МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №43/31.05.2019 Г. ПО НОХД №146/2018
Г. ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН
СЪД - ВИДИН.
В съответствие с разпоредбата на чл.305,
ал.3 Съдът изготви следните мотиви по НОХД №146 по описа за 2018 година на Видински окръжен съд, както
следва:
Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение на Ц.Л.Т., ЕГН **********,***,
за това, че на 18.11.2017г. в град
Видин, на ул.“*“, в близост до варов възел
„Виолина“, движейки се от град Видин, в
посока село Новоселци, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№*, лична собственост, нарушил правилата за движение –
чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с превишена скорост от 80км/ч при максимално разрешена скорост за населено
място от 50км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И.М.А. –
ЕГН **********,***, престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1
от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание
заяви, че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт и предлага
на подсъдимия да бъде наложено минимално наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок
от три години, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ на основание чл.343г от НК за срок от една година.
По делото са конституирани като частни обвинители
наследниците на пострадалия -
негови деца – М.И.Х., упълномощила адвокат Ч.Н. - САК, А.И.М. и
Т.И.М., за които се явява адвокат С. - САК и С.И.М. и С.И.М., за които се явява адвокат Д.
– САК. В съдебно заседание адвокат С.
поддържа на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години, отложено с изпитателен срок от три години и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за една година, а адвокат Д. поддържа да се наложи наказание на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години, отложено за срок от пет години, както и отнемане на правото да шофира за срок
от три години.
Подсъдимият, представляван от
договорения си защитник – адвокат П.С. ***, поддържа в съдебно заседание, че той не е автор на
деянието, поради което същият следва да бъде признат за невиновен и бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Делото се разгледа в съдебно заседание
по правилата за общия ред по НПК.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.11.2017г., около 19.30-20.00часа, в тъмната част
на денонощието подсъдимият Ц.Л.Т. ***, в границите на населеното място в посока
село Новоселци, с личния си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег.№*. Карал на къси светлини, със скорост 80к/ч, при
студено, мрачно и влажно време. Подсъдимият управлявал личния автомобил, а
пътници в автомобила били свидетелят П.П., който седял на задната седалка и
свидетелката В.Н., която живее на семейни начала с подсъдимия и същата седяла отпред
на дясната седалка до водача.
В същото време, в същата посока пред автомобила се движел пешеходецът И.М.А., който бутал велосипед по капли, тоест без външни и
вътрешни гуми, като на велосипеда имало несигнализирани обемисти предмети –
привързани на багажника и кърмата му. Същият заобикалял локва дъждовна вода с
велосипеда, чиято големина, видно от
протокола за оглед на местопроизшествието – /л.11 от ДП/ е както следва: в най-широката си част е 2метра,
с дължина 20 метра и е с триъгълна форма.
На около 200м от кръстовището с ул.“*“ подсъдимият застигнал бутащия велосипеда А.,
видял го в последния момент, свърнал вляво, но блъснал с дясна предна ъглова
част на предната броня на автомобила пострадалия А. в подбедрениците и напречно
разположения на багажника на велосипеда обемист чувал и се получил т.н. удар
„бампер“. Пострадалия се стоварил върху
десния капак и предния десен калник,
като го деформирал навътре и след известно носене или плъзгане се ударил в
предното стъкло, в дясно, като го пукнал и изпаднал странично върху платното за
движение в областта на дясното огледало за странично виждане и паднал върху
асфалта, като тялото продължило да се търкаля по асфалта и се установило в
покой на около 32 метра от удара. Видно пак от протокола за оглед на
местопроизшествието са установени следните щети по лекия автомобил/л.14 ДП и
л.28 на фотоалбума/ - „автомобила се намери със счупен десен фар и мигач, хлътване
и деформиране по капака над десет фар, непосредствено над него. Наблюдават се
следи от охлузване. Хлътване и деформиране на десен калник с дължина 25см от
мигача, като се намира непосредствено до капака на двигателя. Челното стъкло в
дясната част е спукано. В предната дясна част се наблюдават следи от
протриване.“
Подсъдимият Т. лично се обадил на
тел.112 в 19.58ч., записа от което обаждане
беше прослушан в съдебно заседание, а екипът на ЦСМП– Видин пристигнал в
20.05часа и констатирал смъртта на И.А.. По делото са назначени извършени
съдебно-медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, които
установяват следните безспорни факти:
-
съдебната
автотехническа експертиза установява,
че подсъдимият се е движел със скорост от 80км/ч вместо с разрешената на местопроизшествието
скорост от 50км/ч. Видно от протокола за оглед, който е започнал в 20.30минути,
същият е извършен в тъмната част на денонощието, при мокро и влажно време.
