П Р И С Ъ Д А  №

 

гр. Сливен,  21.05.2015 г.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН ДАНЧЕВ

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   И.К.

                                                                    Я.Д.

 

при участието на секретар М.Т., в присъствието на прокурор ВИОЛЕТА КАЛАЙДЖИЕВА, докладвано от Председателя НОХД № 122 по описа за 2014 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2012 г., в гр. Сливен, в съизвършителство с М.М.В., държал акцизни стоки без бандерол – 92 500 кутии цигари марка „CORSAIR”, 8 000 кутии цигари марка „DIVA” и 8 500 кутии цигари марка „JIN LING”, всички на обща стойност 817 500 лв., когато такъв се изисква по закон: - чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия – чл. 25, ал. 1 – тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; - чл. 28, ал.1 – тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25; чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове – на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително и предмета на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1  от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на ЛИШАВАНЕ от ПРАВО да упражнява дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.И., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2012 г., в гр. Сливен, държал имущество – парични средства в размер на 26 530 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин и тридесет/ лева и на 1 000 /хиляда/ евро, с левова равностойност 1 955 /хиляда деветстотин петдесет и пет/ лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 234 от НК, поради което и на основание чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, предл. 3 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на ГЛОБА в размер на 20 000 лева.

На основание чл. 23, ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на подс. И.М.И. едно общо  наказание, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал.2 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното на подс. И.М.И. общо наказание три години лишаване от свобода наказанието ЛИШАВАНЕ от ПРАВО да упражнява дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал.3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното на подс. И.М.И. общо наказание три години лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 20 000 лева.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2012 г., в гр. Сливен, в съизвършителство с И.М.И., държал акцизни стоки без бандерол – 92 500 кутии цигари марка „CORSAIR”, 8 000 кутии цигари марка „DIVA” и 8 500 кутии цигари марка „JIN LING”, всички на обща стойност 817 500 лв., когато такъв се изисква по закон: - чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия – чл. 25, ал. 1 – тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; - чл. 28, ал.1 – тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25; чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове – на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително и предмета на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и на ЛИШАВАНЕ от ПРАВО да упражнява дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 234, ал.3 от НК, ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 234, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК, а именно: 92 500 кутии цигари марка „CORSAIR”, 8 000 кутии цигари марка „DIVA” и 8 500 кутии цигари марка „JIN LING”, всички на обща стойност 817 500 лв.

На основание чл. 253, ал.6 от НК, ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 253, ал.4, вр. ал.2, предл. 3 от НК, а именно: парични средства в размер на 26 530 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин и тридесет/ лева и на 1 000 /хиляда/ евро, с левова равностойност 1 955 /хиляда деветстотин петдесет и пет/ лева.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия И.М.И., с установена по делото самоличност, да ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенския окръжен съд направените по делото разноски, общо в размер на 1 690 лева.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия М.М.В., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд направените по делото разноски, общо в размер на 70 лева.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, съдържащи се в хартиен плик /с надпис „Перса” бяло брашно/, а именно:

          1 бр. мобилен телефон, секретни ключове, СИМ-карта и документи, поставени в найлонов плик, запечатан с лепенка на ОД МВР – Сливен № А 4439; 2 бр. мобилни телефони марка „Нокия”, поставени в найлонов плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР – Сливен № А 4438; 4 бр. мобилни телефони марка „Нокия”, поставени в найлонов плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР – Сливен № 4440;  кожен ключодържател с пет секретни ключа и 2 бр. телефони марка „Нокия”, като единият е с кожен калъф, след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ ВЪРНАТ на лицата, от които са иззети.

 

          ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, а именно:

          хартиен плик с писмени документи, иззети при извършено претърсване и изземване на 24.10.2012г. от склад на „Самуиловско шосе” 3, върху който е прикрепен подробен опис на съдържанието му, установен в приложения протокол за оглед на веществено доказателство от 18.06.2013 г. и найлонов плик с писмени документи, иззети при извършено претърсване и изземване на 24.10.2012 г. от склад на „Самуиловско шосе” 3, върху който е прикрепен подробен опис на съдържанието му, установен в приложения протокол за оглед на веществено доказателство от 19.06.2013 г., след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ ВЪРНАТ на лицата, от които за иззети.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                              2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И

 

към присъда № 13/21.05.2015г. по НОХД № 122/2014г. на СлОС

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 14/14г. от 31.03.2014г. против И. *** за престъпление по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК и за престъпление по чл.253 ал.4 вр.ал.2 пр.2 от НК и против М. Б. В. *** за престъпление по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура  заявява, че поддържа обвиненията против подсъдимите И.М.И. и М. Б. В. така както същите са им били повдигнати с обвинителния акт. Намира, че с оглед на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали и установената въз основа на тях фактическа обстановка обвиненията срещу подсъдимите И.И. и М.В. за извършени от тях престъпления съответно по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК и по чл.253 ал.4 вр.ал.2 пр.2 от НК /за подс. И.И./ и по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК /за подс.М.В./ са доказани по несъмнен и безспорен начин. Във връзка с тази констатация прокурорът предлага подсъдимите И.И. да бъдат признати за виновни и осъдени по обвиненията, които съответно са им били повдигнати с обвинителния акт и се поддържат в с.з. и да им бъдат наложени съответните наказания за тези престъпления. Претендира се налагане на наказания на двама подсъдими за деянието по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК /извършено в съизвършителство/ в размер близо до средния предвиден за този вид престъпления, а именно – по четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим и в затворническо общежитие от открит тип. Предлага се на основание разпоредбата на чл.234 ал.3 от НК предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата. По отношение на допълнително предвиденото в закона наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК се предоставя на съда преценката дали това наказание може да бъде наложено и в какъв вид. По отношение на деянието на подс. И.И. по чл.253 ал.4 вр.ал.2 пр.2 от НК се претендира налагане на наказание в размер на предвидения в закона минимум, а именно – три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим и в затворническо общежитие от открит тип, както и наказание глоба също в минималния размер от 20000 лв. На основание чл.23 от НК се предлага да се определи едно общо наказание, а именно – четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим и в затворническо общежитие от открит тип и към него да се присъедини и наказанието глоба в размер на 20000 лв. Предлага се и предметът на престъплението по чл.253 ал.4 вр.ал.2 пр.2 от НК да бъде отнет в полза на държавата на основание разпоредбата на чл.253 ал.6 от НК.

Подсъдимият М.М.В., лично и чрез упълномощения назначения си защитник, в хода на наказателното производство оспорва повдигнатото и поддържано срещу него обвинение по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК, като заявява, че не се признава за виновна по него и моли да бъде оправдан по това обвинение. Подсъдимият в обясненията си заявява, че не е извършил престъпление по чл.234 от НК и че няма нищо общо с намерените в негово присъствие в склад в индустриалната зона на гр.Сливен  цигари без бандерол, че никога не се е занимавал сам или заедно с другия подсъдим с държане или с търговия с такива стоки. По отношение на намерените и иззети цигари без бандерол обяснява, че същите са държани от трето лице – свид. П.Г., за което той не е знаел. Във връзка с тази теза на подс. М.В., защитникът му заявява, че събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и предимно гласни такива не позволяват да се обоснове по несъмнен начин извод, че двамата подсъдими са извършили престъплението, за което са обвинени. По този повод се оспорват показанията на полицейските служители, за които се твърди, че са противоречиви и депозирани от заинтересовани от изхода на делото, а от друга страна се акцентира на показанията на свид. П.Г. и обясненията на самите подсъдими, за които пък се твърди, че са непротиворечиви, логични и последователни. С оглед на това се настоява за постановяване на присъда, с която подс. М.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се обосновава теза за допуснато съществено процесуално нарушение свързано с наличието на противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, свързани с времето на извършване на деянието по чл.234 от НК. В тази връзка се навеждат и възражения по отношение на обвинението по чл.253 от НК против другия подсъдим, като се твърди, че същото касае и подс. М.В.. Заявява се, че тези недостатъци в обвинителния акт нарушават правото на защита на подсъдимия и затова се настоява за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на коментираните нарушения.

Подсъдимият И.М.И., лично и чрез упълномощения назначения си защитник, в хода на наказателното производство оспорва повдигнатите и поддържани срещу него обвинения по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК и по чл.253 ал.4 вр.ал.2 пр.2 от НК, като заявява, че не се признава за виновен по тях и моли да бъде оправдан по тези обвинения. Подсъдимият в обясненията си заявява, че не е извършил престъпление нито по чл.234 от Нк, нито такова по чл.253 от НК т.е. че няма нищо общо с намерените в негово присъствие в склад в индустриалната зона на гр.Сливен  цигари без бандерол, че никога не се е занимавал сам или заедно с другия подсъдим с държане или с търговия с такива стоки. По отношение на намерените и иззети цигари без бандерол обяснява, че същите са държани от трето лице – свид. П.Г., за което той не е знаел, а по отношение на парите намерени в един от леките автомобили и в касата в базата на „Агрохим“ АД гр.Сливен заявява, че същите са със законен произход – негови спестявания вкл. от продажба на автомобил респ. собственост на баща му, които той е съхранявал за него. Във връзка с тази теза на подс. И.И., защитникът му заявява, че събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и предимно гласни такива не позволяват да се обоснове по несъмнен начин извод, че двамата подсъдими са извършили престъплението, за което са обвинени. По този повод се оспорват показанията на полицейските служители,  за които се твърди, че са противоречиви и депозирани от заинтересовани от изхода на делото. Основно внимание се отделя на показанията на свид. Д.М., като изцяло се подлага на съмнение достоверността им. От друга страна се коментират на показанията на свид. П.Г. и обясненията на самите подсъдими, за които се обосновава тезата, че са непротиворечиви, логични и последователни. С оглед на това се настоява подс. И.И. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК. По отношение на другото обвинение – по чл.253 ал.4 вр.ал.2 пр.2 от НК, искането е също за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване, като в тази връзка също се твърди, че по делото липсват както доказателства, така и твърдения в обвинителния акт за произхода на имуществото, трансформирането му, наличието на причинно-следствена връзка с предходна незаконна дейност.

От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.М.И. е роден на ***г***. С постоянен и настоящ адрес ***. Български гражданин е. Има завършено висше образование. Женен е. Работи като агроном. Не е осъждан.

Подсъдимият М.М.В. е роден на ***г***. с постоянен и настоящ адрес ***. Български гражданин е. има завършено средно образование. Разведен е. Работи като управител на фирма. Не е осъждан.

През 2012г. подс. И.И. работел като агроном в ТД „Земинвест" ООД гр.Сливен. Въпреки, че е бил вписан като член на Съвета на директорите на „Агрохим" АД гр.Сливен, чийто управител бил баща му свид. М.М., през периода от 01.01.2012г. до 23.10.2012г. подс. И.И. е получавал доходи само от трудовото си правоотношение. Според справка на ТД на НАП гр.Бургас (том II, л.10 от досъдебното производство) начисления за периода осигурителен доход на обвиняемия е бил в размер на 522 лв. на месец.

Подс. М.В. бил собственик и управител на ТД „Мишелинко" ЕООД гр.Ямбол, като според справка изх.рег. № РД-234/31.10.2012г. на Агенция по вписванията (том V, л.109 от ДП), той е имал и регистрирана фирма - ЕТ „ЕМ-ЕМ-М.В.". Според писмо изх. № 4823/18.03.2013г. на ТД на НАП гр.Бургас, офис „Обслужване" гр.Ямбол (том II, л.16 от ДП) подс. Молчи В. е нямал регистриран трудов договор за периода 01.01.2012г. - 01.01.2013г., като осигурителният му доход на самоосигуряващо се лице за посочения период е бил 420 лв. на месец.

Подсъдимите И.И. и М.В. се познавали и били в добри лични отношения. През 2012г. решили да организират доставянето и продажбата на цигари без бандерол и така да си осигурят допълнителен източник на доходи по незаконен начин.

За тази цел им било необходимо да си осигурят съответните транспортни средства за превозване на цигарите, както и помещение, където същите да бъдат съхранявани.

Подсъдимият И.И. се познавал със свид. Д.В., управител на „Драгито Груп“ ЕООД гр.Сливен, занимаващо се с продажба на леки и товарни автомобили втора употреба, внос от Италия. Двамата били в приятелски отношения и свид. В. предоставил на подс. И. за ползване безплатно товарен автомобил марка „Фиат Дукато" с рег.№ СН 9158 АК, собственост на посоченото дружество. Уговорката между тях била автомобилът да бъде ползван за превоз на автомобилни губи  и евентуално с цел закупуване респ. посредничество при продажбата му, поради което били издадено и изготвено пълномощно на името на подс. И.И. да го управлява. Поради тази причина автомобилът в продължение на няколко месеца бил ползван от подсъдимия, като почти през цялото време бил оставян в базата на „Агрохим“ АД гр.Сливен /чийто изпълнителен директор е свид. М.М., баща на подс. И., намираща се в индустриалната зона на гр.Сливен, ул."Самуиловско шосе" № 3/ и рядко в автокъщата на свид. В.. 

В началото на м.октомври 2012г. подс. И. се уговорил със свид. Д.В. да му предостави за ползване и лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 CDI" с рег.№ 631Н676, собственост на „Драгито Груп" ЕООД, евентуално с цел закупуване на същия. Свид. В. предал автомобила на подс. И., като му изготвил пълномощно, с което му предоставил права да го управлява. Този автомобил бил ползван от подс. И. за период от около 20 дни т.е. до изземването му с протокол за претърсване и изземване от 23.10.2012г., като през този период свид. В. не е имал достъп до него.

Подсъдимият И.И. се познавал и със свид. А.К.. През м.януари 2012г. тя придобила в собственост товарен автомобил марка „Фиат Дукато" с рег. № СН 7250 АК, който бил използван за транспортни нужди във фирмата, в която работела - „Метал Инвест" ООД гр.София. Автомобилът стоял отключен в базата на дружеството за изкупуване на черни и цветни метали, намираща се в с.Чинтулово, общ.Сливен. Със знанието на свид. свид. А.К., която му издала пълномощно да управлява автомобила, подс. И.И. вземал и ползвал товарния автомобил, под претекст, че му е необходим, за да превозва товар вкл. и за пътуване в чужбина. В пълномощното бил вписан и подс. М.В.. Последният път автомобилът бил взет от подс. И.И. няколко дни преди 23.10.2012г.

През втората половина на м.октомври 2012г., тъй като планирали да доставят голямо количество цигари без бандерол, подсъдимите И.И. и М.В. започнали да търсят помещение, в което да ги складират и съхраняват. По този повод подс. И. отишъл заедно с подс. В. при свид. Я.Ш., собственик и управител на ТД „Титан" ЕООД гр.Сливен, когото познавал от няколко години, в базата на фирмата му, намираща се в индустриалната зона на гр.Сливен. Подс. И.И. знаел, че свид. Я.Ш. притежава складови помещения. Той попитал го попитал дали има свободни помещения, които да предостави под наем на подс. В. за извършване на търговска дейност. Свид. Ш. знаел, че свид. Х.Ч., с когото били съсобственици на част от имот в индустриалната зона на гр.Сливен, разполага със свободен склад, при което предложил на подсъдимите да го разгледат. След като подсъдимите одобрили помещението, свид. Ш. се свързал по телефона със свид. Ч. и му казал, че има кандидати, които желаят да наемат свободния склад, след което им предоставил мобилния му телефон, за да договорят с него условията за използване на склада. Още същият ден подс. М.В. се свързал по телефона със свид. Х.Ч., собственик и управител на ТД „Чолакови-МХ" ООД гр.Сливен. Обяснил, че вече е огледал помещението, което желае да наеме, като предложил да заплати авансово сума в размер на 360 лв. за два месеца. На въпроса за какво смята да използва склада, подс. В. отговорил, че възнамерява да внася стоки от Италия. Двамата се уговорил да се срещнат лично в центъра на гр.Сливен, като на срещата отишъл и подс. И.И., когото свид. Ч. познавал от няколко години. След като уговорили помежду си условията за наемане на склада, подс. М.В. заплатил договорената сума, а свид. Х.Ч. се обадил на свид. Я.Ш., за да го уведоми, че е отдал склада под наем. Свид. Ш. почистил помещението и го предоставил на обвиняемите, като им връчил ключ. Подсъдимите сменили патрона на бравата, след което започнали да използват склада. В продължение на няколко дни, на свид. Ш. му правило впечатление, че в склада влиза и излиза бял бус.

За извършваната от подс. И.И. и подс. М.В. дейност с предмет продажба на цигари без бандерол била получена оперативна информация в ТЗ „БОП" гр.Сливен. Сигналът бил получен няколко месеца преди края на м.октомври 2012г. от свид. Д.М., оперативен работник в звеното и съдържал оперативни данни, според които лице с име И. *** извършва търговска дейност - продажба на големи количества акцизни стоки /цигари/ без бандерол. За изясняване на информацията в ТЗ „БОП" - Сливен е било образувано оперативно дело, което било водено от свид. Д.М.. В хода на оперативната работа по случая било установено, че става въпрос за подс. И.И.. Установено било също, че той се среща често с едно и също лице – подс. М.В. ***. Срещите между двамата се осъществявали предимно в базата на ***.

Обичайно подс. В. пристигал с л.а "Ауди Q7" с рег.№ У 0077 АМ или с л.а."Хюндай", модел" Санта Фе", с рег.№ У 6668 АВ, негова собственост. Оставял автомобила си в базата на „Агрохим" АД, след което излизали от там заедно с подс. И. с предоставения на последния от свид. Д.В. автомобил марка "Мерцедес", като потегляли в посока към гр. Сливен. По-късно, предимно привечер, двамата подсъдими се връщали едновременно в базата. Единият от тях управлявал лекия автомобил „Мерцедес", а другият - бял товарен бус, марка „Фиат Дукато".

В края на м.септември и началото на  м. октомври 2012г. това движение на автомобили преустановило и свид. Д.М. допуснал, че подсъдимите са сменили помещението, където съхраняват цигарите. Той получил нова оперативна информация, според която подсъдимите И. и В. са си намерили нов склад в индустриалната зона на гр. Сливен, където съхраняват голямо количество цигари без акцизен бандерол, които доставяли от гр.Пловдив, но местонахождението на този склад не било известно.

Свид. Д.М. докладвал на началника си свид. А.А. и било взето решение за реализация на оперативната разработка т.е. за извършване на операция по задържане на лицата със съответните количества цигари без бандерол. За реализиране на операцията бил сформиран екип, в състава на който били включени служителите от ТЗ „БОП" гр.Сливен – свидетелите Д.М., М.С., Х.Б. и В.Р.. На последните трима свид. А. обяснил, че става въпрос за голямо количество цигари без бандерол, като възложил на свид. М. да изложи подробностите в хода на самата операция, както и да я ръководи на място.

Това се случило на 23.10.2012г. и в изпълнение на взетото решение за извършване на операция по реализиране на разработката, посочените по-горе служители на ТЗ „БОП“ гр.Сливен  отишли с лек автомобил в индустриалната зона на гр. Сливен, в района на стопанисваната от „Агрохим" АД база. Там забелязали, че подсъдимите излизат от базата на дружеството с управлявания от И. л.а. „Мерцедес" с рег.№ 631Н676 и се отправят в посока към гр.Сливен. Изчакали и след известно време видели, че автомобилът се връща и се насочва към намиращите в индустриалната зона на гр.Сливен складове. Непосредствено след това, в същата посока се придвижил и управляваният от подс. М.В. товарен автомобил „Фиат Дукато" с рег.№ СН 7250 АК. Служителите на ТЗ „БОП“ гр.Сливен последвали товарния автомобил, но по пътя го изгубили. Впоследствие пред един от складовете, намиращ се в индустриалната зона, УПИ XIX, забелязали паркиран лекия автомобил „Мерцедес" и предположили, че това е складът, в който евентуално се съхраняват цигарите.

Полицейските служители влезли в склада, за да извършат проверка. Там заварили подсъдимите И.И. и М.В.. В помещението намерели паркирани и ползваните от подсъдимите товарни автомобила - „Фиат Дукато" с рег.№ СН 9158 АК и „Фиат Дукато" с рег.№ СН 7250 АК. Вляво от автомобилите били складирани голямо количество кашони. Единият от микробусите бил с отворена задна врата - „Фиат Дукато" с рег.№ СН 7250 АК, от която се виждали натоварените в багажното отделение кашони. Свид. Д.М. отворил един от кашоните и установил наличие на цигари без бандерол.

За установеното била уведомена ОДЧ при ОД на МВР гр.Сливен. Бил изпратен разследващ полицай и при условията на неотложност са били извършени претърсвания и изземване на следните обекти:

- помещение - хале, намиращо се в УПИ XIX в Индустриална зона гр.Сливен, собственост на свид. Х.Ч., където били намерени и иззети 65 кашона с по 50 стека във всеки кашон с по 10 бр. кутии цигари марка „CORSAIR“ във всеки стек без акцизен бандерол; 17 кашона с по 50 стека във всеки кашон с по 10 бр. кутии цигари марка „JIN LING“, във всеки стек, без акцизен бандерол и 1 кашон с намиращи се в него 50 стека с по 10 бр. кутии цигари марка „DIVA“ без акцизен бандерол, всичко това отразено в протокол за претърсване и изземване от 23.10.2012г. /т.V, л.4-5 от ДП/;

- товарен микробус „Фиат Дукато“ с рег.№ СН 9158 АК, паркиран в склад-хале, собственост на свид. Х.Ч.. В багажното отделение на автомобила били намерени и иззети 15 кашона с по 50 стека във всеки кашон с по 10 бр. кутии цигари марка „DIVA“ във всеки стек, без акцизен бандерол; 70 кашона с по 50 стека във всеки кашон с по 10 бр. кутии цигари марка „CORSAIR“ във всеки стек, без акцизен бандерол. В кабината на микробуса са били намерени и иззети документи на микробус „Фиат Дукато" с рег.№ СН 9158 АК, собственост на „Драгито Груп" ООД-Сливен, всичко това отразено в протокол за претърсване и изземване от 23.10.2012г. /т.V, л.9-10 от ДП/;

- товарен микробус „Фиат Дукато“ с рег.№ СН 7250 АК, паркиран в склад-хале, собственост на свид. Х.Ч.. В багажното отделение на автомобила са били намерени и иззети 50 кашона с по 50 стека във всеки кашон с по 10 бр. кутии цигари марка „CORSAIR“ във всеки стек, без акцизен бандерол. В кабината на микробуса са били намерени и иззети документи на микробус „Фиат Дукато" с рег.№ СН 7250 АК, собственост на А.И.К., всичко това отразено в протокол за претърсване и изземване от 23.10.2012г. /т.V, л.14-15 от ДП/.

За намерените и иззети вещи при така извършените претърсвания, във всеки от така съставените и посочени непосредствено по-горе протоколи собственикът на помещението-хале в УПИ XIX в Индустриална зона Сливен свид. Х.Ч. е заявил писмено, че от преди няколко дни е отдал склада под наем на подс. М.В., който заедно с подс. И.И. използвал помещението, като му е заплатил авансово сумата от 360 лв.

В подс. И.И. /в джоба на анцуговото долнище, с което бил облечен/ бил намерен и иззет контактния ключ за товарния автомобил /микробус/„Фиат Дукато“ с рег.№ СН 9158 АК, като било отразено в протокол за обиск и изземване от 23.10.2012г. /т.V, л.19-20 от ДП/.

За намерената у него вещ /контактен ключ/ подс. И. е записал в протокола, че отказва да даде обяснения.

Непосредствено след това т.е. на същата дата - 23.10.2012г., било извършено претърсване и на паркирания пред склада л.а. „Мерцедес" МЛ с рег.№ 631Н676, което подс. И.И. се опитал да осуети, като скрил ключовете на автомобила. Той твърдял, че не знае на кого е автомобилът, че не е негов, както и че няма ключ за него. По-късно, след като полицейските служители започнали да оглеждат мястото, където стоял този подсъдим, той признал, че е заровил ключовете на автомобила в купчина камъни и строителни отпадъци, намираща се в склада.

С протокол за доброволно предаване от 23.10.2102г. /т.V, л.36 от ДП/ подс. И.И. е предал ключовете на автомобила.

При извършеното претърсване в л.а. „Мерцедес" в подлакътник между седалките били намерени и иззети три броя пачки с банкноти с номинал от 50 лв., всяка пачка съдържаща по 100 бр. банкноти. Иззетите банкноти /общо 300 бр./ в общ размер на 15000 лв. били поставени в плик и запечатани с лепенка с № А4437. В купето на автомобила били намерени и иззети и 7 бр. мобилни телефона м.„Нокия" с поставени СИМ-карти, 1бр.СИМ карта, документи и ключове. Всичко това било отразено в съставения протокол за претърсване и изземване от 23.10.2012г. /т.V, л.22-23 от ДП/, в който подс. И. саморъчно е написал, че намерените мобилни телефони, пари и документи не са негови, но впоследствие в хода на разследването няколкократно е претендирал тяхното връщане.

На 24.10.2012г. на основание определение № 275/24.10.2012г. на Окръжен съд гр.Сливен било извършено претърсване и изземване в складова база в гр.Сливен, ул."Самуиловско шосе" № 3, стопанисвана от фирма „Агрохим" АД гр.Сливен.

За да участва в планираното процесуално действие, подс. И.И. бил доведен до склада, придружаван от служителите ТЗ "БОП" гр.Сливен – свидетелите Д.М. и Х.Б.. Докато изчаквали пред складовата база на „Ахрохим“ АД гр.Сливен пристигането на защитника на подсъдимия, между него и свидетелите се провел разговор, при който И. заявил пред полицейските служители, че за него продажбата на цигари без бандерол не е сериозно престъпление, както и че е от малкото в България, който зареждат такива големи количества цигари без акцизен бандерол. Той казал още, че и полицаи също били замесени в тази дейност, без да посочва конкретни имена.

Претърсването е било извършено на втория етаж от сградата на дружеството, в присъствието на служители от ТЗ „БОП“ гр.Сливен, както и това на подс. И. и на баща му – свид. М.М.. Целият етаж, за който подс. И.И. заявил, че се използва лично от него, представлявал голяма зала, със складирани различни вещи. Вдясно от входната врата се намирала стая обзаведена като спалня, в която върху шкаф била поставена метална каса. Подс. И. отключил касата като обяснил, че държи в нея свои вещи и документи. В касата били намерени и иззети 9 бр. банкноти с номинал от 50 лв., 4 бр. банкноти с номинал 20 лв., 100 бр. банкноти с номинал от 100 лв., 10 бр. банкноти с номинал 100 евро и 100 бр. банкноти с номинал от 10 лв., или общо сумата от 11530 лв. и 1000 евро, както и 3 бр. папки, пликове и други документи. В шкаф на бюрото в същата стая били намерени и иззети документи, описани в съставения протокол, сред които и свидетелство за регистрация на използвания от подс. И. товарен автомобил с рег.№ СН 9158 АК и пълномощно, издадено от свид. А.К., даващо право на подс. И.И. и/или подс. М.В. да управляват товарния автомобил с рег.№ СН 7250 АК. Със същия протокол са били иззети и намерените в складовото помещение 23 бр. картини от различни автори, които впоследствие били върнати на подсъдимия.

В съставения протокол за претърсване и изземване от 24.10.2012г. /т.V, л.26/, подс. И.И. е отбелязал с ръкописен текст, че иззетите парични средства са на баща му, както и че картините и част от документите са негови, а друга част от документите фирмени.

С оглед установяване произхода на иззетите с протоколи за претърсване и изземване от 23.10.2012г. цигари без акцизен бандерол, в хода на разследването е била изискана справка от „КИНГС ТАБАКО" ЕАД гр. Пловдив.

От тази справка, изх.№ 1287/08.11.2012г. /т.V, л.79-80 от ДП/ е видно, че „Кингс Табако" ЕАД е производител на цигарите „CORSAIR" с релефен печат върху кутиите 1308111, с 3800221963354 бар-код за обозначаване кутиите с произведени цигари от асортимент „CORSAIR", 20 къса, предназначени за износ. С тютюневите изделия с посочената марка и релефен печат е бил осъществен износ на 25.08.2011г. с инвойс /фактура/ 00116. Посочените тютюневи изделия са били произведени на 13.08.2011 г. по предварителна заявка.

Според справката, "Кингс Табако" ЕАД не е производител на цигарите с марка „DIVA" с релефен печат върху кутиите 16092122, с 3800221963422 бар-код за обозначаване на кутиите, но има сключен договор за предоставяне на лицензия за използването на тази търговска марка. Съобразно организацията на дейността, посочения бар-код се използвал от дружеството за обозначаване на кутиите с произведените цигари от асортимент „DIVA" предназначени за износ. Съобразно правилата за поставяне на маркировка (сух печат) посочените количества не са произведени от "Кингс Табако" ЕАД.

За количествата тютюневи изделия – цигари, с които е осъществен износ, не се дължи плащане на акциз.

От заключението на назначената съдебно-оценителната експертиза, изслушано и поддържано и в с.з. се установява, че стойността на тютюневите изделия без акцизен бандерол – общо 109 000 броя кутии с цигари, от които с търговска марка „CORSAIR" - 92 500 кутии, „DIVA" - 8 000 кутии и „ JIN LING - 8 500 кутии, иззети с протоколи за претърсване и изземване от 23.10.2012г., по пазарни цени към 23.10.2012г. възлиза на 817 500,00 лв. Дължимият акциз на тютюневите изделия, предмет на експертизата, възлиза на 408 205,00 лв.

За изясняване на обстоятелствата относно произхода на иззетите при извършените претърсвания от управлявания от подс. И.И. л.а. „Мерцедес" и от притежаваната от него метална каса в базата на „Агрохим“ АД гр.Сливен парични средства, съответно в размер на 15 000 лв. и на 11 530 лв. и 1 000 евро, в хода на разследването по делото и в хода на съдебното следствие са изискани и приобщени писмени доказателства, удостоверяващи данни за имотното състояние на самия подсъдим и на неговите близки - съпругата му В. Николаева И., баща му свид. М.И.М. и майка му О.И..М..

Видно от писмо изх. № 20-18-196/28.01.2013г. на ТД на НАП- гр.Бургас, офис за обслужване гр.Сливен /т.ІІ, л.2 от ДП/, в информационната система на НАП е налице информация за осигуряване по трудов договор за лицата И.М.И. и В. Николаева И., а за лицето М.И.М. са налице данни за осигуряване по договор за управление и контрол на търговски дружества. За посочените лица са липсвали данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за финансовата 2010г. и 2011г., а към момента на изготвяне на справката не е бил изтекъл срока за подаване на ГДД за финансовата 2012г.

От приложените заверени справки от ТД на НАП гр. Бургас /т.II, л.10-15 от ДП/ съдържащи данни за осигуряването на подс. И.И., на съпругата му В. И. и баща му М.М. за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. е видно, че осигурителния доход на подс. И. за посочения период е бил в размер на 522 лв. за месец, а начисления месечен облагаем доход в размер на 358,40 лв. За посочения период осигурителния доход на В. И. е бил в размер на 160,50 лв., а регистрирания за периода осигурителен доход на М.М. е в размер на 867 лв. за месец.

От изготвените и приложени справки от Служба по вписванията гр.Сливен, удостоверяващи данни относно вписвания, отбелязвания и заличавания по имотните партиди на горепосочените лица, както и на представляваното от свид.  М.М. ***, се установява факта на извършена на 14.09.2012г. покупко-продажба на недвижим имот със страни по сделката ТД „Агрохим" АД гр. Сливен, представлявано от изпълнителния директор на дружеството М.М., в качеството на продавач и ТД „Миндеви и сие" ООД гр. Сливен, в качеството на купувач – нот.акт № 148, рег. № 2828, дело №262/2012г. на нотариус Р.Стойнева, с район на действие PC - Сливен /т.Ш, л.67-69 от ДП/.

Изискана е била информация и от банковите институции в страната за открити банкови сметки и използвани банкови сейфове за съхранение на ценности от страна на подс. И., съпругата му В. И. и баща му М.М., както и на представляваното от свид. М.М. търговско дружество - „Агрохим" АД гр.Сливен. За да се анализират данните за движението на парични средства, съдържащи се в представените за извлечения от банкови сметки, по делото е била назначена съдебно-банкова експертиза.

От заключението на тази експертиза, изслушано и поддържано и в с.з., се установява следното:

1. Подс. И.И. е имал сключен договор за банков кредит с ТБ "Райфайзен"АД гр.Сливен от 03.12.2008г. за сумата на 21 015,38 евро с краен срок на погасяване 15.11.2023г., като във връзка с обслужване на кредита е била открита и разплащателна сметка.

В ТБ "Райфайзен" АД гр.Сливен подс. И.И. е имал и картова сметка по издадена дебитна карта „ВИЗА", открита на 30.03.2010г. , по която през периода 01.01.2012-24.10.2012г. няма движение на парични средства.

Такъв извод е формиран от експерта и по отношение на разкритата от подс. И. на 15.04.2004г. сметка в ТБ "Банка Пиреос" АД гр.Сливен.

2. Свид. М.М. е бил титуляр на разплащателна сметка, открита на 27.08.2007г. в ТБ "ПИБ" АД гр.София, обслужваща кредитна карта в лева. По същата са установени постъпления -касови вноски по кредитната карта, изходящи преводи, тегления, платени такси и лихви в размер на заплатените суми изрично посочен в експертното заключение.

В ТБ "ПИБ" АД гр.София е била открита и разплащателна сметка на физическо лице с титуляр свид. М.М., от която са били погасявани лихви и главици по отпуснат кредит на ТД „Агрохим" АД гр.Сливен.

Свид. М.М. е бил титуляр и на банкови сметки в ТБ „Банка Пиреос" АД гр.Сливен, съответно на картова сметка в лева, открита на 03.05.2004г.; спестовен влог в евро, открит на 30.07.2003г. и спестовен влог в лева, открит на 29.04.2010г. По картовата сметка и по сметката на спестовния влог в евро не са установени движения на парични средства през периода 01.01.2012г.-24.10.2012г., а по сметката на разкрития спестовен влог в лева са констатирани извършени касови вноски в размер на 453,27 лв. и платени вноски по кредит в размер на 452,65 лв.

Свид. М.М. е имал разплащателна сметка в лева и в ТБ "Централна кооперативна банка" АД гр.Сливен, открита на 06.02.2009г., по която няма постъпления през посочения период.

3. Представляваното от свид. М.М. ТД "Агрохим" АД гр.Сливен с ЕИК ********* е титуляр на няколко банкови сметки разкрити в различни банки.

Дружеството е имало разплащателна сметка в ТБ "Райфайзенбанк" АД гр.Сливен, открита на 21.09.2012г., която е била закрита на 25.09.2012г. Установеното постъпление по сметката каса е извършения на 21.09.2012г. входящ превод от „Миндеви и сие" ООД гр.Сливен за покупката на недвижим имот по нот.акт 51 том 19 дело 2964/14.09.2012г. в размер на 45 000 лв. По сметката са отчетени и извършени на 21.09.2012г. изходящи тегления - теглене на каса на сума в размер на 44 970 лв., както и платени такси.

В ТБ "ПИБ" АД гр.София дружеството е ползвало банков кредит, във връзка с което на 29.06.2006г. е била разкрита и разплащателна сметка на юридическо лице обслужвала кредита. По същата няма постъпления в периода 01.01.2012г-24.10.2012г.

Представляваното от свид. М.М. дружество е титуляр на разкрити разплащателни сметки в ТБ "СиБанк" ЕАД, ТБ „Банка Пиреос" и ТБ „Токуда Банк“ АД гр.София. По същите не са установени движения на парични средства в посочения период.

В хода на съдебното следствие бе назначена сьдебно-икономическа експертиза /след отвод на вещото лице изготвила заключение по такава експертиза в досъдебното производство/, която да отговори на въпроси относно размера на законно придобитите доходи за периода 01.01.2012г.-23.10.2012г. от страна на подс. И.И., съпругата му В. И., баща му  свид. М.М. и майка му О.М.; стойността на извършените от тях разходи; налице е съответствие между размера на законно придобитите доходи и стойността на извършените през посочения период разходи; изтеглените от сметката на „Агрохим“ АД гр.Сливен на 21.09.201г. средства постъпили ли са в касата на дружеството; да се проследи цялото движение на касата на дружеството за периода 21.09.2012г.-23.10.2012г., както и да се установи наличността на парична средства в касата на 23.10.2102г.

Според експертното заключение, законно придобитите доходи от страна на подс. И.И. и съпругата му В. И. през посочения период са единствено от трудово правоотношение с работодател, както и от продажбата на лек автомобил /при по-благоприятния за подсъдимия вариант/ и възлизат съответно на 3965,16 лв. и 1112,82 лв. Направените от тях разходи са съответно 8467,00 лв. /реално направени на база на налични документи за това, респ. като втори вариант - 9103,01 лв. на база данни от НСИ използвани при извършена проверка за установяване на обстоятелства № 1408643/16.07.2014г. на ТД на НАП/ за подс. И. и 749,14 лв. за съпругата му В. И.. Общият размер на законно придобитите доходи на двамата за посочения период не би могъл да покрие общия размер на направените разходи със сумата 4774,17 лв. при по-благоприятния вариант за двамата.  

За посочения период бащата на подс. И.И. - свид. М.М. е получил доходи единствено по договор за управление и контрол на „Агрохим" АД гр.Сливен в общ размер на 4 926,07лв., а майка му О.М. – общо в размер на 3780,00 лв. по трудово правоотношение с работодател. Направените от тях разходи за периода са съответно 18987,65 лв. /реално направени на база на налични документи за това, респ. като втори вариант – 20981,11 лв. на база данни от НСИ използвани при извършена проверка за установяване на обстоятелства № 1408638/03.06.2014г. на ТД на НАП/ за свид. М.М. и 3734,97 лв. за съпругата му О.М.. Общият размер на законно придобитите доходи на двамата за посочения период не би могъл да покрие общия размер на направените разходи със сумата 14016,65 лв. при по-благоприятния вариант за двамата.

Експертизата установява още, че на 21.09.2012г. свид. М.М. е изтеглил от разплащателната сметка на „Агрохим“ АД гр.Сливен в ТБ „Райфайзенбанк“ АД гр.Сливен сумата от 44970,00 лв., която още същия ден е постъпила в касата на дружеството, в която на тази дата е имало наличност в размер на 676,62 лв. На 23.10.2012г. в нея е имало наличност в размер на 29882,62 лв., като последното движение на парични средства в касата на дружеството е било на 18.10.2012г.

В хода на съдебното следствие беше назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която следваше да отговори на същите въпроси за размера на законно получените доходи от подс. И., съпругата му, баща му и майка му, направените разходи и съответствието между тях, но за по-дълъг период от време, а именно: от 01.01.2009г. до 23.10.2012г. Това се наложи предвид изисканите от съда и представени от органите на НАП проверки за установяване на факти и обстоятелства по отношение на тези четири лица, които са обхващали по-дълъг период от време /от 01.01.2009г. до 31.12.2013г./ в сравнение с периода от време предмет на първоначалната експертиза и различията в констатациите относно съответствието между получените доходи и направените разходи.

Според заключението допълнителната съдебно-икономическа експертиза, не може установи размера на законно получените доходи на лицата, стойността на направените от тях разходи респ. съответствието между приходи и разходи  за периода от 01.01.2009г. до 01.01.2012г. поради липсата на обективни данни за това, а констатациите и заключенията в представените проверки за установяване на факти и обстоятелства, извършени от органите на НАП, се основават предимно на декларирана от проверяваните лица информация, а не на обективни данни.

В хода на съдебното следствие по искане на страните бяха изискани и представени /респ. приобщени към доказателствения материал по делото/ преписките в ТД на НАП гр.Бургас офис гр.Сливен за извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ по отношение на подсъдимия И.И., съпругата му В. И., баща му свид. М.М. и майка му О.М.. Констатациите и изводите на тези проверки са следните:

- по ПУФО № 1408643/16.07.2014г. по отношение на И.М.И. – реализираните му доходи през периода 2009г. – 2013г. покриват направените разходи т.е. е налице съответствие между притежаваното имущество и направените разходи с декларираните/получените от него доходи;

- по ПУФО № 1408637/18.07.2014г. по отношение на В. Николаева И. – за всяка от годините през периода 2009г. – 2013г. има съответствие между получените доходи и направените разходи;

- по ПУФО № 1408638/14.07.2014г. по отношение на М.И.М. – за 2009г., 2010г. и 2013г. не е установен недостиг на парични средства, а такъв е налице за 2011г. и 2012г., като за този период според проверяваното лице разходите му били поети от съпругата му О.И..М.;

- по ПУФО № 1408645/17.07.2014г. по отношение на О.И..М. - за всяка от годините през периода 2009г. – 2013г. има съответствие между получените доходи и направените разходи.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и  доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимите И.И. и М.В.; показанията на свидетелите Д.П., М.С., Я.Ш., Х.Ч., А.К., М.М., Х.Б., В.Р., Д.В., А.А., П.Г.; заключенията на вещите лица по съдебно-оценителната, съдебно-банково-счетоводната и съдебно-икономическите /първоначална и допълнителна/ експертизи; писмените доказателствени материали – съдържащи се в приложеното досъдебно производство и тези представени в с.з от страните или изискани от съда; веществените доказателства – иззетите цигари без бандерол, иззетите парични средства.

Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимите И.И. и М.В., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за осъществяване на правото им на защита /а и тяхно основно право въобще/, още повече, че те в най-голяма степен са заинтересувани от изхода на делото, а същевременно не носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на действителността. Преценявайки тези доказателствени материали съдът направи извода, че това не може да става формално и еднозначно т.е. изцяло да се кредитират или изцяло да се отхвърлят като недостоверни тези обяснения само и единствено с оглед на качеството на лицата, които са ги депозирали. Предвид направените по-горе уговорки, които са принципни, настоящият съд намира, че като цяло не би следвало да се кредитират в по-голямата им част обясненията на подсъдимите И.И. и М.В., депозирани от тях в с.з., доколкото същите не се подкрепят от останалия доказателствен материал, противоречат на почти всички останали доказателствени материали и макар да са относими към предмета на доказване, те не допринасят за изясняването на съществените обстоятелства включени в него и с важната уговорка – доколкото представляват възпроизвеждане на факти и обстоятелства от действителността, възприети от подсъдимата, а не само отразяват собствената преценка на подсъдимите относно законосъобразността и правомерността на извършените от действия респ. на получените от подс. И. през инкриминирания период от време доходи.

В този смисъл не следва да се кредитират обясненията на подсъдимите И. и В., тъй като в тази им част те представляват тяхна последователно отстоявана в хода на цялото наказателно производство защитна позиция, целяща оневиняването им.

Основната теза в тази защитна позиция на двамата подсъдими се свежда до това, че те нямат нищо общо с намерените в тяхно присъствие цигари без бандерол в складовото помещение на свид. Х.Ч. в Индустриална зона на гр.Сливен, където те по случайност са били заварени от органите на полицията, а самото складово помещение е било ползвано от друго лице – свид. П.Г., който е държал в него намерените количества цигари.

Съдът категорично и изцяло не възприема тази теза респ. намира за недостоверни обясненията на подсъдимите, които я изграждат и обосновават, тъй като тези твърдения противоречат както на останалия събран по делото доказателствен материал /с много малки изключения, за които ще стане въпрос по-нататък/, както и на нормалната житейска логика.

Според версията на подсъдимите намерените във въпросния склад цигари са били оставена там от свид. П.Г., на когото те съвсем безкористно и от чисто приятелски чувства /от добро сърце/ са му помогнали с намирането на помещението, осъществяване на контакт със собственика, наемането му, осигуряването на ключа и т.н., но не са имали никаква представа за какво се използва това помещение и случайно са се оказала там по време на полицейската операция.

Тази представена от подсъдимите пред съда версия, обективирана в депозираните от тях обяснения, очевидно не отговаря на това, което действително се е случило, тъй като противоречи на голяма част от останалия доказателствен материал, в частност показанията на служителите на ТЗ „БОП“ гр.Сливен /и особено на тези на свид. Д.М./, на показанията на част от останалите свидетели, както на част от писмените доказателствени материали – протоколите за претърсване респ. обиск и изземване, протоколите за доброволно предаване. От показанията на свид. Д.М. се опровергават твърденията, че подсъдимите нямат нищо общо с намерените в склада цигари и че не са знаели за тях, доколкото този свидетел подробно твърдения точно обратния смисъл т.е. че именно подсъдимите са се занимавали с така дейност свързана с цигари без бандерол. Показанията на станалите свидетели, участвали в полицейската операция, при която са били намерени цигарите и са били задържани подсъдимите, също опровергават тезата, че последните случайно са се намирали там  и нямат нищо общо с въпросните цигари. Показанията на свидетелите, с които подсъдимите са се свързали и разговаряли във връзка с наемането на складовото помещение също са в тази насока. От протоколите за претърсване, обиск, изземване и доброволно предаване също се опровергават твърденията на подсъдимите, доколкото в тях те не са посочили изрично, че нямат нищо общо с намерените цигари, а самият собственик на склада е посочил изрично, че предоставил склада именно на подсъдимите и те са го ползвали. Видно от протокол за обиск и изземване от 23.10.2012г., в подс. И.И. са намерени ключовете на един от товарните автомобили в склада, в който е имало значително количество цигари без бандерол.

Твърденията на подсъдимите са недостоверни и с оглед на тяхното съдържание, както и наведените от тях доводи, обясняващи конкретното им поведение. Странно и нелогично изглежда цялостната им дейност /според техните обяснения/ осъществена в помощ на едно лице /свид. П.Г./, с което не се намират нито в близки, нито в приятелски отношения. Това лице подс. В. познава като клиент на сервиза си в гр.Ямбол, но не знае конкретно с какво се занимава. Подс. И. въобще не познава това лице. Независимо от това двамата се ангажират много съществено и извършват действия, които далеч надхвърлят понятието извършване на услуга на познат, при това на практика безкористно и от добро сърце. Те осъществяват контакт първо с едно лице /свид. Я.Ш./, после с друго /свид. Х.Ч./ за да намерят складовото помещение, които лица разговарят и договарят с тях с ясното съзнание, че именно подсъдимите наемат и ще ползват склада. Странно е защо свид. П.Г., за когото твърдят, че е бил с тях, въобще не е бил показан, нито е казано на тези свидетели, че той желае да наеме склада, при положение, че подсъдимите не са знаели, че той има намерение да върши нещо незаконно. Освен помещение, подсъдимите според обясненията си са му осигурили и превозни средства, също като услуга направена от добро сърце на лице, което нито им е близък, нито им е приятел. Особено недостоверно звучат обясненията им за това как случайно са се оказали на мястото, където са били задържани при провеждането на полицейската операция, а още повече за това защо не са отрекли нито в този момент, нито по-късно съпричастността си към намерените цигари и защо не са съобщили за съществуването на свид. П.Г.. Последният се „появява“ в един значително по-късен момент и много удобно на практика поема отговорността и вината върху себе си.

Според подсъдимите, те са проявили любопитство и са влезли в склада, ползван според тяхната версия от свид. П.Г., в негово отсъствие, който „случайно“ е бил оставен отключен и в този момент „случайно“ са дошли полицейските служители и са ги задържали.

Ако това действително беше така, това тяхно поведение не обяснява факта, че подсъдимите не са заявили тези обстоятелства независимо от поставянето на белезници и физическото им задържане /впоследствие задържане и за 24 часа в полицията/ нито в този момент, нито по-късно. Не обяснява факта и защо у подс. И. е бил намерен ключа на единия товарен автомобил, нито защо той първоначално не е искал да предостави и се е опитал да укрие ключа на автомобила „Мерцедес“, паркиран пред склада. Впрочем, във връзка с ключа на товарния автомобил, подсъдимият заявява в обясненията си, че полицаите му го дали за да не се изгуби, което е крайно нелогично и несъстоятелно.

Несъстоятелни и напълно в противоречие с всякаква нормална човешка и житейска логика са обясненията на подсъдимите, че не са съобщили за свид. П.Г., тъй като за тях била въпрос на чест и достойнство да не действат като предатели, при положение, че този свидетел въобще не е техен близък или приятел, а освен това по отношение на тях са осъществени сериозни процесуални действия и са им наложени значителни и съществени ограничения.

Още на 24.10.2012г. те са привлечени в качеството на обвиняеми, като в присъствието на защитници са им повдигнати обвинения за тежко умишлено престъпление по чл.234 ал.2 т.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, взети са им мерки за неотклонение парична гаранция /чийто размер е бил атакуван/, наложена им е забрана да напускат пределите на страната, било е иззето и тяхно имущество, което неколкократно прокуратурата /потвърдено от съда/ е отказвала да върне.

При това положение абсолютно несъстоятелни са обясненията на подсъдимите, че не били наясно със сериозността на положението си и затова не съобщили за свид. Г.. Напълно нормално и логично поведение в случай на повдигнато обвинение и налагане на сериозни ограничителни мерки поведение на едно лице е същото да заяви, че то не е извършило престъплението, а това е сторило други лице, за което знае. В действителност те не са съобщили за това лице, тъй като такова въобще не е имало. Впоследствие този „свидетел“ удобно за двамата подсъдими се явява и на практика изцяло поема върху себе си отговорността за намерените цигари. Това обяснява и факта, че на практика обясненията на двамата подсъдими изцяло се припокриват с показанията на свид. П.Г., което е и целта на появата и присъствието му в това наказателно производство. Тези негови показания ще бъдат коментирани по-нататък, но за тях съдът намира за необходимо сега да отбележи, че същите са противоречиви, противоречащи на останалия доказателствен материал и също са логически и житейски недостоверни.

Що се отнася до обясненията на подс. И.И. във връзка с обвинението по чл.253 от НК за произхода на иззетите парични средства намерени в ползвания от него автомобил, както и в касата в базата на „Агрохим“ АД гр.Сливен, съдът също ги намира за недостоверни и представляващи негова защита теза, тъй като те се опровергават както от показанията на полицейските служители, които са присъствали при изземването на тези парични средства /с оглед на това какво подсъдимият е заявил за произхода им/, така и от отразеното в съответните протоколи за претърсване и изземване /също по отношение на произхода на средствата/, а и от заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-икономически експертизи за наличие на несъответствие между законно придобитите доходи на подсъдимия и семейството му и направените разходи.

Поради изложените съображения съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими.  

Съдът намира, че следва принципно да кредитира показанията на служителите от ТЗ „БОП“ гр.Сливен – свидетелите Д.М., М.С., Х.Б., В.Р. и А.А.. Техните показания за подробни, последователни, принципно непротиворечиви и непротиворечащи се /поне по отношение на съществените обстоятелства/, в много голяма степен относими към предмета на доказване.

Специално внимание следва да се отдели на показанията на свид. Д.М., тъй като той в най-голяма степен и най-подробно излага твърдения за факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото дело, доколкото той непосредствено е водил оперативната разработка срещу подсъдимите и е ръководил реализацията й. От друга страна, неговите показания са обект на най-много коментари от страните по делото, доколкото прокуратурата в много голяма степен обосновава обвинението си въз основа на тези доказателствени материали, а защитата ги оспорва категорично и ги подлага на съмнение.

Показанията на този свидетел са много подробни и обстоятелствени, доколкото той действително е бил най-добре запознат с действията на подсъдимите, които служебно е наблюдавал продължително време и е получавал и допълнителна информация по оперативен път. Много подробно и последователно свид. М. излага всичко, което е възприел в хода на осъществената от оперативна работа. Обстоятелството, че в досъдебното производство е разпитван няколко пъти /тези показания са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал4 вр.ал.1 т.1 от НПК/ не би следвало да поставя под съмнение достоверността им /каквато е тезата на защитата/, тъй като няколкото разпита се дължат на необходимостта от изясняване на конкретни и различни обстоятелства, преценено от разследващия орган. Очевидно е, че първоначалния разпит /проведен в съвсем ранните часове на денонощието/ е съвсем схематичен и в него липсват каквито и да било подробности, а такива са налице при следващите разпити. Между заявеното от този свидетел на отделните разпити в досъдебното производство и разпита проведен в с.з. не са налице съществени противоречия, а наличието на някои различия е логично обяснимо предвид изтеклия период от време и естеството на работа на свидетеля по разкриването на престъпления и документирането им. Последното обяснява наличието на някои неточности и разминавания както в неговите показания депозирани по различно време в наказателното производство, така и между неговите показания и показанията на някои от колегите му. Тези различия и неточности са съвсем естествени и напълно обясними, поради което не би следвало да се поставят под съмнение самите показания. Впрочем, наличието на пълно съвпадение между показанията на свидетеля и тези на колегите му по абсолютно всички обстоятелства би било повод те да бъдат преценявани с известно подозрение.

Показанията на този свидетел се подкрепят не само от показанията на неговите колеги вкл. на началника му свид. А.А., но и от писмените доказателства по делото /протоколите за претърсване и изземване/, а и от веществените доказателства /намерените цигари без бандерол/. Обстоятелството, че подсъдимите са заловени на място с въпросните цигари, потвърждава твърдяното от свид. М. относно цялостната извършена от него оперативна дейност. В противен случай не може да бъде обяснено защо полицейските служители са отишли именно на това място, в склада нает и ползван от подсъдимите и са намерили голямо количество цигари без бандерол, за което са и отишли. Очевидно е, че става въпрос за наличие на предходна извършена оперативна дейност, съответно получена информация, а не за случайност, каквито са обясненията на подсъдимите за присъствието си на това място.

Показанията на този свидетел са важни и затова, защото в тях се съдържат твърдения, че на практика подс. И. в неформален разговор и в присъствието и на свид. Х.Б. е потвърдил съпричастността си както с намерените цигари без бандерол, така и с дейността по снабдяването с такива и тяхното разпространение, въпреки че подсъдимият отрича да е провеждан такъв разговор.

Неоснователни и несъстоятелни са възраженията на защитата на подсъдимите против показанията на свид. Д.М..

За тях най-напред се твърди /както и за показанията на останалите полицейски служители/, че са депозирани от заинтересовани лица и не следва да се кредитират на това основание. Показанията както на този свидетел, така и на останалите му колеги от ТЗ „БОП“ гр.Сливен, не са депозирани от заинтересовани от изхода на делото лица, тъй като те нямат никакво процесуално качество в това производство. Твърдения от защитата интерес да бъде разкрито дадено престъпление респ. да бъдат обвинени и предадени на съд неговите извършители всъщност представлява по същество правомерно и стриктно изпълнение на вменените служебни задължения на тези лица т.е. това е тяхната работа и не може да се приеме, че тези лица са заинтересовани от изхода на делото в смисъл, който да компрометира или да постави под съмнение показанията им. В противен случай това би означавало да се поставят под съмнение показанията на полицейски служители или други органи въобще и във всяко наказателно производство, което е абсурдно. Стремежът на полицейския служител да разкрие и документира дадено престъпление със законови средства и по установения ред не следва да се преценява като проява на заинтересованост. По настоящото дело липсват каквито и да било доказателства /а дори и твърдения в тази насока/ свид. Д.М. /респ. колегите му/ да е имал някакви особени отношения с подсъдимите, които да поставят под съмнение обективността му респ. да навеждат на извод за опит от страна на този свидетел да дискредитира чрез работата си точно тези подсъдими.

Неоснователни са и възраженията, че твърденията на свид. Д.М. за образуваната и водена от него оперативна преписка не отговарят на истината. По обясними причини /предвид обстоятелството, че тази преписка представлява класифицирана информация/ същата няма как да бъде изискана и приложена по делото, но в тази насока показанията на свидетеля категорично се подкрепят от показанията на неговия началник свид. А.А..

Неоснователни са и възраженията относно наличието на съществени и непреодолими противоречия както в показанията на свидетеля, така и между неговите показания и тези на колегите му. По-горе вече беше коментиран въпроса за наличието на някои различия и разминавания, които са нормални и естествени, но не са съществени и по важните обстоятелства, касаещи предмета на доказване. В тази връзка действително следва да се има предвид изминалия период от време, естеството на осъществяваната от този свидетел и от колегите му дейност /още повече, че всеки от тях работи самостоятелно по своите преписки/. Следва да се отчете и факта, че този подсъдим и бил най-наясно със случващото се по време не реализацията на разработката, а останалите му колеги са били включени в последния момент. Различията в показанията им относно момента на включването им в разработката, както и относно конкретното описание на събитията предхождащи задържането на подсъдимите /напр. движението на превозни средства, които те са следили/ не са от съществено значение.

Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на останалите свидетели, служители на ТЗ „БОП“ гр.Сливен – М.С., Х.Б., В.Р. и началника им А.А. /вкл. и тези депозирани в досъдебното производство, които са били приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК/, които също са последователни, подробни, непротиворечиви и непротиворечащи си по отношение на съществени обстоятелства, относими към предмета на доказване. За тези показания важат същите констатации направени по-горе при обсъждането на показанията на свид. Д.М., с уговорката, че въпросните свидетели са се включили едва в последния етап от оперативната разработка т.е. при нейната реализация, не са запознати в детайли с всички обстоятелства и подробности, поради което е нормално да има някои несъществени разминавания в показанията им особено по отношение на обстоятелствата предхождащи задържането на подсъдимите. За тези показания важат всички посочени вече съображения относно евентуалната им заинтересованост, както и въобще за достоверността им, предвид наведените от защитата възражения и по отношение на тези доказателствени материали. От друга страна, че показанията на тези свидетели вкл. и на свид. А. се потвърждават изложените в показанията на свид. Д.М. твърдения касаещи извършената от него оперативна работа предхождаща реализацията и полицейската операция и се допринася да се отхвърлят като неоснователни възраженията на защитата.

Съдът намира, че принципно следва да се кредитират показанията и на свидетелите Я.Ш., Х.Ч., А.К. и Д.В. /вкл. и тези депозирани в досъдебното производство, които са били приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК/, са относими към предмета на доказване по това дело и допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него, доколкото чрез тях се установяват факти, свързани с действия на подсъдимите по намирането и наемането на складовото помещение /свидетелите Ш. и Ч./ и съответни транспортни средства /свидетелите К. и В./. Единствено с резерви следва да се преценят показанията на част от тези свидетели /в частност Ш. и В./ по повод на твърденията им в с.з. за присъствието и на трето /с неустановена самоличност/ лице на срещите им с подсъдимите, доколкото такива твърдения липсват в показанията им в досъдебното производство и сега се появяват много изгодно и в подходящ момент за подсъдимите.

Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свид. М.М., баща на подс. И.И., в частта им относно произхода на намерените в касата на сина му в базата на „Агрохим“ АД гр.Сливен средства, тъй като те противоречат в тази им част на останалия доказателствен материал. Според заключенията по съдебно-икономическите експертизи, а и видно и от приложената преписка по извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО № 1408638/14.07.2014г./ е налице съществено несъответствие между приходите и разходите му и това не би могло да обясни произхода на въпросните средства. Що се отнася до твърдението, че част от парите са от продажбата на имот, според заключението на съдебно-икономическата експертиза цялата сума е постъпила в касата на представляваното от този свидетел дружество на 21.09.2012г., от тях са извършени плащания /отразени в касовата книга и в заключението на експертизата/ и към 23.10.2012г. остатъкът е бил наличен в касата. В този смисъл не отговаря на истината твърдението на този свидетел, че след като е изтеглил парите от банката ги е предоставил на сина си, доколкото според експертизата се вижда, че парите са внесени изцяло в касата, описани са съответните плащания вкл. като основание и е налице съответната наличност към 23.10.2012г. По отношение на останалите обстоятелства няма пречка показанията на свидетеля да бъдат кредитирани, доколкото те не противоречат на останалия доказателствен материал.

Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свид. П.Г. въобще, тъй като същите са непоследователни, противоречиви, противоречащи с останалия доказателствен материал /на практика не противоречат само на обясненията на подсъдимите, които съдът не кредитира по причини изложени по-горе/, противоречащи както на формалната, така и на обикновената житейска логика.

Както вече беше посочено по-горе този свидетел се появява значително по-късно в наказателното производство и неговото очевидно предназначение е да подкрепи версията на двамата подсъдими. Неговите твърдения, обаче, не се подкрепят от никакви други доказателства по делото. Освен това, тези твърдения пораждат сериозни и основателни съмнения в достоверността си, тъй като се сочат обстоятелства, които са нелогични и неправдоподобни. В случая не става въпрос просто за нелогичност на някои действия на лицето, а този извод следва от цялостното му поведение респ. неговите твърдения за извършеното като цяло. Заявеното от свидетеля относно начина, по който някакви неустановени и/или неопределени лица са се свързали точно с него /който до този момент дори не е развивал самостоятелен бизнес, а още по-малко се е занимавал с търговия с цигари легално или нелегално/ и са решили да му предоставят много голямо количество цигари на доверие; основно начина, по който са му били предадени цигарите /на публично място и посред бял ден в района на отбивката на магистралата за Сливен и Ямбол, където има постоянно движение/; относно много голямото количество цигари, които са му били предадени /при положение, че до този момент той никога не имал взаимоотношение с тези лица/ на практика на доверие; относно обстоятелството, че той не е имал никаква идея къде, на кого и на каква цена би могъл да реализира това много голямо количество цигари; относно това, че само след няколко дни престой на цигарите в склада той е решил да ги върне; относно „случайното“ негово отсъствие при пристигането на полицаите; относно това, че на практика за него не е имало никакви последствия от страна на тези, които са му предоставили цигарите, след като последните са иззети , а са на стойност над 800 000 лв.; относно нежеланието му да посочи тези лица и мъглявите и най-общи обяснения, които дава за причините за това, всички тези обстоятелства не само поставят под съмнение достоверността на показанията му, но по същество обосновават извод, че твърденията му са недостоверни и не съответстват на истината. Заявеното от него, че подсъдимите нямат нищо общо с намерените и иззетите цигари от склада респ. че той ги е доставил там без знанието на подсъдимите, противоречи и на останалия доказателствен материал вкл. показанията на свид. Д.М. и останалите служители от ТЗ „БОП“ гр.Сливен и писмените доказателства – протоколите за претърсване и изземване. Противоречи и на първоначалното поведение на самите подсъдими, които въобще не са го посочили при задържането си, а и по късно – при привличането им качеството на обвиняеми и вземането на мерки за процесуална принуда по отношение на тях.

Както вече беше посочено по-горе, на практика показанията на този свидетел кореспондират /при това почти напълно/ само с обясненията на подсъдимите, а доколкото съдът вече коментира подробно тези доказателствени материали и отказа да ги кредитира, това е още едно основание да не се даде вяра на показанията на свид. П.Г.. 

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на всички изслушани по делото експертизи – съдебно-оценителна, съдебно-банково-счетоводна, първоначална и допълнителна съдебно-икономически. Те са изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица, в чиито професионални знания съдът няма никакво основание да се съмнява. Те са обосновани, пълни, ясни и не може да се направи извод за наличието на каквото и да е съмнение по отношение на правилността им. Относими са към предмета на доказване и са от съществено значение за изясняването важни обстоятелства от него – каква е стойността на намерените цигари; наличието и движението на средства по банковите сметки на подс. И.И., баща му свид. М.М. и на представляваното от последния дружество „Агрохим“ АД гр.Сливен; какви са били доходите на подс. И., както и тези на съпругата му, баща му и майка му и съответно какви са разходите, а оттам – каква е разликата между законни доходи и разходи т.е. има ли съответствие. В с.з. вещото лице по съдебно-иконономическите експертизи обоснова аргументирано констатациите и изводите си относно доходите и разходите респ. съответствието между тях през проверявания период от време, които настоящият съд приема и кредитира. Това вещо лице притежава съответните специални и професионални знания както в областта на банковото дело, така и в областта на икономиката. Заключенията особено по икономическите експертизи относно размера на доходите респ. на разходите имат съществено значение при преценката на основателността на възраженията на защитата на подс. И. за произхода на получените доходи. Последното заключение т.е. по допълнителната съдебно-икономическа експертиза има значение и относно преценката на изисканите от съда и приложени по делото преписки на органите на НАП по извършените проверки /ПУФО/ спрямо подс. И., съпругата му, баща му и майка му и констатациите в тях за съответствие между приходи и разходи с оглед на различния проверяван период от време и източниците, на които се основават направените констатации. Заключението по първоначалната експертиза има важно значение и с оглед преценката на достоверността на показанията на бащата на подс. И., свид. М., който твърди, че е изтеглил парите от продажбата на имот /извършена на 21.09.2102г./ и ги е предоставил на сина си /с което се обосновава произхода на намерените в касата парични средства/, но според експертизата цялата сума от продажбата е постъпила в касата на дружеството, от нея са правени плащания за извършени разходи /описани като основания/ и към 23.10.2012г. е налице наличност т.е. опровергава се версията на свид. М. за произхода на средствата в касата, намерени при претърсването на 24.10.2012г.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него. В тази връзка за настоящият съд обсъди с особено внимание писмените доказателства приложени в досъдебното производство и в частност протоколите за претърсване и изземване /с отразяване не само на намереното и иззетото, но и на обясненията на съответните лица вписани от тях в тези протоколи/, документи свързани с извършени справки в банкови и други институции, както и всички останали писмени доказателства съдържащи се в томовете от досъдебното производство. Конкретно в протокола за претърсване и изземване от 23.10.2012г. касаещ автомобила „Мерцедес“ подс. И.И. изрично е заявил, че намерените пари /15000 лв./ не са негови, което опровергава впоследствие защитната му теза за законен произход на тези средства. Що се отнася до изисканите и приложени по-горе преписки на органите на НАП за извършени проверки /ПУФО/ по отношение на подс. И., съпругата му и родителите му, съдът намира, че принципно няма пречка същите да бъдат кредитирани, още повече че са изготвени по съответния ред от компетентен орган, но следва да лъдат преценявани с оглед на констатациите в първоначалната и особено в допълнителната съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на последната, при тези проверки не е извършвана реална проверка на приходите и разходите на лицата, а са били взети предвид единствено сведения предоставени от самите проверявани лица, а част от тези сведения са представени само декларативно. За разлика от това, заключението на експертизата /в първоначалната, поддържано и в допълнителната експертиза/ се основава на реална проверка на конкретни писмени доказателства, поради които и изводите в тези заключения са преценени от съда като обосновани и правилни. По писмените доказателства няма възражения от страните.

Съдът намира, че следва да обоснове изводите си относно факти и с оглед на наличните по делото веществени доказателства – иззетите цигари без бандерол и иззетите парични средства. По отношение на същите няма възражения от страните.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието, описано подробно по-горе, а и с оглед на така коментираното по отношение на установеното от фактическа страна и анализа на наличните доказателства, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите И.М.И. и М.М.В. са осъществили съответно съставите на престъпленията, както следва:

- И.М.И. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК, тъй като на 23.10.2012г. в гр. Сливен, в съизвършителство с М.М.В. държал акцизни стоки без бандерол - 92 500 кутии цигари марка „CORSAIR", 8 000 кутии цигари марка „DIVA" и 8 500 кутии цигари марка „JIN LING", всички на обща стойност 817 500 лева, когато такъв се изисква по закон: чл. 25, ал.1 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: чл.25, ал.1 - тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; чл.28, ал.1 - тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти с акцизен бандерол залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 и чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително и предмета на престъплението е в големи размери;

- И.М.И. е осъществил признаците на състава на престъплението и по чл.253 ал.4 вр.ал.2 пр.3 от НК, тъй като на 23.10.2012г. в гр. Сливен държал имущество - парични средства в размер на 26 530 лв. и на 1 000 евро, с левова равностойност 1 955  лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление;

- М.М.В. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК, тъй като на 23.10.2012г. в гр. Сливен, в съизвършителство с И.М.И. държал акцизни стоки без бандерол - 92 500 кутии цигари марка „CORSAIR", 8 000 кутии цигари марка „DIVA" и 8 500 кутии цигари марка „JIN LING", всички на обща стойност 817 500 лева, когато такъв се изисква по закон: чл. 25, ал.1 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: чл.25, ал.1 - тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; чл.28, ал.1 - тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти с акцизен бандерол залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 и чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително и предмета на престъплението е в големи размери.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна в резултат на извършения анализ на събраните по делото доказателства /преценявайки и отхвърляйки възраженията на защитата на двамата подсъдими по отношение на тези доказателства/, по несъмнен начин е установено, че подсъдимите И. и В. са се занимавали с търговия на акцизни стоки без бандерол /в частност цигари/ и на 23.10.2012г. са държали в описаното по-горе складово помещение, собственост на свид. Х.Ч. /който им го предоставил под наем/ описаните количества цигари. За тези цигари е безспорно, че представляват акцизни стоки според цитираните по-горе текстове на Закона за акцизите и данъчните складове и че са били без бандерол, а такъв се е следвал според цитираните по-горе текстове на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

Подсъдимите са държали процесните цигари, тъй като е установено, че именно те са наели и са ползвали складовото помещение т.е. цигарите са били във тяхна фактическа власт, което е достатъчно за да се обоснове обективната съставомерност на деянието по чл.234 от НК.

Несъмнено е, с оглед на безспорно установеното количество на цигарите и тяхната стойност, че предмета на престъплението е в големи размери.

Деянието е извършено от две лица /двамата подсъдими/, сговорили се предварително, като този извод следва от вече приетото за установено от фактическа страна по отношение на взетото предварително и доста по-рано решение от подсъдимите да се занимават с такава дейност и извършените действия от тяхна страна да си осигурят както складово помещение за съхранение на цигарите, така и транспортни средства за превозването им. Налице е била както общност на умисъла на двамата, така и общност на действията им.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, като подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на извършваното, предвиждали са обществено опасните последици от това и са искали настъпването им.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт респ. искането това да се констатира от съда и производството да се прекрати, а самото дело да се върне на прокуратурата, изразяващо се в твърдението, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив по отношение на периода от време, касаещ извършването на деянието по чл.234 от НК.

Според съда процесуално нарушение няма, доколкото в диспозитива на обвинителния акт е посочена конкретната дата, на която подсъдимите са били задържани т.е. заловени да държат описаните количества цигари. Описаните предходни действия на подсъдимите в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават както правната квалификация на деянието като извършено след предварителен сговор, така и извършеното от подс. И., което е квалифицирано като деяние по чл.253 от НК.

Що се отнася до престъплението по чл.253 от НК, следва да се има предвид, че принципно изпирането на пари по своята същност представлява дейност по легализиране на придобитите по престъпен начин средства чрез трансформацията им, като по този начин се прикрива незаконния произход на доходи от престъпна дейност и „изпраните" средства изглеждат като придобити от законна дейност. „Изпирането на пари" е вторично престъпление, което предполага предхождаща престъпна дейност на определено лице, в резултат на която са придобити облаги, които се „изпират". Следователно престъплението „изпиране на пари" е форма на последваща престъпна дейност, свързана с осъществено вече престъпление, от което е получено определено имущество.

По това наказателно производство, по отношение на подс. И.И., наред с обвинението за извършено престъпление по чл.253 ал.4 вр.ал.2 предл.З от НК е повдигнато обвинение и за престъпление по чл.234 ал.2 т.2 и т.З вр.ал.1 от НК и съдът по-горе вече изложи съображенията си за съставомерността на извършеното от този подсъдим във връзка с това престъпление. Освен доказателствата, които обосновават съставомерността на процесното деяние с посочената правна квалификация т.е. че на 23.10.2012г. е държал акцизни стоки без бандерол, в хода на производството се събраха и доказателства, установяващи и извършвана от подс. И. в съучастие с подс. В. дейност по доставяне, съхранение и продажба на цигари без акцизен бандерол, както и че тази дейност е осъществявана през 2012г. т.е. преди 23.10.2012г. Извод за наличието на системност в извършването на инкриминираната дейност следва и от заявеното от подс. И. пред свидетелите Д.М. и Х.Б. неформално и непосредствено преди претърсването в базата на „Агрохим“ АД гр.Сливен на 24.10.2102г., което беше обсъдено по-горе при анализа на показанията на въпросните свидетели.  При обсъждането на заключението на първоначалната и допълнителната съдебно-икономически експертизи се обосноваха изводи за несъответствие между доходите както на подсъдимия, така и на съпругата и родителите му и направените от тях разходи, като дори и при по-благоприятния вариант за подсъдимия разходите значително превишават приходите. По-горе съдът подробно коментира както заключенията на съдебно-икономическите /първоначална и допълнителна/ експертизи, така и изисканите и приложени преписки на НАП за извършени проверки /ПУФО/ по отношение на подс. И., съпругата и родителите му. Тези констатации обосновават извод, за това че през процесния период подс. И.И. е разполагал и разходвал средства с неустановен и недоказан законен произход, които според наличните доказателства по делото са с възможен източник осъществяваната от подс. И. заедно с подс. В. дейност по продажба на цигари без акцизен бандерол. С такъв именно произход са паричните средства, предмет на повдигнатото спрямо подс. И. обвинение по чл.253 от НК, доколкото доказателствата по делото не установяват друг възможен законен източник на иззетите парични средства.

Системното извършване на престъпна дейност, която има характер на „първоначално престъпление" по смисъла на чл.1 б."д" от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма от 16.05.2005г. (в сила за Република България от 01.06.2013г.), чрез която подс. И. е генерирал приходи обуславя наличие на връзка между иззетите парични средства и извършваната от обвиняемият дейност по продажба на акцизни стоки / цигари/ без акцизен бандерол.

За да се ангажира наказателната му отговорност и за извършено престъпление по чл.253 от НК по аргумент от чл.9 т.6 от посочената конвенция е достатъчно да се докаже, че имуществото предмет на престъплението е придобито от първоначално престъпление без да е необходимо да се установява точно от кое престъпление. Не е необходимо да се установява и точния размер на придобитото чрез предикатното престъпление, нито е необходимо установяване на съответствие между придобитото от тази дейност имущество и трансформираното такова.  В подкрепа на така установения стандарт за доказване на изпирането на пари като форма на последваща престъпна дейност е и съдебната практика на Върховен касационен съд. Според решение № 34/10.03.2009г. по н.д. № 577/08г. на ВКС, в производството по чл.253 от НК не подлежат на изясняване обстоятелствата относно място, време, начин на получаване, обем на „порочното" имущество, произтекло от първоначалното престъпление, както и установяването на тъждество на имуществото, получено в резултат на първоначалното престъпление с използваното по чл.253 от НК.

В този смисъл са неоснователни възраженията на защитата във връзка със съставомерността на деянието по чл.253 от НК както предвид коментираната дата на извършване на престъплението по чл.234 от НК /за което са обвинение двамата подсъдими/, така и с оглед на заявеното, че по делото не е установено причинно следствената връзка между придобитото чрез престъплението по чл.234 от НК и сочения в обвинителния акт предмет на престъплението по чл.253 от НК.

Както от съдържанието на обвинителния акт /обстоятелствената му част/, така и от диспозитива на обвинението по чл.253 от НК, става пределно ясно, че в случая предикатното престъпление не е конкретното престъпление по чл.234 от НК, в извършването на което са обвинени двамата подсъдими /т.е. че на 23.10.2012г. са държали акцизни стоки без бандерол/, а предходната описана в обвинителния акт деятелност на подс. И. /в съучастие с подс. В./ свързана с търговия с такива изделия.

С оглед на изложеното по-горе вкл. и по отношение на цитираната съдебна практика, неоснователно е и възражението, че не е установена /респ. не е посочена и обоснована в обвинителния акт/ причинно-следствената връзка между придобитото имущество и предмета на престъплението по чл.253 от НК, доколкото за съставомерността на деянието това не се изисква.

Деянието по чл.253 от НК също е извършено умишлено, като деецът е съзнавал обществено опасния характер на извършваното, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е искал това.

Като причини и условия за извършване на престъпленията съдът констатира стремежът на подсъдимите да се облагодетелстват по незаконен начин и проявеното пренебрежение към установения в страната правов ред.

При определянето на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на всеки от подсъдимите за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на всеки от двамата подсъдими, така и на конкретно извършеното от него, взе предвид подбудите мотивирали всеки подсъдим да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Настоящият съд счита, че както конкретните деяния, така и конкретните извършители не разкриват особено висока степен на обществена опасност съпоставено с типичната степен на обществена опасност на този вид престъпни деяния.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимите И.И. и М.В. по отношение на деянието им по чл.234 от НК беше отчетено обстоятелството, че много голямо количество цигари без бандерол, което многократно надхвърля определението за „големи размери“.

От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства на двамата и по отношение на двете деяния съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни, както и това, че конкретните деяния не са с висока степен на обществена опасност.

 При това положение съдът прецени, че на подсъдимите И.И. и М.В. за деянието по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК следва да се наложат наказания при превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства т.е. малко над минималния размер и конкретно в случая по три години лишаване от свобода, а така също и лишаване от право да упражняват дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от по три години.

По отношение на подс. И.И. за деянието по чл.253 ал.4 вр.ал.2 предл.3 от НК, съдът прецени, че следва да му бъде наложено наказание при наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства т.е. в минималния предвиден в закона размер, а именно три години лишаване от свобода, както и глоба в минималния предвиден размер от 20000 лв.

Съдът коментира въпроса за евентуалното приложение на чл.55 от НК и определяне на наказанията под предвидения законов минимум, но прецени, че липсват основания за това, тъй като наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни за да обосноват извод за несъразмерна тежест на предвиденото в закона минимално наказание.

По отношение на подс. И.И. следва да се определи едно общо наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК, а именно: три години лишаване от свобода.

Към това наказание по реда на чл.23 ал.2 и ал.3 от НК следва да се присъединят и наказанията лишаване от право да упражнява дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от по три години и глоба в размер на 20000 лв.

Съдът обсъди възможността изпълнението на наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода да бъде отложено за определен изпитателен срок и намери, че са налице формалните предпоставки визирани в разпоредбата на чл.66 от НК, с оглед на обстоятелството, че подсъдимите не са осъждани преди това и наложените им наказания са до три години. Освен това съдът направи извод, че за постигане на целите на наказанието и специално за поправяне на подсъдимите не е необходимо те да търпят наложените им наказания ефективно. Поради тези съображения съдът счете, че следва да се отложи изпълнението на наложените на всеки от подсъдимите наказания /за подс. Иавон определеното общо наказание по реда на чл23 ал.1 от НК/ от по три години лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК  и следва да се определи изпитателен срок в размер на по 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Тези по вид и размер наказания, по преценката на този съд би съответствало в най-голяма степен на целите и на генералната превенция, тъй като от една страна ще имат възпиращ и предупредителен ефект, а от друга страна ще изиграят и съответната превантивна роля по отношение на останалата част от обществото.

На основание чл.234 ал.3 от НК следва да се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК, а именно: 92 500 кутии цигари марка „CORSAIR”, 8 000 кутии цигари марка „DIVA” и 8 500 кутии цигари марка „JIN LING”, всички на обща стойност 817 500 лв.

На основание чл.253 ал.6 от НК следва да се отмене в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 253 ал.4 вр.ал.2 предл. 3 от НК, а именно: парични средства в размер на 26 530 лв. и на 1 000 евро с левова равностойност 1 955 лв.

По отношение на веществените доказателства, съдът намира, че следва да се разпореди по следния начин:

- веществените доказателства, съдържащи се в хартиен плик /с надпис „Перса” бяло брашно/, а именно: 1 бр. мобилен телефон, секретни ключове, СИМ-карта и документи, поставени в найлонов плик, запечатан с лепенка на ОД МВР – Сливен № А 4439; 2 бр. мобилни телефони марка „Нокия”, поставени в найлонов плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР – Сливен № А 4438; 4 бр. мобилни телефони марка „Нокия”, поставени в найлонов плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР – Сливен № 4440; кожен ключодържател с пет секретни ключа и 2 бр. телефони марка „Нокия”, като единият е с кожен калъф, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на лицата, от които са иззети;

- веществените доказателства,а именно: хартиен плик с писмени документи, иззети при извършено претърсване и изземване на 24.10.2012г. от склад на „Самуиловско шосе” 3, върху който е прикрепен подробен опис на съдържанието му, установен в приложения протокол за оглед на веществено доказателство от 18.06.2013 г. и найлонов плик с писмени документи, иззети при извършено претърсване и изземване на 24.10.2012 г. от склад на „Самуиловско шосе” 3, върху който е прикрепен подробен опис на съдържанието му, установен в приложения протокол за оглед на веществено доказателство от 19.06.2013 г., след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на лицата, от които за иззети.

По правилата на процеса подсъдимият И.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд направените по делото разноски във връзка с касаещите го обвинения, в размер общо на 1690 лева, а подсъдимият М.В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд направените по делото разноски във връзка с касаещото го обвинение, в размер общо на 70 лв.

 

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: