Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
февруари през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№7151 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №364934 от 19.03.2018год.,
постановено по гр.дело №40031/2016г. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, Д.чрез П.на РБългария е осъдена да заплати
на ищеца Г.Д.К. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 600 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му
обвинение, по което впоследствие е бил оправдан, ведно със законната лихва
върху тази сума от 10.06.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
като неоснователен искът за горницата над сумата от 600 лева до пълния предявен
размер от 15000 лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумите 10 лева- внесена държавна
такса и 32 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Г.Д.К.. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на
присъденото обезщетение, давайки превес на обремененото му съдебно минало и в
същото време неотчитайки определената му мярка за процесуална принуда
„задържане под стража“ за период повече от пет месеца по процесното наказателно
производство. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът–
уважен изцяло. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 15000 лева - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно
производство, ведно със законната лихва за периода от 10.06.2015г.- датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е частично неправилно в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд надлежно и
подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и
обстоятелства, включително продължителността на воденото срещу ищеца
наказателно производство, интензитета и вида на претърпените негативни емоции,
взетите в наказателното производство мерки на процесуална принуда. При прилагане
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обаче действително е даден превес на предишните
осъждания на ищеца, както и на регистрираните многобройни заявителски материали
срещу него и свързания с това по-нисък интензитет на претърпени вреди под
формата на стрес, морални вреди, уронване на доброто име, злепоставяне пред
близки и познати. От друга страна не е отчетена достатъчно тежестта на
приложената по отношение на ищеца за период над пет месеца мярка за
неотклонение „задържане под стража“, както и на установеното по делото
обстоятелство, че ищецът е бил принуден по обективни причини и във връзка
именно с мярката за неотклонение, да преустанови провежданата по същото време от
него метадонова терапия. Следва да бъде отчетен и установения от представените
по делото справки за осъждания и образувани досъдебни производства факт, че
след процесния период не се установява извършването на каквито и да било
противоправни деяния от ищеца. Предвид изложеното и основавайки се на
залегналия в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливо обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди, настоящият състав намира че обезщетение в
размер на 3000 лева би компенсирало справедливо и адекватно ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение,
включително от наложената му мярка за неотклонение, по което обвинение е бил
оправдан с влязла в сила на 10.06.2015г. присъда.
Ето защо обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 600 лева до
3000 лева, вместо което да бъде постановено друго решение с което искът до този
размер се уважава. В останалата му част решението на първата инстанция следва
да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на
жалбоподателя- ищец следва да се присъдят разноски в размер на 5 лева за
държавна такса и още 128 лева за възнаграждение на един адвокат- съразмерно на
уважената част от иска.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№364934 от 19.03.2018год., постановено по гр.дело №40031/2016г. по описа на
СРС, ГО, 118 с-в В ЧАСТТА с която предявеният иск
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над уважения
размер от 600 лева до 3000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2015г. до
окончателното изплащане, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.чрез П.на РБългария
да заплати на ищеца Г.Д.К. с ЕГН**********,
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ допълнително още 2400лв. (две хиляди и четиристотин лева) обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение, по което
впоследствие е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от
10.06.2015г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №364934 от 19.03.2018год., постановено по
гр.дело №40031/2016г. по описа на СРС, ГО, 118 с-в В ЧАСТТА, с която искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от Г.Д.К.
против Д.чрез П.на РБългария е отхвърлен като неоснователен над размер 3000 лв.
до пълния предявен размер 15000 лв., ведно със законната лихва от 10.06.2015г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.чрез П.на РБългария да заплати на ищеца Г.Д.К. с
ЕГН**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумите: 5 лв.(пет лева)- държавна такса за
въззивното производство и още 128лв.
(сто двадесет и осем лева)- адвокатско възнаграждение.
Решението
в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/