Освен това, дясната спирачна следа е
била с размери 37,5 с начало 2,7м от десния ръб на платното/л.13 ДП/. Същевременно
дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег.№ при движение със скорост от 80км/ч в условията на
произшествието е била 73м, а същата
дължина при движение със скорост от 50км/ч, в условията на местопроизшествието
е била около 36м., тоест при тази превишена скорост пешеходецът е попаднал в
опасната зона за спиране на лекия автомобил, която е 73м и е по-голяма от разстоянието на видимост, която
при къси светлини е била 50метра, като пътно транспортното произшествие е
станало в тъмната част на денонощието
при движение на къси светлини. От експертизата се установява, че фаровете на
лекия автомобил отговарят на всички европейски норми и видимостта пред
автомобила е била 50м. Мястото на удара е на около 2.90м вляво от десния ръб на
платното за движение по ширина и на 32м.
назад от мястото на установяване на тялото на пострадалия по дължина на
огледа. Вещото лице е дало заключение, че подсъдимият Т., управлявайки лекия си автомобил с превишена скорост сам се е
поставил в положение на невъзможност да
предотврати настъпването на вредоносния резултат, тъй като при движение
с законно разрешената скорост от 50км/ч в населено място, опасната зона е 36м, по-малка от разстоянието
на видимост от 50м и подсъдимият би имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие, тъй като пешеходецът не би попаднал в опасната
зона. В действителност след като Т. управлявал автомобила с превишена скорост, при която опасната зона за
спиране е по-голяма от разстоянието на видимостта, осигурявана от осветлението
на фаровете като при управление с разрешената скорост от 50км/ч опасната зона е
по-малка от разстоянието на видимост, осигурявана от осветлението на фаровете.
-
съдебно
медицинската експертиза установява, че
при изследване на трупа се е установила съчетана травма – гръден кош, корем и
крайници, със счупване на гръдната кост,
счупване на II до VI ребра в дясно и I до VII ребра в ляво
по две анатомични линии, контузия на
белите дробове и слезката, счупване на тазовите кости, разкъсване на тазовата
мускулатура, кръвоизлив в коремната кухина, счупване на лява предмишница и лява
подбедреница, като смъртта се дължи на травматично-хеморагичен шок, в следствие
на многобройните травматични увреждания. Вещото лице потвърждава, че по характер и
местоположението си травматичните увреждания отговарят да са причинени по
начина и времето, съобщени в досъдебното
производство, а именно – при настъпило пътно-транспортно произшествие и
блъскане от лек автомобил и че смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с
причинените травматични увреждания, нанесени при настъпилото произшествие.
Установява се също, че в момента на смъртта си пострадалият се е намирал в
тежка степен на алкохолно опиянение, тъй като е имал наличие на алкохол в
кръвта и урината в концентрация съответно на 2,30% и 3%.
-
по делото бе
поискана от защитата на подсъдимия и изпълнена комплексна експертиза, която
отговори на посочените въпроси както относно механизма на травмите на
пострадалия, така и относно технически детайли във връзка с настъпилото
автопроизшествие, която потвърждава заключенията на първите две експертизи,
извършени по досъдебното производство.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства – гласни
и писмени такива – показанията на разпитаните по делото свидетели, протокола за
оглед, фотоалбум и посочените по-горе три експертизи.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Ц.Л.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно:
- от обективна страна - на посочената
дата, подсъдимият, Ц.Л.Т. *** управлявал
личния си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№*, по посока от град Видин за село Новоселци, посока град
Кула, като в колата с него пътували и свидетелите П. и Н.. Около 19.30часа,
управляваният от подсъдимия автомобил след като отминал надлеза, на около 200м.
от входа към кв.“Нов път“, на
кръстовището с ул.“*“ карайки с превишена скорост от 80км/ч внезапно
забелязал препятствие – „боклук“ по думите на подсъдимия, по средата на пътя, поради което рязко „кръшнах“
вляво. От прослушания запис от обаждането на подсъдимия на тел.112 се чува, че
той самият казва, че „се закачих в него“ визирайки лежащия човек на пътя, тоест управляваният от
подсъдимия век автомобил е имал контакт с тялото на пострадалия. С оглед на
което съдът прави извод, не само, че в последния момент подсъдимият е видял
бутащия велосипед пострадал поради
високата скорост, но и е видял, че е
блъснал човек, така както съобщава. От удара тялото на пострадалия след като се ударило в десния
капак и калник и след като спукал предното стъкло в дясно се приплъзнало и
излетяло на 32 метра, като впоследствие медицинския екип на ЦСМП-Видин е
констатирал смъртта му.
