Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 10.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря А. Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2775/2017г.
по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от ***, ЕФН **********, БУЛСТАТ
*********, рег. по ф.д.№ 1664/1990г. на СГС, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.А.П., в качеството му на Председател на
Управителния съвет, съдебен адрес:***, адв. А.В.П., с която е предявени искове с правно основание чл.79 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД срещу ***, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Председателя Р.П.В. – Й., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер общо на 96 990,26лв., представляваща 20% от приходите от собствените на
ответника имоти, ведно с лихвата за забава, както следва:
За периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. –
25 000лв. главница и 7548,53лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2015г.
до 20.12.2017г.;
За периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. –
22 200лв. главница и 4448,88лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2016г.
до 20.12.2017г.;
За периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. –
22 000лв. главница и 2167,66лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2017. до
20.12.2017г.;
За периода 01.01.2017г. – 07.07.2017г. –
13 020лв. главница и 601,57лв. мораторна лихва, считано от 08.07.2017г. до
20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска – 20.12.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответникът, в
качеството си на юридическо лице – член на *** е задължено да превежда по
тримесечие, за периода на членството си, по 20%
от приходите от собствените имоти в касата на сдружението-ищец, на основание
чл.14 от Устава на ***/СТДБ/. Излага се, че членството на ответника в
сдружението-ищец е прекратено, съгласно чл.11 ал.1 т.2 от същия устав, с
едностранно волеизявление с изх.№ 022/07.07.2017г., получено от ищеца с вх.№
41/10.07.2017г. Твърди се, че въпреки предвиденото в Устава, за периода от
01.01.2012г. до 07.07.2017г. – датата на прекратяване на членството, ответникът
не е изпълнил задължението си да преведе изцяло дължимите вноски от суми,
представляващи приходи от собствени имоти, като е извършил частично плащане на
задълженията си за 2014г., 2015г. и 2016г., общо в размер на 8800лв. Поддържа
се, че ответникът е бил поканен с нот.покана рег.№ 3612, том III,
№ 180/30.10.2017г. на нотариус П. Д. с район РС – Варна, рег.№ 332 на НК, връчена
му на 02.11.2017г., да заплати дължимите суми на основание чл.14 от Устава за
периода м.01.2012г. до края на м.12.2016г. в двуседмичен срок, считано от получаване
на нотариалната покана, но задължението не било изпълнено, като с отговор на
нотариалната покана, получен от ищеца на 11.11.2017г., ответникът го уведомил,
че счита претенциите за плащане за неоснователни. Прави се искане за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника - ***, чрез пълномощника
му – адв. Я.К., като исковата молба се оспорва. Излага се, че не е налице
възникнало членствено правоотношение между ищеца и
ответното сдружение, поради липса на заявление за членство съгласно чл.10 от
Устава на СТДБ и липса на вписване в книгата на членовете, както и че не е налице
членствено правоотношение за исковия период, предвид отпадане поради нарушение
на чл. 11 т.5 от Устава. Поддържа се, че задължението за плащане не съществува
поради нищожност на разпоредбата на чл.14 от Устава на СТДБ, тъй като
изменението на тази разпоредба не е било подлагано на обсъждане от Общото
събрание и не съществува решение, с което да се одобрява тази нова редакция на
Устава. Твърди се, че чл.14 от Устава на СТДБ е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречащ на морала и добрите нрави, поради това, че в него се
предвижда като база за определяне размера на дължимите вноски от членовете, не
печалбата, а приходите от собствените на ответното дружество имоти, без да се
държи сметка за разходите, което би могло да доведе до прекомерни загуби или до
фалит на ответника, прави се искане за тълкуване на посочената разпоредба от
устава, а в условията на евентуалност,
задълженията за плащане по чл.14 от Устава на СТДБ да бъдат определени въз
основа на печалбата, а не въз основа на приходите от собствени на ответното
сдружение имоти. Поддържа се, че исковите претенции са неоснователни, доколкото
ищецът, в нарушение на своя устав, извършва политическа дейност. Направено е
възражение за погасяване на вземанията по давност, като не се оспорва размера
исковите претенции, определен в исковата молба на база приходи от собствените
имоти, съгласно чл.14 от Устава, но се възразява срещу дължимостта на сумите.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна, следното:
С Решение от 31.08.1967г.
на Софийски народен съд, фирмено отделение, по ф.д. № 7/1967г.
в регистъра при Софийски народен съд, фирмено отделение се вписва като
юридическо лице Съюз на тракийските култулно-просветни дружества в България,
съгласно отразеното в Протокол от 31.08.1967г. на Софийски народен съд,
фирмено отделение за вписване като юридическо лице на Съюза на тракийските
културно-просветни дружества в България.
С решение на ЦК на
БКП от 03.02.1977г., приложено като
доказателство по делото, е
прието за целесъобразно Съюзът на тракийските културно-просветни дружества да
преустанови своята дейност.
С Декларация от 10.01.1990г.
от съвещание на Културно-просветните клубове „***" в
НРБ, състояло се в гр.София, е взето решение дейността на културно-просветните
дружества в страната и дейността на Съюза на тракийските културно-просветни
дружества в страната да се възстановят.
На 07.02.1990г.
е проведена Национална
конференция на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България, на
която присъстват представители на културно-просветни дружества в страната, в т.ч. и от Варна,
и която приема нов Устав на Съюза. Съгласно чл.1 и 2 от
Устава, българските бежанци от *** и техните потомци се организират в
Културно-просветни дружества под наименование „***", които дружества „***"
са съюзени в Тракийска организация - Съюз на тракийските културно-просветни
дружества. Съгласно чл.34 от Устава, всяко дружество от членовете на съюза
внася ежегодно в касата на Съюза 30% от събрания членски внос и 20% от
печалбата от други стопански и културни дейности. Изложеното се установява от
приложените по делото Удостоверение от 24.11.2017г. на СГС по ф.д.№ 1664/1990г.,
препис-извлечение от протокол от 7.02.1990г. за приемане на нов устав, Устав на
Съюза на тракийските културно-просветни дружества в Република България и на
дружества „***", приет на националната конференция, състояла се в
гр.София, 07.02.1990г., Решение от 19.04.1990г. по ф.д. № 1664/1990г. на СГС,
фирмено отделение.
На 25-26.03.1992г.
в гр. Хасково се провежда XIX конгрес, на който
са приети промени в Устава, като е променено и наименованието на Съюза - чл.1
ал.3 :"Тракийските дружества се сдружават в Съюз на тракийските дружества
в България, съгласно Устав на СТДБ от 26.03.1992г.
На 12-13.05.1995г. в гр. Стара Загора
се провежда XX конгрес на СТДБ. Приета и вписана е
промяна в Устава - чл.28: "Всяко
дружество превежда по тримесечия в касата на Съюза на тракийските дружества 30 на сто от събрания членски
внос и 20 на сто от приходите от собствените му имоти и от печалбата от
културни и други дейности". Горните
обстоятелства се установяват от представените по делото документи от фирменото
дело: Удостоверение за актуално състояние от
24.11.2017г. на СГС по ф.д.№ 1664/1990г.; Устав на СТДБ , вписан с Решение от
26.02.1996г. на СГС по ф.д. № 1664/1990г., решение от 26.02.1996г. по ф.д. № 1664/1990г.;
други документи от ф.д. № 1664/1990г. на СГС: молба от 08.02.1996г. – л.117,
Протокол № 23/01.04.1995г. – л.118 – л.119, Протокол от 12.05.1995г. - л.122,
Протокол от 13.05.1995г. - л.124 - л.125 на Върховен изпълнителен комитет на СТДБ,
избран на ХХ конгрес на 13.05.1995г. - л.128 - л.129, Извлечение от
стенографския протокол на ХХ редовен конгрес на СТДБ, проведен на 12 и 13.05.1995г.
- л.132 - л.142, Протокол от 16.02.1996г. - л. 154, решение от 26.02.1996г. по
ф.д. № 1664/1990г на СГС - л.155, с
което са вписани промените в Устава относно задълженията на дружествата - членове
към СТДБ.
Промени в Устава на
СТДБ са извършвани и вписвани с решения по ф.д. № 1664/1990г.
на СГС и след 26.02.1996г. Последната редакция на
разпоредбата от Устава относно задълженията за плащане от членовете на СТДБ - юридически
лица е направена с чл.14 от Устава: „Членовете на Съюза на тракийските
дружества в България - юридически лица, превеждат по тримесечие в касата на
съюза 30% от събрания членски внос и 20% от приходите от собствените им имоти,
както и доброволни вноски от допълнителната стопанска дейност", съгласно
приложените Удостоверение от 24.11.2017г. на СГС по ф.д.№ 1664/1990г.и Устав на
СТДБ.
По отношение правния
статут на ответното *** – гр. Варна:
От представените
извадки от ф.д.№ 1192/1990г. на Варненски окръжен съд /ВОС/ е видно, че *** е
вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел към ВОС като
Културно-просветно дружество „***" с решение от 07.09.1990г.
по ф.д.№ 1192/1990г. на ВОС. Производството по делото е образувано по молба на
Културно-просветно дружество „***" - гр. Варна за възстановяване на
дружеството като юридическо лице с нестопанска цел. Дружеството е променило
наименованието си на ***, на проведената на 26.02.1994г. отчетно-изборна
конференция, като промяната е била вписана с решение от 04.08.1994г.
по ф.д.№ 1192/1990г. на ВОС. Съгласно чл.4 на Устава на ***
– гр. Варна, дружеството е колективен член на СТДБ. Промяна на чл.4
е извършена с решение на Общото събрание, проведено на 05.07.2017г.,
като новата редакция е: „*** може да е колективен член на други национални и
международни организации, без промяна на своя статут и устав, като не отговаря
за задълженията им със своето имущество". От първоначалното вписване до 05.07.2017г.
и съответно до вписването на промяната с решение от 19.07.2017г.
по ф.д.№ 1192/1990г. на ВОС
дружеството-ответник е колективен член на СТДБ.
Горните обстоятелства
се установяват от представените документи – извадки от фирменото дело: решения
от 07.09.1990г. и от 04.08.1994г. по ф.д.№ 1192/1990г. на ВОС, Устав на ***,
стр.180 от ф.д. 1192/1990г., Устав на ***, стр.301 от ф.д. № 1192/1990г. на ВОС,
вписан на 29.06.2007г., решение от 26.06.2007г. по ф.д.№ 1192/1990г. на ВОС,
молба
от 27.04.2015г. по ф.д.№ 1192/1990г. на ВОС - стр.503 от ф.д.№1192/1990г., решение
от 07.05.2015г. по ф.д.№ 1192/1990г. на ВОС, Устав на ТД"Капитан Петко
Войвода" гр. Варна, стр.535-542 от ф.д. № 1192/1990г., Протокол на XXI
Годишно ОС на *** от 05.07.2017г., Устав ***, стр.572-580 от ф.д.№ 1192/1990г.,
решение от 19.07.2017г. ф.д. № 1192/1990г., вписано 19.07.2017г..
С Уведомление от
07.07.2017г. председателят на дружеството-ответник съобщава на ръководството на
ищеца СТДБ, че членството на *** в СТДБ е прекратено, в случай, че е валидно
възникнало, видно от Писмо изх.№ 022/07.07.2017г. на ТД„ Капитан Петко Войвода
" - Варна.
За периода
01.01.2014г. - 07.07.2017г. са подписвани документи лично от председателя на ***,
Р.П.В. - списъци на Върховния комитет (Общо събрание) на Съюза на тракийските
дружества в България. Документите са подписани от председателя на ответното
сдружение - юридическо лице, в качеството му на член на Върховния комитет на СТДБ
като юридическо лице. Председателят
на ответното сдружение е упълномощавал в това си качество свой представител за
участие в Общото събрание на Върховния комитет на СТДБ, проведено на
21.01.2017г. и приело отчет за дейността на съюза през 2016г., съгласно чл.6 от Устава на СТДБ.; Списък
на Върховен комитет (Общо събрание) на СТДБ, участвали в Общото събрание на 11.01.2014г.
- с подписи на участниците и докладна записка от 11.01.2014г. за утвърждаване
на списъка, списък на Върховен комитет(Общо събрание) на СТДБ, участвали в Общото
събрание на 17.01.2015г. - с подписи на участниците, докладна записка от
16.01.2015г. за утвърждаване на списъка, списък на Върховен комитет (Общо
събрание) на Съюза на тракийските дружества в България, участвали в Общото
събрание на 16.04.2016г. - с подписи на участниците и докладна записка от
15.04.2016г. за утвърждаване на списъка, пълномощно от 20.01.2017г. на Р. П. В.-Й.,
протокол от Общо събрание от 21.01.2017г..
По отношение задълженията за плащане от ответника на
основание чл.14 от Устава:
Не се спори между
страните, че ответното сдружение е изпълнявало задълженията си по чл.14 от
Устава на СТДБ за превеждане в касата на Съюза на 30% от събрания членски внос
за процесния период. Дължимите отчисления от членски внос са плащани не на
тримесечие, а с един превод след края на 2014г., 2015г. и 2016г., съгласно
представените по делото: Дневно извлечение № 18 за 26.03.2015г. за постъпили
суми и отчисления от членски внос ***; Дневно извлечение № 062 за дата
22.12.2015г. и Дневно извлечение за дата
01.06.2016г.
С нотариална покана
рег.№ 3612, том III, № 180/30.10.2017г. на нотариус П. Д., в
район PC
- Варна, рег.№ 332 на Нотариалната камара, връчена на
02.11.2017г., ответникът е поканен да заплати дължимите суми на основание
разпоредбата на чл.14 от Устава на СТДБ, представляващи 20%
от приходите от притежаваните от сдружението имоти за периода от м. януари 2012г.
до края на м. декември
2016г.,
в двуседмичен срок от получаването на нотариална покана,
по посочена в нотариалната покана банкова сметка ***.
С отговор на
нотариалната покана, получен от ищеца на 11.11.2017г., ответникът го уведомява,
че счита претенциите за плащане за неоснователни.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, като обективно и
компетентно дадено, изготвено въз основа на финансовите годищни отчети на
ответното дружество, приложени като доказателства по делото, се установява, че през
периода 2014г. – 2017г. дружеството е имало приходи от стопанска дейност, които
са приходи от отдадени под наем недвижими имоти и приходи от нестопанска
дейност, които не се облагат с данък.
Печалбата за 2014г. само от стопанска дейност
се равнява на 5996,72лв., а 20% от нея се равнява на
1199,34лв.
Печалбата за 2015г. само от стопанска дейност
се равнява на 18 976,47лв., а 20% от нея се равнява на
3795,29лв.
Печалбата за 2016г. само от стопанска дейност
се равнява на 49 261,27лв., а 20% от нея се равнява на
9852,25лв.
Печалбата за 2017г. само от стопанска дейност
се равнява на 48 675,84лв., а 20% от нея се равнява на
9735,17лв.
Съдът, като взе предвид установеното от
фактическа страна прави следните правни изводи:
Съгласно чл.1 от
Устава на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България, приет
след решението за възстановяване дейността на културно-просветните дружества в
страната и дейността на Съюза на тракийските културно-просветни дружества от
10.01.1990г., българските бежанци от *** и техните потомци се организират в културно-просветни
дружества под наименование „***". Ответникът е правоприемник на
Културно-просветно дружество „***" - гр. Варна, което е съществувало като
юридическо лице към датата на подаване на молбата до Варненски окръжен съд по
ф.д. № 1192/1990г., въз основа на която е вписано в регистъра за юридическите
лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ на Варненски окръжен съд с решение от
07.09.1990г. Наименованието е променено на проведената на 26.02.1994г. отчетно-изборна
конференция, като промяната е вписана с решение от 04.08.1994г.
по ф.д.№ 1192/1990г. на
ВОС.
Съгласно Устава на ***,
същото е е колективен член на Съюз на тракийските дружества в България, считано
от 1990г., поради което и съдът счита, че за него не са приложими изискванията
на чл.10 от приложения към исковата молба Устав на СТДБ за възникване на
членство след подаване на заявление от представляващия юридическото лице и
вписване в книгата за членовете.
Не са налице и
основанията по чл.11 ал.1 т.5 от Устава на СТДБ за прекратяване на членство при
отпадане. Част от задълженията по чл.14 от Устава са изпълнявани и не е констатирано
наличие на основанията по чл.11 ал.1 т.5 от Устава от Централната контролна
комисия(чл.11 ал.3 от Устава). Същевременно с това не е налице неучастие в
дейността на СТДБ, видно от представените като доказателства списъци с подписи
на председателя на ответното сдружение, съставяни във връзка с участието на
сдружението в работата на ОС (Върховен комитет) на СТДБ Списък на Върховен комитет (Общо
събрание) на Съюза на тракийските дружества в България, участвали в ОС на 11.01.2014г.
- с подписи на участниците, от които под № 17-18 е подписът на Председателя на
ответното сдружение и Докладна записка от 11.01.2014г. за утвърждаване на
списъка; Списък на Върховен комитет (Общо събрание) на СТДБ, участвали в ОС на
17.01.2015г. - с подписи на участниците, от които под № 18-19 е подписът на
Председателя на ответното сдружение и Докладна записка от 16.01.2015г. за
утвърждаване на списъка; Списък на Върховен комитет (Общо събрание) на Съюза на
тракийските дружества в България, участвали в ОС на 16.04.2016г. - с подписи на
участниците, от които под № 17 е подписът на Председателя на ответното
сдружение и Докладна записка от 15.04.2016г. за утвърждаване на списъка;
Пълномощно от 20.01.2017г. на Р. П.В.-Й.; Протокол от Общо събрание от
21.01.2017г. на Върховния комитет на СТДБ.
Предвид изложеното,
съдът счита направените възражения на ответника за липса на членствени
правоотношения за неоснователни и недоказани.
Установи се по
делото, че определянето на размера на дължимите от членовете вноски на база процент от приходите от
собствените на дружествата имоти е
било предмет на обсъждане и приемане за първи път по установения за това ред от
проведения през 1995г. XX конгрес на СТДБ. Приета и вписана е промяна в Устава,
като по време на тази промяна задължението за плащане е било формулирано в
чл.28 от приетия от XX конгрес устав на СТДБ. Задължението за плащане на всяко
дружество по време на исковия период е формулирано в чл.14 от сега действащия Устав
като: „Членовете на Съюза на тракийските дружества в България - юридически
лица, превеждат по тримесечие в касата на съюза 30% от събрания членски внос и
20% от приходите от собствените им имоти, както и доброволни вноски от
допълнителната стопанска дейност". Съгласно представените с исковата молба
и приети по делото Удостоверение от 24.11.2017г. на СГС по ф.д.№ № 1664/1990г.
и Устав на СТДБ, редакцията на чл.14 от действащия устав е в сила, като
извършваните промени са вписвани по надлежния ред от СГС, поради което и съдът
намира, че не се доказа от ответника наличието на претендираните пороци за
нищожност на цитираната разпоредба на основание липса на решение на Общото
събрание на СТДБ, с което се одобрява тази нова редакция на устава.
По
отношение твърдяната нищожност на чл.14 от Устава на СТДБ, на основание чл.26
от ЗЗД, като противоречащ на морала и добрите нрави, съдът, по аргумент от
ЗЮЛНЦ и разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк.д.№ 1/2002г. на
ОСГК на ВКС, което макар да не се отнася до сдруженията с нестопанска цел, а до
търговските дружества, следва да бъде съобразено, намира следното: за решенията
на Общото събрание на Върховния
комитет на СТДБ, вкл. решенията, с което се приема и изменя Устава и досежно
разпоредбите на Устава, критериите за нищожност и унищожаемост по
ЗЗД са неприложими.
По същество устава на едно сдружение представлява многостранен
договор, с който учредителите създават сдружението, съгласяват се с неговите
цели и задачи, предмет на дейност и регламентират определени права и
задължения. Правата и задълженията на участниците в сдружението с нестопанска
цел обаче не са насрещни, а са спрямо учреденото сдружение за постигане на
общата цел, за която то е създадено. Правоотношенията в сдружението са
членствени, като облигационните връзки между членовете и между тях и органите
на дружеството са вторични и произтичат от наличието на валидно членствено
правоотношение. Общото събрание на членовете на сдружението е негов върховен
орган и решенията му са задължителни за всички тях. За разлика от сделките по ЗЗД, субективните предели на задължителната им
сила обхващат и тези членове, които са участвували при тяхното приемане, но
изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на дружеството, които не
са участвували в ОС, на което е прието дадено решение. То е резултат от волята
на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при които има
изискване за съвпадащи си волеизявления. Решенията на ОС не следва да бъдат
разглеждани като сделки между членовете на сдружението с нестопанска цел по
ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната
недействителност.
Когато са опорочени
процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения или
противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са
незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде
поискана по реда и в сроковете на чл.25 ал.6
вр.ал.4 от ЗЮЛНЦ, като в случая не се твърди и липсват доказателства тези
решение да са били обжалвани от ответника.
Неоснователно е искането на
ответника съдът да извърши тълкуване, по реда на чл.20 от ЗЗД, на чл.14 от
Устава на СТДБ относно възникналите облигационни правоотношения между страните
по спора, тъй като тълкуването е предпоставено от наличието на неяснота, а
такава в случая не е налице, доколкото ясно е посочено в цитираната разпоредба,
че членовете на СТДБ следва да превеждат на всяко тримесечие 20% от приходите от собствените им имоти.
Доколкото не се твърди СТДБ да е прекратено, на някое от основанията по чл.13
от ЗЮЛНЦ, а и по делото не са представени доказателства за това, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че вноските не се дължат, поради извършване
на политическа дейност от ищеца, в нарушение на Устава на СТДБ.
С оглед изложеното и като
съобрази, че ответникът не твърди да е превел исковите суми, съдът намира, че задълженията
на ответното сдружение, породени от членствените му правоотношения със СТДБ и
от чл.14 от Устава на СТДБ не са изпълнени, както в срока за доброволно
изпълнение, посочен в цитираната по-горе в решението на съда нотариална покана,
така и до предявяване на исковете и приключване на съдебните прения пред
първата инстанция, като размерът им е този, претендиран от ищеца, с оглед
приетото за безспорно между страните в съдебно заседание, проведено на 10.05.2018г.
Основателно е възражението за погасяване само
на част от вземанията на ищеца по давност, доколкото задължението за превеждане
на всяко тримесечие на сума, представляваща 20%
от приходите от собствените имоти на ответното сдружение, се погасява с
изтичане на кратката тригодишна давност, съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД, тъй като
се касае за периодични плащания, съобразно тълкуването в ТР № 3/2011 от
18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Това задължение е за трайно
изпълнение, а не еднократно, защото ответникът, като член на СТДБ трябва да
престира повече от един път/на всяко тримесечие/, в течение на определен срок –
докато е член на СТДБ, като задължението е за повтарящо се изпълнение. Тези
престации имат един и същ провопораждащ факт и падежът им е предварително
опрделен и настъпва периодично, размерът им е определяем, като изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъйй като се касае
за самостоятелни задължения, имащи един правопораждащ факт.
Съдът, като съобрази изложеното относно
характера на вземанията, както и че с отговора на исковата молба ответникът е
навел възражение за погасяване на вземанията по давност, намира, че същото е
основателно само за първите три тримесечия на 2014г./падежът на превеждане на
сумата за третото тримесечие е 01.10.2014г., а искът е предявен на 21.12.2017г./,
възлизащи на общата сума от 18 750лв., и за мораторната лихва върху тази
сума, по аргумент от чл.119 от ЗЗД, доколкото за последното тримесечие на
2014г./месеците октомври, ноември и декември/ падежът е 01.01.2015г., а искът е
предявен на 21.12.2017г., т.е. преди изтичане на тригодишния срок за погасяване
на вземането за сумата от 6250лв. по давност.
Предвид горното, съдът намира, че предявените
искове по чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени
частично, а именно:
За периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г. – 6250лв.
главница и 1887,13лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2015г. до 20.12.2017г.,
определена от съда посредством електронен калкулатор;
За периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. –
22 200лв. главница и 4448,88лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2016г.
до 20.12.2017г.;
За периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. –
22 000лв. главница и 2167,66лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2017. до
20.12.2017г.;
За периода 01.01.2017г. – 07.07.2017г. –
13 020лв. главница и 601,57лв. мораторна лихва, считано от 08.07.2017г. до
20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска – 20.12.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид погасяване на част от вземанията по давност,
предявените искове са частично неоснователни и следва да се отхвърлят, за
следните части: за периода 01.01.2014г. – 30.09.2014г. – 18 750лв.
главница и мораторна лихва върху нея в размер на 5661,40лв.
С оглед изхода на спора и предвид направените
искания от страните за присъждане на сторените по делото разноски, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5538,07лв., представляваща
заплатени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и суми за
самолетни билети, съобразно с уважената част от исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
1044,51лв., представляваща заплатени суми за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Председателя Р.П.В. – Й., да заплати на ***, ЕФН **********,
БУЛСТАТ *********, рег. по ф.д.№ 1664/1990г. на СГС, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.А.П., в качеството му на Председател на
Управителния съвет, съдебен адрес:***, адв. А.В.П., на основание чл.79 и чл.86
ал.1 от ЗЗД, сумата в размер общо на 72 578,86лв./седемдесет и две хиляди
петстотин седемдесет и осем лева и 86ст./, представляваща 20% от приходите от собствените на ответника
имоти, ведно с лихвата за забава, както следва:
За периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г. – 6250лв.
главница и 1887,13лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2015г. до 20.12.2017г.;
За периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. –
22 200лв. главница и 4448,88лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2016г.
до 20.12.2017г.;
За периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. –
22 000лв. главница и 2167,66лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2017. до
20.12.2017г.;
За периода 01.01.2017г. – 07.07.2017г. –
13 020лв. главница и 601,57лв. мораторна лихва, считано от 08.07.2017г. до
20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска – 20.12.2017г., до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от ***, ЕФН
**********, БУЛСТАТ *********, рег. по ф.д.№ 1664/1990г. на СГС, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от К.А.П., в качеството му на
Председател на Управителния съвет, срещу ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Председателя Р.П.В. – Й., искове с правно основание чл.79 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
общо на 24 411,40лв., представляваща 20% от приходите от собствените на
ответника имоти, ведно с лихвата за забава, както следва: за периода
01.01.2014г. – 30.09.2014г. – 18 750лв. главница и 5661,40лв. мораторна
лихва, считано от 01.01.2015г. до 20.12.2017г.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Председателя Р.П.В. – Й., да заплати на ***, ЕФН **********,
БУЛСТАТ *********, рег. по ф.д.№ 1664/1990г. на СГС, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.А.П., в качеството му на Председател на
Управителния съвет, сумата от 5538,07лв./пет хиляди петстотин тридесет и осем лева и
7ст./, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕФН **********, БУЛСТАТ
*********, рег. по ф.д.№ 1664/1990г. на СГС, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.А.П., в качеството му на Председател на
Управителния съвет, да заплати на ***, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Председателя Р.П.В. – Й., сумата от 1044,51лв./хиляда четиридесет и четири лева и
51ст./, представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: