№ 14368
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110124088 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „***********,със седалище и адрес на управление
гр.С***********редставлявано от *********** и И. ***********,против И.
П. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 4382,09 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,683,43 лева лихва за забава за периода 15.09.2019
г. до 17.08.2021 г.,47,24 лева сума за дялово разпределение за периода
м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,9,61 лева мораторна лихва за периода 30.09.2018 г.
до 17.08.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните са обвързани от
правоотношение,според което ищецът доставя и продава топлинна енергия,а
ответникът е клиент на топлинна енергия за имот на адрес ж***********при
което е задължен да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че за процесния период цената на доставена
топлинна енергия възлиза на 4382,09 лева. С оглед обстоятелството,че цената
не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 683,43
лева. В исковата молба се твърди,че цената съответства на реално доставено
количество топлинна енергия. С исковата молба са предявени и искови
претенции за сумите от 47,24 лева за дялово разпределение и 9,61 лева лихва
за забава. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
1
уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е подаден.
Третото лице помагач „*********** изразява становище за
основателност на исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК *********** претендира от И.
П. М. сумите от 4382,09 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,683,43 лева мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 17.08.2021 г.,47,24 лева сума за дялово разпределение за
периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,9,61 лева лихва за забава върху сума за
дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 17.08.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 50546/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на *********** за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Приет е договор за наем,сключен на 01.04.2016 г. между „М.“ЕАД и И.
П. М.,съгласно който дружеството отдава под наем за временно възмездно
ползване недвижим имот – ***********“,а И. М. се съгласява да заплаща
уговорената наемна цена.
Представена е декларация от „М.“ЕАД,съгласно която дава съгласие И.
П. М. да бъде купувач на топлинна енергия безсрочно,считано от 01.04.2016 г.
Видно от заявление – декларация,И. П. М. е поискал от ***********
откриване на партида за топлоснабден имот на б***********
Приети са изравнителни сметки,изготвени от „***********.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че предмет на този иск е същото вземане,за което е издадена
заповедта за изпълнение – на соченото основание и в претендирания
размер,т.е. следва да бъде проведено доказване,че съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде
доказано доставеното количество топлинна енергия и да бъде установена
цената на доставена топлинна енергия,а в тежест на ответника е възложено да
докаже,че е изпълнил договорните си задължения или са налице
обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
2
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът следва да се счита
предявен на 30.08.2021 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец доставя и
продава топлинна енергия,а ответникът М. е клиент на топлинна
енергия,респективно явява се задължен да заплаща консумираната топлинна
енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а според приетото Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г. клиент на топлинна
енергия мож да бъде и лице,което ползва имота на облигационно
основание,ако са спазени предвидените предпоставки за възникване на
договорно правоотношение с доставчика. Правата и задълженията на
страните по договора за продажба на топлинна енергия се регламентират
съгласно общите условия на доставчика съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ. Съдът
счита,че са спазени предвидените според общите условия на дружеството
ищец предпоставки,за да бъде възприето,че договорното правоотношение е
възникнало с ответника М.,в която насока по делото е представен договор за
наем,т.е. установява се,че ответникът реализира фактическа власт върху
имота на облигационно основание,ответникът е подал искане за откриване на
партида,а към искането е представена декларация съгласие от собственика на
имота партидата да бъде открита на името на ответника М.. Така
мотивиран,съдът възприема,че между страните е възникнало договорно
правоотношение,поради което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря
за заплащане цената на доставена в имота топлинна енергия. За да бъде
изпълнението точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е
заплатена в срока по общите условия. Провеждането на доказване,че цената
на топлинна енергия е заплатена е възложено на ответника,който трябва да
установи,че е заплатил цената като възражение,изключващо основателността
на исковата претенция,а в хода на производството ответникът М. не е доказал
да е заплатил цената или част от същата,поради което съдът счита,че исковата
претенция е доказана по основание и по размер. Установява се,че в сградата е
въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,което
означава,че всеки от клиентите на топлинна енергия е задължен да заплаща
цената на топлинна енергия,определена от дялово разпределение. С оглед
обстоятелството,че по делото не е подаден писмен отговор,а същевременно с
изтичането на срока за отговор възраженията,които ответникът би могъл да
направи относно начина на разпределяне на топлинната енергия се явяват
преклудирани,съдът счита,че искът в частта за сумата от 4382,09 лева
главница за топлинна енергия подлежи на уважаване. Софийският районен
съд,отчитайки клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия,приема,че и в частта
за сумата от 47,24 лева за дялово разпределение искът подлежи на уважаване
– сумата за дялово разпределение подлежи на заплащане в полза на продавача
на топлинна енергия,който впоследствие превежда сумата в полза на
дружеството,което реализира дялово разпределение.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция за мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване,а исковата
претенция върху сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
3
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от датата,следваща
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава,а ако задължението няма срок за изпълнение длъжникът
изпада в забава,ако му е отправена покана. Съгласно чл.33 от общите условия
на доставчика срокът за плащане главницата за топлинна енергия е 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,а предвид липсата на
доказателства ответникът М. да е заплатил цената или част от същата,съдът
приема,че искът е доказан за сумата от 683,43 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г. Софийският районен съд счита,че
исковата претенция в частта за претендираната мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение подлежи на отхвърляне,защото не се доказва да е
уговорен срок за изпълнение,а същевременно ищецът не доказва да е
отправил покана,поради което искът за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение в размер от 9,61 лева мораторна лихва за периода 30.09.2018 г.
до 17.08.2021 г. подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 150,93 лева сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и в
размер от 319,60 лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр. чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,по
отношение на И. П. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********, че
съществува вземане на „***********,със седалище и адрес на управление
гр.С***********редставлявано от ***********,в размер от 4382,09 лева (
четири хиляди триста осемдесет и два лева и девет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,683,43 лева (
шестстотин осемдесет и три лева четиридесет и три стотинки ) лихва за
забава за периода 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г.,47,24 лева ( четиридесет и
седем лева двадесет и четири стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 50546/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от *********** против И. П. М. за сумата от 9,61
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
30.09.2018 г. до 17.08.2021 г.
ОСЪЖДА И. П. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С*********** да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „***********,със
4
седалище и адрес на управление гр.С***********редставлявано от
***********, сумата от 150,93 лева ( сто и петдесет лева деветдесет и три
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и в размер от 319,60 лева ( триста и
деветнадесет лева и шестдесет стотинки ) съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„***********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5