Решение по адм. дело №883/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ю. С., [ЛНЧ], с адрес [населено място], [улица], срещу заповед №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 31.07.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора /ДСП – Стара Загора/, с която на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето й М. С..

В жалбата са изложени подробни съображения за издаване на оспорения административен акт в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че съобразно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ чужденците с предоставена „временна закрила“, от каквато се ползват в случая жалбоподателката и детето й, имат право на социално подпомагане и в този смисъл, доколкото помощите за деца са вид социално подпомагане, по силата на специалния спрямо ЗСПД ЗУБ са налице предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД, като постановеният в обратен смисъл от административния орган акт се явява незаконосъобразен. Посочва се също, че заповедта е издадена и в противоречие с чл.26, ал.2 във връзка с чл.51, ал.1 и чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България. От съда се иска отмяна на заповед №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 31.07.2025 г., издадена от директора на ДСП-Стара Загора.

Жалбоподателката, редовно и своевременно призована за открито съдебно заседание, се явява лично и изцяло поддържа депозираната жалба.

Ответникът по жалбата – директор на ДСП – Стара Загора в представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Производството пред административния орган е образувано във връзка с подадено заявление-декларация до директора на ДСП – Стара Загора с вх. №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 25.07.2025 г., с което Ю. С. е отправила искане да й бъде отпусната еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по реда на чл. 10а от ЗСПД. В иницииращия производството документ е посочено, че заявителката и детето й – М. С., имат украинско гражданство, както и че детето живее постоянно в страната и е записано в трети клас за учебната 2025/2026 г. Според извършените на 28.07.2025 г. и на 31.07.2025 г. служебни отбелязвания на предвиденото за това в заявлението-декларация място, Ю. С. няма право на поисканата социална помощ, като в подкрепа на това е посочен чл.3, т.5 от ЗСПД. Предвид поредността на представените по делото от административния орган документи, представляващи образуваната по заявлението-декларация административна преписка, съдът установява, че към искането си жалбоподателката е представила регистрационна карта на чужденец, издадена от Държавна агенция за бежанците при МС, която удостоверява предоставената на нея и на придружаващото я малолетно дете временна закрила за периода от 27.02.2025 г. до 04.03.2026 г.

С обжалваната заповед №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 31.07.2025 г. на директора на ДСП-Стара Загора на Ю. С. е отказано отпускане на исканата еднократна помощ за детето М. С. на основание чл.3, т.5 от ЗСПД, като от фактическа страна заповедта е обоснована с това, че право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, а между Украйна и България няма сключен такъв договор/спогодба.

Заповед №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 31.07.2025 г. е връчена на 08.08.2025 г., а жалбата против нея е депозирана в съда на 20.08.2025 г.

От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, като съобрази с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.10, ал.4, във връзка с чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Съобразно това оспореният в настоящия случай административен акт е издаден от компетентен орган – директор на ДСП – Стара Загора, в рамките на предоставената му от закона материална, териториална и функционална компетентност, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила.

Спорът по същество на делото е относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗСПД, помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството. Според чл.10а, ал.5 от ЗСПД, размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но е не по-малък от предходната година, а съгласно ал.6 помощта по ал.1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

В нормата на чл.3 от ЗСПД е очертан кръгът от лица, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1.бременните жени – български граждани; 2.семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; 3.семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4.семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 5.бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Настоящият отказ, предмет на разглежданото дело, е мотивиран с липсата на предпоставките на т.5 от чл.3 на ЗСПД, но не изцяло, а именно: членовете на семейството на жалбоподателката са украински граждани, като не е налична сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Между Република България и Украйна е сключен договор за социално осигуряване /Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001 г. – ДВ, бр. 107 от 2001 г. в сила от 1 април 2003 г./. Доколкото обаче социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор се явява неприложим в конкретния случай.

По силата на решение № 144/10.03.2022 г. на МС е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок от една година. С последващи решения на МС, последното от които с №79 от 20 февруари 2025 г., срокът на временната закрила е удължаван, като към настоящия момент той е до 24.02.2026 г.

По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че жалбоподателката е чужденка – украинска гражданка с предоставена временна закрила и отглежда детето си – също украински гражданин, в семейна среда.

Спорът се свежда до това налице ли е право за лицата, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от системата на социалните помощи на държавата, в която пребивават, в частност от предвидените по ЗСПД в Република България помощи.

От анализа на правилата, съдържащи се в разпоредбите от ЗСПД, е видно, че законът не съдържа изрична регламентация дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Следователно, жалбоподателката, както и малолетното й дете, могат да се ползват от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила. Ю. С. пребивава и отглежда детето си в Република България и има предоставена временна закрила, което както бе посочено е безспорно между страните. Разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД не съдържа специални правила относно приложимостта му за чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци, ако това е уредено в международен договор или в друг закон. Именно по силата на друг закон – Законът за убежището и бежанците и по-конкретно по силата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, както и на чл.2, ал.6 от ЗСП, жалбоподателката като законен представител на малолетното си дете, има право на социално подпомагане – в случая и на разглежданите семейни помощи за деца по смисъла на чл. 10а от ЗСПД. Това е така, доколкото системата на социалното подпомагане включва дейности по предоставяне на социални помощи за лица и семейства, семейни помощи за деца, помощи за ветерани от войните и подкрепа на хората с трайни увреждания.

Следва да се отбележи също, че семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл.5 от ЗСПД /Решение №2 от 2006 г. по к.д. №9 от 2005 г. на Конституционния съд на Република България/. Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

Извършеното от административния орган тълкуване на правилото от чл.3, т.5 от ЗСПД не съответства и на разпоредбата на чл.28, §1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно посочената разпоредба държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

На следващо място, в т.45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е посочено, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила /какъвто е и настоящия случай/, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл.29, §1 от Директива 2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, като съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения. Република България като държава членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка.

Предвид гореизложеното, се налага извод, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца – граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци, на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Обратното е в несъответствие както с Конституцията на Република България, така и с цитираните по-горе актове от ПЕС.

С оглед на изложеното, отказът за отпускане на желаната помощ по чл.10а от ЗПСД се явява материално незаконосъобразен и постановен в несъответствие с целта на закона. Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 25.07.2025 г. при съобразяване с дадените в настоящето решение указания по прилагане на материалния закон.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. С., с адрес [населено място], [улица], заповед №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 31.07.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, с която на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето й М. С., като незаконосъобразна.

ВРЪЩА делото като административна преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от Ю. С. заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/6331 от 25.07.2025 г., в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, в 14-дневен срок от получаване на препис от съдебното решение.

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД решението е окончателно и не подлежи на обжалване.