гр.
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-по
гражданско дело номер 11254 по описа за 2019 година / Горното настоящия
съдебен състав счита за приложимо и в настоящия случай, доколкото същите правомощия (
права и задължение) са възложени на ЧСИ по силата на разпоредбата на чл. 432. (1) ГПК,
във връзка с чл. 229,ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При това положение, в нарушение на чл. 230, ал. 2, изр. второ ГПК, частният съдебен
изпълнител по своя инициатива е предприел действия за установяване на наследниците на
починалия ответник и адресите им за конституиране и призоваване, като е заместил ищеца
за тези процесуални действия. Възможността на съда, съответно ЧСИ, като орган,
оправомощен да движи процеса, да извършва служебни справки за гражданското състояние
на лицата и техните наследници не го освобождава от задължението да даде указания на
ищеца - взискателя в случая, по чл.230, ал.2 от ГПК, нито освобождава ищеца/ взискателя от
задължението да посочи наследниците и техните адреси, тъй като законът свързва по-
нататъшното движение на делото само с поведението на ищеца, но не и с действията на
съда. / ср. в този смисъл и решение № 75 от 10.05.2018 г. по гр. д. № 1388/2017 г., Г. К., ІV
г. о. на ВКС/. Ето защо в случая не са били налице предпоставките на чл.230, ал.1 и ал.3 от
ГПК за възобновяване на делото с изпращане на покана за доброволно изпълнение на
ищцата като наследник на починалия длъжник и нейния брат, цедирал вземането си към
ищцата, както и не са били налице предпоставки за извършване на следващи процесуални
действия, вкл. предприемане на конкретни изпълнителни способи по събиране на вземането,
налагане на запори и приемане на суми по тях, тъй като пречката за движението на делото
не може да се счита отстранена.
При смърт на страната в хода на процеса, тя се замества от своя правоприемник или
правоприемници - чл. 227 ГПК. За да се обезпечи фактическата възможност на наследника
да вземе участие във висящия процес, делото се спира от деня на смъртта на страната на
6
основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. предвидената възможност за спиране е в интерес на
страните, които ще встъпят по делото.както се сочи в мотивите по т. на посоченото ТР №
1/2019 г. : „Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят
допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по
същество правния спор между страните. Предпоставките се разграничават на абсолютни и
относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните -
подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др.), или се вземат
предвид само по отвод на страната (при относителните - чл. 19, чл. 105, чл. 117, ал. 2 ГПК и
др.). В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на
исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и
допустим съдебен акт. Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на
процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява
допустимостта и закоността на действията след възникването им. Това има за последица
липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални
действия, насочени към процедиране на делото.
Съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК, при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок
от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за
назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по
реда на чл. 48 ГПК. Изрично е прието, че при неизпълнение на това задължение делото се
прекратява. Правоприемникът става страна вместо починалия ответник, независимо от това
дали желае да стане страна и дали ще вземе фактическо участие в процеса. Тъй като е станал
материалноправно правоприемник, той става и процесуален правоприемник по висящите
дела, по които наследодателят му е бил ответник в деня на правоприемството. Спирането на
производството по делото поради смърт на някоя от страните е продиктувано от
необходимостта да се осигури правото на защита на нейните правоприемници като страна в
процеса, за да се обезпечи тяхната възможност да вземат участие в него. За тази цел върху
ищеца се възлага задължението, с оглед защита на собствените си права, да посочи
правоприемниците на починалия ответник и адресите им за конституиране и призоваване.
Когато обаче ищецът пренебрегне това задължението в определения от закона срок, законът
предвижда правоприемниците на починалия да бъдат освободени от правните последици на
висящия процес. Безспорно е, че ищецът в шестмесечния законов срок не е изпълнил
задължението си да посочи наследниците на починалия ищец, като при това положение не
се е сбъднало условието за възобновяване на производството по делото, предвид спирането
на съответното основание, и за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд е имал възможност да разгледа действията на съда, който
служебно конституира наследници на починалия в хода на процеса ответник, като е приел ,
че съдът не следва служебно да извършва горното, поради което решението му недопустимо,
с което се слага край на спора по същество, поради нарушение на процесуалните правила,
което тълкуване и прилагане на закона, настоящият съдебен състав счита, че следва да
сеприложи и в настоящия случай. Така в решение № 75/10.05.2018г. на Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, постановено
по гр.д. № 1388 по описа на ВКС за 2017 г., по реда на чл. 290 ГПК. е прието, че в
нарушение на чл. 230, ал. 2, изр. второ ГПК, първоинстанционният съд по своя инициатива е
предприел действия за установяване на наследниците на починалия ответник и адресите им
за конституиране и призоваване, и ищецът е представил необходимите данни след изтичане
на шестмесечния срок от влизането в сила на определението за спиране на производството
по делото, а въззивният съд на свой ред е конституирал наследниците на починалия
ответник като ответници в процеса и е постановил обжалваното решение. Въззивното
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. С оглед горното съдът приема, че с
смяната на главна страна в процеса /на ответника/ може да стане само при условията на чл.
227 ГПК или на чл. 228, ал. 1 или, ал. 3 ГПК, за наличието на които съдът следи служебно, в
настоящия случай ЧСИ, тъй като са относими към допустимостта на
производството. Извършените в случая процесуални действия от ответника Частен съдебен
изпълнител не отговарят на изискванията на чл.230, ал.2 от ГПК, не е обезпечено
надлежното заместване на починалия ответник от неговите правоприемници.
Това с още по голяма сила важи, след като се вземе предвид, че покана за доброволно
7
изпълнение до ищцата - К. М. не е връчена лично, а разписката за връчването е оформена
не по реда на чл 47, ал. 1 като е направено залепване на уведомление, но съдът счита, че
процедурата по последното не е изпълнена изцяло, поради което не се счита и за връчена.
Съдебният изпълнител по процесното изпълнително производство е адресирал на основание
чл. 428, ал. 1 ГПК до ищеца Покана за доброволно изпълнение (П.) за удовлетворяване на
удостоверените в изпълнителния лист изпълняеми права, с изясняване на обстоятелството,
че ако не последва доброволно изпълнение в 2-седмичен срок от получаване на тази покана,
съдебният изпълнител „ще пристъпи към принудително изпълнение по ГПК”, както
предписва правната норма, уредена в чл. 428, ал. 2, изр. 1 ГПК. Следователно, предпоставка
за надлежно предприемане и извършване на законосъобразни процесуални действия по
принудителното изпълнение представлява надлежното връчване на П. на длъжника и лисата
на изпълнение в 2-седмичния срок за доброволно удовлетворяване на изпълняемото право.
Разписката за връчване от 08.08.2020г. (намираща се на обратната страна на л. 75 от
кориците на първоинстанционното производство) е удостоверил, че е връчил П. на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на Уведомление от служител при този ЧСИ,
тъй като на адреса не било открито лице, на което да бъде връчена призовката. Макар и в
образеца на тази Разписка да е указано на връчителя, че следва да удостовери следните
правнорелевантни факти: 1) дали адресатът на книжата пребивава на адреса; 2) по кое време
адресатът може да бъде открит на адреса и кога е търсен – дата, час; 3) дали адресатът е
грамотен и 4) дали Уведомлението е пуснато в пощенската кутия, връчителят не е
удостоверил тези правнорелевантни факти.
Наистина, правната норма, уредена в чл. 43 ЗЧСИ, предоставя възможност на ЧСИ лично
или чрез негов служител да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда
на чл. 37-58 ГПК, вкл. и чрез залепване на Уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, но, за да е
редовно това връчване, трябва надлежно да са извършени всички законоустановени
процесуални действия. Съгласно чл. 47, ал. 1 ал. 2 ГПК (в релевантната редакция), във вр. с
чл. 43 ЗЧСИ, ако длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят
пуска уведомление и в нея. В уведомлението следва да се посочи, че книжата са оставени в
канцеларията на съответния съдебен изпълнител, както и че те могат да бъдат получени там
в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
Макар и във формуляра да се съдържат съответни указания за оформяне на Уведомлението
по чл. 47, ал. 1 ГПК, връчителят не е удостоверил нито деня и часа на посещението, нито
дали адресатът е имал прилежаща към жилището пощенска кутия, респ. че е поставил
Уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК в нея. Следователно, съдебният изпълнител е бил
длъжен да не предприема изпълнителни действия, вкл. и да разпределя събрани суми по
наложените при изпращането на П. запори по банкови сметки на длъжника – до момента,
докато не бъде надлежно осъществена процедурата по редовното връчване на Поканата. В
този смисъл е правната норма, уредена в чл. 428, ал. 2 ГПК, която предписва, че следва да се
пристъпи към принудително изпълнение, само след като изпълняемото право не бъде
8
доброволно удовлетворено в 2-седмичния срок след връчване на П.. В този смисъл всички
наложени до този момент запори и възбрани притежават единствено
обезпечително действие.
Уведомление по реда на чл. 47,ал. 1 ГПК е оформено и като връчено с разписка с дата
09.09.2020г., но отново без да е записано в същото всичко гореопоменато ( л. 99)
Връчването на П. не е било надлежно, поради което не е следвало да се извършват действия
по принудителното изпълнение – арг. чл. 428, ал. 2 ГПК. А изпълнителният процес
представлява по своята правна същност динамичен фактически състав, при който всяко
процесуално действие едновременно приключва един етап от производството и дава начало
на друг негов стадий, чиято цел е крайният правомерен резултат – доброволно или
принудително удовлетворяване на действително, а не мнимо изпълняемо право.
Следователно, при нередовна връчена Покана всички последващи действия по
принудителното изпълнение се явяват незаконосъобразни – до момента, до който Поканата
не бъде връчена надлежно на длъжника. / Така Решение № 2699/12.02.2019г. по гр. д. №
1223/2019г. по описа на АС - СГ./
Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща
отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила
поведение и фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по
делото и анализирани от съда доказателства се установява по категоричен, несъмнен начин,
че ответникът е действал неправомерно, като не е изпълнил своите законни правомощия,
действайки и недобросъвестно, вследствие на което са причинени твърдените от ищцата
имуществени вреди.
С настъпването на смъртта на длъжника изпълнителното дело е било спряно по силата на
закона – със самото осъществяване на въведения от закона обективен факт, съобразно чл.
432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК Следователно от датата на смъртта на длъжника
изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, поради смърт на длъжника.
Закономерна последица от спиране на производството по делото, разпоредена от чл. 61 ГПК
е, че от същия този момент спира течението на всички процесуални срокове.
С оглед гореизложеното, съдът достига до категоричния правен извод, че чрез своето
бездействие ( ненадлежно връчване на на покана за доброволно изпълнение на ищцата,
както и не даване на указания на взискателят по реда на чл. 230 ,ал. 2 ГПК, както и следене
за сбъдване на условието за прекратяване на производството, съобразно нормата на чл. 230
,ал. 2, изречение последно ГПК) , кактои с предприемане на непозволено от закона действие
- а именно: служебно конституиране на наследниците на починалия в хода на процеса
длъжник, ЧСИ е осъществил противоправно деяние, т.е. първата материална предпоставка,
обуславяща неговата имуществена отговорност по реда на чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74
ЗЧСИ, е установена по несъмнен начин от ищеца в настоящото съдебно производство.
Доказан е и фактът на причиняване на имуществени вреди на длъжника по изпълнението,
като страните не спорят и ответникът изрично в отговор на искова молба е признал факта на
9
постъпване на сумата в размер на 2094.14лв. от ищцата К. М. по сметка на ЧСИ, както и на
сумата в размер на 6239.33 от .... Страните не спорят още , че сумата в размер на 2096.92лв.
е възстановена на ... преди подаване на искова молба.
Налице е причинно - следствена връзка между претърпените вреди - имуществени, и
действието и бездействието на ответника, приети от съда за неправомерни, доколкото, ако
ответникът не бе предприел същите или бе извършил вмененото му по закон задължение, то
вредата не би настъпила с аргумнет чл. 230,ал . 2,предложение последно ГПК.
Представен по делото и прието като доказателство е договор за правна защита и съдействие
№ 015095/08.03.2023г., от който е видно, че сумата в размер на 500 лв. -адвокатско
възнагражднеие е платено от ищцата М. в брой на процесуалния представител по изп. д
№ 1303/2017г. по описа на ЧСИ С. Х. на 08.03.2023г., като съдът приема, че това плащане
представялва имуществена вреда, претърпяна от ищцата в причинно - следствена връзка с
действието и бездействието на ответника, описано по- горе и прието за неправомерни,
поради което искът и за сумата в размер на 500 лв. - представляваща вреди , претърпени по
изп. д № 1303/2017г. по описа на ЧСИ С. Х. е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на направено възражение за неидентичност между предявения иск и предмета
на прехвърленото вземане от ... към К. М., съдът не споделя същото като счита, че е налице
идентичност в предмета на горните вземания, доколкото безспорно юридическият факт, от
който произтича вземането , е един - недължимо платени суми, това, дали страните
сключили договора за прехвърляне на вземане са квалифицирали правото на получаване на
същото по чл. 55 ЗЗД е без правно значение, доколкото е налице съвпадане на размера на
сумата, както и прехвърленото вземане има правна природа, съвпадаща с юридическия факт,
обуславящ предявяването на настоящия иск - предмет на договора от 01.08.2022г. за
прехвърляне на вземане е именно: сумата в размер на 3332.41лв. - незаконосъобразно
събрани от ЧСИ С. Х. суми, какъвто е и предмета на настоящия иск.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в настоящото
производство чрез обратно, но пълно и главно доказване от ответника. Тъй като
причинените на ищеца имуществени вреди в размер на сумата от 5926.55лв. е закономерна,
естествена, необходима последица от противоправното поведение на деликвента – ЧСИ,
настоящият съдебен състав счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ
деликтната отговорност на това лице, са осъществени в обективната действителност.
Ищцата претендира дължимост на законна лихва за всяка незаконосъобразно събрана сума
по ид от момента на причиняването на вредата до подаване на искова молба. Доколкото
основателен е главния иск за причинени имуществени вреди, основателна е и претенцията
отправена в искова молба и допълнителна такава за осъждане на ответника да заплати на
ищцата лихви върху неправомерно преведените към ЧСИ суми, предмет на главния иск от
момента на деликта до подаване на искова молба и отделно от подаване на искова молба до
окончателно изплащане на сумите , съгласно чл. 84,ал. 3 ГПК покана до длъжника не е
нужна, поради което искът за лихва се явява основателен както е предявен от момента на
деликта - за всеки превод отделно до подаване на исковата молба и след това до заплащането
10
на тази сума, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК за сумата в размерна 2094,14 лв. -
главница от 09.09.2020г. е в размер на 664.65 лв.; за сумата от 361,07 лева - от 20.01.2021 г. -
101.26лв; за; сумата от 479,22 лева- - главница, събрана на 26.01.2021 г. - 133.59лв.; за сумата
от 2012,90 лева, събрана на 01.02.2021 г. - 557,78лв. и за сумата от 479,22 лева, събрана на
25.02.2021 г. - 129.60лв. всички считано от деня на деликта (от деня на всяко
незаконосъобразно принудително събиране на суми) до 08.09.2023 г. или общо сумата в
размер на 1586,88 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 3332,41
лева, считано от деня на всяко незаконосъобразно принудително събиране на суми до
08.09.2023 г.
При този изход на спора, право на разноски има ищеца, който съобразно представения
списък по чл. 80 , ал. 1 ГПК са в размер на 900.54лв. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
което е направено бланкетно от ответната страна, като съдът след като взе предвид нормата
на чл. 7,ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. ВАС се определя в размер на 1242.6лв., поради
което претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съдът не счита за
прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЧСИ С. Х., с рег. № .. в КЧСИ да заплати на К. Х. М., ЕГН ********** сумата в
размер на 5926,55 лева, представляваща главница за обезщетение на имуществени вреди,
причинени на ищцата вследствие неправомерни действия на ответната страна в качеството
на ЧСИ по и. д. № 2017..0401303/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба (11.09.2023 г.) до окончателното плащане
на същата.
ОСЪЖДА ЧСИ С. Х., с рег. № .. в КЧСИ да заплати на К. Х. М., ЕГН ********** сумата в
размер на 1586,88 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 3332,41
лева, считано от деня на всяко незаконосъобразно принудително събиране на суми до
08.09.2023 г.
ОСЪЖДА ЧСИ С. Х., с рег. № .. в КЧСИ да заплати на К. Х. М. сумата в размер на 900.54лв.
- разноски сторени в настоящото производство .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис от страните
пред СГС с въззивна жалба.
Препис за страните.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника - "...
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12