РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.06.2021г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на 24.06.2021г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня И.
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.д. № 228/2021 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК, вр.
чл. 435, ал. 1, пр. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба от К.И.П., чрез адв. К., срещу
разпореждане от 27.11.2020г., с което ДСИ при РС – Ботевград е отказал да
образува изпълнително дело по нейна молба вх. № 1288/13.11.2020г.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в рамките на
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Внесена е и
дължимата държавна такса за разглеждането й.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е
постъпило възражение от насрещната страна, с което жалбата се оспорва. Изразява
се становище за правилност и законосъобразност на отказа на ДСИ да образува
изпълнително дело. Споделят се мотивите на съдебния изпълнител и се изразява
становище, че той няма задължение да дава указания на взискателя за допълване
на изпълнителния лист или за прилагане на допълнителни доказателства. Моли съда
да остави без уважение жалбата.
Жалбата е постъпила в съда с копие от
изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие. В тях съдебният изпълнител описва
хронологията на събитията по изпълнителното дело и възпроизвежда доводите на
жалбоподателката. Изразява становище, че в случая изпълнителният лист не сочи
надлежен длъжник, поради което липсва пасивно легитимирано лице, срещу което да
бъде насочено изпълнението, а съдебният изпълнител не може да попълва служебно
пропуски в изпълнителния лист. Счита, че отказът за образуване на изпълнително
дело е правилен и законосъобразен.
От фактическа страна съдът установи, че на
13.11.2020г. при ДСИ към РС- Ботевград е постъпила молба за образуване на
изпълнително дело по изпълнителен лист от 29.09.2020г., издаден от СРС, 91-ви
състав, въз основа на решение № 64189/16.03.3017г. по гр.д. № 10300/2016г. на
СРС, с което съдът предоставя упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете П.С. П. с ЕГН ********** на неговата майка и законен
представител К.И.П., при която е определено местоживеенето на детето на
основание чл. 59, ал. 2 от СК. В молбата се поддържа, че бащата на детето не го
предава доброволно, поради което следва да се пристъпи към принудително
изпълнение срещу него. Сочат се изпълнителни способи и санкции, които да бъдат
наложени на длъжника, ако същият не изпълни задължението си доброволно.
Към молбата е приложен изпълнителен лист
от 29.09.2020г., издаден от СРС, 91-ви състав въз основа на решение №
64189/16.03.3017г. по гр.д. № 10300/2016г. на СРС, съгласно който се предоставя
упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака
малолетно дете П.С. П. с ЕГН **********, на неговата майка и законен
представител К.И.П. с ЕГН **********, при която
определя местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
След отводи на двамата държавни съдебни
изпълнители към съдебно- изпълнителната служба при Ботевградския районен съд,
председателят на ОС- София е командировал ДСИ при ЕПРС за разглеждане на
молбата. Същият е изложил съображения, че изпълнителният лист очертава
предметните и личните предели на принудителното изпълнение, но процесният
изпълнителен лист не сочи длъжник, поради което липсва пасивно легитимирано
лице, спрямо което да се насочи изпълнението, а пропуските в изпълнителния лист
не може да се попълват служебно от съдебния изпълнител; компетентен да допълни
листа бил съдът, който го е издал. С тези мотиви ДСИ е постановил обжалваното в
настоящото производство разпореждане, с което е отказал да образува
изпълнително дело по молба вх. №
1288/13.11.2020г.
С жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител е
представено заверено копие от бракоразводно решение, с което съдът е прекратил
брака между К.П. и С.П., обявил е, че вина за разстройството на брачните
отношения има С.П., предоставил е упражняването на родителските права по
отношение на роденото по време на брака малолетно дете П.С. П. с ЕГН **********,
на неговата майка и законен представител К.И.П. с ЕГН **********, при която е определил
местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК, определил е режим
на лични контакти на бащата с детето и е осъдил бащата да му заплаща месечна
издръжка в размер на 120лв.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна поради
следните съображения.
Съгласно трайната съдебна практика
(напр. Определение № 897 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6954/2014 г.,
III г. о., ГК, Определение № 460 от 9.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4164/2019
г., III г. о., ГК, Определение № 655 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4184/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 78 от 15.02.2019 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4407/2018 г., IV г. о., ГК), решението на съда за упражняване на родителските права е акт на спорна съдебна
администрация, но му се признава осъдителен характер по смисъла на чл. 404, т. 1,
предложение второ от ГПК. Независимо, че не съдържа осъдителен диспозитив,
то е годно изпълнително основание, ползва се с изпълнителна сила, и въз основа
на него може да бъде издаден изпълнителен лист. Поради това съдът намира, че
процесният изпълнителен лист е бил издаден законосъобразно.
Спорният по делото въпрос е за неговото
съдържание и дали то е достатъчно за определяне на надлежния длъжник в
изпълнителното производство.
От
една страна, както правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Попова В., Стамболев
О., И. Р., „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и
допълнено издание, изд. Сиела, 2020г., стр. 1052), така и съдебната практика
(Определение № 382 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1590/2015 г., IV г.
о., ГК, Определение № 1029 от 21.07.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 1751/2009 г.,
Определение № 733 от 29.05.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 973/2009 г.) са
единодушни, че личните и
предметни предели на изпълнителното производство, вкл. активната и пасивната
легитимация на страните в него, се определят от изпълнителния лист, който
трябва точно да възпроизвежда съдържанието на изпълнителното основание. Така той легитимира правоимащото
лице в това производство и оправомощава съдебния изпълнител да предприеме
действия срещу посочения в него длъжник за осъществяване на изпълняемото право.
От друга страна, законодателят е
предвидил възможността за изключения от горното правило, а неизчерпателното
изброяване на част от тях се съдържа в разпоредбата на чл. 429 от ГПК. Такива
отклонения се обсъждат и в правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Попова В.,
Стамболев О., И. Р., „Българско гражданско процесуално право“, десето
преработено и допълнено издание, изд. Сиела, 2020г., стр. 1053 - 1056) и в
съдебната практика (Определение № 733 от 29.05.2009 г. на САС по ч. гр. д. №
973/2009 г.).
В процесния казус, представеният от
молителката изпълнителен лист възпроизвежда дословно диспозитива на
бракоразводното съдебно решение № 64189/16.03.3017г. по гр.д. № 10300/2016г. на
СРС, 91- ви състав, в частта му, касаеща упражняването на родителските права, а
именно: предоставя упражняването на родителските права по отношение на роденото
по време на брака малолетно дете П.С. П. с ЕГН **********, роден на ***г., на
неговата майка и законен представител К.И.П. с ЕГН **********, при която
определя местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК. Безспорно,
той не посочва длъжник в изпълнителното производство. Независимо от това,
настоящият съдебен състав намира, че този факт не е основание за отказ да се
образува изпълнително дело поради следните съображения:
-
В
общия случай, осъдителното съдебно решение, в качеството си на изпълнително
основание, посочва титуляра на изпълняемото право и титуляра на
комплементарното му задължение, като по този начин предопределя съдържанието на
изпълнителния лист и легитимацията на страните в изпълнителното производство.
Тази постановка е характерна за правораздавателната дейност на съда, в резултат
от която той признава или отрича субективни материални права. Когато се
произнася по упражняването на родителските
права, обаче, съдът не правораздава (т.е. нито признава нито отрича родителски права), а администрира
граждански правоотношения, тъй като в този случай той само определя реда за
упражняването на тези права. Поради това тук не може да се очаква, съдебното
решение и изпълнителният лист да посочват едно лице като титуляр на права, а
друго лице – като титуляр на задължения, за разлика от общия случай.
-
Страни
по бракоразводен процес и адресати съдебното решение по чл. 59, ал. 2 от СК, по
необходимост са само съпрузи и родители на родените от брака деца. Затова, след
като решението легитимира единия от тях като лице, на което се предоставя
упражняването на родителските права, насрещната страна в материалното,
процесуалното и изпълнителното правоотношение е предопределена от самото
естество на регулираните отношения. Независимо че диспозитивът на решението и
изпълнителният лист не посочват експлицитно длъжника в изпълнителното
производство, юридически и логически е невъзможно, той да не е другият родител
на детето. Поради това липсата на такова посочване в случая не е пречка пред
определяне на пасивно легитимираното лице, срещу което да бъде насочено
изпълнението.
-
Неоснователно
съдебният изпълнител е приел, че изпълнителният лист се нуждае от допълване,
което следва да бъде извършено от издалия листа съд по реда на чл. 406, ал. 4
от ГПК. Липсата на посочен в изпълнителния лист длъжник не е негов порок,
доколкото той възпроизвежда дословно и без отклонения съдържанието на
изпълнителното основание в съответната му част (арг. напр. от Определение № 382
от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1590/2015 г., IV г. о., ГК), а, както се
обоснова по- горе, изричното посочване на длъжника не е необходимо, тъй като
той може да се определи и без такова посочване. Поради това изпълнителният лист
не се нуждае от допълване. По- скоро, ако той съдържа невключени в съдържанието
на изпълнителното основание данни, това несъответствие би могло да се тълкува
като порок, който подлежи на поправяне по така посочения ред.
-
Разпоредбата
на чл. 426, ал. 3 от ГПК сочи, че редовността на молбата, въз основа на която
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение, се проверява по чл.
129
от ГПК. Поради това, ако съдебният изпълнител е считал, че молбата е нередовна,
респ. че въз основа на така представения изпълнителен лист не може да се
образува изпълнително производство, той е следвало да даде съответни указания
на молителката и да й предостави възможност да ги изпълни, а не да постановява
отказ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
разпореждането
от 27.11.2020г., с което ДСИ при РС – Ботевград е отказал да образува
изпълнително дело по молба вх. № 1288/13.11.2020г.
ВРЪЩА
делото
на ДСИ при РС –
Ботевград за предприемане на действия по образуване на изпълнително дело по
молба вх. № 1288/13.11.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.