№ 285/20.04.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Ницоваадм.д. № 235 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 213, ал.7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от Й.Т.Й. ***, срещузаповед рег.№ 1808з-35/14.02.2023г./макар в рег.№ изписано 2022 г., но в края е посочена правилната дата 14.02.2023 г./, издадена от началника на Районно управление Монтана към Областна дирекция на МВР Монтана. С оспорената заповед, на основание чл. 213, ал.5 във вр. с чл. 214, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. сфабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp.
В жалбата се твърди законосъобразност, но неоснователност на оспорения административен акт, по неясно изложени съображения. След указания от съда, дадени с разпореждане от 13.03.2023 г., в молба вх.№ 1822/21.03.2023 г. и в с.з. оспорващият излага доводи и искания да му се удължи срокът за разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Излага доводи, че е пропуснал срока за разрешителното, т.к. боледувал.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
След решение рег.№ 1808р-26511/01.10.2021 г. на началника на РУ Монтана към ОД на МВР Монтана, с което е отнето разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20180415133, издадено на Й.Т.Й., с протокол рег.№ 1808р-26966/06.10.2021 г. същият е предал револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. сфабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp.
С писмо рег.№ 180800р-15514/15.11.2022 г. на началника на РУ Монтана, на основание чл. 26, ал.1 от АПКЙорданов е уведомен, че предаденото с приемателно-предавателен протокол и съхраняваното в РУ Монтана оръжие - револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. С фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., т.к. не са предприети действия съгласно чл.213, ал.2 и ал.4 от ЗОБВВПИ, е започнало производство за отнемането им в полза на държавата. Същото е връчено на Й. на 12.01.2023 г. След което същият подал сведение рег.№ 180800-1002/18.01.2023 г., като посочил
“ Моля, да си върна личното оръжие, моето наказание е с изтекъл срок и мисля, че е нормално да си го притежавам..“ С докладна записка рег.№ 1808р-4841/14.02.2023 г. от мл.ПИ КОС при РУ Монтана, е предложено да бъде издадена заповед за отнемане на оръжието.
С оспорената заповед рег.№ 1808з-35/14.2023 г., издадена от началника на РУ Монтана към ОД МВР Монтана, на основание чл. 213, ал.5 във вр. с чл. 214, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. С фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp.
От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че на Й. е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с решение УРИ 1808р-26511/01.10.20221 г., същото е предадено с протокол УРИ 1808р-26966/06.10.2021 г.. От страна на оспорващия Й. не са предприети действие в сроковете, посочени в чл.213, ал.2 и ал.4 от ЗОБВВПИ и същият не е предприел и мерки за прехвърляне на собствеността на вещите си.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с жалбата, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Заповед рег.№ 1808з-35/14.02.2023 г., издадена от на РУ Монтана е съобщена на оспорващия Й. на 20.02.2023 г. и при прилагането на чл. 149, ал.1 АПК във вр. с чл. 213, ал.7 от ЗОБВВПИ, срокът за нейното оспорване по съдебен ред изтича на 06.03.2023 г. От доказателствата по делото се установява, че жалбата против заповедта е била подадена на 06.03.2023 г. чрез предаване на документа, в който е обективирана – УРИ 180800-3104/06.03.2023 г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно посочената като правно основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал.1 – т. е органът, който е издал съответното разрешение. В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че на Й. е било издадено разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20180415133 от РУ Монтана, поради което именно началникът на РУ Монтана е органът, компетентен да се постанови отнемането на огнестрелното оръжие, за което това разрешение се е отнасяло. Следователно обжалваната заповед рег.№ 1808з-35/14.02.2023 г. на началника на РУ Монтана е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 213, ал.5 във вр. с чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал.2 от АПК реквизити. При издаване й не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. С писмо рег.№ 180800р-15514/15.11.2022 г. на началника на РУ Монтана, оспорващият е бил надлежно уведомен на основание чл. 26 от АПК за образуваното производство по отнемане в полза на държавата на револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp. В съответствие с изискването на чл. 35, ал.1 от АПК, заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за упражняването на административното правомощие по чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
От фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от представения и приет като доказателство предавателно-приемателен протокол рег. № 1808р-26966/06.10.2021 г., че на 01.10.2021 г. оспорващият Й. е предал притежаваното от него огнестрелно оръжие – револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., за които е имал издадено разрешение за носене съхранение, но същото е отнето с решение рег.№ 1808р-26511/01.10.2021 г.Няма данни, а и не се твърди от Й. да е подавал заявление за издаване на ново разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси - предмет на отнемане с оспорената заповед, нито да е прехвърлил собствеността върху същите.
Съгласно посочената като правно основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Следователно законът регламентира две хипотези за упражняване на административното правомощие по чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ за издаване на заповед с разпореждане за отнемане в полза на държавата на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, а именно: 1. когато собственикът не прехвърли собствеността и 2. когато не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал.2 или ал.4.
В случая разпореденото отнемане в полза на държавата на револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., както от фактическа, така и от правна страна, е обосновано с неподаване от собственика на огнестрелното оръжие на заявление за издаване на съответно разрешение и непредприемането на действия по прехвърлянето на собствеността в срока по чл. 213, ал.2 от ЗОБВВПИ. Съгласно ал.2 на чл. 213 от ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване. Собственикът на вещите по ал.1 е този, на когото е издадено решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешението за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или на когото е прекратено разрешението поради прекратяване на дейността. Следователно при издадено решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ или при прекратено действие на разрешението поради прекратяване на дейността, когато собственикът не прехвърли собствеността на оръжието и боеприпасите в едногодишен срок, за държавата възниква правото да го отнеме, а за компетентния орган - да постанови отнемането. Съответно втората хипотеза на чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ регламентира право на органа да отнеме в полза на държавата вещите по чл. 3, чл. 4, чл. 7 и чл. 8 от ЗОБВВПИ тогава, когато собственик, който няма разрешение за придобиване, съхраняване, носене или употреба на оръжие, не подаде заявление за издаване на съответното разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал.2. Ако собственикът на вещите е имал съответното разрешение, но то е било отнето, той се явява лице, което притежава без надлежно разрешение вещите по чл. 3, чл. 4, чл. 7 и чл. 8 от ЗОБВВПИ. Независимо от това дали са предадени или иззети вещите, в случаите, когато лице е без разрешение, не поиска подновяване /издаване на ново разрешение или не предприеме действия по прехвърлянето на собствеността на вещите в нормативно определените срокове, тези вещи могат да бъдат отнети в полза на държавата при прилагането на чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ. Този извод следва от обстоятелството, че предвиденото правомощие по чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ, е обективно следствие от разрешителния режим на притежаване на вещите по чл. 3, чл. 4, чл. 7 и чл. 8 от ЗОБВВПИ и факта на тяхното незаконно притежание. Действително в закона не е регламентирано нарочно задължение за предаване на вещите, съответно основание за изземването им в хипотезата на неподадено заявление за разрешение за извършване на дейности по ЗОБВВПИ. Наличието на такова задължение обаче се извежда по аргумент от чл. 213а, ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно която разпоредба в случаите на отказ за подновяване на разрешение лицето, спрямо което е постановен отказът, предава изделията - обект на разрешението, на органа, издал разрешението, а при отказ да ги предаде те се изземват с протокол по реда на чл. 213, ал. 1. Правните последици на отказа за подновяване на разрешението и неподаването на заявление за подновяване на разрешението, са едни и същи – лицето няма издаден разрешителен административен акт за съответната дейност по ЗОБВВПИ. Съответно целта на изземването е вещите, предмет на разрешителния режим, е да не бъдат във владение/държане на лице, което няма съответното разрешение. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ е допустимо и при неподновено разрешение за извършване на дейности по ЗОБВВПИ, още повече че препращането към чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ не се отнася до материалноправните предпоставки за упражняването на правомощието по чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ, а определя компетентния орган, който да постанови отнемането на вещите в полза на държавата, респ. препращането към ал.2 на чл. 213 от ЗОБВВПИ е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. На лице, на което разрешението е отнетои което не е подало заявление за издаване на ново разрешение и чието оръжие не е било иззето, началният момент на срока по чл. 213, ал.5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, е датата на доброволното предаване на оръжието на компетентните органи на МВР.
В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че издаденото на оспорващия Й. разрешение за носене на револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., е било отнето с решение на 01.10.2021 г.Ако са отпаднали основанията за това, същият е имал възможност да подаде заявление за издаване на такова. От доказателствата по делото се установява, че на 06.10.2021 г. оръжието е предадено за съхранение в РУ Монтана - предавателно-приемателен протокол рег. № 1808р-26966. Ако не е подадено заявление за издаване на разрешителен административен акт, нито е упражнено правото на прехвърляне на собствеността, се погасява правото на лицето да се разпорежда с вещите – предмет на разрешението с прекратена валидност, респ. за държавата възниква правото да отнеме вещите, за извършване на дейности с които на лицето не е издадено съответното разрешение. В случая от датата на отнемане на разрешението за носене на револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., Й. вече е нямал право да извършва посочените в разрешението дейности. Породи което същият е предал оръжието и боеприпасите, с което е била изпълнена и целта, към която в общия случай е насочено изискването за доброволно предаване на вещите, притежаването на които е свързано с въведения разрешителен режим по ЗОБВВПИ, съответното упражняването на правомощието за тяхното изземване при липса на издаден разрешителен административен акт. В срока по чл. 213, ал.2 от ЗОБВВПИ, Й. нито е прехвърлил собствеността върху оръжието и боеприпасите, нито е подал заявление за издаване на ново разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В съответствие и при правилно приложение на закона началникът на РУ Монтана е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ, поради което съдът намира, че оспореният акт и разпореденото със заповедта отнемане в полза на държавата на притежаваното от оспорващия Й.Т.Й. револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., са съобразени с материалните изисквания на закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е пропуснал срока, без да е ясно кой срок има предвид, т.к. същият въобще не е предприел никакви действия за получаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, нито е предприел каквито и да е било действия по прехвърляне собствеността върху притежаваното от него огнестрелно оръжие револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., поради което възражението на жалбоподателя, че постановеното на основание чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ отнемане на оръжието в полза на държавата противоречи на целта на закона, е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Т.Й. ***, против заповед рег.№ 1808з-35/14.02.2023 г., издадена от началника на Районно управление Монтана към Областна дирекция на МВР Монтана, с която на основание чл. 213, ал.5 във вр. с чл. 214, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на револвер“Браунинг“, кал.9х19/357 mag. с фабр.R 365187 и 45 броя патрони кал.38sp., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: