РЕШЕНИЕ № 185
гр.Бургас, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание проведено на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието на
прокурора Иван Иванов, като разгледа докладваното от съдията Гагашев ВНОХ дело
№ 1044 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по по въззивна
жалба на адвокат Петър Димитров от АК – Бургас като упълномощен повереник на
частния обвинител А.С.М. с ЕГН **********, против Присъда № 15 от 29.08.2019 г.
на Районен съд – Айтос, постановена по НОХД № 250/2019 г.
С атакуваната
първоинстанционна присъда, подсъдимият А.Д.М. с ЕГН ********** е признат за
виновен, че на 05.02.2019 г., около 23:44 ч., в град Айтос, обл. Бургас, на ул.
“Георги Кондолов“ срещу дом № **, запалил имущество със значителна стойност –
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“ с рег. № ***, на стойност 12 920
лева, собственост на А.С. ***, поради което и на основание чл. 330 ал. 1 от НК,
вр. чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, търпими при
първоначален строг режим. От това наказание е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан по делото, включително с мярка за неотклонение
„Задържане под стража", считано от 06.02.2019 г.
С атакуваната присъда, на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият М. е осъден да заплати направените в
досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 759,22 лева
(седемстотин петдесет и девет лева и 22 стотинки). Подсъдимият е осъден да
заплати и направените от частният обвинител М. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на осемстотин лева. С атакуваната присъда, съдът се е произнесъл
и по въпроса за приложените по делото веществени доказателства, като всички те,
с изключение на иззетите по време на досъдебното производство отривки, се
връщат на подсъдимия М..
Повереникът на частния
обвинител обжалва постановената присъда в частта й досежно размера на
наложеното наказание, който намира за занижен и несъответстващ на интензитета
на извършеното деяние. Моли за изменение на атакувания съдебен акт като се
увеличи размера на наказанието, наложено на подсъдимия.
Недоволен от постановената
присъда е останал и защитникът на подсъдимия М. – адвокат Захари Кирилов от БАК,
който я обжалва с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.
Претендира се прилагането на чл. 55 от НК.
В съдебно заседание,
представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на
въззивните жалби, доколкото по делото не са установени многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55, ал.1 от НК,
нито пък са налице основания за завишаване на определеното от Районен съд -
Айтос наказание. Намира, че наказанието на подсъдимия М. е определено в
съответствие със степента на обществената опасност на деянието и дееца, поради
което предлага на въззивния съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание, частната
обвинителка, редовно призована, не се явява. Упълномощеният й повереник
поддържа въззивната им жалба на посочените в нея основания. Намира наказанието,
наложено на подсъдимия, за занижено по размер, като твърди, че неправилно е
интерпретирано процесуалното поведение на М.. Акцентира върху предходните
осъждания на подсъдимия, които, предвид настоящото престъпление, не са изиграли
своя превантивен и превъзпитаващ ефект. Моли за изменение на обжалваната присъда
чрез увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ до претендирания от
частната обвинителка размер – две години лишаване от свобода след редукцията по
чл. 58а ал.1 от НК.
Досежно въззивната жалба на
подсъдимия, повереникът на частната обвинителка изразява становище за нейната неоснователност,
доколкото липсвали многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат
приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание,
подсъдимият М., редовно призован, се явява и поддържа въззивната си жалба, като
моли за по-ниско по размер наказание. Упълномощеният му защитник излага доводи
за определяне вида и размера на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Акцентира
върху направените от М. пълни самопризнания в рамките на цялото наказателно
производство, посочва изразеното от подсъдимия искрено съжаление и разкаяние за
стореното, а също и младата му възраст. Изразява несъгласие с искането на частното
обвинение за увеличаване размера на наказанието, наложено на подсъдимия. Моли
въззивния съд да измени първоинстанционната присъда като намали при условията
на чл. 55 от НК размера на наказанието, наложено от първоинстанционния съд.
Бургаският окръжен
съд, в качеството си на въззивна инстанция, като се запозна с изложеното в
писмените жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и след като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе
следните фактически и правни изводи:
Въззивните
жалби, с които е сезиран настоящият съд, се явяват процесуално допустими,
доколкото са предявени в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес
и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледани по същество и двете въззивни жалби
се явяват неоснователни.
Производството
пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за
желанието на подсъдимия съдебното производство да се развие по реда на
съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Айтос, на основание
чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е
уведомил, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и
направеното от него самопризнание по чл.
371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред
съда, подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с
определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
При
съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите
към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия
самопризнание, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.
От
приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
А.Д.М. е роден на *** ***, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***,
***. Видно от справката за съдимост, подсъдимият е осъждан с две влезли в сила
присъди – по НОХД № 530/2015 г. на РС – Айтос, с която му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца и по НОХД № 241/2016 г. на РС – Айтос, с
която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
На
05.02.2019 г. следобед, подсъдимият А.М. се обадил на братовчед си – свидетеля
И. М., за когото знаел, че се намира по това време в гр. Айтос и му поръчал да
закупи бензин в туба с вместимост от литър и половина. Обяснил, че бензинът му
е необходим за работа с фреза. Свидетелят М. изпълнил поръчката и предал на
подсъдимия тубата с бензин щом се прибрал в с. П..
За
времето между 20:00 ч. – 21:00 ч. подсъдимият М. ***, носейки със себе си
тубата с бензин. Скрил я в близост до училище „Любен Каравелов“. Обадил се на свидетеля
И. М., който по това време се намирал в с. К. и го помолил да го вземе с кола
от гр. Айтос. Свидетелят пристигнал с лек автомобил марка „Алфа Ромео", комби,
червен на цвят. Подсъдимият А.М. и св. И.обикаляли известно време из гр. Айтос,
като заедно с тях бил и свидетелят М. К..
Около
23:00 ч. на 05.02.2019 г., подсъдимият А.М. помолил да го оставят в близост до
училището „Любен Каравелов" в гр. Айтос, като обяснил на свидетелите М. и
К., че има среща с приятелка. След като двете момчета си тръгнали, подсъдимият
взел скритата туба и отишъл до дома на свидетеля А.М., намиращ се на ул. „*****"
в гр. Айтос. На тази улица, пред дом № **, подсъдимият видял паркиран лек
автомобил марка „Мерцедес С 220" с рег. № ****, собственост на
свидетелката А. М., майка на свидетеля А. М.. М. напръскал предната част на
автомобила с бензин и го запалил с помощта на запалка. Изхвърлил тубата в един
казан и се обадил отново на свидетеля И. М., с молба да го вземат от училището.
Когато приближили до уреченото място, свидетелите И. М. и М. К. установили, че подсъдимият
го няма, затова М. продължил с автомобила по ул. „Георги Кондолов". Не
след дълго, М. забелязал, че подсъдимия М. ***, в посока към училището. Когато
същият се качил в автомобила, нa свидетелите им направило впечатление, че той
мирише на бензин. Тримата тръгнали към село Поляново.
Междувременно,
около 23:50 ч. на 05.02.2019 г., в дежурната част на РУ на МВР – Айтос бил
подаден сигнал за горящ лек автомобил на ул. „Георги Кондолов" № *** в гр.
Айтос, обл. Бургас. Веднага на посоченото място бил изпратен полицейски
автопатрул. Първоначално, горящият лек автомобил бил забелязан от свидетеля Е.
Е., който веднага сигнализирал за инцидента съседа си – свидетеля А. М..
Последният, от своя страна, успял да се свърже с тел. 112 в 23:52 ч. и да
съобщи за случая. Огънят бил потушен още преди пристигане на
пожарния автомобил от свидетеля А. М., баща му М. М. и съседа им Е. Е..
Когато
полицейският екип пристигнал на мястото на инцидента, било установено, че предната
дясна част на автомобила е обгоряла. На мястото бил изпратен и екип от служители на
Регионална служба за противопожарна безопасност и защита на населението.
Извършени били огледи на местопроизшествието, като били изготвени и съответни фотоалбуми.
Видно
от писменото заключение на вещо лице по назначена в досъдебното производство
авто-оценителна експертиза, нанесените по лекия автомобил марка „Мерцедес C
220" с рег. № *** щети, причинени от палежа, могат да се определят като
тотални, доколкото пълното възстановяване на автомобила е възможно, но е
икономически нецелесъобразно. В този смисъл „справедливата пазарна
стойност" на автомобила, към датата на инкриминираното деяние е определена
на 12 920 лева.
Видно
от писменото заключение по назначената в досъдебното производство пожаро-техническа
експертиза, причината за възникване на пожара е палеж. Пожарът не е
представлявал опасност за живота на никого и не е била налице опасност той да
се разпростре върху други имоти.
Така
приетите за установени фактически положения, не се оспорват от страните и
намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.
Законосъобразен
е изводът на районният съд, че самопризнанията, направени от подсъдимия по реда
на чл. 371 т. 2 от НПК, обхващат всички обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в предмета на
наказателното дело. Същевременно, самопризнанията на подсъдимия не са
единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанията са
направени доброволно, в присъствието на упълномощен защитник и кореспондират не
само с признанието, което самият подсъдим е направил и като обвиняем в хода на
досъдебното производство, но намират потвърждението си в експертните
заключения, в показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели А.
М., А. М. А., И. М., М. К., Д. Ч., Е. Е., М. А. М., в протокола за извършен оглед
на местопроизшествие и албумът към него, както и в другите писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство.
Всички посочени доказателства, доказателствени средства и експертни заключения
кореспондират помежду си, като в пълна степен съвпадат и с признанията на
подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК въззивният съд намира за правилна възприетата от районния съд правна
квалификация на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, тъй като
същата намира своята аргументация в целия доказателствен материал по делото. Настоящият
въззивен състав споделя изцяло доводите, с които първостепенният съд е
обосновал извода си, че подсъдимият А.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 330, ал. 1 от НК.
От
събраните по делото доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, показания на разпитани свидетели, заключение на
пожаро-техническа експертиза и обяснения на подсъдимия) безспорно се
установява, че в гр. Айтос, на посочените в обвинителния акт дата, час и място,
е бил запален лек автомобил марка „Мерцедес С 220" с рег. № *****.
Вследствие развилият се окислително-редукционен химичен процес, на лекият
автомобил били нанесени щети, които макар и възстановими, са неизгодни
икономически. Видно от писменото заключение по назначената авто-оценителна експертиза,
пазарната стойност на опожареният лек автомобил възлиза на 12 920 лева, което обосновава
квалификацията му като имущество на значителна стойност.
Събраните
по делото доказателства безспорно установяват, че именно подсъдимият е
извършител на инкриминираното деяние. Действията на подсъдимия А.М. представляват
изпълнително деяние на престъпление по чл. 330 ал.1 от НК, доколкото той е
излял върху автомобила на св. М. запалима течност – бензин, която възпламенил
със запалка. Според пожаро-техническата експертиза, възпламеняването на
разлетия по колата бензин дава началото на развилият се впоследствие процес на самостоятелно
горене на превозното средство, с който факт следва да се приеме за довършено и самото
престъпление.
Деянието
е извършено с пряк умисъл, който се обективира от действията на подсъдимия – изливайки
върху автомобила на св. М. лесно запалима течност и поднасяйки към нея пламък
от запалка, подсъдимият е съзнавал, че дава начало на химичния процес горене,
който ще протече не само по отношение на запалимата течност, но впоследствие ще
се прехвърли и върху превозното средство. Въпреки предварителното знание за
сигурното настъпване на тези процеси, подсъдимият М. не се е отказал от
възпламеняването на запалимата течност. Следователно, може да се направи обоснован
извод, че подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Изложените
дотук изводи за съставомерността на инкриминираното деяние, правилната му
правна квалификация и за извършителя на престъплението, се потвърждават от
целия доказателствен материал по делото и не се оспорват от страните. Оплакванията
на подсъдимия и на частния обвинител са свързани с наложеното наказание и
неговата явна, според тях, несправедливост.
Предвид обстоятелството, че
съдебното производство се е развило в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК,
първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 373 ал.2 НПК и първоначално е
определил вида и размера на наказанието по реда и при условията на чл. 54 от НК. Съдът е отчел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което е определил на подсъдимия А.М. наказание от две години лишаване от
свобода. Същото, в съответствие с разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, е било редуцирано
от съда с една трета, като на подсъдимия А.М. е било наложено окончателно
наказание в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Възраженията на защитата на
подсъдимия, свързани с отказа на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата
на чл. 55 от НК при определяне вида и размера на наказанието, са неоснователни.
Посочените от защитника обстоятелства – младата възраст на подсъдимия,
оказаното от М. съдействие в хода на наказателно производство, както и
изразеното искрено съжаление и самокритичност за стореното, са били отчетени от
първоинстанционният съд като смекчаващи отговорността обстоятелства, като извън
тях, подобно на първостепенния съд, настоящият въззивен състав не открива
други, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК.
Въззивният съд изцяло
споделя, подробно изложените в мотивите на присъдата, доводи на районния съд, с
които е обосновал конкретният размер на наказанието „лишаване от свобода“,
определен при съблюдаване на законодателно ограничения за този вид престъпление
диапазон от една до осем години лишаване от свобода. Напълно обосновано,
районният съд е посочил, че извън констатираните от него смекчаващи
отговорността обстоятелства, са налице и други, отегчаващи обстоятелства, които
завишават степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.
Отчетено е било съдебното минало на подсъдимия, което безспорно свидетелства за
утвърдени престъпни навици. Съвсем резонно, съдът е приел за отегчаващо
отговорността обстоятелство и невъзстановяването на причинените от
престъплението имуществени вреди на пострадалото лице. Правилно решаващият съд
е отчел като повишаващо степента на обществена опасност на самото деяние и
начина, по който е било извършено то – действията на подсъдимия са били
целенасочени и предварително осмислени като елементи на съставен от него план.
Очевидно е, че запалването на лекия автомобил не е резултат от внезапен умисъл,
а предварително обмислено решение, реализирано след извършване на предхождащи
подготвителни действия, улесняващи осъществяването му. Ето защо, обоснован,
законосъобразен и правилен е извода на съда, че наказанието, което следва да се
определи на подсъдимия М., по своя размер, трябва да бъде над определеният от законодателя
минимум от една година, за да може да окаже необходимото превъзпитателно и
поправително въздействие на извършителя на престъплението.
Искането на частният
обвинител за увеличаване на наказанието, наложено на подсъдимия, се явява
неоснователно. Не могат да бъдат споделени оплакванията на повереника на
частния обвинител, че съдът неправилно е преценил процесуалното поведение на
подсъдимия и признанията му като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отказът на подсъдимия М. да дава обяснения относно мотивите за извършване на
престъплението и по – конкретно за наличието на поръчител на престъплението, не
може да бъде тълкуван в негова вреда. От една страна, подсъдимият има право да
осъществи правото си на защита, както намери за добре, включително и да откаже
да дава обяснения за определени факти и обстоятелства, които прецени за
несъвместими със защитната си позиция. От друга страна, евентуалното
поръчителство на престъплението не е включено в обвинителния акт, очертаващ
предмета на доказване в настоящото наказателно производство, поради което
процесуалното поведение на подсъдимия в тази насока е напълно резонно. За
останалите обстоятелства, влизащи в предмета на доказване, подсъдимият е дал
подробни обяснения в досъдебното производство, с което безспорно е улеснил
дейността на разследващите по събиране и анализ на доказателствата. В
проведеното съкратено съдебно следствие пред районния съд, подсъдимият, наред с
признанието на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, което се явява
предпоставка за приложение на благоприятната за него процедура по чл. 371 т.2
от НПК, е изразил и съжаление и разкаяние за стореното, което, предвид
цялостното му процесуално поведение, следва да се приеме за искрено и да се
прецени на самостоятелно основание като смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
Предвид изложеното дотук, оплакванията
на подсъдимия и на частния обвинител за явна несправедливост на наложеното
наказание, се явяват напълно неоснователни. Първоинстанционният съд е спазил
принципите за законосъобразност и индивидуализация при определяне на дължимото
наказание, поради което изводите му в тази насока не търпят корекции.
По реда на служебната
проверка и предвид правомощията си, въззивният състав прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права
на страните в производството въобще.
Тъй като при извършената
въззивна проверка не се констатира наличие на основания за изменение или отмяна
на присъдата на Районен съд – гр. Айтос, следва същата да бъде потвърдена
изцяло.
Ръководен от изложеното и
на основание чл. 334 т. 6 и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 15 от 29.08.2019 г. на Районен съд – Айтос,
постановена по НОХД № 250/2019 г. по описа на същия съд.
Настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.