Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 19.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесети
януари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Йоана Робова
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 3436 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения, че е потребител на ел. енергия за обект,
находящ се в гр. ***, ул. „***” №***, която
заплаща на ответника по партида с клиентски номер ***и абонатен номер ***. Ищецът
оспорва да дължи служебно начислената по партидата му сума от 608, 09 лв. по
фактура от 27.06.2018г., като изтъква, че само по себе си фактурата не е
основание за доставка на ел. енергия. Оспорва сумата по фактурата да е стойност
на реално доставена, измерена и потребена от него ел. енергия. Твърди, че въпреки
това, за да не бъде прекъсвано ел. захранването в обекта му е заплатил
горепосочената сума, както и неустойка за забава в размер на 7, 09 лв. Смята
обаче, че същата не е дължима от него, тъй като не е съществувало основание за
заплащането й. Оспорва факта на плащане да представлява съгласие с извършената
корекция и в тази връзка възразява, че липсва законова регламентация, даваща
право на ответното дружество да извършва едностранна корекция на сметката му за
вече доставена електроенергия. Сочи, че предвидената в ОУ корекционна процедура
представлява санкция за абонатите и че клаузите, които я уреждат са нищожни,
поради своята неравноправност. Оспорва да са спазени разписаните в ПИКЕЕ
правила за извършване на проверката и за съставяне на КП, за да възникне в
полза на ответника право служебно да начисли по партидата му допълнителни
количества ел. енергия. Отделно от това ищеца твърди, че в процесния обект не е
потребена ел. енергия в количество, равняващо се на ищцовата сума и че не е
негово задължение да следи за техническата изправност на СТИ. По изложените съображения отправя искане до съда да осъди ответника да му
върне сумата от 615, 18 лв., тъй като е платена при липса на правно основание,
доколкото представлява стойност на недоставена и непотребена електроенергия в
процесния обект и неустойка за забава,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответното дружество заема становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е потребител на енергийна
услуга, доколкото същият е краен клиент по смисъла на § 1 т. 41Б от ДР на ЗЕ.
Излага, че на 13.12.2017г. служители на „Електроразпределение - Север” АД са
извършили проверка на техническото средство за измерване на ищцовия адрес, при
която установили наличието на отчетени показания по неизведен на дисплея му
регистър. Електромерът бил демонтиран при показания по тарифа 1 – 001445 квтч.,
по тарифа 2 – 011345квтч., по тарифа 3 – 000000 квтч., по тарифа 4 – 003227
квтч. Ответникът изтъква, че за проверката е съставен и подписан КП при
спазване на всички изисквания на чл. 61 от ОУДПЕЕЕМ. Посочва, че СТИ било
изпратено за метрологична проверка в БИМ, при която, след софтуерен прочит, е
констатирана външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала енергия
на тарифа 4 – 3227, 7 квтч., която не се визуализира на дисплея. В тази връзка
излага, че електромера съответства на метрологичните изисквания за точност, но
не съответства на техническите характеристики при измерване на ел. енергия.
Ответникът изтъква, че въз основа на протокола от метрологичната експертиза,
който е официален свидетелстващ документ, потреблението на абоната на ел.
енергия е завишено с 3227 квтч., чиято стойност възлиза на 608, 09 лв. с ДДС,
за което е издадена фактура от 27.06.2018г. Посочва, че така коригираното
количество представлява реално потребена от ищеца ел. енергия за периода
02.12.2017г – 13.12.2017г., измерена със СТИ, но неотчетена своевременно поради
трупането й в регистър, който не се визуализира на дисплея му, както и че
същият дължи стойността й като купувач по съществуващото между страните
продажбено правоотношение. Изтъква, че дължимостта на главницата обуславя и дължимостта
на обезщетение за забава. По тези доводи се моли за отхвърляне на иска с
присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
С доклада по
делото е обявено за безспорно между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, доставяна в
електроснабден обект, находящ се в гр. ***,
ул. „***” №***, за който при ответника има открита партида с клиентски номер ***и
абонатен номер ***.
От
констативен протокол /КП/ № 5600205/13.12.2017г. /лист 20/ се установява, че на
същата дата служители на електроразпределителното дружество са извършили
техническа проверка на електромера, обслужващ ищцовия обект. В хода й е
установено, че СТИ мери в класа си на точност, но въпреки това същият е бил
демонтиран при показания на регистрите, както следва: по тарифа Т1 – 001445
квтч., по тарифа Т2 – 011345 квтч., тарифа Т3 – 000000 квтч., по тарифа Т4 – 003227
квтч. В протокола е отразено още, че демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, която е запечатана и пломбирана с пломба № 482669 и е
изпратен за експертиза в БИМ. Монтирано е ново СТИ с нулеви показатели на
всички четири тарифи. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители
и от двама свидетели. От КП № 1501554/22.11.2016г. /лист 51/ се установява, че
подмененото в хода на процесната проверка СТИ е било поставено на ищцовия обект
с нулеви показатели по тарифа 1.8.1, по тарифа 1.8.2. и по общата тарифа.
От
КП за метрологична експертиза № 513/08.06.2018г. /лист 22/ се установява, че
обект на изследването е описания в КП от 13.12.2017г. електромер. В хода на
експертното изследване е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията,
на клемите и клемния блок на процесния електромер. Констатирано е, че същият
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите
характеристики. Във връзка с последното в протокола е отразено, че при
софтуерно четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема и
наличие на преминала енергия на тарифа Т4 – 3227, 7 квтч., която не е
визуализирана на дисплея.
От
приложеното по делото становище за начисление на ел. енергия от 26.06.2018г.
/лист 24/ е видно, че въз основа на КП от БИМ и извършената техническа проверка
по партидата на ищеца е начислено допълнително общо количество енергия от 3227
квтч. за периода 02.12.2017г. до 13.12.2017г. В становището е посочено, че
корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Съгласно издадената фактура №
**********/27.06.2018г.
стойността на това допълнително начислено количество ел. енергия възлиза на 608, 09 лв. с ДДС /лист 7/.
По
делото не е спорно, а и от представените от страните доказателства /квитанция
от 29.08.2018г. и извлечение от фактури и плащания към 21.11.2019г./ се
установява, че ищецът е заплатил на доставчика по издадената фактура сумата от 608, 09 лв., както и сумата от 7, 09 лв. – обезщетение за
забава.
За
установяване на релевантни към спора факти в съдебно заседание е проведен разпит
на допуснатия на ответника свидетел – П. П., служител на „ЕРП Север” АД, който
потвърждава, че е съставил и подписал КП от 13.12.2017г., но изтъква, че няма спомени
за конкретната проверка.
От
заключението на вещото лице по приета от съда СТЕ, кредитирано като компетентно
и обективно дадено се установява, че при софтуерно прочитане на паметта на
електромера по показанията по тарифа Т 1 са 1445, 4 квтч., по тарифа Т2 –
11347, 5 квтч., по Тарифа Т3 – 000 квтч., по тарифа Т4 - 0322, 7 квтч. и по
сумарния регистър са 12792, 9 квтч. Вещото лице е дало заключение, че не може
да се установи на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа
Т4, който не е визуализиран на дисплея. При софтуерното четене на паметта на
СТИ не може да се установят данни за това кога и по какъв начин е възникнало
показанието по тарифа Т4. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към
датата на проверката електромера е бил метрологично годен и че сумарният
регистър записва показания само по настроените за отчет тарифи. Допълва, че
този тип СТИ няма памет, в която да се записва т.нар. история на потреблението.
Изчислява, че за процесния период от 12 дни установените по тарифа Т4 показания
могат да се доставят на абоната, ако са работили ел. уреди с мощност от 13
квтч. в непрекъснат цикъл от 24 часа. Вещото лице разяснява, че в случая имаме
директно мерене на ел. енергията и няма измервателна група. Потвърждава, че не
може да се установи конкретната причина, поради която са налични показания по
регистър Т4.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Уважаването
на предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД е предпоставено
от пълното и главно доказване от страна на ищеца, че е платил, а ответника е
получил процесната сума. В тежест на последния, при въведените твърдения от
ищеца за липсата на основание за получаването й, е да установи пълно и главно
фактите, от които произтича правото му да я задържи. В случая ответникът следва
да докаже, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по
договора за доставка /продажба/ на ел. енергия, че реално е доставил на абоната
и той е потребил коригираното количество енергия през исковия период респ.
елементите от фактическия състав, позволяващи му да коригира сметката на ищеца
за минал период.
По
делото безспорно се доказа, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 608, 09
лв., като стойност на преизчислена ел. енергия за периода 02.12.2017г. –
13.12.2017г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***” №***, както и сумата от 7, 09 лв. – неустойка за забава за
периода от падежа на фактурата – 18.07.2018г. до 29.08.2018г.
Безспорно е, че между страните съществува продажбено правоотношение, чийто
източник е договор за доставка на специфичен вид стока /ел. енергия/, което се
регламентира от публично известни ОУ. Основно задължение на абоната по него е
да заплати цената на закупената от него стока т.е. на потребената ел. енергия.
Поради това доставчикът на ел. енергия има право на получи цената на същата,
съобразно реално консумираното количество от абоната през съответния период.
Ответникът
обаче не можа да установи в условията на пълно и главно доказване, че коригираното
количество ел. енергия е реално доставено и потребено от ищеца. От събраните по
делото писмени доказателства и от заключението на изслушаната СТЕ безспорно се
установява, че процесният електромер измерва в класа си на точност и е
метрологично годен към датата на проверката му. Не е установена техническа
неизправност или неправомерно вмешателство в измервателното устройство и в
схемата му на свързване, които да водят до неточно измерване на доставяната ел.
енергия. С оглед вида на КП за метрологична експертиза № 513/08.06.2018г. на
БИМ, който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК и
се ползва с материална доказателствена сила, съдът е обвързан да приеме, че при
софтуерно прочитане на паметта на СТИ по тарифа Т4, която не се визуализира на
дисплея, са установени показания от 3227 квтч. Наличието на тези цифрови данни
по скрития регистър само по себе си не води до категоричния и обоснован извод,
че показанията по него отразяват реално доставено количество ел. енергия.
Обвързващата доказателствена сила на протокола от БИМ се разпростира за
непосредствено възприетите от длъжностното лице обстоятелства и за извършените
от него действия. В тази връзка натрупването на показанията по скритата тарифа
не е настъпило пред експертите от БИМ, нито в протокола са описани техни
действия, които да установят, че към момента на проверката има отчитане на ел.
енергия по тази тарифа. Такова отчитане не е констатирано и от служителите на
енергоразпределителното дружество извършили техническа проверка на място. Както
и вещото лице разяснява, при софтуерния прочит се установява само моментното
състояние на показанията по скритата тарифа, но не може да се установи нито конкретната
причина за наличието на запис по нея, нито от кой момент е започнало това.
Извод, че тези показания отразяват реална консумация изисква най – малко да се
установи, че процесното СТИ е монтирано на ищцовия обект с нулеви показатели по
всички тарифи. От представения по делото протокол за монтаж обаче не се
установява при какви показания по тарифа Т4 е поставен електромера. Нещо
повече, този регистър не е настроен да отчита потребление, не му е зададен
часови период за отчет и не се визуализира на екрана на електромера. Извод, че
показанията по скритата тарифа, касаят преминала през СТИ ел. енергия не може
да се направи и от данните по сумарния регистър, който към датата на монтажа на
процесното СТИ е с нулеви стойности, доколкото в него се записват показанията
само на настроените за отчет тарифи. На следващо място по делото липсват
категорични доказателства за конкретния начален и краен момент на натрупване на
показания по скрития регистър и за това дали те са количествен измерител на
реално доставена ел. енергия в процесния имот. Напротив от разясненията на
вещото лице става ясно, че консумирането на отчетената по тарифа Т4 ел. енергия
за исковия период от 02.12.2017г. до 13.12.2017г. изисква в обекта на абоната денонощно
и непрекъснато да са работили ел. уреди с мощност от 13 квтч. Предвид на това е
житейски неправдиво и абсурдно да се приеме, че същата реално е доставена на
потребителя за исковия период. В тази връзка съдът намира, че по делото не можа
да се установи пълно и главно, че ответникът е изпълнил основаното си
задължение по договора за продажба на ел. енергия, като е доставил реално
служебно начислените по партидата на абоната допълнителни количества ел.
енергия, за да възникне за последния задължение за заплащане на стойността им. Следователно
е налице недължимо платена от ищеца сума в размер на 608, 09 лв., която следва
да му бъде възстановена от ответника, тъй като същият не доказа основанието за
получаването респ. задържането й. С оглед акцесорния характер на обезщетението
за забава, липсата на главен дълг лишава ответника от основание да получи и
задържи платената от абоната неустойка за забава в размер на 7, 09 лв.
По
изложените съображения настоящият състав на ВТРС намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като в полза на ищеца бъде присъдена
платената сума по корекцията и неустойката за забава, ведно с законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на разноски се явява основателна. По делото са ангажирани
доказателства за сторени от ищеца разноски общо в размер на 350 лв., от които
държавна такса в размер на 50 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 300
лв. На ответника не му се следват разноски, с оглед основателността на
предявения иск.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕРОС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Димитър
Благоев” № 9Б, на основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, СУМАТА от 615, 18 лв. /шестстотин
и петнадесет лева и осемнадесет стотинки/, като платена без правно основание,
от която сумата от 608, 09 лв., като стойност на служебно начислена
електроенергия от 3772 квтч. за периода 02.12.2017г. – 13.12.2017г. за обект,
находящ се в гр. ***,
ул. „***” №*** по партида с клиентски номер ***и абонатен номер ***, за
която сума има издадена фактура № **********/27.06.2018г., а сумата от 7, 09 лв. – платено обезщетение за забава
за периода от падежа на фактурата – 18.07.2018г. до 29.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕРОС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Димитър
Благоев” № 9Б, СУМАТА от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща общия
размер на направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: