О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260044
гр. Пловдив, 12.10. 2020 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
469 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.
С протоколно определение № 260039/11.09.2020
г. по НОХД 1244/2020 г. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по въпросите,
визирани в чл. 248 ал. 1 НПК, като е преценил, че на досъдебното производство е
допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради което е прекратил
съдебното производство по делото и го е върнал на О.п.П. за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения.
Оставил е и без уважение искането на
защитата за изменение на мярката за неотклонение по отношение на подс. С.А..
Недоволна от така посоченото
определение е останала О.п.П. която го е протестирала, с искане то да бъде
отменено и делото да се върне на Окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По делото е постъпила и частна жалба от подс. С.А.,
чрез неговия защитник, с която се иска да бъде отменено определението в частта,
в която е оставено без уважение искането му за промяна на мярката му за
неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с оплакванията в протеста и жалбата, намира и
приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение,
първоинстанционният съд, обсъждайки въпросите по чл. 248 ал. 1 НПК, е преценил,
че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия,
относно едно от деянията, в което е обвинен, а именно по чл. 214 ал. 2 т. 1 НК.
Не може да бъде споделен основният довод, който се
поддържа в частния протест, чрез който се изразява несъгласие относно мотивите
на съда за връщане на делото за отстраняване на съзряното от първостепенния съд
процесуално нарушение.
Срещу подс. С.А. са повдигнати две обвинения, първото
по чл. 198 ал. 1 НК, а второто по чл. 214 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а ал.
2 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Според диспозитива на обвинителния акт, по
отношение на второто деяние инкриминираният период е от 09.03.2018 г. до 21.12.2019
г., когато в гр. *, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага е принудил К.А., чрез заплашване, да извърши нещо
противно на волята му, а именно да се разпореди с парични средства в негова
полза и с това му е причинил имотна вреда общо в размер на 25 600 лв.,
като деянието е придружено със заплаха с убийство.
Правилно първостепенният съд е преценил, че в
обвинителния акт не са изложени в обстоятелствената част действията, с които
подсъдимият чрез заплашване е принудил пострадалия да извърши разпореждане с
парични средства против волята му. Така, както са очертани мотивите на
първостепенния съд, се остава с впечатление, че взискателността към изготвянето
на обвинителния акт налага за всяко едно от разпореждането с парични суми да се
посочва и какви точно действия е извършил подсъдимият, като се уточни и
времето, когато е сторено това. Хронологията на обвинителния акт показва, че
тезата на прокуратурата е, че заплахите са осъществени на 10.01.2018 г., при
подробно описана среща в заведение в гр. * /л. 5 НОХД/. По принцип настоящият
съдебен състав счита, че няма пречка тези действия да бъдат извършени и в един
предходен момент. Още повече че обвинението изрично е приело, че вследствие на
непрекъснатите заплахи и натиск върху пострадалия от страна на подс. А. първият,
силно изплашен за живота и здравето си, се видял принуден да започне да събира
пари и да му дава исканите суми противно на волята си, именно за да може
подсъдимият да преустанови заплахите си към него.
Правилно обаче първостепенният съд е приел, че така,
както е описана хронологията в обвинителния акт, въпросната среща на 10.01.2018
г. не е включена в инкриминирания период, който изрично е посочен да е
осъществен за времето 09.03.2018 г. – 21.12.2019 г. Основателно
по-нататък съдът е приел в атакуваното определение, че тези действия са били
последица от описаните на 10.01.2019 г. След като въпросната среща е останала
извън този период, то е напълно коректна констатацията в атакуваното
определение, че оттук насетне в обстоятелствената част на обвинителния акт са
описани разпоредителни действия от страна на пострадалото лице, но само с
декларативно посочване, че това е станало въз основа на заплахи от страна на
подсъдимия, без същите да бъдат конкретизирани.
Поради тази причина и правилно е прието, че в случая е
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия, и същият е лишен от възможността да може ефективно да
организира своята защита.
Поради това и определението в тази част, като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че в
случая е необходимо мярката за процесуална принуда да бъде променена, предвид
това че липсват нови обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че е
необходимо мярката за неотклонение на подсъдимия да бъде променена от ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА в по-лека.
В тази насока Пловдивският окръжен съд правилно е
посочил, че изминалият период от време, от момента на задържане на подсъдимия –
21.12.2019 г. /вж.т. 2 л. 34 ДП/, не може да се приеме, че срокът е неразумен.
Обвинителният акт е внесен на 07.07.2020 г., т.е. в предвидения от закона в чл.
63 ал. 4 НПК максимален срок за продължителност на задържането по време на
досъдебното производство. Своевременно съдията – докладчик, с разпореждане от
17.07.2020 г. е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на
11.08.2020 г. Такова е проведено месец по-късно, поради наличието на
процесуални пречки за разглеждане в първото съдебно заседание, така че и след
постъпване на делото в съда същото се разглежда в оптимални срокове.
Отделен е въпросът, че предвид връщането на делото за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, отново ще следва
внимателно да се следи за законовия срок, регламентиран в чл. 63 ал. 4 НПК, и няма пречка в тази насока, ако
прокуратурата прецени, да се занимае отново с мярката за процесуална принуда на
подсъдимия. Към настоящия момент обаче липсват нови обстоятелства, които да
налагат промяна на мярката за неотклонение на подс. А. от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА
в по-лека такава.
Предвид на изложеното Пловдивският
апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260039/11. 09. 2020 г.,
по НОХД № 1244/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.