Решение по дело №1888/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.С., 17.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1888 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е   иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищцата М.Д.Б. *** твърди, че е собственик на апартамент №* , находящ се в гр.С., на ул.“*****“ № **, вх.*,ет.*, който е придобила по наследство от майка си. Твърди, че ответникът, нейн вуйчо, ползва апартамента й, като се е настанил в него без нейно знание и съгласие, въпреки че има други две собствени жилища. Твърди, че е молила вуйчо си да освободи жилището й, но той отказал. В същото време тя няма къде да живее, пълен сирак е, живее при приятели и роднини. Ето защо моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й предаде собствения й недвижим имот, който той държи без правно основание. Претендира и разноските по делото. Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението.

Ответникът Ц.Ц.Й. оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Твърди, че с ищцата са се споразумели тя да живее в неговия апартамент, а той – в нейния. Твърди, че и в момента тя живее в жилището му в кв.“*******“. Твърди, че той се е грижел за ищцата и е поемал издръжката й през всичките години. В същото време е направил много подобрения в собствения на ищцата имот, които подробно изброява, на обща стойност 16 173,20лв. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск и да му присъди направените разноски. Алтернативно, в случай че иска бъде уважен , претендира да му бъде признато право на задържане върху имота до заплащане от страна на ищцата на сумата за подобренията в размер на 16 173,20лв.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства установи следната фактическа обстановка:

Ищцата е племенница на ответника. Нейната майка е била сестра на ответника, починала е когато ищцата е била на няколко дни. След смъртта на бащата на ищцата през 2003г. грижите за нея е поела нейната баба по майчина линия П.Д.Й., която през 2007г. е била назначена за попечител на ищцата до навършване на пълнолетието й. Ищцата живеела при баба си и дядо си в жилището им в гр.С., ж.к. ******, бл.**, вх.*, ап.**.

По наследство от своята майка с нотариален акт за учредяване право на строеж № 3/2.04.2008г. , т.ІІІ, рег.№ 3300, дело № 386/2008г. на нотариус Т., рег.№ 065 на НК с район на действие СРС ищцата придобила собствеността върху апартамент № 5А на ІІ жилищен етаж, вх.А, със застроена площ от 49,36 кв.м., състоящ се от една спалня, дневна с трапезария и кухненски бокс, баня с тоалетна, входно антре и тераса, при съседи: двор, стълбище, коридор, ап. №6А, заедно с 0,92% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 13,81кв.м. Тогава ищцата е била на 15г. и е действала със съгласието на своя настойник.

Със същия нотариален акт ответникът и неговата майка, баба на ищцата, са придобили собствеността върху апартамент № А1 на първи жилищен етаж, вх.А със застроена площ от 49,36 кв.м. и паркомясто № ПМ 24 на първи сутерен с площ от 15,46 кв.м.

Разрешението за ползване на жилищната сграда, в която са разположени апартамент № 5А, апартамент №а1 и паркомястото е издадено на 12.02.2010г. от ДНСК С..

Ищцата продължила да живее при баба си в жилището в ж.к.******. Ответникът се настанил в жилището на ищцата –апартамент № 5А, което ремонтирал и обзавел. Страните не спорят , че жилището в ж.к.****** е собственост на ответника.

П.Д.Й. е починала през 2013г. И след смъртта й ищцата продължила да живее в жилището в ж.к.******.

На 8.04.2014г. ищцата изпратила на ответника нотариална покана, в която го поканила да освободи собствения й апартамент.

На 25.04.2014г. ответникът изпратил на ищцата нотариална покана, в която , наред с други неща, я поканил да се срещнат за да уредят спора.

На 13.05.2014г. ответникът предявил срещу ищцата иск по чл.55 от ЗЗД за сумата 16 173,20лв., представляваща стойността на извършени от него разходи по поддръжката и подобренията  в собствения на М.Б. имот апартамент №5А. В исковата молба е посочено, че М.Б. и Ц.Й. са имали споразумение тя да живее в неговия апартамент в ж.к.******, а той – в нейния. И тъй като  племенницата му изпратила покана да освободи имота, Ц.Й. е поиска от съда да му присъди разходите по имота, които значително са увеличили стойността му. Претендирал е добросъвестно владение върху имота. По исковата молба на Ц.Й. е било образувано гр.д.№ 25 052/2014г. по описа на Софийски районен съд.  С влязло в сила на 16.05.2016г. решение М.Б. е осъдена да заплати на Ц.Й. на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 9991лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в следствие на извършени от Й. подобрения през периода 2010-2014г. в собствения на Б. имот.  Съдът не е признал право на задържане върху имота от Й., тъй като не е установил същият да е добросъвестен владелец.

Настоящото дело е образувано по исковата молба на М.Б., подадена в съда на 29.12.2014г.

Разпитаната по настоящото дело св.З., в роднински връзки и с двете страни, установява, че ответникът ползва апартамента на ищцата. Това го научила от самия Ц.Й., който й казал, че е обзавел апартамента на М. и живее в него, а тя /М./ може да живее в жилището му в ******. Свидетелката сочи, че не е поддържала контакти с бабата на М., но преди три години се наложило да издирва роднини във връзка със съсобственост и Ц. й дал телефона на М.. От разговора с него разбрала, че е изгонил М. от жилището в ж.к.******, че е обзавел и живее в жилището на М., а неговото собствено жилище в същата сграда е отдал под наем. Свидетелката се свързала по телефона с М., която й казала, че Ц. я е изгонил от жилището в ****** и не освобождава собственото й жилище. М. отрекла да са имали уговорка с вуйчо си да си разменят жилищата. М. й споделила че живее при приятелки. В последната година свидетелката приютила в своето жилище М. и сега тя живее при нея.

От обясненията на ищцата, дадени пред съда става ясно, че ищцата е отгледана от баба си по майчина линия П.Й., която се грижила за нея до 21 годишната й възраст. Приживе баба й не е споменавала нищо за имотите. След смъртта на баба си М. останала в жилището в ж.к.****** няколко месеца, живяла там сама, като вуйчо й помагал в издръжката. Но основно се издържала от наследствената пенсия, която получавала от майка си. Случайно намерила документа за собственост на жилището си. Поискала от вуйчо си да се премести в собствения си апартамент, тъй като след смъртта на баба й било трудно да живее в същото жилище. Вуйчо й казал, че докато той е жив тя нямала нищо. Наскоро след това му изпратила нотариалната покана да освободи жилището й. След като я получил той се държал агресивно с нея, тя се уплашила и напуснала жилището в ж.к.******. Заживяла при приятелки. Ищцата отрича да е имала уговорка с ответника да разменят жилищата, като тя ползва неговото, а той - нейното. Сочи, че такива разговори са водили след смъртта на баба й, но тя никога не се е съгласявала. И към настоящия момент тя не живее в собственото си жилище.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира иска за основателен и доказан.

За да бъде уважен ревандикационния иск по чл.108 от ЗС ищцата следва да установи, че тя е собственик на процесното жилище, че именно ответникът го владее, че той го владее без правно основание.

Между страните не се спори, а и писмените доказателства установяват, че ищцата е собственица на процесния апартамент.

Ответникът владее този апартамент. Това е заявено от неговия повереник в съдебно заседание на 31.05.2016г. като обстоятелство, което не се нуждае от доказване. Отделно от това, ищцата продължава да не владее това жилище, живее при св.З.. Ответникът от своя страна се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищцата за направените от него в жилището й подобрения. Поддържа пред съда искането си да му бъде признато право на задържане върху имота до заплащане на присъденото обезщетение.

Спорният по делото въпрос е дали ответникът има правно основание да владее процесното жилище. Ищцата твърди, че никога не се е съгласявала ответникът да й ползва жилището, като тя дори не е знаела, че е собственик на това жилище. Разбрала едва след смъртта на баба си. Ответникът твърди, че е имал договорка с ищцата той да ползва нейното жилище на ул.“*****“, а тя да ползва неговото собствено в ж.к. ******. Представените писмени доказателства сочат, че сградата, в която се намира процесния апартамент е разрешена за ползване през м.февруари 2010г., но видно от представените касови бележки от ответника, още в края на 2009г. той е закупил фаянсови плочки, смесители, полилей, закачалки, които според неговите твърдения е вложил в процесното жилище. Т.е. ако е съществувала устна договорка между страните за всеки от тях да ползва жилището на другия, то това е станало най-късно през 2009г. През 2009г. ищцата е била все още непълнолетна. За имуществото и правата на непълнолетните законът предвижда специална защита – извършваните от тях действия на разпореждане с недвижими имоти, формални сделки с движими вещи и с влогове, които принадлежат на дете, се допускат от съда и то само ако са в интерес на детето /чл.130 ал.3 от СК/. Дарения, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни /чл.130 ал.4/. Устна уговорка с непълнолетно лице за замяна на жилища или за отказ от право непълнолетния да ползва собствения си недвижим имот е нищожна. Това е провъзгласено по силата на закона, поради което и допускането на гласни доказателства, с които да се установява противното, е недопустимо. В този смисъл и оплакването на ответника, че съдът го е лишил от правото му на защита, като не е отложил делото за разпит на свидетел, който следва да установи съществуваща договорка между страните във връзка с владеенето на жилището, е несъстоятелно. Ето защо съдът приема, че ответникът владее собственото на ищцата жилище без правно основание, поради което, съобразявайки разпоредбата на чл.108 от ЗС, ответникът следва да бъде осъден да предаде владението му на ищцата.

Възражението на ответника за право на задържане върху имота не е прието за разглеждане в настоящото производство, тъй като по същото съдът се е произнесъл в друго производство – гр.д.№ 25 052/2014г. на СРС.

Ищцата прави искане за допускане на предварително изпълнение на решението по реда на чл.242 ал.2 т.3  от ГПК. Твърди, че няма къде да живее, няма финансова възможност да си позволи да заплаща наем за жилище, няма гарантирано място къде да живее в бъдеще.

За да се произнесе по това искане съдът съобрази следното: по принцип допускане на предварително изпълнение на решение е предвидено като изключение и в то строго определени случаи. Ищцата основава искането си на ал.2 т.3 от чл.242 ГПК – когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. По делото е установено, че от 2014г. ищцата живее при приятелки, а в последната година – при своя роднина, св.З., на 72г.. От невръстна няма родители, няма на кого да разчита за подкрепа. Студентка е и се издържа от наследствената пенсия, която получава от своите родители в общ размер от 177,68лв. /валиден към 1.07.2014г./. При това положение съдът намира, че исканото предварително изпълнение е основателно. Ищцата е вече на 24г. Няма къде да живее и разчита на благоразположението на свои близки и приятели, няма сигурност за съществуването си и бъдещето си, при положение, че има собствен имот и собствеността върху него не се оспорва от ответника. Настоящото производство е продължило повече от две години на първа инстанция, която няма да бъде окончателна с оглед оспорването на иска от ответника. Неоснователно е състоянието, в което се намира ищцата, да продължи. От друга страна не се спори , че ответникът има две собствени жилища, които може да ползва. Той не оспорва и твърдението на ищцата, че от години получава изцяло наема от съсобствен с ищцата търговски обект в гр.С..

По разноските.

Ищцата представя списък с разноски по чл.80 от ГПК за 2 864,74лв.

Ответникът не представя списък, претендира за разноските в това производство. Липсват обаче и доказателства за реално направени такива. Не оспорва списъка на ищцата.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват направените от нея разноски в размер на 2 864,74лв.

С оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски над сумата от 100лв., ответникът следва да заплати на съда такси в размер на 547,36лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Ц.Ц.Й., ЕГН ********** *** да предаде на М.Д.Б., ЕГН ********** владението върху собствения й недвижим имот- апартамент № 5А на ІІ жилищен етаж, вх.А, със застроена площ от 49,36 кв.м., състоящ се от една спалня, дневна с трапезария и кухненски бокс, баня с тоалетна, входно антре и тераса, при съседи: двор, стълбище, коридор, ап. №**, заедно с 0,92% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 13,81кв.м., находящ се в гр.С., р-н Красно село , ул.*****“ №**, вх.*, ап.* .

ОСЪЖДА Ц.Ц.Й., ЕГН ********** да заплати на М.Д.Б., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2 864,74лв.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Й., ЕГН ********** да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата от 547,36лв такси за производството.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

В частта на допуснатото предварително изпълнение определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: