№ 3882
гр. Варна , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100103163 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по по молба на Д.В..
С нарочно разпореждане от 06.11.2020г. производството е оставено без движение,
като на ищеца са дадени задължителни указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба.
Съобщението е връчено редовно на страната на 16.11.2020г.
На осн. чл.60, ал.4 ГПК, предоставеният на страната срок за изпълнение се явява
изтекъл на 23.11.2020г., считано от момента на уведомяване, видно от призовките по делото.
Въпреки това и до днес указанията не са изпълнени.
Поради изложеното съдът намира, че в предоставения на ищеца срок не са изпълнени
указанията на съда и на осн. чл.129, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде
прекратено.
В допълнение към горното следва да се поясни, че въпреки подадената в срок молба
от 19.11.2020г. подробните, ясни и всъщност вече двукратно дадени указания на съда
изобщо не са изпълнени, по няколко пункта. На първо място така и не беше представен нито
един препис,както от сезиращата молба, така и от първата и от втората уточняващи –
формален порок, достатъчен за да бъде прекратено производството. На второ място и до
днес по делото няма данни да е платена каквато и да било държавна такса – също несъмнен
формален порок, също достатъчен и сам по себе си за прекратяване на делото. На трето
място в последната уточняваща молба от 19.11.2020г. е вписано изричното искане на
молителя „производството по настоящото дело да се прекрати“, която индикира ясно и че
молителят няма намерение за последваща активност по делото. На четвърто място макар в
първите две молби молителят да твърдеше интерес от делото (и изясняване биологичните
родители на осиновеното лице) с болести на последното, в последната молба от 19.11.2020г.
молителят за пореден път не обясни абсолютно нищо в тази насока, с което допълнително
дискредитира и интереса си от производството. И на последно място по същество – макар и
1
с молбата от 19.11.2020г. вербално да се сочи: „не съм отправяла искане до ВОС за
образуване на дело за разкриване на произход“, два абзаца по-долу изрично се сочи искане
за „препис от всички материали“ по осиновителното дело. И тъй като за никого няма
съмнение, че сред материалите по осиновителното дело са и такива относно биологичния
произход на осиновеното лице, очевидно който не се знае от молителя, то с така отправения
петитум по същество сезиралата молба е именно на основание чл.105 СК. Което от една
страна води до поредно и продължаващо противоречие между обстоятелствена част и
петитума, а от друга страна води до неизпълнени указания за обосновка интереса от
искането по чл.105 СК и непълнота на материалите по правилата на чл.128 ГПК.
За разяснение и пълнота към горното следва да се обясни, че съдебната практика на
ВКС е трайна и еднозначна по въпроса за тълкуването кога следва да се приеме, че се касае
за молба по чл.105 СК и кога за искане по чл.77 ПАС. Обобщено се приема, че когато се
касае до декларирано известна информация за осиновителя, за която той само желае да
получи документ, случаят е по реда на чл.77 от ПАС и компетентен е съдът, разгледал
осиновителното дело. Ако обаче се касае пряко или косвено за узнаване от осиновителя на
информация във връзка с осиновяването, която той не знае, несъмнено случаят е форма на
искане за разкриване на тайна на осиновяването по чл.105 СК. Или както ясно се казва в
Определение №352/18.09.2018г. по гр.д. №2366/2018г. на 3-то ГО на ВКС, когато по
съдебното дело за осиновяването е събрана информация за произхода по рождение и той е
неизвестен за осиновения или осиновителя, тя е защитена от закона тайна за него; когато в
приложеното осиновително дело се съдържа информация за рождения произход на
осиновения и той е неясен за осиновения или осиновителя, информацията е защитена от
закона тайна.
От тази принципна гледна точка и анализ на подадените молби следва изводът, че
молителят по делото иска да получи препис от „цялото дело“ и „от всички находящи се по
делото книжа“ - сред които и конкретни данни точно за биологичните родители на
осиновеното лице, в т.ч. индивидуализиращи данни - но които данни в момента са
неизвестни на осиновителя. Ето защо молбата без съмнение е по чл.105 СК в случая. Друго
би било положението ако се молеше само за препис от решението за осиновяване (защото в
текста му няма вписани индивидуализиращи данни на родителите на осиновеното дете), но
очевидно не това е цялото искане на молителя. Бидейки на практика производството по
чл.105 СК, неизпълнението на указанията по редовността и интереса мотивира цялостно
прекратяване на производството по делото.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3163 по описа на ВОС за 2020г., 11-ти
състав, на осн. чл.129, ал.3 ГПК и на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от
молителя, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на определението свързаното дело на ВРС да се върне на
последния съд, при спазването на вече разпоредените правила за пълна
конфиденциалност, с оглед предмета на делото на ВРС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2