№ 16295
гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110153601 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Г. С. Г. срещу
З. Б. С. и М. К. С. искова молба, с която са предявени субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на ½ идеална част от: поземлен имот с идентификатор ************ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София 1618, район
Витоша, кв. Манастирски ливади, ул. „..........., площ: 590 кв.м. (по скица), трайно
предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 1198,
квартал 74, парцел: XX, съседи по скица: имот с идентификатор **********, имот с
идентификатор ***********, имот с идентификатор **********, имот с
идентификатор 6*********, имот с идентификатор ***********, ведно с построената
в него сграда с идентификатор ************.3, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземленият имот: град София, район Витоша, кв.
Манастирски ливади, ул. „..........., площ по скица: 57 кв.м., предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна.
Ищецът твърди, че на 25.12.1997г. сключил предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот с наследодателя на двете ответници и негов чичо - К Г.
С., с предмет ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ************ ведно
с построената в него сграда с идентификатор ************.3. Поддържа, че по силата
на този предварителен договор е заплатил в цялост продажната цена преди уговорения
срок, като още на 25.12.1997г. започнал да владее имота в качеството му на единствен
и изключителен собственик. Сочи, че наследодателят на ответниците - К Г. С., не
успял да се снабди с документи за собственост за къщата, поради което до нотариално
прехвърляне чрез покупко-продажба на имота не се стигнало. Заявява, че другата
половина от имота била собственост на неговия баща С Г.. Навежда твърдения, че
1
владее и живее в процесната част от имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено със съзнанието, че е неин собственик. Сочи, че е получил Нотариална
покана от ответниците с peг. №4874 на 24.04.2024г., том IIIБ, акт 54, по описа на
нотариус И Н с peг. №040 към Нотариалната камара, с която същите като законни
наследници на К С. предявили претенции за собственост върху процесния имот. С
оглед на изложеното счита, че за него е налице интерес от установяване на правата си
по съдебен ред, поради което отправя искане към съда за уважаване на предявените
искове и признаване за установено спрямо ответниците, че същият е придобил имота
на основание давностно владение. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Ответниците твърдят, че процесната ½ идеална част не
била предадена на ищеца нито при подписването на предварителния договор от
25.12.1997г., нито след това, тъй като същият не бил изплатил точно и в цялост
уговорената продажна цена. Сочат, че това била и причината между страните да не
бъде сключен окончателен договор за покупко-продажба под формата на нотариален
акт. Поддържат, че праводателят им К С. позволил на ищеца да живее в имота срещу
задължението да го поддържа, но не като негов владелец, а единствено като негов
ползвател. В тази връзка сочат, че К Г. С. е продължил да дава средства за поддръжка
на сградата- за ремонт на покрива и др., както и да упражнява собственическите си
правомощия, търсейки предприемачи за строителство. Твърдят, че ищецът не е
предприемал едностранни и категорични действия, с които по явен и недвусмислен
начин да демонстрира намерението си да придобие идеалната част за себе си,
довеждайки тези действия до знанието на К С.. В тази връзка сочат, че в данъчната
партида на имота като собственици са вписани именно те, като същите са продължили
да плащат данъците за него след смъртта на техния наследодател. Навеждат
твърдения, че ищецът не би могъл да придобие на основание изтекла в негова полза
придобивна давност ½ идеална част от имота, тъй като до 2020г., собственик на
другата ½ идеална част от него е неговият баща. Поддържат, че във връзка с
изпратената от тях до ищеца Нотариална покана от 24.04.2024г., на 04.06.2024г.
нотариус И Н съставил протокол, в който била отразена готовността на Г. С. Г. и на С
С. Златанова да предадат ключовете на съсобствениците си З. Б. С. и М. К. С., но
последната отказала да ги приеме, като изразила съмнение, че именно предаваните
ключове са от съсобствения имот. В протокола била записана покана от страна на Г. Г.
и на С З съсобствениците им да се явят на следваща дата в имота, за да им бъдат
предадени ключовете, за което било изразено съгласие, като на уговорената дата,
10.06.2024г., ищецът заявил, че се отказва от уговореното в Констативния протокол,
съставен от нотариус И Н и не желае да предаде ключовете, както и да подпише
протокол за състоялата се среща. Въз основа на изложеното, отправят искане към съда
за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на имот №10, т.
ХХ, дело №3569/ 24.09.1955г. на Първи Нотариус при Софийски народен съвет, ТН и Е
Д продали на Г. С и М С 600 кв. м. идеална част от ливада, цялата от 3 000 кв. м.,
намираща се на южната страна на ливадата, съставляваща имот кв.277, парцел VI,297,
кв.278, парцел V,297 и VI,269 и кв. 281, парцел VII, 270.
Приета по делото е Скица №43/23.02.1996г. за имот №1198, кв.15 по плана на гр.
София, местност Манастирски ливади, с площ 600 кв. м. и издаден документ за
собственост на името на Г. С и М С- Нотариален акт за покупко-продажба на имот
№10, т. ХХ, дело №3569/ 24.09.1955г. на Първи Нотариус при Софийски народен съвет.
2
От приложеното Удостоверение за наследници с изх. №РВТ24-УГ01-
7124/12.06.2024г. и Удостоверение за наследници с изх. №РВТ24-УГ01-
7122/12.06.2024г. се установява, че Г. С е починал на 05.04.1974г., а съпругата му М С-
на 19.08.1985г., като същите оставили за свои наследници синовете им С С. и К С..
Видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. №РВТ24-УГ01-
712,/12.06.2024г. С С. е починал на 09.03.2020г., като оставил за свои наследници
дъщеря си С С. и сина си Г. Г.. От представените удостоверения за наследници се
установява, че К С. е починал на 02.07.2021г., като оставил за свои наследници
съпругата си З. Г.а- С. и дъщеря си М. С..
Приет по делото е Предварителен договор за продажба на недвижим имот от
25.12.1997г., с който К С. поел задължение да прехвърли на Г. Г. ½ от следния
недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София, кв. Боянски възход, ...., с
площ от 600 кв. м., съставляващо имот планоснимачен №1198, кв. 15 по плана гр.
София, в местността Манастирски ливади, заедно с построената в същото място
жилищна сграда в шестмесечен срок от получаване на уговорената цена в размер на
12 000 000 лева. Уговорено е, че в деня на сключване на договора Г. Г. следва да
заплати сумата от 2 000 000 лева, а останалата част от цената да бъде разсрочена на
тримесечни вноски по 1 000 000 лева с краен срок 2003г., като за тяхното получаване К
С. се задължил да му предава собственоръчно написана и подписана от него и двама
свидетели разписка.
Представени са 28 броя разписки за предадени в периода от 25.02.1997г. до
10.01.2003г. от Г. Г. на К С. суми във връзка със сключения между тях Предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 25.12.1997г.
Приложена е комбинирана скица за пълна или частична идентичност относно
УПИ ХХ-1198, кв. 74 и ПИ с идентификатор ************, и двата с площ от 590
кв.м.
Представени по делото са жалба от М. С. и З. Г. срещу виза за проектиране за
обект „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ XVI-1204, кв.74, м.
Манастирски ливади- Запад“ с вх. № от 11.10.2023г., както и Заповед
№165/16.10.2023г. на Гл. архитект район „Витоша“ за оттегляне на визата.
Приета е и преписка на Столична община, район „Витоша“, образувана по
молба- декларация от Г. Г. в качеството му на собственик на основание предварителен
договор на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ************, заедно със
построена в него жилищна сграда за извършване на обстоятелствена проверка и
съставяне на констативен нотариален акт. В същата се съдържа заявление от К С., чрез
М. С., в което последната посочва, че описаните в молбата- декларация имоти са
собственост на нейния баща.
Представена е Нотариална покана с рег. №4874/24.04.2024г., т. IIIБ, акт 54,
изходяща от М. С. и З. Г.а- С., с която същите поканили С С. и Г. Г. да прекратят
съсобствеността си върху имот с идентификатор ************, както и върху
построените в него две жилищни сгради и една стопанска сграда или в случай, че не
са съгласни, да им заплащат обезщетение в размер на 850 лева месечно поравно от
двамата, считано от датата на поканата. Приложен е и отговор, в който последните
заявяват, че са съгласни да предадат ползването на половината от къщата- близнак и
дворното място, тъй като нямат възможност да заплатят исканото обезщетение, като ги
канят да им заплатят сумата от 17 000 лева, представляваща половината от стойността
на извършените от Г. Г. през периода 2001-2003г. трайни и необходими подобрения в
къщата.
Приет по делото е Констативен протокол от 04.06.2024г., от който се
установява, че на посочената дата в кантората на нотариус И Н се явили С С. и Г. Г.,
3
заявявайки, че носят ключовете от къщата и дворната врата на имота и са в готовност
да ги предадат, както и че З. Г. отказала да ги получи с мотив, че не е сигурна, че
същите са от имота, като е уговорена нова дата за тяхното предаване. От
представеното уведомление и протокол от 10.06.2024г. се установява, че ключове не са
предавани.
Представена е и Скица на поземлен имот №15-713766-12.07.2024г., изд. от
СГКК- гр. София за имот с идентификатор ************, находящ се в гр. София,
район Витоша, кв. Манастирски ливади, ул. ....., площ 590 кв.м., номер по предходен
план 1198, кв.74, парцел XX, както и Скица на сграда №15-713771-12.07.2024г., изд. от
СГКК-гр. София за имот с идентификатор ************.3, представляващ
разположена в гореописания имот жилищна сграда- еднофамилна с площ от 57 кв.м. и
брой етажи- 1.
Приложено по делото е и Удостоверение за данъчна оценка с изх.
№**********/16.07.2024г. за посочения имот с идентификатор ************.3.
В рамките на производството са разпитани свидетели на двете страни.
В показанията си пред съда свидетелката Л Г.а сочи, че познава ищеца Г. Г., тъй
като е негова съседка и е била съученичка с баща му С С.. Твърди, че със съпруга си се
преместили през 1961г. да живеят на тяхната улица през няколко къщи, като
подържали приятелски отношения със семейството на ищеца. Заявява, че Г. Г. от малко
дете живее в имота, като и в момента го обитава, заедно със сестра си С С.. Твърди, че
никой друг не е живял там, както и че не познава ответницата М. С., нито й е известно
С С. да има брат. Сочи, че семейството на С С. се грижело за градината и къщата от
60-те години насам.
Разпитана по делото е и свидетелката М Т, която заявява, че познава ищеца Г. Г.
от дете, тъй като е била близка с родителите му. Сочи, че често си ходили на гости,
тъй като къщите им били на отстояние 500 метра една от друга. Твърди, че от 1966г. в
къщата на ул. „....... живеели ищецът и семейството му, като същите се грижили за
имота. Сочи, че понастоящем къщата се обитава от Г. Г. и сестра му С С.. Заявява, че
не е виждала други хора да живеят там, като не знае дали С С. е имал брат, не й е
известно да е имало и спорове около имота.
Пред съда свидетелката И Н Х заявява, че познава ответниците З. Г. и М. С.,
като твърди, че същите се изнесли от процесния имот, когато последна била на около 6
години. Сочи, че познава родителите на съпруга на З. Г.а- С.- Г. С и М С, тъй като
семейството й притежавало право на собственост върху имот, граничещ с техния.
Разяснява, че през 1948г. родителите й закупило място, което било част от голяма
ливада, а впоследствие до тях купили имот родителите на К С. и С С.. Сочи, че поради
строителна забрана същите изградили в имота малка къщичка, която пристроявали в
течение на времето. Твърди, че К живял в къщата до момента, в който дъщеря му М.
С. тръгнала на училище. Тогава, като крайно нуждаещи се им бил предоставен
апартамент в кв. „Дружба“, където същите се пренесли да живеят. Заявява, че след
този момент, от 80-те години не е виждала никой от семейството му в имота на ул.
.......“. Твърди, че е видяла отново З. на погребението на майката на Г. Г. и С С. през
2017г. Сочи, че не й е известно между страните да е имало спор за имота. Заявява, че
от Г. Г. и неговата майка знае, че К С. му е продал имота. Твърди, че от втората
половина на 90- те години за имота се грижел Г. Г.- същият бил укрепил къщата,
построил предверие и направил ремонт, поддържал и дворното място.
В показанията си пред съда свидетелят В Д сочи, че познава З. Г., К С. и дъщеря
им М. С. от 2003г., като същите му били споделяли, че имат наследствен имот на ул.
.......“ в кв. Манастирски ливади. Твърди, че посещавал по тяхна молба имота през
2005г. или 2006г., заедно с инвеститори, тъй като имали желание да го продадат. Сочи,
4
че при посещенията си К С. му отварял вратата, но същата не била заключена. От него
знаел, че в едната половина от имота живеел брат му, а в другата половина той бил
пуснал племенника си да го ползва. Твърди, че З. Г. му е казала, че баща й бил давал
пари на Г. Г. за поддръжка на къщата, както и че последният имал проблеми с брат си,
който отказвал да продава имота. Заявява, че последно бил посещавал имота миналата
година във връзка с изпратената нотариална покана, като заедно със З. Г.а- С. не били
допуснати до него.
Разпитан по делото е и свидетелят Н С, който пред съда заявява, че познава М.
С. от близо 30 години, тъй като са колеги. Сочи, че семейството й живеело в кв.
„Дружба“, но знаел от тях, че притежават имот в местността Манастирски ливади.
Твърди, че през 2000-2001г. нейният баща К С. му бил споделил, че иска да строи във
въпросния имот, като 2001г.-2002г. посетил с него, М. С. и строител- инвеститор
имота. Не си спомня дали при посещението им К С. отворил вратата или някой друг.
Сочи, че между К С. и брат му С С. съществувало неразбирателство относно имота,
като последният не искал да го продава. Твърди, че К С. му бил споделял, че е давал
пари за ремонт на къщата. Заявява, че не познава ищеца Г. Г., както и че последно е
посещавал имота преди 2-3 години с М. С.. При посещението си бил забелязал, че
покривът е ремонтиран, а къщата- измазана.
Показания пред съда е дал и свидетелят П Рв, който познава ответницата М. С.
от 1998г. Същият заявява, че често е посещавал нейното семейство в кв. „Дружба“.
Твърди, че преди няколко месеца от М. С. научил за притежавания от тях имот,
намиращ се до Околовръстен път, като отишъл с нея да го видят. Сочи, че същата му
разказала, че нейният баща е давал пари за ремонтирането му, но почти нищо не било
направено с тях. Отбелязва, че М. С. е негова служителка.
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се
установява, че ръкописният текст, с който са изготвени представените по делото
разписки за получени в периода от 25.02.1997г. до 10.01.2003г. суми е написан от К С.,
като подписите в графи „подпис“ са положени отново от К С..
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от
правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от Г. С. Г.
срещу З. Б. С. и М. К. С. положителни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ************ по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК с
адрес: гр. София 1618, район Витоша, кв. Манастирски ливади, ул. „..........., площ: 590
кв. м. (по скица), ведно с построената в него сграда с идентификатор ************.3
/“Имота“/.
За да бъдат предявените искове основателни, в доказателствена тежест на ищеца
е да установи, че е станал собственик на имота на заявеното от него правно основание,
а именно изтекла в периода от 25.12.1997г. до датата на подаване на исковата молба
придобивна давност. Посоченото основание изисква по делото да бъдат установени
следните две материални предпоставки, при проявлението на които собствеността се
придобива, а именно: владение и изтичане на определен период от време /10 години
при недобросъвестно владение, респ. 5 години при добросъвестното владение/.
Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/ – упражняване на
фактическа власт и субективен елемент /animus/ – намерение за своене на вещта.
5
Съгласно константната съдебна практика обективният елемент на владението-
фактическата власт върху вещта, включва фактически действия, които се изразяват в
недвусмислено манифестиране на власт върху имота, като по съдържание същите
следва да обективират действия на собственик /ПП-6-74/ и да не са търпими, т.е.
спорадични и извършвани със съгласието на собственика. /Решение №483/11.12.2012г.
по гр. д. №493/2012г. І ГО/. Владението следва да бъде осъществявано постоянно,
спокойно, явно и да е несъмнително. Тези признаци могат да имат различно
проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и
начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява конкретно въз
основа на установените факти /Решение №503/02.05.2012г. по гр. д. №83/2011г. І ГО,
Решение №262/01.11.2012г. гр. д. №439/12г. ІІ ГО/. Субективният елемент на
владението - намерението за своене, представлява психическо състояние, което е
трудно доказуемо, поради което за неговото установяване е въведена законова
оборима презумпция в чл.69 от ЗС. Същата обаче е уредена в полза на владелеца, а не
на държателя - предполага се, че владелецът държи вещта като своя освен ако не се
установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни
действия, които фактически запълват съдържанието на правото на собственика. Без
правно значение е дали владелецът знае кой е собственик на вещта, но действията,
манифестиращи намерението за своене, следва да бъдат доведени до неговото знание,
когато това е ясно.
В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 25.12.1997г. между ищеца Г. Г. и наследодателя на ответниците К С.
е сключен предварителен договор за продажба на процесния имот, по силата на който
последният поел задължение да прехвърли собствеността върху него срещу заплащане
на сума в размер на 12 000 000 лева. Съгласно Решение №40 от 04.07.2017г. по гр. д.
№3171/2016г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС когато фактическата власт е предадена на основание
предварителен договор за продажба, то тя изначало има характер на владение -
упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, тъй като има увереността,
че ще придобие собствеността. Поради това, за придобиване на имота по давност не е
необходимо да се доказва т.нар. преобръщане на държането във владение, нито
демонстриране на намерението за своене. В тази връзка релевираното от ответниците
възражение, че ищецът не е предприел едностранни и категорични действия, с които
по явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението си да придобие имота за
себе си, довеждайки тези действия до знанието на К С. се явяват неоснователни, още
повече, че към момента на сключване на предварителния договор съсобственост е
съществувала не между К С. и ищеца, а между първия и бащата на ищеца - С С. в
качеството им на наследници на починалите им родители Г. С и М С.
За установяване упражняваната от ищеца Г. Г. фактическа власт върху имота са
ангажирани гласни доказателствени средства. Видно от показанията на свидетелите Л
Г.а, М Т, И Н Х, същият живее в имота от дете, като продължава да го обитава и към
настоящия момент. Посоченото обстоятелство не се опровергава и от разпитаните по
делото свидетели на насрещната страна, като същото се установява и от приетата по
делото нотариална покана, с която ищецът е поканен да заплаща на ответниците
обезщетение в размер на 850 лева месечно за лишаването им от правото да ползват
имота. С оглед на изложеното съдът намира за доказано по делото обстоятелството, че
в периода от сключване на предварителния договор до подаване на исковата молба
ищецът Г. Г. е упражнявал фактическа власт върху имота.
В същото време съдът намира за спорно между страните намерението, с което
същият го е ползвал. Твърдението на ответниците, че ищецът е допуснат да обитава
имота единствено с цел неговата поддръжка съдът намира за житейски нелогично
6
предвид сключения между Г. Г. и К С. предварителен договор за неговата продажба и
подписаните от последния разписки за предадени от ищеца суми, автентичността на
които е установена с приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза.
Видно от тяхното съдържание, Г. Г. е изпълнявал регулярно поетото от него
задължение за плащане на отделните вноски от уговорената цена именно с
намерението след пълното й изплащане да придобие по нотариален ред собствеността
върху имота.
Намерението, с което ищецът е владял имота се установява и от събраните по
делото свидетелски показания. При разпита си пред съда свидетелите Л Г.а, М Т, И Н
Х единодушно твърдят, че имотът на ул. „....... е бил поддържан от ищеца и неговото
семейство. В показанията си свидетелката И Н Х ясно заявява, че от втората половина
на 90-те години за имота се грижел именно Г. Г., като същият бил укрепил къщата,
построил предверие, направил ремонт и полагал грижи за дворното място. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите притежават имоти в
близост до процесния и имат непосредствени впечатления от извършваните в него
действия. Отделно от това намира показанията им за еднопосочни, взаимно допълващи
се и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.
На следващо място, твърденията на ответниците, че техният праводател К С. е
участвал с пари в поддръжката на имота съдът намира за недоказани. Действително в
тази насока са показанията на свидетелите В Д, Н С и П Рв, но съдът счита, че същите
не следва да бъдат кредитирани, тъй като не изразяват непосредствени впечатления на
разпитаните по делото лица, а пресъздават споделена им от ответниците информация.
Същевременно в тях липсва и конкретика- не става ясно кога и какви суми са давани.
Изложените от свидетелите обстоятелства не се подкрепят и от останалия събран
доказателствен материал- по делото е представен отговор на отправената от
ответниците нотариална покана, с който последните са поканени да заплатят на ищеца
сумата от 17 000 лева, представляваща половината от стойността на извършените от
него през периода 2001г.-2003г. трайни и необходими подобрения в имота, налице са и
свидетелски показания, съгласно които ищецът сам се е грижел за имота.
Съдът счита, че изложените от свидетелите В Д, Н С и П Рв факти относно
желанието на праводателя на ответниците- К С., да продаде процесния имот са
неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като същите са насочени към
установяване на отношението, което последният е имал спрямо него, а не към
намерението, с което същият е ползван от ищеца. Обстоятелството, че К С. е
възнамерявал да се разпореди с имота като свой не изключва само по себе си
упражняването на фактическа власт върху него от страна на ищеца със съзнанието, че
е негов собственик.
По делото са представени и писмени доказателства за предприети от
ответниците през 2023г. действия по осуетяване издаването на констативен нотариален
акт за придобиване на процесния имот от ищеца по давност. Съдът намира, че същите
се отнасят до период дълго след изтичане на приложимия по отношение на купувача
по предварителен договор десетгодишен срок за придобиване на имота по давност
/считано от 25.12.1997г./, поради което не са в състояние да отблъснат владението на
ищеца, съответно да прекъснат срока на вече изтеклата придобивна давност. Съгласно
Тълкувателно решение №4/2012г. по т.д. №4/2012г. позоваването не е елемент от
фактическия състав на давността, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, настъпили с изтичане на законовия срок.
За пълнота на изложението и предвид представените по делото нотариална
покана, неин отговор и Констативен протокол от 04.06.2024г. следва да бъде изрично
посочено, че според Решение №74 от 13.07.2022г. по гр.д. №4588/2021г., Г.К., І Г.О. на
7
ВКС отправено от съсобственика-владелец до другите съсобственици на недвижимия
имот писмено изявление /нотариална покана/, в което се прави признание на правата
на другите съсобственици или се отправя покана за преговори за уреждане на
отношенията между съсобствениците, не представлява валиден отказ от придобивна
давност, тъй като не обективира изрично изявление на владелеца за отказ от
придобитото с изтичане на давностния срок право на собственост и не е направено в
предвидената в чл.100 ЗС форма за действителност на отказа от собственически права
върху недвижим имот.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира за доказано, че ищецът Г. С. Г. за времето от
сключване на Предварителния договор за покупко-продажба на 25.12.1997г. до
предявяване на исковата молба е владял постоянно, спокойно, явно и несъмнително
процесния имот, представляващ ½ идеална част от: поземлен имот с идентификатор
************ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София 1618,
район Витоша, кв. Манастирски ливади, ул. „..........., площ: 590 кв.м. (по скица), ведно
с построената в него сграда с идентификатор ************.3, като е придобил
собствеността върху тях по давност, поради което предявените от него искове следва
да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца Г. Г.
следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. По делото са
представени доказателства за заплатена от същия държавна такса в размер на 144,10
лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 4 300 лева. В хода на устните
състезания ответниците са направили възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът
намира за основателно. Предвид цената на предявените от ищеца искове и
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
уговореният и платен от Г. Г. адвокатски хонорар от 4 300 лева е прекомерен и следва
да бъде намален до сумата от 2 300 лв., т.е. на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски от общо 2 444, 10 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. С. Г., ЕГН **********,
срещу З. Б. С., ЕГН ********** и М. К. С., ЕГН **********, субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗС, че Г. С. Г. е собственик на ½ идеална част от: поземлен имот с
идентификатор ************ по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК с
адрес: гр. София 1618, район Витоша, кв. Манастирски ливади, ул. „..........., площ: 590
кв.м. (по скица), трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по
предходен план: 1198, квартал 74, парцел: XX, съседи по скица: имот с идентификатор
**********, имот с идентификатор ***********, имот с идентификатор **********,
имот с идентификатор 6*********, имот с идентификатор ***********, ведно с
построената в него сграда с идентификатор ************.3, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземленият имот: град София, район Витоша, кв.
Манастирски ливади, ул. „..........., площ по скица: 57 кв.м., предназначение: жилищна
8
сграда-еднофамилна.
ОСЪЖДА З. Б. С., ЕГН ********** и М. К. С., ЕГН **********, да заплатят на
Г. С. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 444, 10 лева,
представляваща разноски в рамките на първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9