Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 505/09.12.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 464 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на
чл.268, ал.1 във вр. чл.267, ал.2,т.5 от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба от Г. Г**** Ч. в качеството му на синдик на „А*** С*** “ ООД с ЕИК
* със седалище и адрес на управление *** с адрес за съобщения гр.С*** , бул.“К***
М*** Л*** “№* , ет.* , офис 1 против Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител №161/11.10.2022г. издадено от директора на ТД на НАП -
Велико Търново с което е оставена без уважение жалба вх. №19889/28.09.2022г. по
описа на ТД на НАП – Велико Търново подадена от „А*** С*** “ ООД в
несъстоятелност и е потвърден като правилен и законосъобразен отказ обективиран
в писмо №С220012-026-0047208/21.09.2022г. издаден от публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана. В жалбата се излагат доводи за нейната
допуестимост и подаването и в законноустановения срок. По основателността на
жалбата се твърди,
че решението по жалба срещу действия на публичен изпълнител е незаконосъобразно
поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Сочи се, че след изтичане на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, публичният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 225, ал. 1, т.
7 от ДОПК във вр. с чл. 638, ал. 4 от ТЗ и с прекратяване на изпълнителното производство е следвало да
бъдат вдигнати наложените и обезпечителни мерки предвид разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ДОПК. Иска се отмяна на оспорения акт и постановяване на решение, с
което се прекрати изп. дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана, като се вдигнат наложените запори и възбрани,
алтернативно да се върне изп. дело на органа с указания за извършване на
действията в съответствие с чл.193, ал.4 от ДОПК, чл.638, ал.4, изр. първо от ТЗ във вр. чл.225, ал.1,т.7 и чл.225, ал.2 от ДОПК.
В съдебно заседание оспорващото търговско дружество
„А*** С*** “
ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
чрез представляващия го синдик Г. Гавраилов Ч.,
поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът
- директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Б*** Д*** намира жалбата за неоснователна, а решението по жалба
срещу действия на публичен изпълнител издадено от Директор на ТД на НАП -
Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено издадено
писмо от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. В писмено становище
развива подробни доводи в насока издаване на оспореното решение от компетентен
орган, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с изискванията за форма на акта, при правилно приложение на
материалния закон и неговата цел. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по представен списък.
Административен съд – гр. Монтана в
настоящия си състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 268 от ДОПК, прие за установено следното.
Жалбата
като подадена от лице, което може да представлява обявеното в несъстоятелност дружество – синдик, назначен от
съда по несъстоятелността съгласно разпоредбата
на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ТЗ, в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, а именно на 07.11.2022г. видно от вх.№16001#3
на ТД на НАП – Монтана, а обжалваното решение е получено по електронен път от търговското
дружество на 30.10.2022 г. /неделя/ видно от л.9 от делото и при спазване на
принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по
административен ред което налага извода за нейната допустимост.
От
фактическа страна съобразно приетите и приобщени по делото писмени
доказателствени средства, намира за установено следното:
В ТД на НАП Велико Търново е образувано
изпълнително дело №*********/2018г. срещу „А*** С*** “ ООД с ЕИК * за
събиране на просрочени публични задължения. С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки, изх. № С190012-022- 0060619/18.07.2019 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи в 3
/три/ търговски банки, описани в постановлението. Запорът е вписан в Централен
регистър на особените залози под № 2021021103004. С Постановление за налагане
на обезпечителни мерки. изх. № С200012-022- 0055028/19.08.2020 г. издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, е наложен запор
върху 5 /пет/ броя МПС-та, собственост на длъжника, подробно описани в
постановлението. Запорът е вписан в Централен регистър на особените залози под
№ 2021021200484. С Постановление за отмяна на обезпечителни мерки, изх. №
С200012-024-0039195/02.12.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Велико Търново, офис Монтана, частично е отменен запорът наложен с
предходното постановление. Частичната отмяна е вписана в Централен регистър на
особените залози под № 2021021201422 на 12.02.2021 г. С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки, изх. № С200012-022- 0061704/14.09.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, е
наложен запор върху движими вещи, подробно описани в постановлението. Запорът е
вписан в Централен регистър на особените залози под № 2021021201081.
С Решение от 09.02.2021г., постановено по
търг. дело № 198/2020г. по описа на Окръжен съд – Монтана, е открито
производство по несъстоятелност на
оспорващото дружество и е постановена обща възбрана и общ запор върху
имуществото на длъжника „А*** С*** “
ООД с ЕИК * . С Определение от 08.06.2021г. е одобрен и списък на вземанията на
кредитори в това число и вземания на НАП.
На 15.09.2022 г. е подадена молба от Г.Ч. -
синдик на „А*** С*** " ООД, видно от л.56 и 57 по делото до старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, съдържаща
искане за прекратяване на изпълнителното дело против търговското дружество в
несъстоятелност на основание чл.225, ал.1,т.7 от ДОПК във вр. чл.638, ал.4 от ТЗ и за вдигане на всички наложени запори и възбрани върху имуществото на
дружеството на осн. чл.225, ал.2 от ДОПК в това число и конкретно посочена вещ
- МПС. С Постановление изх.№С220012-024-0040364 от 21.09.2022г. на старши
публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана е отменен запора
наложен върху МПС – товарен автомобил., поради реализирана продажба в
производство по несъстоятелност.
В представена по искане на съда и
представляваща съществуващото към момента при публичния изпълнител изпълнително
дело липсва какъвто и да било акт, удостоверяващ реално предприети и извършени
действия за събиране на установеното публично вземане и за осребряване на
запорираното имущество собственост на длъжника по образуваното изп. дело пред
НАП.
От старши публичен изпълнител в ТД на НАП
Велико Търново, офис Монтана е съставен протокол изх.№С220012-026-0047208/21.09.2022г. в
който е отразено, че в производството по несъстоятелност не е уважено правото
на предпочитателно удовлетворяване за вземанията на НАП, предвид факта, че
запорът в полза на НАП е вписан след откриване на производството по
несъстоятелност. Заведен е установителен иск, като на две съдебни инстанции
делото не е решено в полза на НАП и към момента на протокола е висящо пред ВКС.
От старши публичен изпълнител е изготвено и писмо изх.№С220012-178-0021385 от
21.09.2022г. до синдика на „А*** С*** “ ООД с
ЕИК * в несъстоятелност, в което е посочено, че не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство образувано срещу търговското
дружество в несъстоятелност. Именно това писмо се твърди в съдебно заседание,
че е оспорено пред по-горестоящия административен орган и е постановено
оспореното в настоящето производство решение. По делото липсва постановено
Решение от ответника за поправка на очевидна фактическа грешка в оспореното
Решение по аргумент от чл.62, ал.2 от АПК.
Съдът,
намира за установено от правна страна следното.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните
съображения
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган и в кръга на законоустановените му
правомощия по чл. 267 от ДОПК. Обжалваният пред Директора на ТД на НАП – Велико
Търново отказ, е издаден от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана, както и в надлежна писмена форма, като съдържа достатъчно мотиви, които
да позволят извършването на контрол за законосъобразността му. Не е налице спор
по фактите.
Според съда, обаче, е налице нарушение на
материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК, "имущество, върху което преди откриването на производство
по несъстоятелност, вече са наложени
мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало
принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от
публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс", а
съобразно нормата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, срокът, в който следва да бъдат извършвани действия по
събиране на публичното вземане, за което са наложени обезпечителни мерки, е 6
месеца от откриване на производството по несъстоятелността,
което в случая е станало с Решение от 09.02.2021г., постановено по търг. дело №
198/2020г. по описа на Окръжен съд – Монтана. В конкретната хипотеза, към
датата на подаване на молбата от синдика до публичния изпълнител /15.09.2022 г.
/, този нормативно определен срок от 6 месеца, е изтекъл. След като това е
така, съобразно нормата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, непосредствено след изтичане на 6-месечния срок, публичният
изпълнител е следвало да изпълни задълженията си, регламентирани в посочената
норма, а именно – да предаде имуществото, което не е реализирал и по отношение
на което са наложени обезпечителни мерки, на синдика за реализирането му в
производството по несъстоятелност. В този
смисъл доводите на оспорващия относно хипотезата на чл. 638 от ТЗ,
са изцяло основателни. Анализът на правната норма на чл. 638, ал. 1 от ТЗ води до извода, че по принцип в момента, в който се открие
производство по несъстоятелност с решение
на съда по чл. 630 от ТЗ,
всички изпълнителни производства /по ГПК и по ДОПК/ се спират, ако са насочени
срещу имущество, което е включено в масата на несъстоятелността
с оглед характера на производството по несъстоятелността,
което е универсално, т.е. с откриване на производството по несъстоятелност, не се спират единствено
изпълнителните производства срещу имуществото по чл. 193 от ДОПК,
като по отношение на тези имущества публичният изпълнител може да предприеме
действия по реализиране на обезпечените такива само в рамките на 6-месечния
срок, като след изтичането му тази преференция отпада и имуществото на
длъжника, което до този момент е представлявало обезпечение на постановеното и
изискуемо публично вземане, става част от масата на несъстоятелността и действията по неговото осребряване се
предприемат от синдика. Или, след изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, би следвало публичният изпълнител да предприеме действия
съобразно чл. 638, ал. 4 от ТЗ и да прекрати изпълнително производство на основание чл. 225, ал. 1, т.
7 от ДОПК, ако е изпълнено условието, установеното публично вземане,
да е предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ,
а това е сторено от държавата в конкретния случай. С прекратяване на
изпълнителното производство следва да се вдигнат и наложените обезпечителни
мерки предвид разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ДОПК.
Съдът намира за изцяло неоснователни
доводите на ответника, че в случая не е налице нито една от хипотезите за
прекратяване на изпълнителното производство, визирани в чл. 225, ал. 1 от ДОПК и целта е да се запазят интересите на държавата по отношение на
реда на удовлетворяване на кредиторите. Като бе посочено и по-горе,
законодателят е предоставил на публичния изпълнител привилегия, като му е дал
6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелност,
да предприеме действия по събирането на публичните вземания. След изтичането на
този срок, прекратяването на всички индивидуални принудителни производства,
независимо дали са образувани по ДОПК или по ГПК, настъпва ех lege, поради
характера на производството по несъстоятелност,
представляващо универсално принудително производство, целящо да се удовлетворят
всички вземания на кредитори, вкл. тези на НАП. С оглед на изложеното, съдът
намира, че редът за събирането на процесните вземания не е този в ДОПК, а този
уреден в ТЗ, който е специален.
След като от справката в публичния регистър
безспорно се установи, че въпросните публични вземания са приети по реда на чл. 693 от ТЗ
и са включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „А***
С*** " ООД в несъстоятелност, то
публичният изпълнител е следвало да прекрати образуваното изпълнително
производство на основание чл. 225, ал. 1, т.
7 от ДОПК във вр. с чл.638, ал.4 от
Търговския закон. Следователно налице е друг случай, предвиден в
закона, за прекратяване на образуваното изпълнително дело и като е достигнал до
различни изводи, ответникът е постановил незаконосъобразно решение, постановено
в нарушение на материалния закон, което подлежи на отмяна. Още повече, че в
приложените по делото протоколи от 22.07.2022г. и от 18.08.2021г. на старши
публичен изпълнител, изрично при освобождаване от изпълнение по отношение на
обезпечено с Постановления за налагане на обезпечителни мерки имущество на „А***
С*** " ООД, изрично е отразено, че е изтекъл шест месечния срок от
откриване на производството по несъстоятелност съгл. чл.193, ал.4 от ДОПК.
По изложените съображения, съдът счита, че
Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител №161/11.10.2022г. издадено от
директора на ТД на НАП - Велико Търново с което е оставена без уважение жалба
вх. №19889/28.09.2022г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново подадена от „А***
С*** “ ООД в несъстоятелност, следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на публичния изпълнител за
постановяване на законосъобразен акт относно искането на жалбоподателя
публичният изпълнител да се произнесе със съответен акт за прекратяване
производството по изпълнителното дело, съобразен и с дадените по-горе указания
по тълкуването и прилагането на закона Доколкото няма регламентирано правно основание
за прекратяване на изпълнителното производство от съда, преписката следва да се
върне на публичния изпълнител, който разполага с правомощията по чл. 225 от ДОПК,
за произнасяне по направеното от синдика искане, съобразно дадените с настоящия
съдебен акт задължителни указания по приложението на закона.
Оспорващият не е претендирал присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.268, ал.2 от ДОПК Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. Г*** Ч. в качеството му на синдик на „А*** С*** “ ООД с ЕИК
* със седалище и адрес на управление ***, Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител №161/11.10.2022г. издадено от директора на ТД на НАП -
Велико Търново с което е оставена без уважение жалба вх. №19889/28.09.2022г. по
описа на ТД на НАП – Велико Търново подадена от „А*** С*** “ ООД в
несъстоятелност и е потвърден като правилен и законосъобразен отказ обективиран
в писмо №С220012-026-0047208/21.09.2022г. издаден от публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана, да прекрати
образуваното изп. дело №*********/2018г.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана, за произнасяне в 7 - мо дневен от получаване на преписката,
по направеното от Г. Гавраилов Ч. в качеството му на синдик на „А***
С*** “ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, искане за прекратяване на изпълнително дело
№*********/2018г. по описа на публичен изпълнител на ТД на НАП Велико
Търново, ИРМ Монтана, съобразно дадените с настоящия
съдебен акт задължителни указания по приложението на закона.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по аргумент от чл.268, ал.2 от ДОПК.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: