Решение по дело №52903/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5233
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20221110152903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5233
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110152903 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, и
чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от А. И. Т. срещу „Б.е.Д.К.“ ООД за проглА.ване нищожност на
клаузата на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит „max_№“; за заплащане на сумата
914,69 лева, от които 413,63 лв., недължимо платени за допълнителна услуга „Динамично
плащане“ и 501,06 лв., недължимо платени за допълнителна услуга „Бързо разглеждане на
искането за кредит“, и двете по Договор за кредит „max_№“, ведно със законна мораторна
лихва върху тази сума от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за кредит, съгласно който получил
заемни средства от 1755,05 лв. при ГПР 34,53 %, ГЛП 32,55 %, с допълнителни услуги
"Динамично плащане" на стойност 750 лв. и "Бързо разглеждане на искането за кредит" на
стойност 524,89 лв. Платени по заемното правоотношение са 2055,05 лв., от които 1500 лв.
за главница, 255,05 лв. -лихва и 300 лв. за допълнителните услуги. Поддържа, че уговорките
в договора, с които се предвижда задължението за плащане на цена на допълнителна услуга
са недействителни поради противоречието им със закона и добрите нрави, а именно: чл.10а
от ЗПК, чл. 11, чл. 19, ал.4 ЗПК, заобикаля се чл. 33, ал.1 от ЗПК; чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Твърди, че стойността на тези услуги е част от възнаграждението на кредитора за
предоставяне на заемните средства и се заобикаля чл. 19, ал.4 от ЗПК; не се предоставят
допълнителни услуги, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора. Счита, че
клаузите противоречат на добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните
престации. Клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП. С оглед на
нищожността на посочените уговорки платеното за допълнителни услуги подлежи на
връщане поради липса на основание.
Ответникът не спори, че страните са сключили договор за кредит и наличието на
оспорените клаузи. Поддържа, че уговорките касаят допълнителни услуги, заявени от
ищеца-заемополучател; те не са част от общия разход по кредита, тъй като не са
задължително условие за получаване на заемните средства.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между А. И. Т., като кредитополучател, и „Б.е.Д.К.“ ООД, като
кредитодател, е сключен Договор за кредит „max_№“/06.04.2021 г.. От предметното
съдържание на договора се установява, че ответното дружество се задължава да предаде
заемни средства от 1500 лв. на ищеца, която заемополучателят погА.ва на 11 месечни
вноски от по 159,55 лв., с ГПР -34,53 % и ГЛП-32,55 %, с обща стойност на плащанията
1755,05 лв. Според оспорената клауза на чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за
кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането за
кредит при условията на т.7.3 от р.V от ОУ. Паричната сума за Бързо разглеждане на
искането е 524,89 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. Според чл.9, ал.2 от
договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да
ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от р. V от ОУ, за което се
дължи сумата 750 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. С двете такси размерът
на общото парично задължение по кредита възлиза на сумата 3029,95 лв. При служебно
извършената справка на общите условия, публикувани от ответника, се установи, че
съгласно т. 7.3, таксата за бързо разглеждане дава възможност искането за кредит да се
разглежда от кредитора в по-кратък срок, а т. 7.4 таксата за динамично плащане е свързана с
осигуряване на служител на ответника, който да посещава адреса на кредитополучателя или
друго място, за извършване на плащанията.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза,
преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК и неоспорена от страните, с която вещото лице
изяснява, че заемната сума е усвоена, а ищецът е направил плащания в общ размер 2614,39
лв. за периода 23.06.2021-23.11.2021 г., като платеното е отнесено от ответника за погА.ване
на главница, лихва, услуга „Динамично плащане“ – сумата 413,63 лв. и за услуга „Бързо
разглеждане“ – сумата 501,06 лв.
Съдът, като взе предвид установените фактически положения по делото, от правна
страна намира предявените искове за основателни.
Не е спорно, че ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
Съдът счита, че по своята правна същност паричното вземане по чл.9, ал.1 и ал.2 е
скрита неустойка. Не се твърди да се формира от конкретни дейности и разходи, сторени от
кредитора, а касае начисляване на фиксирана сума, в размер необосновано висок, и
независимо от стойността на евентуално сторени разноски. В този смисъл е очевидно
заобикалянето на закона – чл. 33 от ЗПК, съгласно който освен законна лихва за забава
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, кредиторът няма право на друго
обезщетение, тоест за длъжника да се уговоря квалифицирана форма на договорна
отговорност за неизпълнение в темпорален аспект. Заемодателят при договарянето е
използвал нелоялна и подвеждаща практика. Кредиторът не може да изисква и заплащане на
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, съгласно чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Тези разноски касаят присъщи на кредитора дейности и уговорки и в този смисъл
противоречат на основния принцип на гражданския оборот за добросъвестност и почтеност.
Последователно в съдебната практика се възприема, че противоречащи на добрите нрави се
считат договори или конкретни клаузи, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използвайки се недостига на материални средства на един
субект за облагодетелстването на друг. Ответникът не ангажира доказателства, с които да
обоснове, че е предоставил услуги по оспорените клаузи, въпреки дадените указания по чл.
146, ал. 2 от ГПК. Освен това, възнаграждението за услугите Бързо разглеждане на искането и
2
Динамично плащане не се установява да са включени към ГПР, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР е уговорен на 34,53 %, без да са
включени допълнителните две такси, а това е незаконосъобразно, доколкото тяхното начисляване е
пряко обусловено от наличието на заемното правоотношение, поради което се явяват общ разход
по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. При общ размер на разходите по кредита 1529,94 лв.
(договорна лихва и двете такси), като се съобрази срокът на кредита и размера на заемните
средства се установява, че годишният процент на разходите възлиза на сумата 112,81 %. Ето защо
съдът счита, че оспорените клаузи са нищожни, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК поради
противоречието им с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение на изложеното съдът приема, че двете
уговорки са неравноправни, на осн. чл. 143, ал.1, т. 15 от ЗЗП, доколкото автоматично тяхната
стойност се включва в погасителната месечна вноска и налагат на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Поради това клаузите са
нищожни, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК, като не се твърди и не се доказва от ответника да са
уговорени индивидуално.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че осъдителната претенция по чл. 55,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД се явява основателна, тъй като ищецът доказа наличието на имуществено
разместване между страните, включително, че не е бил налице годен юридически факт за
възникване на правото на парично вземане на ответника по чл.9, ал.1 и ал. 2 от договора.
Тъй като клаузите, по които е престирал ищеца са недействителни, платеното от него
подлежи на реституция. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо,
и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата
на подаване на искова молба-08.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата общо 400 лв. за платени
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, а на осн. чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от ЗА
на адвокат М. М., оказал безплатна правна помощ - сумата 410 лв. за възнаграждение, което
съдът определи на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ, в ред. ДВ бр. ДВ. бр.68/31.07.2020 г., при
която е сключен договора за правна помощ, и като съобрази разясненията с Определение №
29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за това, че когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от А. И. Т., с ЕГН:**********, с адрес:
гр. **********, срещу „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: **********, иск по чл. 21, във вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.
143, ал.1 и ал.2, т. 15 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал.1 от ЗЗД, на клаузата на чл. 9, ал. 1 и на
клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит max_№/06.04.2021 г.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на А. И. Т., с ЕГН:**********, с адрес: гр. **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 914,69 лева – главница, представляваща сбор от
сумата 501,06 лв. за такса „Бързо разглеждане на искането“ по чл.9, ал. 1 от Договор за
кредит max_№/06.04.2021 г. и 413,63 лв. за такса „Динамично плащане“ по чл.9, ал. 2 от
Договор за кредит max_№/06.04.2021 г., платена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
3
**********, да заплати на А. И. Т., с ЕГН:**********, с адрес: гр. **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 400,00 лева– съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с личен №**********, с адрес
на упражняване на дейността:************, на основание чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА,
сумата 410,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Б.Е.Д.К.” ООД по банкова сметка
№IBAN:**************, с титуляр М. В. М., при „У.Б. АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4