№ 82
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502781 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение 260086 от 31.03.2021 г., постановено по гр.д № 107/2020 ОС Враца е осъдил
Община Враца, "АндриАна96" ЕООД и ЕТ "Т.- Ц. Ц." солидарно да заплатят на
Министерството на отбраната сумата от 44 288,64 лв. /четиридесет и четири хиляди двеста
осемдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, следствие унищожаване на паважната настилка, находяща се в ПИ 12259.1008.398
/казарма Вр 1143 гр.Враца/, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ - 13.02.2019 г до
окончателното заплащане на сумата, както и да заплатят солидарно на Министерството на
отбраната- София разноски по делото и е отхвърлил иска на Министерството на отбраната
против "Понсстройинженеринг" АД /н/ гр.София.
Подадена е въззивна жалба от адв. Т. К. в осъдителната му част от името на ответника
Община Враца. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон и при нарушаване на процесуалните правила и необосновано. Изложени
са съображения, че не са налице материалните предпоставки по чл. 49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на Общината. Приложена е оферта на "Понсстройинженеринг" АД. Твърди
се, че липсата на доклад, липсата на възпроизвеждане на възраженията на Общината,
изложени с отговора на исковата молба и подържани в процеса, са довели до
необоснованост. Искът е неоснователен не само спрямо Общината поради липсата на пряка
облигационна връзка по възлагане на конкретна работа към прекия причинител на вредата,
но и спрямо останалите ответници поради недоказаност на причинно-следствената връзка
между техните действия поотделно и съвкупно, както и неизясняване на механизма на
вредоносното поведение у всеки от ответниците
С определение 260317 от 31.03.2021 г. ОС Враца е изменил решението в частта за
разноските, срещу което е подадена редовна и допустима въззивна частна жалба от Община
Враца.
Въззивната жалба е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения
1
срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Оплакването за липса на доклад съдът e намeрил за
неоснователно. С определение в з.з. от 03.07.2019 г. РС Враца, пред който е заведено и
гледано делото преди изменението на иска, е направил проект на доклад – л. 204-208 от
преписката, в който е квалифицирал исканията и възраженията на страните, посочил е
фактите, които следва да бъдат доказани от тях и е допуснал доказателствените искания. В
о.с.з от 11.09.2019 г. процесуалният представител на Общината е обявил, че няма
възражения срещу проекта. В това заседание проектът е обявен за окончателен.
С молба, постъпила преди първото с.з. ЕТ "Т.- Ц. Ц." се е присъединил към въззивната
жалба с твърдения, че отговорността му не е доказана, че е бил ангажиран да извърши
изкопни дейности с багер, което е извършил, а претенциите на МО не са отбелязани в
констативен протокол при приключването им.
В съдебно заседание процесуалният представител на Община Враца е уточнил, че
оферта на "Понсстройинженеринг" АД, приложение 5 по поръчка 04-2012-007 е представена
в първата инстанция, а към жалбата е приложена за удобство, поради което въззивният съд
не се е произнасял по приемането й.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Решението е влязло в сила в отхвърлителната си част спрямо "Понсстройинженеринг"
АД и в осъдителната спрямо "АндриАна96" ЕООД. Пред настоящата инстанция е спорна
отговорността чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД на Община Враца и на ЕТ "Т.- Ц. Ц.".
Обстоятелствата, на които Министерството основава иска си, са следните. След
постъпило искане от "Понсстройинженеринг" АД в МО за осигуряване достъп до част от
територията на поделение ВР1143-Враца за извършване строително монтажни работи по
подмяна на водопровод по договор С-220/05.12.2012 г с Община Враца, Министерството е
осигурило достъп за периода -19.03.2014 г. до 30.09.2014 г. При проверка, чиито резултати
са описани в констативен протокол от 13.08.2014 г., е установена липса на паважна настилка
с площ от 1081,74 кв.м на територията на това поделение. Твърденията са, че работник на
ЕТ "Т.- Ц. Ц." е извършил вредоносното действие по време на изкопни работи. Община
Враца бил възложител на "Понсстройинженеринг" АД, който бил възложил работа на
"АндриАна96" ЕООД, а последното било възложило работа на ЕТ "Т.- Ц. Ц.", поради което
всички те носели солидарна отговорност спрямо ищеца за унищожената настилка.
По делото се установяват следните факти. Акт за публична държавна собственост
/АПДС/№1051/17.03.2008 г. на МРРБ, скица № 06-4254-с/27.11.2017 г., скица №06-4257-
с/27.11.2007, скица№06-1075-с/05.03.2008 г. посочват поземлени имоти с обща площ от 664
940 кв.м., застроени с 47 бр. Сгради, предоставени за управление на Министерството на
отбраната. Представен е и акт № 1725/12.05.2015 г за публична държавна собственост от
МРРБ, с който на Министерството на отбраната са възложени права за управление на имот и
33 бр. сгради със специално предназначение, подробно описани в АПДС, както и акт
№2004/30.05.2017 г. за поправката му относно един от посочените поземлени имоти от 204
927 кв.м. и две сгради, описани в акта. В скица от 13.04.2017 г. на АГКК е начертан
поземлен имот № 12259.1008.396 в гр. Враца от 204 927 в.м. със специално предназначение
и ползване, със собственик държавата- Министерството на отбраната и нанесени 33 бр.
сгради, попадащи върху посочения терен. Съгласно инвентаризационен опис, представен с
исковата молба, паважна настилка в поделението с площ 1081,74 кв.м е заведена в баланса
на Министерството на отбраната за 2014 г. със стойност 14 706 лв.
Община Враца е сключила договор след проведена обществена поръчка с
"Понсстройинженеринг" АД С-220/05.12.2012 г. с предмет "Реконструкция на
водопроводната и реконструкция на удължаване на канализационната мрежа на гр.Враца"
етап ІІ. "Понсстройинженеринг" АД е сключил с „Андри Ана 96" ЕООД договор от
17.02.2014 г. за извършване строително-монтажни работи по изпълнението на водопровод и
2
канализация към обект "Реконструкция на водопроводната мрежа и удължаване
канализационната мрежа на гр. Враца" - етап ІІ. След искане на "Понсстройинженеринг" АД
до МО е разрешен достъп за периода 19.03.2014 г. до 30.09.2014 г. до процесното поделение
на МО за лица и машини, за които е отбелязано, че са работници, съответно собственост на
"Понсстройинженеринг" АД (така и св. показания на Герасим Кирилов). Собственикът на
ЕТ "Т.- Ц. Ц." и двама негови работници съгласно устна договорка между едноличния
търговец и „Андри Ана 96" ЕООД са влезли в поделението и са работили в него с техника
на ЕТ в рамките на периода с разрешен достъп и са били под наблюдение от страна на
служители на поделението. Извършили са изкопни работи, положили са тръби за
водопровод Фи 400 и са заринали технологично изкопите, като са заравнили терена и са
извозили отпадъците на депа. Трасирането на канала, съгласно което е следвало да бъде
направен изкоп, е било извършено от Служба Геодезия към Общината. Трасето на
водопровода минавало през площадка с павета 15 на 15 см, материалът от изкопа на тази
паважна настилка бил депониран заедно с останалите материали, а друга част бил вкаран
обратно в изкопа. Последното се установява от обясненията на Ц. Ц. в с.з. от 11.09.2019 г.
пред РС Враца и от негови показания в досъдебното производство, образувано по повод
жалба относно кражба на павета от поделение ВР 1143, преписка 2042/2017 г. на Районна
прокуратура Враца, приложено към л. 42-44 от делото пред РС Враца. Доколкото
представляват изявления за неизгодни факти пред държавен орган, тези обяснения могат да
служат за доказателствените изводи на съда. Съществуването на устна уговорка между
едноличния търговец и „Андри Ана 96" ЕООД се установява и от показанията на Д. Т. Г.,
бивш управител на дружеството.
В констативен протокол от 13.08.2014 г. представители на Регионална инфраструктура
на отбраната РИО Плевен и охранителната фирма „Викинг Н.“ ЕООД са посочили, че
липсва цялата паважна настилка пред фундамента за паметник до южния портал на района.
Един от служителите на РИО Г. Л. К., разпитан по делото, разказва, че на 13.08.2014 г. е
посетил поделението в гр. Враца и е подписал констативния протокол. Достъп до обекта са
имали само лица и техника с допуск. На мястото на паважната настилка е имало 20-30 т
пясък, самият той не е присъствал на изкопните дейности, но предполага, че са извършени с
багер „Камацу“, за който е разрешен достъп . Паважът бил от сив дялан камък - гранит с
кубчета от 10/10 см.
В заключение на СТЕ вещото лице С. Н. М. след оглед на място в поделение 1143-
Враца е установило, че до югоизточния портал на поделението има фундамент на липсващ
паметник, южно от който има пространство с видими очертания с размери 30/30 м и площ
от 900 кв.м., с обрасла трева и разпръснати павета с размери от 12/12 см.
В писмо вх.№ 620/08.09.2014 г. до "Регионална инфраструктура на отбраната" Плевен,
ЕТ "Т.- Ц. Ц." е посочено, че във ВР 1143 КР-Враца ще бъде възстановена нарушената
инфраструктура на обекта в т.ч. и паважната настилка.
При тези факти за всеки от жалбоподателите следва да се прецени налице ли
елементите от отговорността по чл. 49 ЗЗД. Съгласно Постановление на Пленума на ВС
№7/1958 г. тя е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е
причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя
е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл.
45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и противоправно
поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и
вредата.
На първо място, следва да се разгледа налице ли е противоправност в действията на
работниците на едноличния търговец, които са извършили изкопни дейности във военното
поделение във връзка с реконструкция на водопроводната мрежа. Показанията на Ц. Ц. в
досъдебното производство и обясненията му по настоящото дело, писмо вх.№
620/08.09.2014 г., показанията на бившия управител на „Андри Ана 96" ЕООД и
кореспонденцията по повод разрешаване на достъп в поделението установяват единствено,
че работници на едноличния търговец и той самият са били допуснати до поделението през
3
2014 г. и са извършили в него изкопни дейности с техника на едноличния търговец. Не се
установяват какви други договорки е имало между ЕТ и „Андри Ана 96" ЕООД и в частност
дали ЕТ е имал задължение да възстанови настилката във вида, в който е била преди изкопа,
поради което следва да се приеме, че той не е имал такова задължение. От друга страна,
такова задължение се установява категорично за "Понсстройинженеринг" АД, спрямо което
искът е отхвърлен на основание чл. 739 ал.1 от ТЗ поради непредявяване от страна на МО на
вземанията в производството по несъстоятелност. Съгласно т.4.25 Техническа
инфраструктура от Специфични условия на договора между дружеството (изпълнител) и
Община Враца (възложител) изпълнителят отговарял за щетите по съоръженията и
проводите на техническата инфраструктура, нанесени от него или лица ангажирани от него
и работници на строителната площадка както и да възстанови пътища и всички други
повърхности. Такова задължение би могло евентуално да е налице и за „Андри Ана 96"
ЕООД поради текста на т.10 от договора му с "Понсстройинженеринг" АД, според който
изпълнителят "Андри Ана 96" ЕООД ще отговаря за щети по съоръжения и проводи, както
и за възстановяване на пътища и всякакви други повърхности, които са били облагородени
към началото на изпълнителя по тях. Изводът за това задължение на „Андри Ана 96" ЕООД
се разколебава от т. 15 от договора му с "Понсстройинженеринг" АД, по силата на която
последното е оправомощено да упражнява контрол по всяко време (л. 27 дело РС Враца).
Този въпрос обаче също е извън предмета на въззивната проверка поради влизането в сила
на осъдителното решение спрямо "Андри Ана 96" ЕООД. Извод за противоправност от
служители на ЕТ не може да се направи и от писмо вх.№ 620/08.09.2014 г. до "Регионална
инфраструктура на отбраната" Плевен, в което ЕТ "Т.- Ц. Ц." е заявил че във ВР 1143 КР-
Враца ще бъде възстановена нарушената инфраструктура на обекта в т.ч. и паважната
настилка. Няма конкретизация, че точно едноличният търговец ще възстанови
инфраструктурата. Напротив, според показанията в досъдебното производство Ц. е бил със
съзнанието, че "Понсстройинженеринг" АД ще изпълни задължението си за възстановяване.
Петитумът в исковата молба е за осъждане за вреди, причинени от унищожаване на
паважната настилка. Няма доказателства, а оттам и основание да се приеме, че служители на
ЕТ "Т.- Ц. Ц." са нанесли вреди чрез унищожаване на паважната настилка. Той е изпълнил
задължението си за предоставяне на техника и работници за изкоп на терена във връзка с
реконструкция на водопровода, поето устно към „Андри Ана 96" ЕООД, на което
"Понсстройинженеринг" АД е възложило извършване строително-монтажни работи по
договор от 17.02.2014 г., на което от своя страна Община Враца е възложила с договор С-
220/05.12.2012 г. реконструкция на водопроводната мрежа. Други задължения едноличният
търговец не е имал. Няма как да се приеме, че невъзстановяването на настилката, от което
евентуално биха могли да са вредите на ищеца, е негово противоправно бездействие, тъй
като той не е имал задължение за такова действие.
Следва да бъдат съобразени и намиращите се на л. 243- 384 от делото на РС Враца
констативни актове по повод СМР по водопровод от ПС Винпром от +442,91 до +1638,36 м,
според които работите са завършени, строежът съответства на издадените строителни книжа
и не са допуснати отклонения. Всичките са подписани от представител на Общината, на
консултанта и на строителя в периода от април до август 2014 г.
Поради липсата на противоправност в действията на едноличния търговец не са налице
предпоставките за отговорност по чл. 45 и по чл. 49 ЗЗД по отношение на него.
По повод Община Враца от значение за основателността на иска е имало ли е възлагане
от Общината, както и има ли връзка между нейните действия/бездействия и твърдяното
унищожаване на паважа.
Съгласно ППВС 17/1963 т. 3 когато по договор между две предприятия едното е
възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди. За
правилното разрешаване на въпроса е от значение да се изясни същността на сключения
договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на
определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата,
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този
4
случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието,
чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за
непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.
Анализът на правата и задълженията на страните по договор С-220/05.12.2012 г. налага
извод, че Община Враца не си е запазила контрола и не е отговорна за работниците и
организация на работата от изпълнителя. Последният е поел задължение да предоставя
ежемесечен отчет за хода на изпълнение на договора, като всеки отчет следва да включва
позиции, описани в осем точки относно изпълненото до момента, предстоящите работи,
снимки, диаграми, финансова справка, приложени документи и пр. Правото да получава
редовни отчети обаче не означава, че Общината има контрол при организацията на работата
на изпълнителя. Следва да се съобрази и задължението на "Понсстройинженеринг" АД
засегнатите пътища и тротоари да бъдат възстановени (л. 118 от делото пред РС Враца), за
възстановяване на паважна настилка (л. 119), както и изричната декларация на дружеството,
че няма да ползва подизпълнители в офертата, неразделна част от договора.
Ето защо връзката на Общината като елемент от отговорността по чл. 49 ЗЗД стига до
"Понсстройинженеринг" АД, на което тя се е доверила, че няма да ползва подизпълнители.
Наред с това и поради липсата на контрол при организацията на работа съобразно
постановката на ППВС 17/1963 Община Враца не отговаря за евентуално причинени в хода
на изпълнение на договор С-220/05.12.2012 г. вреди.
Поради липсата на предпоставки за отговорността на Община Враца и едноличния
търговец е безпредметно да се обсъжда към кой момент следва да се остойности вредата: по
балансова стойност към установяване на липсата ли или според пазарните цени на
вложените средства за материали и евентуално за труд, ако МО възложи работата на
независим от него изпълнител. Не следва да се обсъжда и несъответствието между
твърденията в исковата молба за липсващ паваж на 1081,74 кв.м и установената от вещото
лице площ от 900 кв.м., представляваща обрасъл с трева терен, за който вещото лице
предполага, че е бил покрит с павета.
Не са налице основания за солидарно осъждане на Община Враца и ЕТ "Т.- Ц. Ц.",
както и основания за разделно осъждане на някой от тези ответници.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в обжалваната му
част и вместо него исковете на Министерство на отбраната срещу Община Враца и ЕТ "Т.-
Ц. Ц." да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на делото следва да се присъдят разноски в полза на Община Враца
за държавна такса и адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност е основателно.
Минималният хонорар съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет според материалния интерес от
44 288,64 лв. е 1858, 66 лева. Като съобрази проведеното единствено заседание и липсата на
доказателства, събирани пред настоящата инстанция, съдът намалява адвокатския хонорар
на 1900 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260086 от 31.03.2021 г., постановено по гр.д № 107/2020 ОС
Враца, в частите, в която ОБЩИНА ВРАЦА и ЕТ "Т.- Ц. Ц." са осъдени солидарно да
заплатят на Министерството на отбраната сумата от 44 288,64 лв. /четиридесет и четири
хиляди двеста осемдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие унищожаване на паважната настилка, находяща се в ПИ
12259.1008.398 /казарма Вр 1143 гр.Враца/, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ -
13.02.2019 г . до окончателното заплащане на сумата и в частта за разноските, които
5
ОБЩИНА ВРАЦА и ЕТ "Т.-Ц. Ц." са осъдени да заплатят солидарно на Министерството на
отбраната и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД на Министерството на отбраната
срещу ОБЩИНА ВРАЦА и ЕТ "Т.- Ц. Ц." ЕИК ********* да бъдат солидарно осъдени да
заплатят сумата от 44 288,64 лв. /четиридесет и четири хиляди двеста осемдесет и осем лева
и 64 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
унищожаване на паважната настилка, находяща се в ПИ 12259.1008.398 /казарма Вр 1143
гр.Враца/, ведно със законната лихва от 13.02.2019 г . до окончателното заплащане.
ОТМЕНЯ определение № 260317 от 31.03.2021 г., с което ОБЩИНА ВРАЦА и ЕТ "Т.-
Ц. Ц." са осъдени солидарно да заплатят на Министерството на отбраната разноски по
компенсация в размер на 1618, 66 лева.
ОСЪЖДА Министерството на отбраната да заплати на ОБЩИНА ВРАЦА разноски за
въззивната инстанция в размер на 885,50 лева за държавна такса и 1900 лева за адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6