Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262554            28.11.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3462 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.240 ЗЗД.

Ищецът Р.И.Б. твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала до средата на 2018г., като по време на съжителството си ищецът дал на ответницата заем в размер на 10 000 лева с предназначение тя да рефинансира и погаси собствен заем срещу финансовата институция. Средствата необходими за заема ищецът бил изтеглил от ******. Твърди се, че не е бил съставен изричен писмен договор предвид отношенията между страните, които тогава били добри. Ответницата се била ангажирала да върне заема в срок от три години до ****** Това тя не била сторила въпреки настъпването на падежа, поради което се иска да бъде осъдена ответницата да заплати сумата 10 000 лева.

Ответницата С.Д.Г. не оспорва, че с ищеца са живели на съпружески начала. Твърди, че това е продължило в период малко повече от пет години. Отрича да е получавала суми в заем. Твърди, че изтегленият паричен заем от ищеца бил предназначен за обзавеждане и ремонти на общото им жилище и за други нужди на домакинството.

Съдът намери за установено следното:

            Безспорно е между страните, че са живели на съпружески начала в периода от месец април на 2013г. до месец август на 2018г., като са обитавали жилище, което било съсобствено между ответницата и нейната майка /лист 20/. Ищецът не оспорва и изложеното в отговора на ответницата, че от съжителството двамата имат родено дете.

            На ***г. ищецът Б. сключил с ******* договор за паричен заем относно предоставяне сумата 10000 лева, която следвало да бъде върната на заемодателя до 14.01.2020г., съгласно приложения погасителен план /лист 8/. Ответницата Г. също е страна по договора, тъй като го подписала в качеството на поръчител / лист 12/. Установява се от представеното искане за рефинансиране и удостоверение от *****, че с отпуснатите в заем средства е било рефинансирано задължение на С.Г. по предходен договор със същия кредитор с номер ********* / лист 6 и 7/.

            Установява се също, че на ******** ищецът е сключил с ************ още един договор за кредит за сумата 6000 лв. По този договор ответницата също е поръчител / лист 35- 42/.

            От представеното решене № 822/05.03.2020г. по гр.д. № 11021/2019г. на ПРС се установява, че между страните е имало висящо производство по чл.108 ЗС, с предмет движими вещи, които са били придобити по време на съжителството им, като след раздялата са останали при ответницата. С решението било признато, че собственик на въпросните вещи е ищецът, но искането за предаването на владението върху тях било отхвърлено / лист 23/. Причина за това било обстоятелството, че с разписка от ****** вещите били предадени на ищеца / лист 22/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.  За да се приеме, че е сключен договор за заем, не е достатъчно да се докаже предаване на вещите. За да се квалифицира едно правоотношение като заемно, следва безусловно да се установи наличието на съгласие относно на това, че замодателят предава вещите в собственост със съзнание, че желае те да му се върнат, което обстоятелство се приема от заемополучателят. Съзнанието, че движими вещи от същия вид следва да бъдат върнати, след изтичане на срока, респективно при поискване, следва да бъде обективирано към момента на сключване на договора.

            По настоящото дело се установи, че със средствата от кредита, получен от ищеца е погасено задължение, титуляр по което е била ответницата. Това задължение обаче, видно от писмените доказателства, е възникнало по времето на съжителството между страните. Към момента на възникването на двете задължения ищцата и ответницата са живеели в общо домакинство, по същество като съпрузи. Поради това не може да се приеме, че погасявайки задължението на съжителката си, ищецът е действал с намерение да ѝ даде средства в заем, а тя се е съгласила да му ги върне.

            Гореизложеното следва от това, че както предаването на парична сума, така и погасяването на чуждо задължение, могат да бъдат извършени на най-различни основания /каузи/. Напълно възможно е те да са извършени вместо изпълнение на друго задължение, с дарствено намерение или пък да съставляват съзнателно изпълнение на нравствен дълг. Поради това при доказване на тези факти не може да се презумира наличието на заемно правоотношение / в този смисъл –Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК, Решение № 274 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., IV г. о., ГК/.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявената претенция по чл.240 ЗЗД е неоснователна и следва да се отхвърли.

            Ищецът дължи на ответницата деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар / лист 50/.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на Р.И.Б. ЕГН ********** ***, адв. ***** против С.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на сумата 10000 /десет хиляди лева/, прендирана по договор за заем предоставен на *******, ведно със законната лихва считано от *******.

 

ОСЪЖДА Р.И.Б. да заплати на С.Д.Г., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500 лв./петстотин лева/ деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.