Решение по дело №419/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 23
Дата: 14 февруари 2025 г. (в сила от 14 февруари 2025 г.)
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20243000600419
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 18 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Варна, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600419 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на НОХД № 73/2024 г. на РС – Тервел и
отмяната на постановената Присъда № 20/20.09.2024 г. по НОХД № 73/2024 г.
по описа на РС – Тервел, поради допуснато нарушение на материалния закон
при индивидуализация на наложено наказание на осъденото лице С. Н. С.
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца.
С Присъда № 20 от 20.09.2024 г., постановена по НОХД № 73/2024 г.,
лицето С. Н. С. е бил признат за виновен в това, че на 13.05.2024 г. в гр.
Тервел, обл. Добрич, по ул. „Хан Аспарух“, в близост до сградата на РС -
Тервел, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Форд“, модел „Галакси“ с рег. № ТХ 3514 ТМ с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 ‰, а именно 1.36 ‰, установено по надлежния ред с
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 480/14.05.2024 г., изготвена от химическа
лаборатория за изследване на алкохол в кръвта при „МБАЛ Света Анна –
Варна“ АД, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 58а НК са
му наложени наказания: 1) „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/
година и 2) „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Съдът на осн.
чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години и на осн. чл. 343г НК
1
му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от 8 /осем месеца/, като на осн. чл. 59, ал. 4 НК от така определеното му
наказание е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от
правото да управлява МПС по административен ред, считано от 13.05.2024 г.
Със същата присъда, съдът се е произнесъл по въпросите относно съдебно-
деловодните разноски и веществените доказателства. Така постановената
присъда не е обжалвана в рамките на срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради
което е влязла в сила на 08.10.2024 г.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна
страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка, по
реда на възобновяване на наказателнит дела.
Разгледано по същество е и основателно.
Първостепенният съд е лишил осъденото лице С. от право да управлява
МПС за срок от 8 /месеца/ месеца за извършено от него престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК –управление на моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 ‰ – в случая с концентрация на алкохол в
кръвта си от 1.36 ‰.
Законодателят обаче е обвързал максималния срок, за който може да
бъде наложено наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, в случай на
определянето му заедно с наказание лишаване от свобода, със възможност да
го надвиши с не повече от 3 години. В тези случаи минимум на лишаването от
права не е изрично уреден, но нормата на чл. 49, ал. 3 от НК е категорична, че
осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е
изтърпял наказанието лишаване от свобода. С Постановление № 1/17.01.1983
г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №
61/30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 г. на ОСНК на ВС в духа на целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и правилото на чл.
49, ал. 3 от НК, върховната съдебна инстанция ясно е указала, че наказанието
лишаване от права не може да бъде за срок по-кратък от този, за който се
налага основното наказание лишаване от свобода. Неизменна е и
последващата съдебна практика на ВКС - Решение № 23/13.06.1988 г. по н. д.
№ 19/1988 г., ОСНК на ВС, Решение № 274/21.06.2012 г. по н. д. № 743/2012 г.,
I н. о. на ВКС, Решение № 94/26.02.2009 г. по н. д. № 580/2008 г., II н. о. на
ВКС, Решение № 534/03.12.2008 г. по н. д. № 547/2008 г., II н. о. на ВКС,
Решение № 4/30.01.2008 г. по н. д. № 696/2007 г. ВКС, II н. о. на ВКС.
Предвид горното, Апелативен съд – Варна приема, че присъдата на РС
Тервел е постановена при нарушение на материалния закон и задължителната
съдебна практика, поради което искането на и. ф. Главния прокурор, като
2
основателно, следва да бъде уважено. Затова и производството по НОХД №
73/2024 г. по описа на Районен съд – Тервел състав, трябва да бъде
възобновено, постановения по него краен съдебен акт – да бъде отменен, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Тервел от стадия на
разпоредителното заседание.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Присъда № 20/20.09.2024 г. по
НОХД № 73/2024 г. по описа на Районен съд – Тервел.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Тервел за ново
разглеждане от фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3