- от
субективна страна - деянието е
извършено при условията на непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като
подсъдимият Т. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно –
причиняването на смъртта на И.А., но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да
стори това предвид неговите възможности
на правоспособен водач и международен шофьор, движейки се със скорост
превишаваща законно разрешената скорост, несъобразена с условията на видимост
при движение в тъмната част на денонощието, при мокро и влажно време и
настилка.
- относно авторството на престъплението: Основният спорен въпрос по делото е автор ли е
подсъдимият Т. на така извършеното престъпление по непредпазливост? В своите
обяснения, а и неговият защитник адвокат С. *** твърдят категорично, че
подсъдимият Т. не е извършителят на това престъпление, тъй като пострадалият А.
е бил блъснат от друга кола, минала преди подсъдимият да блъсне т.н. боклук на
пътното платно. В тази връзка и двамата
свидетели возели се в лекия автомобил поддържат същата версия, като и
подсъдимият и свидетелите последователно твърдят, че когато дошъл медицинския
екип, ги запитали „откога лежи тук този човек“, както и че „бил студен“, тоест
починал отдавна и трупът изстинал – свидетелят П. – /л.121 от делото/
„Фелдшерката или жената с шофьора на линейката го пипна по бузата и каза – този човек е
изстинал.“; свидетелката Н. -/л.122 от делото/ „Фелдшерката, която дойде, го
пипна и ни попита – този човек откога лежи тук“, както и подсъдимия/л.120 от
делото/ „Бърза помощ дойде до десетина
минути…Те питаха, кога е убит и това беше. Тази жена от „бърза помощ“ като
дойде, го пипна и каза – той е студен“.
Освен това, по делото е посочен и разпитан свидетеля Д., който твърди, че по
същото време горе-долу се е движел в посока от град Кула към град Видин и на
влизане в град Видин видял на платното паднало
колело, като подсъдимият не се е намирал там, тъй като след около 3-4минути е видял колата на
подсъдимия, управлявана от него на светофарите на „Червения септември“, което
кръстовище се намира в града, преди надлеза, т.е около километър преди мястото
на катастрофата. Същевременно докато се е движел към кръстовището, където видял
колата с подсъдимия, пред него карали и
други 5-6 коли.
Съдът след като обсъди всички събрани
по делото доказателства, прие категорично, че именно подсъдимият Т. е автор на
престъплението, тъй като:
-
на първо място – относно
твърдението на подсъдимия и свидетелите Петков и Н., че медицинския екип бил
изразил становище, че трупът на пострадалия е бил вече изстинал, когато екипа
пристигнал, същите бяха категорично опровергани от разпитаната д-р С.Г./л.125
от делото/, която дава показания как действат при пристигане на
местопроизшествие - проверила пулса и дали има признаци на живот. Същата установява, че освен,
че няма спомени, дали трупът е бил топъл или студен, но и това, че „ние
казахме, че лицето е починало. Нямам спомен да съм казала на някого, че трупът
е студен…Ние не ползваме израза „студен труп“, както и установява, след като в залата видя подсъдимия, свидетелят
П. и свидетелката Н., че не си спомня да е разговаряла с някой от тях. „Със
сигурност сме казали, че е починал, но на кой точно не зная“. С оглед пълнота на
доказателства по това твърдение, съдът призова и разпита и фелдшера, който е
присъствал заедно с д-р Г. – В.Г., която с оглед естеството на работата заяви,
че въобще не си спомня конкретната катастрофа.
-
по отношение на
разпитания свидетел Д.В.Д. /л.174 от делото/, съдът не дава вяра на показанията
му, поради следните съображения:1. тези показания са напълно изолирани от останалите доказателства и не кореспондират
със същите, да се прецени тяхната достоверност. 2. на второ място този свидетел
е посочен едва в предпоследното съдебно заседание, което внася съмнение относно
достоверността на дадените показания. Както по време на досъдебното производство, така и по време на продължителното
съдебно следствие, този свидетел не бе посочен от една страна, а от друга
страна самият свидетел посочва в последното съдебно заседание на 31.05.2019г.,
че преди месец и половина научил за това, че подсъдимият е подсъдим по дело с
ПТП, но същевременно с абсолютна точност говори за „същия ден, около 7.30-8 часа вечерта, минах
по същия път и имаше паднало колело“, а
след само 3-4 минути видял лекия автомобил на подсъдимия на кръстовище на един
километър преди местопроизшествието. Видно от разпита на този свидетел, същия
не конкретизира датата и денят, в който е станало ПТП-то както защо и как с такава точност си го спомня, но е категоричен, че е
„същия ден“, още повече, че инкриминираната дата е била преди повече от една
година и половина – 18.11.2017 година. На трето и не на последно място, съдът не дава вяра на този
свидетел и поради това, че въпреки твърденията му, че пред него са карали други 5-6 коли, както правилно
отбелязват поверениците на частните обвинители, същите не са прегазили тялото
на пострадалия, което е лежало на платното по посока от град Видин към град
Кула, а за идващите автомобили от град Кула по посока Видин, фактически трупът
се намирал на пътното платно, като видно
от фотоалбума /л.23 от ДП/ и от огледа на
местопроизшествието тялото се е намирало почти на средата на платното.
Ако беше така, най-малкото водачите не тези превозни средства щяха да позвънят
на пътна полиция или на тел.112.
-
На следващо място
по отношение на нанесените повреди на
лекия автомобил подсъдимият относно пукнатото предно стъкло в дясно в
съдебно заседание твърдеше, че то е
пукнато отдавна, но такива доказателства не бяха събрани от една страна,
а от друга при самият оглед на местопроизшествието, подсъдимият не е направил
никакви възражения, включително и относно пукнатото стъкло/л.17 от ДП/.
- относно механизма на извършеното
престъпление: механизма на престъпление се установява от авто-техническата
експертиза/л.48 и сл. ДП/ в задача №1, която на основата на протокола за оглед
на местопроизшествието е дала съответното заключение относно механизма както
следва: на инкриминирата дата –
18.11.2019 година около 19.30 часа на ул.“*“ подсъдимият е управлявал личното си моторно превозно
средство в посока от град Видин към град Кула, като е управлявал със скорост от
80 км/ч вместо максимално разрешената в участъка на произшествието – 50км/ч.
Времето е било студено, мрачно, тъмно,
което налагало движение на фарове.
По
същото време, по същия път и посока, заобикаляйки оформилата се от дъждовна вода локва, на разстояние 2,70м вляво от края на дясната
пътна лента се е движил пешеходеца И.М.А., бутащ несигнализиран съгласно
ЗДвП велосипед по капли, натоварен с
предмети и чували, привързани на багажника и кърмата.
На около 200м преди кръстовището с ул.“*“ той е настигнат и блъснат отзад от попътно движещия се лек автомобил, управляван
от подсъдимия, като удара е в подберениците на пострадалия и напречно
разположения на багажника обемист чувал и е нанесен с дясната предна ъглова част на предната броня на
автомобила. Този удар е под центъра на тежестта на тялото на пострадалия и е
известен като „Бампер“ удар, при която тялото се повдига на горе и се стоварва
върху предния капак и предния десен калник, като ги деформира навътре и след
известно „носене“ изпада странично върху платното за движение в областта на
дясното огледало за странично виждане. С оглед възраженията на защитата на
подсъдимия, че не е установено по делото какво значи „център на тежестта“ и той
не е установен точно къде е, съдът намира, че това е общоизвестен факт, касаещ
общата култура, но ето и определението: /точката, в която тялото трябва
да бъде подпряно така, че да се намира в
безразлично равновесие, се нарича център на тежестта. Ако тялото бъде подпряно
по-ниско, то ще се намира в неустойчиво равновесие; ако тялото бъде подпряно
по-високо от центъра на тежестта, ще бъде в устойчиво равновесие./т.е центърът на
тежестта е точката, в която масата на тялото е еднакво балансирана, и тази
точка се променя в зависимост от позицията на човек (ръцете нагоре / надолу,
накланянето, превръщането на салто и т.н./ След
падането върху асфалта, вследствие остатъка от кинетичната енергия, придадена му
от автомобила, тялото продължава да се
търкаля и хлъзга по асфалта до установяването му в покой на около 32м, от
мястото на удара върху асфалта в дясното платно по посока на движение на
автомобила на пострадалия. Вследствие на това ПТП пешеходеца А. е починал на
място, а на лекия автомобил са нанесени материални щети в предната дясна част. Вещото
лице е дало заключение, че преди ПТП и в момента на удара скоростта на движение
на лекия автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег.№*е била около 80км/ч и този факт не е оспорен от нито
една от страните по делото, като този извод може да се направи и с оглед
установените спирачни следи, най-дългата от
които е с размер 37.50 метра.
Същевременно вещото лице е заключило, че дължината на опасната
зона за спиране на лекия автомобил при движение с установената скорост от около
80км/ч в условията на автопроизшествието е била 73м, а дължината на опасната
зона за спиране на лекия автомобил при движение с разрешената скорост от 50км/ч
в условията на произшествието би била 36м, тоест ако подсъдимият е карал с
разрешената скорост, той е могъл да
предотврати настъпването на пътно транспортното произшествие. И това е така,
тъй като транспортното произшествие е станало през тъмната част на деня, и с
оглед на падналия здрач, светлината е била лимитирана до 50метра при движение
на къси светлини.Тоест водача на лекия автомобил е могъл да види пешеходеца бутащ велосипеда, който се е движил пред него при включени
къси светлини на фаровете, когато предната
част на автомобила е била на разстояние около 50м от него. Тъй като лекия
автомобил се е движил със около 80км/ч обаче, пешеходецът е попаднал в опасната
зона за спиране на лекия автомобил и подсъдимият не имал техническа възможност да предотврати транспортното
произшествие при тази скорост. Което е могъл да стори при допустимата скорост
от 50км/ч. Същевременно вещото лице е дало и заключението, че при установената
превишена скорост от около 80км/ч водачът на ПТП-то е могъл да избегне
произшествието само чрез изпреварване на пешеходеца, бутащ велосипеда.
От своя
страна съдебно медицинската експертиза установява всички травматични увреждания
на съчетаната травма и дава заключение, че всички те отговарят да са причинени
по начина и времето, съобщени в досъдебното производство – при настъпило ПТП и
блъскане от лек автомобил, от една
страна и от друга, че настъпилата смърт е в причинно следствена връзка с
причинените травматични увреждания, нанесени от настъпилото ПТП. Установява се
също, че в момента на смъртта си
пострадалия се е намирал тежка степен на алкохолно опиянение, с
потискане на централната нервна система, пълно обезчуствяване към болка,
невъзможност за концентрация, съобразяване,
силно нарушено внимание, равновесие, дори е бил възможен и смъртен
изход.
Това е
механизма на извършеното престъпление по така посочените събрани по досъдебното
производство писмени доказателства, които не са оспорени от страните по делото.
-
относно механизма на престъплението съобразно
обясненията на подсъдимия и двамата свидетели очевидци – П. и Н.:
1. На първо място, както подсъдимия,
така и двамата свидетели твърдят, че скоростта на автомобила непосредствено
преди настъпилото пътно транспортно произшествие била около 50 км/ч /л.119
подсъдимият „Преди този удар карах покрай 50км/ч, не повече, защото валеше
страшен дъжд и нищо не се виждаше“;
свидетелят П./л.121 от делото/ „Ц. караше с 45 до 50км/ч“; свидетелката Н. /л.66
ДП/“Движехме се със скорост 50-60 км/ч“.
2. На второ място, в самите дребни елементи на фактите в
това отношение има противоречие между показанията на подсъдимия и двамата
посочени свидетели: подсъдимият твърди, че имало страшен дъжд и нищо не се
виждало, а свидетелката Н. не установява
такъв факт, а само, че пътят бил мокър, което установява и П.; подсъдимият
твърди, че било по здрач, а свидетелят П. твърди, че е било тъмно, което
установява и Н.; подсъдимият твърди, че П. и Н. не са слизали от колата докато
той проверявал боклука и видял лежащ човек, а П. и Н. установяват, че са
излезли и те и са огледали както боклука, така и лежащия човек.
3. На трето място независимо, че
подсъдимият твърди, че се е движил с около 50км/ч, той в обясненията си в
с.з.установява следното: “Пред мен видях една локва и бия спирачките и видях
боклук пред мен. Свих наляво, колата поднесе, после свих надясно и спрях. Отидох
да видя този боклук, дето се ударих в него. Аз отпред нямам удар в колата,
бронята ми е здрава. Еърбеците не са отворени…само стъклото на фара беше
счупено.“, тоест подсъдимия мимоходом и твърде пестеливо обяснява момента на
удара. От приложената към автотехническата експертиза скица/л56 от ДП/ и от
самата експертиза/л.53 от ДП/ е видно, че мястото на удара се намира на около
15.30м преди линията на ориентира по дължина и на около 2.90ч в ляво от десния
ръб на платното за движение по ширина,
тоест мястото на удара не е в самото начало на локвата, а след началото на
локвата, веднага след най-широката й част, което показва ,че лекия автомобил
също е започнал да заобикаля локвата, но поради превишената скорост не е успял да предотврати удара. Обясненията
на подсъдимия се опровергават по категоричен начин от прослушания запис на
обаждането на подсъдимия до тел.112, при който същият съобщава, „закачих се в
него“, когато „кръшнах наляво“.
4. На
четвърто място – твърдението на подсъдимия, че не е видял пешеходеца и не го е ударил той, се
опровергава от факта, че пръските мазнина, които са се разплискали от багажа
върху колелото на пострадалия са
излетели нагоре и назад, а не напред,
каквото положе-ние щеше да има, ако
колелото е било полегнало и е било ударено в легнало положение. В това
отношение с основание поверениците на частните обвинители отбелязват, че и
трите експертизи, които се базират на констатираните при извършения оглед на местопроизшествието и фотоалбума
доказателства, определят механизма на процеса на транспортното произшествие,
при който пострадалото лице е било право към
момента на съприкосновението, като същевременно и велосипедът с натоварените
чували също са били изправени към
момента на настъпване на съприкосновението с автомобила. Същевременно обратните
твърдения на подсъдимия и свидетелите П. и Н., че видели паднало на пътното
платно колело с чували и били блъснали само него, не отговарят на обективните
находки и на заключенията на вещите лица. В тази връзка
категоричността на вещите лица, че за да бъде получена
описаната от тях „бампер“ фрактура на
подбедреницата, е нужно пострадалият да е бил изправен към момента на
съприкосновението с автомобила, се потвърждава и от допълнителната комплексна
експертиза извършена по искане на подсъдимия/л.157 от делото/. В крайна сметка
това твърдение на подсъдимия се опровергава категорично и от прослушания запис
до тел.112, от който се установи, че подсъдимият лично по телефона, в разговор
с диспечера заявява, че неговият автомобил е контактувал с пострадалия човек.
Горните
факти и противоречията между показанията на .двамата свидетели и обясненията на
подсъдимия относно механизма на престъплението дадоха основание на съдебния
състав да не даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите П. и Н., тъй като те не кореспондират с установените писмени
доказателства по делото – преди всичко протокола за оглед на
местопроизшествието, установената от автотехническата експертиза превишена скорост към момента на
катастрофата, т.е тези показания не отговарят на обективните находки по делото.
Тези обяснения и показания се опровергават по категоричен начин и от
установените по безспорен начин поражения по лекия автомобил, пораженията по
тялото на пострадалия, които от своя страна доказват също по безспорен начин
причинно следствената връзка между настъпилата смърт на пострадалия от удара на автомобил при пътно-транспортното
произшествие.
С оглед
на всичко гореизложено съдът прие извода за виновност на подсъдимия и пристъпи към определяне на наказанието.
По
отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от две до шест
години. Съдът след като прецени всички доказателства по делото прие, че
наказанието следва да бъде наложено при преобладаващи смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му
съдебно минало, съжалението за стореното, въпреки твърденията му, че не е автор
на ПТП-то, поведението на подсъдимия в съдебната зала, както и факта, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия И.А., който на първо място е бил
в алкохолно опиянение, което не му е позволило
правилна преценка на пътната обстановка и опасността да се движи в
тъмната част на денонощието по средата на пътното платно, както и факта, че е тръгнал
да заобикаля локва движейки се почти по осевата линия на
пътното платно, както и поради това, че
се е движил с несигнализиран товар на велосипеда си в такова неподходящо време
и място.
Тези съображения дадоха основание на съда да определи
размера на наказанието „лишаване от свобода“ малко над определения минимален
размер - на две години и четири месеца. Пак с оглед смекчаващите обстоятелства,
съдебният състав прецени, че изтърпяването на така определеното наказание
следва да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Същите тези съображения съдът прецени и когато
определели размера на наказанието „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ на основание чл.343г от НК и определи срока на това
наказание на една година.
Съдът постанови подсъдимият да
заплати направените разноски на досъдебното производство в размер на 450.68/четиристотин и петдесет лв.
и шестдесет и осем ст./ лева, както направените разноски по съденото следствие
в размер на 545.20/петстотин четиридесет и пет лв. и двадесет ст./лева.
Водим от горните съображения,
Видинският окръжен съд постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 24.06.2019
година.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: