№ 3448
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100108081 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Ц. Н. против
Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в
размер на 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от луксация на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, рана в областта на Пис на 5-ти
пръст на дясна ръка, открита рана на пръст на ръка без увреждане на ноктите, изкълчване на
пръсти на ръката, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане –
30.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 30.03.2024 г. в гр. София на ул. Солун с посока на движение от
ул. Пирински проход към ул. Топли дол непосредствено преди № 60 се спънала в
необезопасена плоча над нивото на тротоара и паднала. Причина за инцидента била липсата
на плочки и разрушената повърхност на тротоара. В резултат на това ищцата паднала.
Установила се луксация на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, рана в областта на Пис на 5-ти
пръст на дясна ръка, открита рана на пръст на ръка без увреждане на ноктите, изкълчване на
пръсти на ръката. Предвид инцидента ищцата претърпяла стрес, напрежение, тревоги.
Изпитвал безпокойство. Търпяла силни болки, имала нужда помощ за извършване на
елементарни ежедневни нужди. Възстановяването още не било приключило. Тротоарът бил
част от пътната мрежа, публична общинска собственост. Противоправно поведение на
служители на общината довело до инцидент. Моли за уважаване на иска. Претендира
законна лихва от датата на инцидента. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал.
4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN BG*********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Счита, че Столична
община не е материалноправна легитимация. Фактическият състав на претенцията не бил
недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Не било установено мястото на настъпване на
инцидента. Липсвали доказателства за причината за падането. Липсвало причинно-
следствена връзка между поведението на ответника, падането на ищеца и съответно
вредите, настъпили в последствие. Оспорва наличието на издадена плочка над нивото на
тротоара. Оспорва иска по основание и размер. Намира размерът на претенцията за
прекомерен. Твърди вредите да се дължат изцяло на поведението на ищцата. Ищецът не
1
положил дължимата грижа да опази живота и здравето си. Ищецът не бил преценил
обстановката. Безопасното предвижване по тротоара било задължение на всеки пешеходец,
Вредите се дължали изцяло на невниманието на ищеца. Възможна причина за падането
можело да бъде й здравословното състояние на ищцата. Моли за отхвърляне на претенцията
– като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното
обезщетение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние, то правната
квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена
им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие
/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.
С определението от 22.10.2024 г. е отделено като безспорно и признато между
страните обстоятелствата, че ул. Солун с посока на движение от ул. Пирински проход към
ул. Топли дол непосредствено преди № 60 и прилежащия тротоар са част от общинската
улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката им.
Установява се по делото, че на 30.03.2024 г. в гр. София на ул. Солун с посока на
движение от ул. Пирински проход към ул. Топли дол непосредствено преди № 60 ищцата се
спънала в необезопасена плоча над нивото на тротоара и паднала. Горното се установява от
показанията на свидетеля В.А. /син на ищцата/. Свидетелят А., който е очевидец на
случилото се, заявява, че си спомня инцидента през 2024 г. В края на м. март 2024 г.,
следобед свидетелят и ищцата се разхождали, били тръгнали за покупки по ул. „Солун“ от
ул. „Родопски извор“ към ул. „Топли дол“. Майка му се спънала в извадена плочка и станал
инцидентът. Движили се по тротоара от дясната страна. Тя се спънала в плочка, квадратна.
Паднала по лице. След това забелязали, че на дясната й ръка пръстът е изкривен и кърви.
Хванали такси и отишли в Пирогов. Там установили счупване на пръста, поставили й пирон
в пръста на дясната ръка. Тя дълго време се възстановявала, дясната й ръка била трудно
подвижна и в момента. Трудно й било да изпълнява ежедневни дейности като шофиране на
автомобил, носене на торби. Не си помня дали е изваден пиронът. Твърди, че майка му
ходила на рехабилитация. Били минавали по този тротоар и преди това, защото живеели на
близо. Както си ходили, майка му паднала пред него. Съдът цени показанията на свидетеля
по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с
2
останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло същите.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че в резултат на инцидента К. Н. е получила
следните увреждания – открито изкълчване на 5-ти пръст на дясна ръка на ниво
проксимална интерфаленгеална става. Съгласно представените документи по делото налице
била причинно-следствена връзка между получените увреждания и процесното събитие –
спъване в необезопасена, несигнализирана, надигната плочка от тротоара, загуба на
равновесие и падане от собствен ръст. Раната била хирургично обработена, наместване на
луксацията и фиксация с 1 киршнерова игла, антибиотична терапия. Конците били свалени
след 12-ти ден, а киршнеровата игла след 21-ви ден от инцидента. Провела физиолечение до
31.05.2024 г. Общ възстановителен период 2 месеца. Болките били най-интензивни след
травмата, при луксацията и поставянето на киршнеровата игла, както и първите 6-7 дни в
началото на раздвижването. Понастоящем може при промени във времето да се оплаква от
болка/дискомфорт в мястото на увредата. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е
извършило личен преглед на ищцата в Пирогов на 30.01.2025 г. При прегледа се установило
увисване и липтоза на кР.та фаланга на пети пръст. Можело да се предположи, че е имало
частично разкъсване на така наречената екстензорна група на пети пръст, които при
травмата могат да бъдат частично отлепени от костта, за да се получи подобно увисване
впоследствие при движение. По отношение на луксацията, сочи, че е раздвижена, прави
юмрук. Само пети пръст, кР.та фаланга стигал до дланта, но не достигал дистална кожна
гънка. Всичките пръсти се свивали, но петият идвал по-напред. Възможно било при
падането, ако тежестта на тялото, както обикновено се поеме с ръцете, да посрещне пети
пръст и да получи открита, в случая луксация, изкълчване на петия пръст. При падане
навсякъде можело да се получи такава травма.
В съдебно заседание не е оспорена СМЕ при приемането й. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната
докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на
вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на
заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на
заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може
да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички
доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о.
на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
От така събраните доказателства и съобразно направените по делото възражение,
съдът намира, че се установява механизмът на увреждането, който съвпада с посочения в
исковата молба. На първо място, отразената информация, че е налице падане от собствен
ръст в анамнезата на медицинските документи, не изключва възможността падането от
собствен ръст да е върху тротоарната настилка, в каквато насока е и отразената информация
в СМЕ /виж л. 72 от делото/. На следващо място, липсва твърдяното противоречие в
показанията на разпитания по делото свидетел. Действително същият заявява, че майка му
паднала по лице, но на свидетеля не е задаван въпрос, дали при падането ръката на ищцата е
била отпред и дали първа е поела удара с тротоарната настилка. Падането по лице означава
падане, което не е странично и не е по гръб, но не носи информация за разположението на
дясната рака и не изключва възможността тя да е била пред тялото. Напротив, в
заключението по СМЕ се твърди, че при падане тежестта на тялото обикновено се поеме с
ръцете. Съдът след съвкупен и детайлен анализ не намира противоречия в събрания
доказателствен материал, поради което приема за установен описания механизъм на
инцидента. Предвид мястото на настъпване на инцидента, наличието на изпъкналата
тротоарна плочка /което освен от свидетеля се установява и от веществените доказателства/,
то най-вероятната и логична причина за падането е именно изпъкналата тротоарна плочка.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са
3
със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение №
38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата
на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и
прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя
съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.
Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските
пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.
По делото се установява, че вследствие на инцидента К. Ц. Н. е получила описаната
травма на 5-ти пръст на дясна ръка. В тази насока СМЕ, която се кредитира от съда и
приложената по делото медицинска документация.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно
установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от
23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.
С отговора ответникът е въвел в процеса възражения за изключителна вина на
пострадалата и за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – с твърдения, че пострадалата не е
положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение.
От показанията на свидетеля се установява, че ищцата е преминавала през мястото на
инцидента и районът й е бил познат, тъй като живеели наблизо. Спъването при движение в
необезопасена тротоарна плоча над нивото на тротоара, за чиято поддръжка отговаря
Столична община, не може да се приеме, като липса на полагане на дължимата грижа от
страна на ищеца. Липсват доказателства за наличие на конкретно действие или бездействие
от страна на ищеца, което да е допринесло за настъпването на събитието. Не може да се
приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е
вменено в задължение на ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за
здравето и телесната цялост на пострадалия. За пешеходеца не съществува задължение,
предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната настилка, през която
преминава. Като се изхожда от предназначението на тротоара, а именно за движение на
4
пешеходци по него, и, че в случая не е имало поставена сигнализация за лошо състояние на
настилката му, не може да се приеме, че поведението на ищеца, който не е адресат на
задължение да търси и избира други места за преминаване, да премине по конкретен участък
от тротоара, e съпричиняващо. Не може от самия факт на избор на място за преминаване, от
спъването и от падането на тротоара, чиято настилка поради неравности не е била във вид,
осигуряващ нормално и безопасно придвижване по нея, да се изведе заключение, че
пешеходецът не е положил дължима грижа за собственото си здраве.
Ползването на публична общинска собственост, предназначена за придвижване на
пешеходци, не може да бъде квалифицирано като противоправно действие, дори и в
конкретния момент да съществува и друг маршрут, по който пешеходецът може да се
придвижи – решение № 107 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 4819/2023 г. на II г. о. на ВКС. Съдът
намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, направените
възражения за изключителна вина и за съпричиняване, неблагоприятните последици от
недоказването са в тежест на въвелия и ползващия се от възражението.
Относно размера на неимуществените вреди:
Увреждането е причинило болки и страдания за ищеца. Причинена му е психическа и
емоционална травма. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този
принцип.
От приетата и кредитирана от съда СМЕ се установява, че в резултат на инцидента на
30.03.2024 г. ищцата е получила луксация на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, рана в
областта на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, частично разкъсване на така наречената
екстензорна група на пети пръст. Периодът на възстановяване е около 2 месеца. От личния
преглед на вещото лице се установява, че липсва пълно възстановяване, тъй като кР.та
фаланга стига до дланта, но не достига дистална кожна гънка. Отделно е възможно при
промени във времето ищцата да чувства болки и дискомфорт.
Съдът съобрази, че към датата на настъпване на инцидента ищцата е на 66 години,
Извършени са две интервенции – фиксация с киршнерова игла и съответно екстракцията й.
Уврежданията са довели до затрудняване на хватателната функция – ищцата не е могла да се
обслужва самостоятелно, както и проведената физиотерапия и рехабилитация.
Съдът съобрази и обстоятелството, че макар и травмата да не е тежка, липсват данни
за настъпили сериозни психически и емоционални травми, и периодът на възстановяване да
е 2 месеца, в случая почти една година след инцидента липса пълно възстановяване – пети
пръст не достига дистална кожна гънка.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им
към размера на неимуществените вреди към м. март 2024 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да
съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
обстановка, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
5
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. От статистическа гледна точка /публикуваните данни в интернет
страницата на НСИ/ в последните години /включително и към 2024 г./ се наблюдават
тенденции относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството,
както и тенденции за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане
на покупателната способност. Тези критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз
на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 9 000 лева. Подобен размер на
обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно
всички факти и обстоятелства по делото. Предвид всичко изложено искът за неимуществени
вреди ще се уважи за сумата в размер на 9 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
инцидента /30.03.2024 г./ до окончателното изплащане. За разликата до пълния размер от
30 000 лв. претенцията за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
Ищецът е представил доказателства и списък по чл. 80 ГПК за направата на разноски
в общ размер на 1 200 лв. – заплатена ДТ и 380 лв. – депозит за СМЕ. По съразмерност
сумата от 474 лв. ще се възложи в тежест на ответника.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – л. 19-20.
Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с § 2а от Наредба № 1 от
2004 г. е 3660 лв. С отговора на исковата молба и съобразно диспозитивното начало изрично
е заявено, че се прави възражение за прекомерност, но само до минималния размер по
Наредба № 1 от 2004 г. По съразмерност на адв. А. Х. Г. се дължи сумата от 1098 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл.
25 НЗПП, доказана е и направата на разноски за издадени съдебния удостоверения в размер
на 25 лв. От сумата 225 лв. по съразмерност на ответника ще се присъди сумата от 157.50
лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на К. Ц. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „*********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 9
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на инцидент настъпил на 30.03.2024 г. около 16:30 ч. в гр. София на
ул. Солун с посока на движение от ул. Пирински проход към ул. Топли дол непосредствено
преди № 60, при който К. Ц. Н. се спънала в необезопасена плоча над нивото на тротоара и
паднала, при което получила травма на 5-ти пръст на дясна ръка, който инцидент е
6
предизвикан от бездействието на служители на ответника при или по повод на възложена
им работа – неполагането на дължимата грижа за вещи общинска собственост, а именно за
поддържане в изправност на общински участък от пътя, към който спадала посочената по-
горе тротоарна плочка, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
инцидента – 30.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 474 лв. – разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 9 000 лв. до пълния претендиран размер от 30
000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на адвокат А. Х. Г. от САК, личен № *********, с адрес: гр.
София, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1098 лв. – адвокатско
възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на К. Ц. Н..
ОСЪЖДА К. Ц. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********,
да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“
№ 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 157.50 лв. – разноски по делото по
съразмерност.
Ищцата е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN BG********* в
Първа инвестиционна банка АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7