Р Е Ш Е Н И Е
град С., 07.03.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение,
I-17 състав в
публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА Н.
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от
съдия Теодора Н. гр.д.№ 2681/2005г., по описа на Софийски градски съд, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Ищецът по делото твърди, че договор за покупко-продажба на
държавна земя, сключен на 18.03.2004 г. по реда на пар. 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС
и
ПЗР на Постановление на МС № 235/19.09.1996 г. между Областния управител на
област С. и „А." ЕАД на основание пар. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗС във връзка с пар. 1, ал. З и пар. З, ал. 2 от ПЗР на Постановление на МС от
19.09.1996 г. и Заповед № ДИ-03-011/24.02.2004 г. на Областния управител на
област С., която
земя представлява поземлен
имот, частна държавна
собственост, за който е определен проектен планоснимачен номер 13, попадащ
изцяло в УПИ I, кв. 511, к.л. 362, местност Централна градска част, който имот-
проект е с площ от 1400 кв.м., при граници на имот с проектен планоснимачен
номер 13: от изток-бул. В. Л., от запад - сградата на Профиздат, от север -
бул. К.А.Д. и от юг - поземлен имот с проектен номер 14,
част от УПИ I, кв. 511 е нищожен
поради противоречие със закона и липса на предмет. Моли съда, да постанови
решение, с което да обяви на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за нищожен
поради противоречие със закона посочения договор, както и на основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД за нищожен поради липса/невъзможен предмет/ посочения договор.
Предявява искане да му бъдат присъдени разноските по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ – Д., чрез М. на р. Р. и б., чрез процесуалния представител по делото - главен
юрисконсулт С. Й.Х.-Д., в срока за отговор изразява становище, че
оспорва изцяло предявените искове, поради което моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Претендира за разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – „А.” ЕАД
Г. С., чрез процесуалния си
представител по делото – адвокат Н.Н., в срока за отговор, изразява
становище, че оспорва изцяло предявените искове, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Претендира за разноски по делото.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетия по делото като доказателство
нотариален акт № 95,рег.№ 4944, том
първи, нот.дело 95/2005г., „А.” ЕАД е признат за собственик на поземлен
имот с площ от 1400кв.м., съставляващ
имот, планоснимачен номер 13, в кв.511, по плана на гр.С., местност Центъра,
одобрен с посочените в нотариалния акт заповеди и при граници, подробно описани
в същия нотариален акт.
Видно от приетия по делото като доказателство
нотариален акт № 59, рег.№ 7308, том
първи, нот.дело 49/2003г., „А.” ЕАД е признат за собственик на недвижими имоти,
посторени върху урегулиран поземлен имот, съставляващ пърцел първи, в кв.511,
по плана на гр.С., местност Център, целият от 585кв.м, при съседи на имота,
подробно описани в нотариалния акт, а именно-триетажна сграда, състояща се от
сутерен: шест помещения с коридор за архив,
барче към него, две складови помещения, под стълбите още две помещения,
санитарен възел с три клетки, кухня със складове и стол, абонатна и битови помещеиня, целият застроен с площ от
756кв.м. по документ за собственост, а по техническа експертиза – 775,38кв.м.;
стълбищна клетка на първия етаж, застроена на 48.62кв.м. и предверие, застроено
на 30,40кв.м.; първи надпартерен етаж, санитарен възел, фоае, заседателна зала,
шестнадесет кабинета, както и три обслужващи помещения с коридор, застроен на
площ от 840кв.м.съгл. документ за собственост, а по техническа експертиза – 846кв.м.; втори
надпартерен етаж, подробно описан по площ и предназначение в посочения
нотарален акт, заедно с обслужваща едноетажна сграда, с площ и предназначение,
подробно описани в нотариалния акт.
Установено по делото е, че е налице договор за покупко-продажба на
държавна земя, сключен на 18.03.2004 г. по реда на пар. 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС
и
ПЗР на Постановление на МС № 235/19.09.1996 г. между Областния управител на
област С. и „А." ЕАД на основание пар. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД наЗС във връзка
с пар. 1, ал. З и пар. З, ал. 2 от ПЗР на Постановление на МС от
19.09.1996 г. и Заповед № ДИ-03-011/24.02.2004 г. на Областния управител на
област С., която
земя представлява поземлен
имот, частна държавна
собственост, за който е определен проектен планоснимачен номер 13, попадащ
изцяло в УПИ I, кв. 511, к.л. 362, местност Централна градска част, който имот-
проект е с площ от 1400 кв.м., при граници на имот с проектен планоснимачен
номер 13: от изток-бул. В. Л., от запад - сградата на Профиздат, от север -
бул. К.А.Д. и от юг - поземлен имот с проектен номер 14,
част от УПИ I, кв. 511.
Видно от приетия по делото като доказателство
нотариален акт № 50, рег.№ 326, том
първи, нот.дело 50/2000г., „А.” ООД е продало на ищеца недвижим имот – партерен
етаж, застроен на площ от 840кв.м. от масивна триетажна сграда, находяща се в
гард С., бул.Д.**, при съседи, подробно описани в нотариалния акт.
Видно от приетото по делото в съдебно заседание от
30.03.2010г., заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице М., се установява, че
"А.” е създадена, с Решение на МС № 98/22.05.1980г.В баланса към 31.12.1986г. липсва подробен опис на
наличните основни средства /без земи/, поради което не може да се установи дали
процесния имот - партерен етаж в сградата на бул Д. №
** С. е включен. "А." ЕООД е учредено през 1991г.В
годишните баланси към 1992г. - 1997г. в раздел "Дълготрайни активи", Група "ДМА",
статия "Сгради, земи, гори и трайно насаждения" НЯМА ЗАПИСАНИ като налични
СВОИ СГРАДИ. Липсват данни през този период 1992-1997г. "А." ЕООД да е притежавало
процесната сграда - партерен етаж в сградата, на бул. Д. № ** С..
В годишния баланс към 31.12.1998г в Раздел "дълготрайни
активи",Група "ДМА", статия "Сгради, земи, гори и трайни
насаждения" няма записани като налични СВОИ СГРАДИ. Липсват данни през този период "А."ЕООД, да е
притежавало процесната сграда –
партерен етаж в бул. Д. № ** С.. С Акт за държавна собственост № 01701 от 29.07.1999г. се установява, че "А.” ЕООД е СЪСОБСТВЕНИК на
сградата на бул Д. № 54, в град С., състояща
се от сутерен, първи надпартерен етаж – 840кв.м. и втори надпартерен етаж –
780кв.м.. В годишният баланс на "А.” ЕООД, в сметка 203 – Сгради към 31.12.1999г., се води сграда – гр.С., бул.Д.
54 – 307 054,40лв.
Вещото лице, дава заключение, че от 29.07.1999г.на
съставяне на АДС, "А.” ЕООД е СЪСОБСТВЕНИК на
сградата на бул Д. № **, в град С. без да е
конкретизирана само собствеността на партерния етаж.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и друга СТЕ, изготвена от вещото
лице Г..Видно от приетото по делото заключение на СТЕ/ведно с графичната част/,
изготвено от вещото лице М. Г., се установява, че към датите на извършените сделки има разминаване в
номерата на УПИ - по нотариален акт става въпрос за УПИ I, в петитума на
исковата молба - за УПИ I , а тогава УПИ е Х и процесната сграда е част от него, като имот планоснимачен
номер 6 по заповедта от 1992г. и номер 13 (земя и сграда) по Заповед
РД-09-77/22.05.2004г. на Кмета на Район „Оборище" - СО. При направената
справка от вещото лице в архива на НАГ,се
установява, че в архива се намират регулационни планове и изменения,
касаещи периода, в който е извършена сделката съгласно нотариален акт № 50/2000 г. и
договор за покупко-продажба от 18.03.2000г.По
регулационен план, одобрен
със Заповед №
159/13.04.1960г. процесната сграда е попадала в парцел (УПИ) I от кв.511
м."Центъра", гр.С..УПИ е съдържал 535 кв.м.С
регулационен план, одобрен със заповед
РД-50-09-296/11.11.1992г. процесната сграда попада в парцел Х кв.511 и имоти с
пл.номер 6 за сградата и пл.номер 13 за дворното място към сградата.Според
вещото лице това е бил действащият регулационен и кадастрален план към момента
на извършване на сделката с нотариален акт 50/2000г. Заключенията са
обосновани, безспристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото, липсват данни относно заинтересованост на вещите лица от
изхода на спора, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Видно от събраните по делото доказателства /скица № СА-70-00-18, издадена от Столична община - район Оборище на 18.01.2005г./ процесният имот е с площ от 3440 кв.м., а с процесния договор за продажба на държавна земя, „А." ЕАД е придобило 1400 /хиляда и четиристотин/ квадратни метра, представляващи реална част от процесния имот.
С оглед
възможността на ищеца да придобие идеална част от процесния имот, следва да се
отбележи, че по делото са събрани доказателства, доказващи факта, че
нотариалния акт с който праводателя на ищеца се легитимира като собственик
на обособена част от сграда, построена върху имот - частна държавна собственост, е издаден въз основа на официални
документи с невярно съдържание /баланс на „А."
ЕООД за 1998г. и инвентарна книга на „А."
ЕООД с извлечение от сметка 203 „Сгради"/.
Редът за закупуване право на собственост върху държавна или общинска
земя, върху която е придобито право на строеж преминава в две фази -
административна и гражданскоправна. С влизане в сила на заповед №
ДИ-03-011/24.02.2004 г. на областния управител, с която са определени купувач,
предмет на продажба, цени и условия за сключване на сделката, е приключила
първата административна фаза на производството. От този момент държавата и
правоимащото лице стават равнопоставени гражданскоправни субекти. При
сключването на договора за прехвърляне на правото на собственост страните не са
намират в отношения на власт и подчинение, поради което процесният договор не
може да бъде обявен за нищожен по иск на трето лице, чиито права не са
накърнени от сключването на процесния договор. Освен това не са налице твърдяните от ищеца основания
за нищожност на процесния договор - противоречие със закона и липса на предмет. В исковата
молба са посочени, че са
нарушени § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС, ПМС № 235/19.09.1996 г., чл. 44 и следващите от ЗС и чл.55 и следващите от ППЗДС. Продажбата на държавна
земя, в резултат
на която ответното
дружество „А." ЕАД е придобило собствеността, е извършена по пазарни цени
при условията на
свободно договаряне, а не по реда и условията на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му/отм./, а именно по
определени от МС цени. Тази възможност е уредена в параграф 3, ал.2 от ПМС № 235/19.09.1996г.,
с оглед която, ако не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия по параграф първи и втори от ПМС №
235/19.09.1996г., лицата придобили правото на строеж върху държавна земя, могат
да пирдобият правото на собстовеност върху земята въз основа на заповед на областния управител
при свободно договаряне на пазарни цени, освен ако е установено друго в специални
нормативни актове. В процесния случай се касае за частна държавна собственост,
която може да бъде обект на разпореждане
и не важи забраната на чл.7 от ЗДС. Неоснователни
и необосновани са и твърденията в исковата молба за нищожност на процесния договор
и поради липса на предмет.Разпоредата
на чл. 26, ал. 2
от ЗЗД предвижда като основание за нищожност не липсата на предмет, а
невъзможен предмет. По смисъла на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗЗД,
договорът е нищожен поради невъзможен предмет, когато имотът или вещта са извън
гражданския оборот, както и когато към момента на сключването му вещта, предмет
на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в
действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед
тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки
самостоятелен обект.Предметът на дадена сделка това е обектът на
правоотношението. Невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предложение първо от ЗЗД, ще е налице само ако при сключването на договора
предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. Невъзможността
може да е фактическа или правна и следва да е пълна, за да има нищожност на
сделката.Преценката
за това, следва
да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на
разпореждането, като следва да бъде взето предвид и дали към този момент
обособяването на вещта като самостоятелна е възможно, както и дали подобно
обособяване реално е извършено. Дори към определен минал момент вещта да не е
съществувала като самостоятелна, ако към момента на извършване на сделката е
приключило фактическото й отделяне като самостоятелен обект и реалното й
обособяване като такъв, съответстващ на изискванията на действащите към този
момент строителни правила и норми, следва да се приеме, че е налице годен обект
на разпореждане по смисъла на разпоредбата
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.Нищожни са тези договори, чийто
предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Ако при сключването на
договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва
валидно страните и едва ако в последствие предметът на договора стане
невъзможен, тогава валидният договор се разваля по право или подлежи на
разваляне, когато невъзможността е по причина за която длъжникът отговаря.
С оглед изложените
съображения, съдът намира, че ищецът не доказва
невъзможност на предмета на процесния договор. В този аспект е и заключението на вещото лице по СТЕ, М. Г., според което - със заповед
на кмета на район „Оборище № РД-09-77 от 22.05.2004 г. имотът - предмет на
процесния договор, е обособен като пл. № 13 (земя и сграда) и съдържа
Следователно и предвид горното, съдът намира, че ищецът не е успял да докаже
твърдените в исковата обстоятелства за наличие на предпоставки, обуславящи
прогласяването на нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, както и за обявяване на
нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса/невъзможен предмет/ на посочения
договор.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се следват
разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
предявените от ищеца - „И.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление град С., ул.А.Ч. № 65, ЕИК ***********, представляван от процесуалния представител по
делото адвокат В. К. срещу
ответниците - Държавата, чрез М. на р. Р. и б., чрез процесуалния
представител по делото главен юрисконсулт С. Й.Х.-Д. и
„А.” ЕАД град С., чрез процесуалния си
представител по делото – адвокат Н.Н., иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за обявяване нищожността на договор за
покупко-продажба на държавна земя, сключен на 18.03.2004 г. по реда на пар. 27 от ПЗР на
ЗИД на ЗС и
ПЗР на Постановление на МС № 235/19.09.1996 г. между Областния управител на
област С. и „А." ЕАД на основание пар. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗС във връзка с пар. 1, ал. 3 и пар. 3, ал. 2 от ПЗР на Постановление на МС от
19.09.1996 г. и Заповед № ДИ-03-011/24.02.2004 г. на Областния управител на
област С., която
земя представлява поземлен
имот, частна държавна
собственост, за който е определен проектен планоснимачен номер 13, попадащ
изцяло в УПИ I, кв. 511, к.л. 362, местност Централна градска част, който имот-
проект е с площ от 1400 кв.м., при граници на имот с проектен планоснимачен
номер 13: от изток-бул. В. Л., от запад - сградата на Профиздат, от север -
бул. К.А.Д. и от юг - поземлен имот с проектен номер 14,
част от УПИ I, кв. 511, поради
противоречие със закона, както и иск с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на държавна земя, сключен на
18.03.2004 г. по реда на пар. 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС и
ПЗР на Постановление на МС № 235/19.09.1996 г. между Областния управител на
област С. и „А." ЕАД на основание пар. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗС във връзка с пар. 1, ал. 3 и пар. 3, ал. 2 от ПЗР на Постановление на МС от
19.09.1996 г. и Заповед № ДИ-03-011/24.02.2004 г. на Областния управител на
област С., която
земя представлява поземлен
имот, частна държавна
собственост, за който е определен проектен планоснимачен номер 13, попадащ
изцяло в УПИ I, кв. 511, к.л. 362, местност Централна градска част, който имот-
проект е с площ от 1400 кв.м., при граници на имот с проектен планоснимачен
номер 13: от изток-бул. В. Л., от запад - сградата на Профиздат, от север -
бул. К.А.Д. и от юг - поземлен имот с проектен номер 14,
част от УПИ I, кв. 511, поради липса/невъзможен предмет/, КАКТО и искането да бъдат присъдени разноските по
делото.
Осъжда „И.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление град С., ул.А.Ч. № **, ЕИК ********, да заплати на Държавата, чрез М. на р. Р. и б., чрез процесуалния представител по делото главен
юрисконсулт С. Й.Х.-Д. сторените по делото разноски
в общ размер на 750лв./седемстотин и петдесет/лева, представляващо
възнаграждение за юрисконсулт и депозит за СТЕ.
Осъжда „И.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление град С., ул.А.Ч. № **, ЕИК ********, да заплати на „А.” ЕАД град С., чрез процесуалния си представител по
делото – адвокат Н.Н., сторените по
делото разноски в общ размер на 1000лв./хиляда/лева, представляващо адвокатско
възнаграждение за двама адвокати.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението
на страните, с въззивна жалба, пред САС.
СЪДИЯ: