РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Враца, 28.06.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2022 г. /девети
юни две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело
№ 244 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, ***, представлявано от *
С.Н.Н. и Ц.Г.С., депозирана чрез пълномощника си * К.М., против Решение № 18 от
25.02.2022 г., постановено по АНД № 308 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2021 г. С
оспореното решение е потвърдено НП № К-030324/08.10.2021 г. на Директор в
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева.
В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и че е необосновано. Твърди се, че съдът не е
изследвал всички релевантни за спора факти, нито е обсъдил в пълнота всички
събрани в хода на делото писмени и гласни доказателства, в резултат на което е
формирал немотивирани и неправилни изводи. Изложени са аргументи за допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
които са обсъдени от съда, но неправилно приети за несъществени и необуславящи
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Излагат се доводи, че дружеството
не е извършило описаното в НП административно нарушение, в резултат на което незаконосъобразно
е наказано на посоченото правно основание, а изводите на съда за доказаност на деянието,
без да са обсъдени възраженията в жалбата, са неправилни и необосновани. Иска се отмяна на
решението и потвърденото с него НП и се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – КЗП редовно
призован, не се представлява в с.з. От процесуалния му представител ** С.Д. е
депозирано писмено становище по делото, в което намира твърденията в
касационната жалба за неоснователни, същите са посочени и пред
първоинстанционния съд, който обосновано се е произнесъл по тази
неоснователност. Нарушението е доказано по безспорен начин, като не са налице
обстоятелства, които да внасят съмнение в неговото извършване. Отправено е
искане към съда, жалбата да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, тъй като не са
налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна, а липсващата
информация в погасителния план на
договора за потребителски кредит, представлява именно посоченото в НП нарушение
на чл. 11 от ЗПК . Отправя искане за оставяне на решението в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд – Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение
№ 18 от 25.02.2022 г., постановено по АНД № 308 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2021 г., с което е
потвърдено НП № К-030324/08.10.2021 г. на Директор в Регионална дирекция за
областите Видин, Монтана и Враца, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
за нарушение на чл.11, ал.1, т.12 и т. 23 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и на основание чл. 45, ал. 1 от същия закон на „П.К.Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
За да потвърди
оспореното НП, въззивният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от
компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН, съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити и не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на наказания субект. По отношение на съответствието на
процесното НП с материалния закон, във връзка с установените въз основа на доказателствата
по делото, РС е приел, че след като в договора за потребителски кредит липсва
пълната информация, която според ЗПК следва да съдържа погасителния план е
нарушена именно визираната в НП разпоредба на чл.11, ал.1, т.12 от ЗКП, а
липсата на информация, относно другите възможни начини за прекратяване на договора, в случаите на
пълно погасяване на потребителския кредит или по взаимно съгласие на страните е
нарушение на изискването в т. 23 от същата законова разпоредба.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при
правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция намира, че при разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите
за правилното му изясняване
писмени и гласни доказателства. В резултат
на техния анализ е достигнал до направените от него правни изводи за
законосъобразност на НП, които са
обосновани и законосъобразни и се споделят от касационната инстанция,
като подкрепящи се от доказателствата по делото и съответни на закона. Именно
при анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал
и районният съд, че непредоставянето от страна на дружеството касатор на пълната
информация законодателно закрепена в
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, относно изискването погасителният
план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, изпълва състава на визираното в НП
административно нарушение по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Цитираната разпоредба е
императивна и законодателят не е предоставил на свободната воля на кредитора
сам да избира коя информация и доколко да намери място в договора за
потребителски кредит, каквито доводи са наведени в касационната жалба, а само и
единствено кумулативното ѝ наличие, така както е посочена в тази
разпоредба, включително и за съдържанието на погасителния план, представлява
изпълнение на повелята на закона. Същото важи и по отношение на нарушението по
т. 23, където с посочването само на частична информация относно реда за
прекратяване на договора и при липса на информация за други възможни начини за
прекратяване на договора в случаите на пълно погасяване на потребителския
кредит или по взаимно съгласие на страните, не може да се приеме, че е
изпълнено изискването на закона в тази част. Правилно от
въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на
нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за правилно наложена
имуществена санкция в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК размер от 3000 лева.
Противно на изложеното в касационната жалба са обсъдени
всички възражения на жалбоподателя, включително наведените и в касационната
жалба за опорочено административнонаказателно производство и нарушено право на
защита, поради ненадлежно връчване на поканата за съставяне на АУАН и са
формирани обосновани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се
споделят в пълнота и от касационната инстанция. АУАН е предявен на упълномощено
лице с цитирано и представено по делото пълномощно, дружеството е упражнило
правото си на възражение по съставения акт, като и правото си на съдебно
обжалване с депозирането на жалба пред компетентния съд, поради което правото
на защита е упражнено в пълен обем.
Нито във възражението до АНО, нито в сезиращата съда жалба, нито пред
настоящата касационна инстанция, касаторът не е изложил правни аргументи,
факти, обстоятелства и доказателства, които да разколебават отразените в акта констатации
и които биха били основание за различни правни от изведените от РС водещи до
потвърждаване на НП, като законосъобразно. Това, че изразява недоволство
от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, излагайки аргументи,
които не кореспондират с доказателствата по делото и закона, настоящият
касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към
случая факт.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал.
5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от
100 лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 18 от 25.02.2022 г., постановено по АНД № 308 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2021 г.
ОСЪЖДА “П.К.Б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в
размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.