Р Е Ш Е Н И Е
№
27.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 9789/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против Б.И.С., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 7796/2016г, по описа на ПлРС,
против която е депозирано възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
ответника е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***.4, аб.№ ***. Твърди се, че ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл.
153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал ТЕ, за периода 01.12.2012-30.04.2016г., като не е
погасил задълженията си. Посочва се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че сумите са
начислявани въз основа на реален отчет
на уредите за дялово разпределение, от страна на фирмата, извършваща дялово разпределение на
ТЕ, в сградата- НЕЛБО ЕАД. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 515,10лв, от които сумата
от 443,07лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.11.2013-30.04.2016г., и сумата от 72,03лв- лихва за забава, за периода
04.01.2014-10.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Отв. Б.И.С., р. пр., в срока за отговор, не изразява
становище по предявения иск .в с.з. на 06.04.2017г, същата, р.пр, явява се лично и изразява становище за неоснователност
на иска. Посочва, че от 2012г в имота не
се ползва отопление и топла вода, но през жилището минават тръби, които са
топли.посочва също, че ежемесечно минава служител на фирмата- топлинен
счетоводител, който отчита потребената ТЕ.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4879/20.10.2016г.,
по ч. гр.д.№ 7796/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
Не се спори между страните по
делото, че отв. Б.С., е собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***.4. Видно от приложената към ч. гр.д. № 7796/2016г. по описа на ПлРС, препис- извлечение от сметка, се установява, че
ответникът е титуляр на партида, с аб. ***, за топлоснабден имот, находящ се на
посоченият адрес.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № ***, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за
процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за всеки календарен
месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума, за което са
издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода-
на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г., е
общо в размер на 443,07лв.- главница, от която-сумата от 130,19лв.- сума за
отопление, сумата от 287,03лв- ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, и сумата от 25,84лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило,
че в имота има 0 бр. водомери и 1 бр. уреди, като начислените суми за
отопление- без ИРУ- щранг- лира в банята. Сумите помесечно са дадени от ВЛ в табличен вид. ВЛ е изчислило
размера на лихвата за забава върху главницата, от изискуемостта на отделните
плащания, за периода 04.01.2014-10.10.2016г., в размер на 72,03лв. ВЛ посочва
също, че тези суми съответстват на счетоводните записвания на ищеца. ВЛ е
посочило също, че няма извършено плащане на сумите. В с.з. на 06.04.2017г., ВЛ посочва, че в
имота на ответника има само щранг- лира в банята.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение
по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери,
и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед н а нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия. Както
бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване.
Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя
на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи, че на името на
собственика на имота- отв. С., е открита партида – с аб.№ ***. Съдът намира за безспорно установен факта,
че ответника Б.С., има качеството
на потребител на ТЕ, за процесния
период, и съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. По делото се установи също, че в имота на
ответника има щранг- лира в банята, която няма самостоятелен измервателен уред, което е съобразено
при изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение на
ТЕ в сгради- етажна собственост- Приложение №1 към Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването-чл.61, ал.1, е посочено, че при наличие
на щранг- лира, без уред за дялово разпределение
инсталираната мощност се определя по изчислителен път.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се
дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че искът е изцяло основателен и следва да бъде признато за
установено спрямо ответника Б.С., че дължи сумата от общо 515,10лв, от които
сумата от 443,07лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.11.2013-30.04.2016г., и сумата от 72,03лв- лихва за забава, за
периода 04.01.2014-10.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-19.10.2016г., до
окончателното й изплащане.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство, в размер на 295лв, от които сумата от 100лв.-юрк.
възнаграждение, 75лв.-внесена държавна такса и 120лв- разноски за ВЛ. Съобразно
нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален
размер от 100лв.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените разноски в заповедното производство, определени и
изчислени от съда в размер на 52,37лв./държавна такса и разноски/, съобразно
частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на
заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът
също определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк.
възнаграждение от 50лв.
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над заявената в настоящето
производство сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че Б.И.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано
от законния си представител ***, от общо
515,10лв, от които сумата от 443,07лв- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., за имот с аб.№ *** и сумата от
72,03лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-10.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-19.10.2016г., до окончателното й изплащане., за които
суми има издадена заповед за изпълнение № 4879/20.10.2016г., по ч. гр.д. №
7796/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, Б.И.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител ***, сумата от 295лв.-разноски по делото и
сумата от 52,37лв- разноски по
ч.гр.д.№7796/2016г на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА,
на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение 4879/20.10.2016г., по
ч. гр.д. № 7796/2016г.. по описа на ПлРС, за РАЗЛИКАТА НАД предявеното вземане от общо
515,10лв, от които сумата от 443,07лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., за имот с аб.№ *** и сумата от
72,03лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-10.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: