Определение по дело №1602/2020 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………….2020г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на четиринадесети август 2020г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА  адм.д. № 1602/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Ж.И.Д., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 18-5247/30.06.2016г. на Началника на СГКК-Варна, за одобряване КК и КР за поземлен имот с идентификатор 10135.1507.744.2, самостоятелен обект на партерен етаж, ниво І на сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4.

В жалбата се поддържа, че в тази част заповедта е нищожна, тъй като е засегната от съществен порок – материална незаконосъобразност, отсъствие на изискването за законност. Не са взети предвид материалноправни изисквания засягащи самото предметно съдържание на акта. Твърди, че не се установяват елементите от фактическия състав на придобивния способ, в резултат на което не е възникнало основание за ДП „БСТ“ да придобие имота. Излага подробни съображения за други съществени нарушения на материалния закон. Счита, че имот с идентификатор 10135.1507.744.2.4 не може да съществува като самостоятелен обект. При постановяване на заповедта административният орган не е съобразил всички относими съдебни актове. Моли прогласяване нищожност на оспорената заповед, като се позовава на разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗАП, съгласно която жалба срещу нищожен акт може да се подава без ограничение във времето.

Със съдебно разпореждане от 21.07.2020г. съдът е дал срок на жалбоподателката, в която да обоснове правен интерес от оспорване на заповедта и да представи доказателства, че има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1 т.13 от ДР на ЗКИР.

В изпълнение на това разпореждане с молба от 10.08.2020г. Ж.Д. е посочила, че като наследник на починалите си родители се явява собственик на ½ ид.ч. от горепосочения обект, притежаван от наследодателите й по силата на нот.акт № 79/2011г., който представя. Заявява, че същия неправилно е вписан в КР като частна държавна собственост, като в тази връзка ответника не се е съобразил с решение по адм.д. 550/2009г.

Прави искане да бъде освободена от д.т. и разноски, и да й бъде назначен особен представител.

В изпълнение на съдебно разпореждане, от ответника с писмо от 11.08.2020г. е представена административната преписка с опис. Депозирано е и писмено становище, в което жалбата се оспорва като недопустима, а в условията на евентуалност и като неоснователна. Сочи се, че по този въпрос вече са налице влезли в сила съдебни актове, от които е видно, че Ж.Д. не е собственик на процесните обекти.

 

По исканията и възраженията на страните, както и по допустимостта на жалбата, предвид представените със същата и с административната преписка писмени доказателства, съдът съобрази следното:

Не са налице основания за освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса и разноски. Вярно е, че от представените с молбата от 10.08.2020г. доказателства се установява, че същата е безработна и в лошо здравословно състояние, но както сама е посочела в депозираната от нея Декларация за семейно и имуществено състояние, същата притежава недвижими имоти. Обстоятелството заявено от жалбоподателката, че последните са запорирани е без значение за преценката по чл.83 ал.2 от ГПК. Освен това, с жалбата с която е сезиран съда е внесена държавна такса за разглеждането й и указания в тази насока не са давани с разпореждането то 21.07.2020г.

Като неоснователно се преценява и искането за назначаване на особен представител. От една страна, самата жалбоподателка в молбата си от 10.08.2020г. сочи, че има такъв - адв.Георгиева, като моли на същата да се даде възможност да се запознае с преписката и да изложи допълнителни аргументи. От друга – не са налице предпоставките по чл.23 ал.2 от ЗПП, тъй като предвид притежаваното от нея имущество, за същата са налице възможности за реализира доходи. Не е налице и другата кумулативно изискуема от цитираната разпоредба предпоставка – интересите на правосъдието да налагат това. Последното се налага и от преценката на съда за недопустимост на жалбата, по следните съображения:

От представените с административната преписка писмени доказателства и след извършена служебна справка съдът констатира, че в Адм.съд - Варна е било образувано адм.д. № 2912/2017г. по жалба на същата жалбоподателка – Ж.И.Д., срещу същия адм.акт – Заповед № 18-5247/30.06.2016г. на Началника на СГКК-Варна, за одобряване КК и КР за поземлен имот с идентификатор 10135.1507.744.2, в т.ч. и самостоятелен обект на партерен етаж, ниво І на сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4. По това оспорване АдмС-Варна се е произнесъл с Определение № 10295/17.7.2018г., като след преценка за недопустимост на жалбата е оставил без разглеждане същата и е прекратил производството по делото. За да приеме жалбата за недопустима съдът е изложил следните мотиви: „Заповед №18-5247/30.06.2016г. на началника на СГКК – Варна е издадена в изпълнение на съдебни решения, в съответствие с изискванията на чл.177 ал.2 от АПК. С нея са създадени права в полза на Ж.И.Д. върху поземлен имот 10135.1507.744.2 и самостоятелни обекти 10135.1507.744.2.1 и 10135.1507.744.2.2, които са вписани в кадастралния регистър в нейна собственост. От това следва, че жалбоподателката няма правен интерес да оспорва заповедта в тази част. За останалите самостоятелни обекти, Ж.Д. също няма право на оспорване, поради липса на доказателства за наличие на право на собственост или ограничени вещни права върху тях. Изменението на кадастралния регистър по отношение на самостоятелен обект 10135.1507.744.2.2, извършено от началника на СГКК – Варна във връзка с подадено от ЧСИ Д. П.-Я.заявление с вх.№ 01-32333/07.02.2017г. подлежи на самостоятелно обжалване, което не е сторено с жалба вх.№16291/17.10.2017г. на Ж.И.Д..

Отделно от това, при отмяната на кадастралните регистри на район „Одесос” – Варна в частта на ПИ 10135.1507.744 и самостоятелните обекти:  с последни цифри 1,2, 3 и 4 в жилищна сграда 10135.1507.744.2,  действително със заповед №18-5247/30.06.2016г. по реда на чл.35а от ЗКИР (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.)  са одобрени отново от началника на СГКК – Варна и това се явява първо по ред одобряване. Съгласно чл.49а ал.4 от ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.),  одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 на чл.49а от същия закон, не подлежат на обжалване. След влизане в сила на кадастралния регистър /в настоящия случай това е станало на 30 юни 2016г./, заинтересованите лица могат да поискат вписване в него по реда на чл.53 от ЗКИР.“.

Определението по адм.д. № 2912/2017г. е влязло в сила на 04.08.2018г.

Копие от горецитираните актове, съдът прилага към настоящото определение за сведение.

От изложеното следва, че жалбоподателката вече е оспорвала заповедта, като е налице влязъл в сила съдебен акт, с която оспорването е прието за недопустимо, поради липса на правен интерес. В този смисъл настоящото такова, като второ заведено с идентичен предмет и страни, се явява недопустимо на основание чл.159 т.6 и 7 от АПК.

Обстоятелството, че в настоящата жалба се претендира нищожност на заповедта, не променя горния извод. От една страна само се твърди нищожност, а наведените доводи са такива за незаконосъобразност, които са идентични с тези по жалбата, по която е образувано адм.д. № 2912/2017г. От друга - вярно е, че такова възражение може да се прави без ограничение във времето, по смисъла на чл149 ал.5 от АПК, но само при допустима жалба, тъй като проверката за валидността на акта, се предхожда от преценка правния интерес на оспорващия. Т.е., съдът дължи произнасяне по валидността и законосъобразността на конкретен административен акт, само когато е сезиран с допустима жалба. А както беше посочено и по-горе – налице е влязъл в сила съдебен акт, с който оспорването на процесната заповед от Ж.Д., е прието за недопустимо. Последното препятства съдебния контрол по настоящата жалба, която като повторна такава е недопустима.

По изложените съображения, жалбата – предмет на настоящото съдебно производство, като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производство по делото - да се прекрати.

Воден от горното, съдът:

 

     О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.И.Д., да бъде освободена от внасяне на държавна такса и разноски и да й бъде назначена правна помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.И.Д., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 18-5247/30.06.2016г. на Началника на СГКК-Варна, за одобряване КК и КР за поземлен имот с идентификатор 10135.1507.744.2, самостоятелен обект на партерен етаж, ниво І на сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :