№ 194
гр. гр. Добрич , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500303 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.278, ал.1 в.вр.чл. 419, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. ИВ. Н., ЕГН ********** в качеството му на длъжник по
ч.гр.д.№4817/2018г. по описа на ДРС, чрез упълномощения адв.Г.Г. частна жалба с вх.рег.
№265749/13.04.2021г. (по регистратурата на ДРС), с която се обжалва като
незаконосъобразно Разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената
по делото Заповед №2734/27.11.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.2 от ГПК, с искане за отмяната на разпореждането.
В частната жалба са инвокирани доводи относно нередовността от външна страна на
извлечението от счетоводните книги, с които „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД установява вземанията
си спрямо длъжника и относно отсъствието на удостоверителна сила по чл. 418, ал. 2 ГПК
на документа. Жалбоподателят излага, че не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението по договора за кредит. Отправеното до длъжника уведомление
за предсрочна изискуемост не е породило правно действие, тъй като в същото не са
посочени изискуемите вноски, датата на настъпване на предсрочната изискуемост, както и
липсва конкретизиране на вземанията по пера.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по частната жалба страна – „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, гр. София е депозирала писмен отговор, в който оспорва жалбата като
неоснователна, с искане за оставянето й без уважение. Излагат съображения, че в
случая представеното извлечение от сметки е редовен от външна страна документ,
удостоверяващ изискуемост и ликвидност на посочените в него суми. Законът не предвижда
1
конкретни изисквания към съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост, като
е достатъчно същото да е достигнало до знанието на кредитополучателя, за да е налице
възможност за кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем. Наведените от
жалбоподателя твърдения не са основание за отмяна на постановеното от съда разпореждане
за незабавно изпълнение.
Добричкият окръжен съд, като се запозна с приложените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално
допустима. Съгласно чл.419, ал.1 от ГПК срокът за обжалване на разпореждането, с което
се уважава молбата за незабавно изпълнение е едномесечен и започва да тече от връчване на
заповедта за изпълнение. В случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№4817/2018г. по
описа на ДРС е връчена на адв.Г.Г. – пълномощник на жалбоподателя с поканата за
доброволно изпълнение по изп.д.№20198100400039 по описа на ЧСИ Н.Н., рег.№810 при
КЧСИ, с район на действие ДОС, на 01.04.2021г. Жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото дело е подадена в законоустановения срок - на 13.04.2021г. Изпълнено е и
кумулативното изискване по чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба да е придружена с
подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение, което е видно от доказателствата по
ч.гр.д.№4817/2018г. по описа на ДРС.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В случая по ч.гр.д.№ 4817/2018г. на ДРС е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК – въз основа на извлечение от
счетоводните книги, с които се установяват вземания на банката-заявител.
Производството по чл. 418, ал. 1 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е специално, строго формално, едностепенно и едностранно.
Разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК очертава рамките на проверката, която съдът извършва в
заповедното производство – дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
извлечение от счетоводните книги съдържа изискуемата от чл. 60, ал. 2 ЗКИ информация за
броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Приложеният към заявлението документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2
ГПК във вр. с чл. 60 ЗКИ е редовен от външна страна и въз основа на него може да се издаде
заповед за незабавно изпълнение.
2
Кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, договорена в т.16.2 от
договора за кредит от 13.04.2018г.
Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит изисква
наличието на следните два кумулативни елемента: 1. обективен ( неизпълнение от страна на
длъжника на задължението за плащане на съответния брой вноски ) и 2. субективен (
волеизявление на кредитора за предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора
за банков кредит ).
Наличието на обективния елемент се установява от редовността на извлечението от
счетоводните книги, което се ползва с формална доказателствена сила.
Наличието на субективния елемент се извежда от представеното в заповедното
производство уведомление, получено от длъжника на 08.10.2018г. В уведомлението волята
на кредитора е ясно изразена – поради просрочие в плащането на вноски с изрично
посочени падежи цялото непогасено задължение по кредита е станало предсрочно
изискуемо.
Въззивният съд не споделя становището на жалбоподателя – длъжник за нередовност на
уведомлението поради непосочването на изискуемите вноски и конкретизиране на
вземанията по пера. Последиците на предсрочната изискуемост настъпват, когато
кредиторът упражни правото си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми
посредством изпращане на уведомление до длъжника. Получаването на уведомлението
обаче е действие, което зависи изцяло от волята на длъжника. Поради това изключена се
явява възможността размерът на вземането да бъде правилно определен при изпращане на
уведомлението. Ето защо, доколкото размерът на вземането е обвързан от този момент,
безпредметно се явява отразяването на изискуемите вноски и конкретизиране на вземанията
по пера в документа.
На следващо място, законодателят не е предвидил никакви изисквания към съдържанието на
уведомлението за предсрочна изискуемост, както го е направил за извлечението от
счетоводните книги. Разширително тълкуване на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е недопустимо, тъй
като нормата създава задължения. Предвидени са изисквания към съдържанието на
извлечението от счетоводните книги, но няма основание приложното поле на правилото да
бъде разширявано с прилагането им към уведомлението за предсрочна изискуемост.
Различието в изискванията към двата документа се обяснява с различната им функция.
Извлечението от счетоводните книги служи за установяване на вземането, докато чрез
уведомлението до знанието на длъжника се довежда, че кредиторът се е възползвал от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
С оглед на горното следва извода, че уведомлението е породило съответното правно
действие. Отделно от горното, в случая на 15.04.2019г. е настъпил и крайния падеж на
задължението по договора за кредит от 13.04.2018г., което следва да бъде съобразено от
3
съда.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното разпореждане, в частта относно незабавното изпълнение, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането, инкорпорирано в издадената по ч.гр.д.№4817/2018г. по
описа на ДРС Заповед за изпълнение на парично задължение №2734/27.11.2018г., в частта с
която е допуснато незабавно изпълнение на заповедта въз основа на документ по чл.417, т.2
ГПК, издадена в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* срещу
длъжника Д. ИВ. Н., ЕГН ********** и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4