МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НЧХД №5458
ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2019 Г.
Производството е образувано въз основа на
частна тъжба, предявена от М.П. срещу Г.Х.М., в която се описват факти за
престъпления по чл.130 ал.1 и по чл. 148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК.
В съдебно заседание М.П. лично и чрез адв.Х.
поддържа тъжбата. Предявява граждански иск за обезщетение на причинените
неимуществени вреди в размер на 3500 лева в резултат на престъплението по чл.130 ал.1 от НК и 2000
лв. в резултат на престъплението по 148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва. По същество представителят на частния тъжител
пледира подс.М. да бъде признат за виновен. Не
следвало да се кредитират показанията на св.В.Н., която била във влошени
взаимоотношения с ч.тъжител М.П. и с която майка й била страна по редица
съдебни производства с материален интерес.
Подс. Г.М. дава обяснения. Твърди, че бил предизвикан от
ч.тъжител П., която отправяла обиди към него и семейството му, но въпреки това
той не й отвърнал, не я бил обиждал и не й бил нанасял удари. Защитникът му,
адв. А., пледира подс.М. да бъде оправдан. Нямало
очевидци на деянието и не следвало да се кредитират показанията на доведените
от ч.тъжител свидетели.
От фактическа страна съдът прие за
установено следното:
На 15.11.2019 г. в с.*, общ.*, подс.М. разчиствал стоварения пред двора му пясък. За да
затвори пътната врата, се наложило да изчисти от пясъка металното „Г“-образно лостче, с което вратата се затваряла. За целта той го
ударил няколко пъти в метална ограда,
при което се възпроизвел неприятен силен шум. На това остро отговорила
ч.тъжителка М. П., която отишла да му потърси сметка за създаденото
безпокойство. Двамата били със силно влошени отношения още отпреди и лесно
влезли в поредния конфликт, при който подс.М. ударил
на няколко пъти М.П. по гърба с металното лостче,
което държал. Случващото се било видяно от съседите Н.К.и Н.Б.. Н.К.откарал М.П.
***, където същата била освидетелствана от съдебен лекар. По пътя тя му
показала гърба си и К.видял зачервени ивицести
наранявания. В резултат на ударите П. получила травматичен оток и кръвонасядания в областта на двете лопатки, ивицести две кръвонасядания и травматичен оток по задната част на лявата
гръдна половина. Тези наранявания би могло да се получат най-малко от четири
удара с описаното в частната тъжба „Г“-образно
метално лостче. Те клинично се проявявали с болков синдром в областта на травмите, повече при дълбоко
дишане и движение на снагата, която симптоматика отзвучавала за период от 2-3
седмици. По своята съвкупност нараняванията са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства.
По делото са налице две групи гласни
доказателства – едните - на свидетелите, доведени от страната на частния
тъжител, другите – доведени от защитата.
Доведените от частния тъжител свидетели Н.Б.
и Н. К.са очевидци. Показанията им са
вътрешно и взаимно непротиворечиви и се подкрепят и медицинското удостоверение
и заключението на съдебномедицинската експертиза, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Съдът намира за искрени и добросъвестни и
показанията на свидетелите М.М., Д.М.и А. К.. Те обаче, следва да се кредитират само в
частта им, в която описват взаимоотношенията между П. и М., предшестващи
процесния инцидент. Тези свидетели не са очевидци и преразказват, това което са научили от
частния тъжител и подсъдимия. Св. М. е получила информацията си не от участниците
в инцидента и не от очевидец, а от св.М., на която пък е разказал съпругът и – подс. М.. Последното не може да е самостоятелна причина да
не се кредитират показанията им, но в конкретния случай, видно от същността на
казаното, те влагат повече емоционална оценка на междусъседските отношения и по-малко
конкретика относно случилото в процесния ден, като в разказа си вплитат
възприятията си от минали събития. Т.напр. св.Д.М., разказвайки за обидните
изрази, които П. отправила към семейството й, сама заявява: “Но тя тези изрази
ги има като „здравей – здрасти“. Тя така
ни хули.“
Съдът кредитира частично и показанията на
св. В.Н.. Видно е от собствените й твърдения, че тя също е във влошени
отношения с ч.тъжител П., като й дава негативна характеристика на човек, който
много обичал да лъже. Според св.Н., М. П. не е имала наранявания по гърба, тъй
като след инцидента била отишла в кантората на Н. за да търси съдействие от нея
като юрист. Разказала й за обидите, но не и казала да има наранявания. Съдът не
кредитира показанията на св.Н. в тази им част, тъй като са нелогични и
противоречиви. Напълно нелогично е ч.тъжител да е търсила съдействие от
племенницата, при наличието на такова нарушено взаимно доверие, каквото описва
в показанията си св. Н..
Съдът не кредитира и обясненията на подс. М. относно събитията на 15.11.19 г., като намира
същите за защитна теза. Твърденията му, че ч.тъжител П. вървяла заднешком и
паднала, не се подкрепят от показанията на свидетелите Н.К.и Н.Б. и най- вече
не се подкрепят от Съдебно-медицинското удостоверение и от заключението на
Съдебно-медицинската експертиза. Последните не описват такива наранявания, които
да са получени при падане и удар в подлежаща настилка. В заключението си вещото
лице изрично говори за не по-малко от четири отделни удара в областта на гърба.
Като събрани по реда на НПК, съдът
кредитира писмените доказателства по делото – медицинско удостоверение, епикризи, удостоверение от НОИ, копия от книжки и
удостоверения за награди, справка за съдимост.
Като обективно и компетентно дадено, съдът
кредитира изцяло и заключението на вещото лице д-р Г..
Въз основа на горните доказателства, преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът намира от правна страна, че
подс.Г.Х.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, като на
15.11.2019 г. в село * причинил на М.А.П. лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Безспорно
чрез събраните по-горе доказателства е установено авторството на деянието.
Установените при съдебномедицинското освидетелстване увреждания отговарят на
описаните от свидетелите удари, нанесени именно от подс.М.
– удар по гърба с малко желязо, подобно на бастун. Поради това, за съда не
съществува съмнение относно това, че ударите са нанесени именно от подс. М. по описания в тъжбата начин и в посочените време и
място. Видно е от съдебно-медицинското удостоверение, че освидетелстването е станало
около час и половина след инцидента.
Изложени
са по-горе аргументите относно несъстоятелността на твърдението на подс.М., че ч.тъжителка П. е паднала и се самонаранила.
Безспорно е, че ударите са нанесени след като е тръгнала да се отдалечава от
мястото на срещата си с М., тъй като ги е получила откъм гърба си.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действие – последователно нанасяне на най-малко четири
удара.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл.
Причинените
наранявания по тялото са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Те са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието на подс.М.
и ведно с горните съставомерни признаци обуславят
квалификация по чл.130 ал.1 от НК.
Въз
основа на събраните доказателства, съдът прецени от правна страна, че подс.М. *** не е осъществил състава на престъпление по 148,
ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК. В частната тъжба е
описано от фактическа страна, че на тази дата и на това място, М. нарекъл П. „мърша такава, боклук, уличница долна“. В
хода на съдебното следствие не бяха ангажирани каквито и да било доказателства
в тази посока, като свидетелите –
очевидци заявяват, че не са чули какви реплики са си разменяли М. и П..
Единствен, който говори, че е казвал на П., че поведението й било като на
уличница, е подс.М., който обаче подчертава, че това
не е било при този инцидент, а при предходен случай, за който била извършвана
проверка и за който давал обяснения в полицията. Предвид направения по-горе
анализ, не са налице каквито и да било убедителни доказателства за това,
конкретно на 15.11.19 г. М.П. да е отправила обидни думи по отношение на дома и
семейството на подс. М.. Последното е било предмет на
доказване и по НЧХД № 5805/19г., образувано и водено по тъжба на Г.М., срещу М.
П., за нанесена по същото време и място, обида. По делото е постановена
оправдателна присъда, която е обжалвана и не е влязла в законна сила.
Предвид
горното, съдът оправда подс.Г.М. поради това, че не
са налице доказателства да е нарекъл М. П. „мърша такава, боклук, уличница
долна“ и да е извършил престъплението по 148, ал.1, т.1 вр.чл.146,
ал.1 от НК, в което е обвинен, а именно за това, че на 15.11.2019г. в село *
казал нещо унизително за честта и достойнството на М.А.П., в нейно присъствие,
на публично място, и в присъствието на трети лица.
Налице
са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Г.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. От деянието не са
причинени имуществени вреди и не е
налице никоя от ограничителните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете добрите характеристични данни за дееца, видно от
доказателствата за множество предходни отличия, както и добросъвестното му
участие в процеса, възрастта му. Освен липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства и посочените смекчаващи
такива, при определяне размера на глобата съдът взе предвид, че подс. М. е
пенсионер.
Предвид
горното, за да е съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца и за да се постигнат целите на
наказанието е достатъчно глобата да е в минимален размер от 1000 лева. В този
размер тя би въздействала превъзпитателно и възпиращо на дееца и би изпълнила и
целите и на генералната превенция по отношение на обществото.
Налице
е виновно извършено противоправно деяние, както и
увреждания, които са е в пряка причинно – следствена връзка с него, поради
което са налице основанията на чл. 45 от ЗЗД подс. М.
да възмезди виновно причинените вреди. Установено е по делото, че М.П. е
изпитала болка от физическите наранявания, като видно от заключението на СМЕ,
че тя е получила травматичен оток и кръвонасядания
в областта на двете лопатки, ивицести две кръвонасядания и
травматичен оток по задната част на лявата гръдна половина, които клинично се проявявали с болков
синдром в областта на травмите, повече при дълбоко дишане и движение на
снагата.
В същото време, не са ангажирани доказателства за това, горното да й е
попречило да извършва обичайните си ежедневни действия. Видно от заключението
на СМЕ болковия синдром е отзвучал в рамките на 2-3
седмици. Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че за да е съответно на
причинените вреди, справедливото обезщетение възлиза на 800 лева. Поради това,
с присъдата си съдът уважи гражданския иск за обезщетение на вреди от деянието
по чл. 130 ал.1 от НК в размер на 800 лева, ведно със законната лихва и
отхвърли този иск като недоказан за горницата над 800лв. до претендираните
3500 лв.
Като оправда подс.
М. по обвинението по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК, съдът отхвърли като неоснователен
гражданският иск за обезщетяване на вредите, причинени от това деяние, в размер
на 2000лв.
Като
призна подс. М. за виновен по обвинението по чл.130
ал.1 от НК, съдът го осъди да заплати на ч.т. П. направените по делото разноски
в размер на 782 лв., формирани от разходите за д.такса в размер на 12лв., 120
лв. депозит за СМЕ и 650 лв. по договор за правна защита и съдействие.
Като
призна подс. М. за виновен по обвинението по чл.130
ал.1 от НК, съдът го осъди да заплати в полза на РС – Варна разноски в размер
на 50.00 лв., направени във връзка с явяването и изслушването на вещото лице
д-р Г.
Като
уважи гражданския иск срещу Г.М. до размера на 800 лева-обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът му
възложи да заплати държавна такса за
този иск в минимален размер от 50лв.
Като
отхвърли гражданския иск, предявен от ч.т.П., за обезщетение на неимуществени
вреди в размер на 2000 лв., причинени от деянието по чл. 148 ал.1 от НК, съдът
й възложи да заплати държавната такса в размер на 4%, равняващ се на 80лв.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: