Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито
съдебно заседание проведено на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина А.,
като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело №
100/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба вх. №
578/13.01.2021г. на К.П.П., ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ № 20-0819-002192/31.12.2020г. издадена от В С И - полицейски
инспектор, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр. Варна.
С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна, необоснована и немотивирана. Твърди, че има
несъответствие в посочения номер на медицинското изследване в ЗПАМ и АУАН.
Твърди още, че административния орган неправилно не е приел резултатът от
извършената химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта, като излага подробни съображения в тази връзка. Освен изложеното твърди
също така, че процесната заповед не съдържа срок на действие. Направено е
искане за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт
Георгиев, оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за правилна и
законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 31.12.2020г. около 01.23 часа в гр. Варна по бул. “Цар Освободител“ посока център, срещу
бензиностанция „Стар Пауър“, жалбоподателят П. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно
0,59 промила в обема на издишания от водача въздъх, установена с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № АRNA-0165. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 0022424, получен от същия в 1:50 часа/л. 44/, съгласно
съдържанието му жалбоподателят е
уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД до 45 минути.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №286391/31.12.2020г. за нарушение на чл. 5, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП /л. 42/.
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози /л. 46/, представляващ Приложение № 4 към
чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 /приложима редакция/, удостоверяващ
обстоятелството, че на 31.12.2020 г., в 02:50 ч., в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД,
д-р Шейх Осман- специалист в МСО /мултипрофилно спешно отделение/ на МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД, е взел кръвна проба от К.П..
Съгласно
представения протокол за химическа експертиза №1295/31.12.2020г. за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта или друго упойващо вещество, концентрацията
на алкохол в кръвта на К.П. е била 0,39 промила. Видно от представения протокол
пробата е взета от лицето в 2:50ч. на 31.12.2020г. Въз основа на съставения
АУАН ответникът е издал процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. По делото са представени Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна,
както и Заповеди №365з-4340/01.11.2017г. и №365з-5464/31.12.2018г., с които е
изменена Заповед №365з-2747/20.07.2017г., Заповед №8121з-515/14.08.2018г.,
изменена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г. относно установяване
компетентността на ответника.
С
допълнителна молба с.д. №5429/12.04.2021г. от ответната страна са
представени разпечатка от фискална памет
на техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабричен номер ARNA
– 0165, както и протокол
от извършена последваща проверка на техническото средство.
По
делото е представено писмо с.д. № 3375/05.03.2021г. от МБАЛ „Св. Анна- Варна“
АД, с което уведомяват съда, че във връзка с епидемиологичната обстановка,
свързана с Ковид – 19, всички пациенти, влизащи на територията на МСО подлежат
на кратка медицинска анкета, която отнема между 30 сек. и 1 мин., след което
пациентите за алкохолна проба се насочват без забавяне към противошокова зала.
Към писмото е приложено заверено копие от Журнал за прием на пациенти в спешен
център /ПШЗ/, където е отразено вземането на кръвна проба от лицето.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят
М. Ж К.. Свидетелят посочва, че на 31.12.2020г. заедно с К.П. *** посока ж.к.
„Левски“, когато полицейските служители са спрели автомобила за проверка. След
извършена проба с дрегер, полицейските служители са свалили регистрационните
табели на автомобила, след което жалбоподателят е бил помолен да ги придружи до
районното управление, като шофира пред полицейската кола. Свидетелят заявява,
че е изчакал в колата жалбоподателя, около час пред сградата на КАТ, след което
са паркирали колата на паркинг и са потърсили банкомат, за да изтегли П. пари и
са тръгнали към МБАЛ „Света Анна“, с такси. Жалбоподателят е отишъл сам да даде
кръвна проба, а свидетелят се е прибрал.
Предвид установената фактическа обстановка и след като
в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. В административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Съобразно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установени с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи.
Освен
това, с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените
актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани
с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица,
извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и
по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/. Следователно, опровергаването на отразените в АУАН
констатации е в тежест за жалбоподателя.
Според
императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г.,
вземането на кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при
обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок
медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и
часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че
невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за медицинско
изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат
отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите
от извършеното изследване. В случая подобно отразяване не е направено като от
събраните по делото доказателства не се установяват такива обективни причини.
Напротив, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на К П. е даден максимално предвиденият в нормата
на чл. 6, ал. 6,
т. 2, предложение първо от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 45 минути за явяване на
мястото за извършване на изследването, като с оглед часа на извършената
проверка, а именно 1:50 часа вечерта и липсата на засилен трафик по това време
на денонощието, съдът намира, че предоставеното време, за да се придвижи
жалбоподателя до лечебното заведение е достатъчно. Напълно се опровергава и
тезата, застъпена в жалбата, че предвид сложния пропускателен режим в спешното
отделение на болницата, включващ и интервю, П. е бил допълнително забавен и не
е успял да даде проба за кръвно изследване в срок. Видно от представеното от
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД писмо, предвид епидемиологичната обстановка,
свързана с Ковид – 19, всички пациенти, влизащи на територията на МСО подлежат
на кратка анкета, която отнема между 30 сек. и 1 мин. Съдът намира, че
твърденията на жалбоподателя не се потвърдиха и от събраните гласни
доказателства. Съгласно представения от
лечебното заведение журнал за прием на пациенти в спешен център, жалбоподателят
е приет в 2:50 часа, което е с 15 мин. по – късно от срока, предоставен му с
талона за изследване, поради което съдът намира, че забавяне между 30 сек. и 1
мин. на входа на спешен център, не би оказало съществено влияние за забавянето на
жалбоподателя. Освен изложеното в писмото е посочено, че пациентите за
алкохолна проба се обслужват с предимство. С оглед на изложеното, съдът счита,
че неспазването на определения в талона за медицинско изследване срок за даване
на кръвна проба е вследствие на поведението на жалбоподателя. Съгласно чл. 15,
ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при неявяване на лицето за изследване в
указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото
средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което съдът
намира, че правилно административният орган е приел, че лицето е било с 0,59
промила концентрация на алкохол в обема на издишания въздух и е наложил
процесната ЗПАМ. С оглед на всичко изложено неоснователни са изложените в
касационната жалба доводи за липса на фактически основания в заповедта за прилагането
на ПАМ. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й
към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от
друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се
прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС.
По
отношение на възраженията на жалбоподателя, че заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е издадена преди да бъде изготвен резултатът
от взетата кръвна проба. Съдът, намира същите за неоснователни. От приложения
по делото /л. 45/ Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или други упойващи вещества в кръвта е видно, че заключението е било
изготвено на 31.12.2020г., на същата дата е издадена и процесната заповед.
В жалбата са изложени твърдения, че има несъответствие
в номерата на талона за медицинско изследване, посочен в процесната заповед и номера, посочен в АУАН. В действителност в
ЗПАМ е посочен номер №0022424, който номер съответства на номера на представеното
по делото копие на талона за медицинско изследване. Неправилното изписване
номера на талона за медицинско изследване в АУАН не е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и не е препятствало последния да разбере
съдържанието на волеизявлението на административния орган.
Целта
на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под
прекратително условие - „до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка
следва да се счита за отпаднала.
Наложената на К.П. принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца“
е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението „управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух“, т.е. наличие на алкохол в издишания
въздух от 0,59 промила, установено по надлежния ред. Безспорно същият има
качество на водач на моторно превозно средство, като нарушението е установено
по надлежния ред със съставяне на АУАН серия GA №286391 от 31.12.2020 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
неяснота на акта, поради липса на определен срок на мярката. ЗДвП регламентира
максимален срок на мярката до 18 месеца, като същият зависи от въпроса, свързан
с решаване на отговорността на дееца. Този срок не може да бъде предварително определен
в заповедта, тъй като не зависи от волята на органа, налагащ мярката. ПАМ се
налага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на дееца, като
максимално предвидения законов такъв е 18 месеца. ПАМ е
приложена на валидно правно основание-чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП. Изложеното в
административния акт не създава съмнение за възможност за объркване на
жалбоподателя относно деянието, за което се налага мярката, фактите и
приложимия материален закон.
Принудителната административна мярка е израз на административната
държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният
орган е посочил фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на
ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в разпоредбата на чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, описаните факти са и доказани от събраните по делото
доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона. Не са налице отменителните основания по
смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 143 ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ОД на МВР - Варна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв,
установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а
именно - 100 лева.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на К.П.П., ЕГН: **********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ №
20-0819-002192/31.12.2020г. издадена от В С И - полицейски инспектор, Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр.Варна.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН: ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: