Р Е Ш Е Н И Е
№ 260520/19.4.2021г.
гр.в., 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя анд № 4796 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена
от О.З. против НП № 23-0000900/26.10.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол“
при РД“АА“ – в. , с
което на основание чл. 93, ал. 1 т.1 от ЗАвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано,
постановено при противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че НП не
съдържа необходимите индивидуализиращи личността на въззивника данни в т.ч.
постоянния му адрес, данните от националния му документ за самоличност и гражданството му. Твърди се ,че е налице
несъответствие между описанието на изпълнителното деяние и фактическата
обстановка по случая. Сочи се, че въззивникът притежава свидетелство за
правоуправление на МПС, издадено от Република Украйна, както и удостоверения за
професионална компетентност и за психологическа годност, издадени от Република
Литва. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 17 от Договора за правна
помощ, подписан между Република България и Република Украйна, документите,
които на територията на едната от договарящите страни са изготвени или заверени
от орган или от специално упълномощено за това лице в границите на
компетентността им и в установената форма и са подпечатани с официален печат се
приемат на територията на другата договаряща страна, без каквато и да е
специална заверка, съотв. текстът на ал.2 на същия
член постановява, че документите, посочени
ал.1 на този член имат еднаква доказателствена сила на територията на
двете договарящи държави. С оглед на изложеното се счита, че свидетелството за
управление на МПС на лицето, издадено от Република Украйна следва да бъде
прието и признато на територията на
Република България въз основа на цитирания договор за правна помощ, а
документите за професионална компетентност и психологическа годност, издадени
от Република Литва, която е член на Европейския съюз , следва също да бъдат
съобразени, тъй като същите са валидни на територията на Европейския съюз.
Излагат се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска
се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. И.Д. ***, който в съдебно заседание поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено
с оглед визираните в жалбата основания. Сочи, че видно от приобщените в хода на
съдебното производство писмени доказателства, въззивникът е притежавал
удостоверение за психологическа годност, издадено в Украйна, като между РБългария и Украйна съществува сключен договор за правна
помощ, въз основа на който посочените документи следва да бъдат признати на
територията на страната ни. Твърди се, че посочените документи са били
представени в хода на извършената проверка от служители на РД“АА“ – в..
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от АНО,
в което се излага становище по същество и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.10.2020 г. , около 10.25 ч., в обл. в., по републикански път II- 29, гр. д. – гр. в., въззивникът управлявал влекач марка „И.“ от кат N3 с ДК№ ** с прикачено полуремарке с ДК№ СО026ЕК, кат. О4. На около 1 км след
разклона за с. И. в посока гр. в. същият
бил спрян за проверка от служители при РД“АА“ – в. св. З.Ю. и св. Т.Т..
В хода на проверката, въз основа на представените документи било установено, че
въззивникът извършва международен обществен превоз на товари по маршрут Украйна
– България, за превозвач „М.“ЕООД, видно от СМR от 22.10.2020 г, натоварен с 22 788 кг товар. В хода на проверката било установено, че
въззивникът не притежава удостоверение за психологическа годност на водача,
издадено в РБългария, респ. в някоя от държавите –
членки на ЕС.
При така установените факти, св. Т. съставил на въззивника АУАН за
нарушение на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.110.2002 г. на МТС, въз
основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 93 ал.1 т.1
от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като на същия е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В хода
на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. Т. и свидетеля по акта – св. Ю. .
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено
копие свидетелство за управление на МПС, издадено от РУкрайна,
копие на медицинско свидетелство № 024674 с превод на български език, заверено
копие на сертификат № 036965, серия 10 АЖЖ за преминат некрологичен преглед на О.З. и превоз
на български език на документа, заверено копие на шофьорска книжка № С20431 за
превоз на товари в съответствие с лиценза на Общността, ведно с превод на
български език, заверено копие на сертификат G№159185 на О.З., ведно с превод на български език.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява
от събраните в съдебното
производство писмени доказателства
по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото,
които съдът кредитира като относими към предмета на
делото и непротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №
23-0000900/26.10.2020 Г. е издадено от компетентен орган, видно от
приобщеното по делото копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни
доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради липса на отразени конкретни данни, касаещи самоличността на
нарушителя. Видно от съдържанието, както на АУАН, така и на НП, самоличността
на последния е индивидуализирана в необходимата степен с визираните данни, по начин не създаващ съмнение кое е лицето,
което е привлечено към административно-наказателна отговорност.
Като разгледа делото по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 16 от ЗАвП
- Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с
наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на
превозите, техните образци и сроковете за съхранението им. Въз основа на тази
норма е приета Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари /Наредбата/
Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал.1 т.3 от
Наредбата Водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съобразно нормата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и изискванията на
издадената въз основа на нея Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически
изследвания на водачите на МПС, и по-специално чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата,
предвиждат, че водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари
следва да притежават издадено и валидно Удостоверение за психологическа годност
към момента на осъществяване на съответния превоз.
На основание чл. 151а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, лицата,
притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, когато свидетелството е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, съгласно чл. 161 т. 5 от ЗДвП.
От анализа на цитираната по-горе разпоредба следва изводът, че единствено
към наетите на работа граждани на
страни-членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация в своята държава,
не се поставят допълнителни изисквания
за придобиване на квалификация на територията на РБългария
по повод създадените с българско дружество трудови правоотношения. В тази
връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2015 г., относно
признаване на професионалните квалификации, Директива 2003/59/ЕО на ЕП и С от
15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на
някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и други такива, които
създават правила за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване
на придобитата квалификация на лицето в едно от страните в останалите
страни-членки на съюза, без да е необходимо допълнително професионално
квалифициране. Доколкото обаче въззивникът е украински граждани, съотв. представеното от него свидетелство за управление на
МПС и удостоверение за психологическа годност са издадени от Р Украйна, която
не е член на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейско
икономическо пространство, по аргумент от противното от цитираната по-горе
правна уредба, следва че посочените документи не удостоверяват надлежната
квалификация, изискуема според българското законодателство съотв.
това на общностното право.
От друга стана в настоящият случай е установено, че въззивникът има сключен трудов договор с превозвач,
регистриран на територията на РБългария, а
именно "М." ООД в чиято полза е извършван превоза в
качеството му на водач на съответното превозно средство. Съгласно чл. 3. от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ карта за квалификация на водача и
удостоверение за професионална компетентност, издадени от държава - член на
Европейския съюз, се признават за валидни на територията на Република България.
Водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, чието обичайно
пребиваване, както е дефинирано в чл. 14 на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт (ОВ, L 370/1985 г.), е в Република
България, придобиват начална квалификация при условията и по реда на тази
наредба. Водачи - граждани на държава, която не е член на Европейския съюз,
какъвто е въззивника, тъй като Украйна не е член на ЕС, придобиват начална
квалификация при условията и по реда на тази наредба, ако предприятието, в
което работят, е установено в Република България. Следователно въззивникът е
следвало да придобие квалификация в т.ч. и удостоверение за психологическа
годност при условията и реда на
националната наредба.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят не притежава удостоверение за психологическа годност, издадено
по реда на чл. 152 от ЗДвП , нито такова от държава-членка на Европейския съюз
или страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство,
същевременно удостоверението за психологическа годност, издадено от украинските
власти не е отговаря на изискванията на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредбата съобразно
действащата нормативна уредба.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е квалифицирано осъщественото
от жалбоподателя деяние като нарушение на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредбата.
Правилно е ангажирана и административно-наказателната му отговорност на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр,доколкото
санкционната норма предвижда нарушението в диспозицията си, като предвижда
наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, като издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл.
25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните
превози е нормативен акт по прилагането на Закона за автомобилните превози,
който инкорпорира в своето съдържание
изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение
на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за
изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на
Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003 г. /.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в цитираната
санкционна разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
Настоящият състав намери за неоснователни изложените от въззивника доводи
за маловажност на извършеното нарушение, съотв.
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая. Касае се за формално
нарушение, което всякога поставя в опасност обществените отношения, които
нарушената правна норма е призвана да гарантира, а именно обществените
отношения, свързани със сигурността и безопасността при осъществяване на
международните превози, както и ефикасния контрол във връзка със съответните
изисквания при извършването му. Не се установяват и други обстоятелства,
рефлектиращи върху конкретната обществена опасност на деянието, които да
обуславят констатация за отсъствие на обществена опасност на същото или явно
незначителна такава. Поради изложеното, съдът намира, че деянието осъществено
от въззивника не се явява малозначително по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр.
с чл. 9 ал.2 от НК.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като обосновано и издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
С оглед
направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл.
63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза
на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно
заседание намира, че в полза на АНО
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим
от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
23-0000900/26.10.2020 г. на Началника на Отдел
„Контрол“ при РД“АА“ – в. ,
с което на О.З. на основание чл. 93, ал. 1 т.1 от ЗАвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА О.З. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГД“АИ“ сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.с
чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на
касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – в. по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
След
влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: