РЕШЕНИЕ
№ 463
гр.
Враца, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 28.11.2022 г. /двадесет
и осми ноември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 472 по описа на АдмС – Враца за 2022
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44, вр. чл. 22,
параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, чл. 220,
ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по ЖАЛБА на „Р.*.“
ЕООД ***, с Управител П.Г.П., чрез * Г.Г. *** , против РЕШЕНИЕ №
32-221500/04.07.2022г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което е отказано
да се приеме митническа стойност по митническа декларация от 04.12.2020г. на
стойност 1 800 USD, определена е митническа стойност на „употребяван
катастрофирал автомобил“ марка „BMW 335 I“ на 12 354.18 USD или 20 359.57
лв., коригирана е митническата декларация и са установени суми за досъбиране
мита 1 739.32 лв. и ДДС 3 826.50
лв., ведно с лихвата за забава, или общо 5 565.82 лв. за доплащане.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореният административен акт на основанията по чл. 146, т.
3 и т. 4 от АПК. На първо място се сочи, че декларираната
митническа стойност напълно съответства на всички представени документи за
доставката. Твърди се, че митническите органи са отхвърлили представените
доказателства от жалбоподателя с напълно необосновани доводи и съображения, на
базата на косвени доказа-телства, предоставени от митническите органи на САЩ.,
както и на база предположения, свързани с тегленето на парични средства от
сметките на дружеството. Необосновано и нелогично е приетото, че цената от 11
188 щ.д. между двете американски компании е договорната и продажбата е пред-назначена
за износ в ЕС, и едва последвалата продажба от ** към жалбоподателя е
предназначена за износ и може да бъде използвана за определяне на митническата
му стойност. Сочат се и процесуални нарушения на правилата на определяне на
митническата стойност на стоката, както и такива при издаване на атакувания
акт. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените
по делото разноски.
Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея
съображения, представя се и аргументирана писмена защита.
Ответникът – Директора на ТД Митница -
Варна, редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не се
представлява. От процесуален представител - * А. Ш., в представена по делото молба
с писмено становище /л.187-189/ се поддържа, че решението на директора на ТД Митница – Варна, с което е определена
по-висока митническа стойност от декларираната пред митническите органи по МД е
правилно и законо-съобразно. Намира жалбата за неоснователна и като такава
отправя искане съдът да я отхвърли. Претендират се разноски и се прави
възражения за прекомерност на разноските на ответника - адвокатското
възнаграждение.
Пред съда ответника, чрез пълномощник *
С.Т., излага съображения за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Представят се допълнително и Писмени бележки от пълномощника.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред адм. орган
административна преписка /л.13-179/. От жалбоподателя са представени в с.з.
преведени документи от преписката /л.207-210/, както и извлечение от счетоводна
сметка и копия от фактури /л.225-246/, а
от страна на ответника не са представяне допълнителни доказателства.
Адм. съд, като се запозна с доводите
на страните, доказателствата в административната преписка и представените от
страните, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за
форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Решението е връчено на 07.07.2022 г., видно от известие за
доставяне /л.12/, а жалбата срещу него е
постъпила на 11.07.2022 г. /л.7/.
Съдът счита, че като адресат на
жалбата оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря
на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На 04.12.2020 г. в ТД Митници Варна е
приета Митническа декларация /МД/ с MRN 20BG002002041070R7, с вносител „Р.*.“
ЕООД, за режим „допускане за свободно обращение“ на стока „употребяван
катастрофирал автомобил“ марка „BMW 335 I“
първа регистрация 22.12.2015г., шаси: **, 1612 кг. бруто тегло, държава на
износ САЩ, обща фактурна стойност 1 800 USD, с курс митнически цели
1.64799 за 1 USD, декларирана митническа стойност 2 966.38 лв., условие на
доставка DAР Варна /17-18/. Към МД са приложени документи – договор за продажба
от 29.09.2020г., сертификат за собственост, линеен коносамент и спедиторски коносамент
/л.20-27/.
На база декларираните данни, към
датата на приемане на МД размера на митническата стойност е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка
е "DAР – Доставено на място". Определени, взети на отчет и заплатени
са мита 296.64 лв. и ДДС 652.60 лв., които са заплатени в същия ден на
04.12.2020г.
С Писмо с peг. № 32-115791/08.04.2022
г. /л.64/, ТД Митници Варна е уведомила управителя на фирма „Р.*.“ ЕООД, П.Г.П.,
че за нуждите на допълнителна проверка на МД и поради съмнения относно
декларираната митническа стойност, породени след получен отговор от
американските митнически органи за продажната търгова цена на л.а. в значително
по-висок размер от декларирана, в 7-дневен срок от получаване на писмото е
поискано да представи допълнителни документи и информация.
Налице е приложена към адм. преписка
кореспонденция между ТД Митници Варна и американски митнически органи /л.
66-77/.
Във връзка с писмо peг. №
32-115791/08.04.2022 г. жалбоподателя, чрез управителя, е депозирал писмо-отговор
от 19.04.2022г. и е предоставил писмени доказателства, съгласно искането /л.79-179/.
С писмо с peг. №32-162629/19.05.2022
г. /л.28-32/ на Директора на ТД Митница Варна, жалбоподателя е информиран, че предстои
издаване на Решение на Д-ра на ТД Митница Варна, с което ще се определи нов
размер на митническата стойност по МД с MRN 20BG002002041070R7, като са
предоставени мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде
постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на
получаването му за предоставяне на становище.
С Докладна Записка /л.54-55/ от И.С.-Р.,
**, до Директора на ТД Митница Варна, относно получен отговор № 32-110173/04.04.2022г.
след обсъждане на документите относно процесния автомобил, е предложено да се
предоставят на Началника на МП Варна Запад наличните в отдел МД документи,
който да разпореди на служителите на митническото учреждение – да подготвят и
изпратят проект на решение за определяне на нова митническа стойност на л.а.,
да се състави АУАН и да се уведоми Окръжна Прокуратура Варна. Приложени са към
Докладната записка – писма-отговори /л.56 и л.63/ и писма-запитвания /л.57 и
л.60/.
На 07.06.2022г. ТД Митници Варна е
изпратила относно случая писмо до Окръжна Прокуратура Варна /л.49-51/. В същия
ден е изпратена Покана /л.53/ до жалбоподателя, като същия е уведомен в 5
дневен срок да се яви в Митнически пункт Варна Запад, гр. ***, кв.*** /Пристанище
Варна Запад/ за даване на обяснения във
връзка със случая.
С Молба вх. номер от 17.06.2022г.
/л.47/, с приложено адвокатско пълномощно, жалбоподателя е уведомил ТД Митници
Варна, че са възпрепятствани да се явят в определения срок.
Със Становище вх.№
32-207519/23.06.2022г. /л.34/ до ТД Митници Варна, жалбоподателя е възразил
относно издаване на негативно решение за определяне на нова митническа
стойност, изложил е съображения затова и е представил нови писмени
доказателства /л.36-45/.
В тази връзка Директора на ТД Митница
Варна е постановил оспореното Решение № 32-221500/04.07.2022г. /л.13-16/, с
което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация от
04.12.2020г. на стойност 1800 USD, определена е митническа стойност на
„употребяван катастрофирал автомобил“ марка „BMW 335 I“ на 12 354.18 USD или
20 359.57 лв., коригирана е митническата декларация и са установени суми
за досъбиране мита 1 739.32 лв. и ДДС
3 826.50 лв., ведно с лихвата за забава, което е получено от адресата „Р.*.“
ЕООД, с известие за доставяне на 07.07.2022 г. /л.12/.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред Административен съд
Враца е Решение № 32-221500/04.07.2022 г. на
Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция
"Митници".
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производ-ствените правила, да не противоречи на материално-правните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
В настоящият случай оспорения акт е издаден от
Директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност, в
изискуемата писмена форма. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.
размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите
органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква
митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с
необхо-димата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия
Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи,
отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по
конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл.
28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице
да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно
разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго.
Спазена е и регламентираната в нормативната
база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на
декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна
уредба, съдържаща специфични правила за издаване на административен акт от
категорията на настоящия.
Съгласно чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ
за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на
стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез
проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и
придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с
операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски
операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал.
2 на чл. 84 от ЗМ,
проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл.
84а
и чл.
84м от ЗМ.
В случая е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла
на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
В конкретния казус митническият орган е
извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката
доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел
установяване истинността на данните от декларацията и законо-съобразността на
действията при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно
обращение". При така извършения последващ контрол на декларирането е
проверявана счетоводната отчетност на декларатора, каквото е законовото
изискване за извършване на контрол по реда на чл.
84а
и на чл.
84м от ЗМ
по аргумент от чл.
84, ал. 2,
вр. ал.
1, т. 2 от ЗМ.
Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната
преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Варна за нуждите
на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.
84, ал. 1, т.1 от ЗМ
от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи
декларираната цена, в която връзка е представен нарочен отговор с приложени
писмени доказателства.
Същевременно оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материално-правните
разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК,
по следните съображения:
Когато митническата стойност не може да се
определи съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, на основание разпоредбата
на чл. 74, § 3 от Регламента, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите на общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията
и Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС)
952/2013.
Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности,
като на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
когато не може да се определи митническата стойност на стоката по § 1 на същия
член се използват други подходящи методи за определяне на митническата
стойност.
При определяне на митническата стойност на
автомобил, следва да се отчете и износването при всеки отделен случай, като
процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в
екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и би могъл да се
определи при извършване на експертна оценка, след което на основание чл. 74, §
3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се определи нова митническа стойност.
Митническата стойност по този метод може да се базира на цени на нови или
употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума,
която да отразява състоянието на автомобила.
Правилното и законосъобразното определяне на
митническата стойност е от съществено значение за определянето на размера на
задълженията. При всички случай органът е длъжен да изложи мотиви, в които да
посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на които се
издава административния акт.
Митническият орган следва да установи и
мотивира наличието на основания, които да доведат до неприемане на митническата
стойност. В тази връзка „основателно съмнение“ е съмнение, което се основава на
обективно съществуващ факт, но не и на невъзможността на митническия орган да
събере необходимата информация.
В конкретният случай митническите органи не
са изпълнили задълже-нието си да обосноват наличието на "основателни
съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС)
2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия
орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по
същото време. Видно от съдържанието
на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е
определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на
стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената не
представлява реално платената цена. Митническите органи не оспорват, че договорната
цена на внесения автомобил е тази с **
но на база събраните допълнителни доказателства при проверката приемат, че
цената е занижена, т.к. това би означавало тази фирма да е закупила автомобила
за 11 188 USD, да е организирала и закупила транспорта до крайния
получател „Р.*.“ ЕООД за сумата от
1 166.18 USD, след което е продала стоката, според твърденията на
вносителя и представения пред Митница договор за продажба, на обща стойност 1
800 USD, с включен транспорт, с реализирана загуба в размер на 10 500 USD.
В тази връзка следва да се отбележи, че това
е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод
за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, §
2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая
от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите
разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност. Изложеното обосновава извод, че декларираната митническа
стойност към датата на приемане на МД с MRN 20BG00200 2041070R7/04.12.2020 г.,
е договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност
по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е
незаконосъобразно поради противоречието му с материално-правните разпоредби на
закона.
Доколкото новата митническа стойност на
стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените
допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло. В случая жалбата се явява напълно
основателна.
При този изход на делото и на основание чл.
143, ал. 1 АПК
ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски.
Заявените разноски са общо 1 310 лв., включващи платена д.т. от 50 лв. и възнаграждение
за адвокат от 1 260 лв.,за което са представени доказателства. Процесуалният
представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предвид обжалвания материален интерес от 5 565.82 лв. /доплащане/
фактическата и правна сложност на делото и с оглед чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът приема, че е
прекомерно и в случая се дължи сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение и
50 лв. д.т. или общо разноски в размер
на сумата от 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, от АПК, Адм. съд Враца
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 32-221500/04.07.2022г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция
"Митници".
ОСЪЖДА
ТД
Митница Варна при Агенция „Митници“ да
заплати на „Р.*.“ ЕООД ***, с Управител П.Г.П., направените по делото разноски
в размер на общо 950 лв., като
ОТХВЪРЛЯ до пълния претендиран размер до
сумата от 1 310 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС Враца, пред ВАС в 14 /четиринадесет/ – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: