Определение по дело №462/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2178
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20193101000462
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……06.2019г., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 22.05.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

в.ч.т.д. № 462 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение вх.№1455/16.01.2019г. от М.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес *** срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2790/2018год. на ВРС. Твърди се, че молителят е узнал за издадената заповед на 15.01.2019г., при справка по ч.гр.д., след като е разбрал от главния длъжник за образуваното изп.дело. В обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се излагат твърдения, че процедурата по връчване на лице от домашните на адресата не е изпълнена редовно, тъй като положеният подпис и почерка, с който са изписани в съобщението имената на майката на адресата, не са положени и съответно написани от нея, като освен това тя не живее на адреса.

Ответникът по подаденото възражение „Банка ДСК“ ЕАД, заявител по ч.гр.д. № 2790/2018г. на ВРС, чрез юрк.Б.Ч., е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който изразява становище за липса на предпоставките по чл.423 от ГПК поради редовно осъществена процедура по връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Подадена е и частна жалба вх.№4669/202019г. от М.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес *** срещу разпореждане за незабавно изпълнение №8077/27.02.2018г. на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2790/2018год. на ВРС. Твърди се, че твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост не е нестъпила поради липса на редовно уведомяване на длъжника, поради което отправената към съда молба е да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в издадената заповед за изпълнение и да се обезсили издадения изп.лист.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД, заявител по ч.гр.д. № 2790/2018г. на ВРС, чрез юрк.Б.Ч., е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който изразява становище за недопустимост на частната жалба поради просрочие, както и неоснователност поради редовно осъществена процедура по уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.

Въз основа на изложеното, съдът намира следното:

По допустимостта на производството:

За да е допустимо производството въз основа на възражение по чл.423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.

Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. В настоящия случай се твърди, че длъжникът е узнал за образуваното срещу него изп.дело на 17.12.2018г., на 09.01.2019г. установил, че срещу него е образувано ч.гр.дело, а едва на 15.01.2019г. се е запознал с конкретното съдържание на издадената заповед за изпълнение и изп.лист.

От представените по делото от ЧСИ документи по изп.дело се установява, че изпратената до длъжника ПДИ е връчена на 02.07.2018г. чрез майката на адресата. Без оглед евентуалната редовност на връчването от ЧСИ, която се оспорва в настоящото производство, молбата по чл.423 от ГПК следва да се счете за своевременно подадена, доколкото не са ангажирани и доказателства за по-ранно фактическо узнаване за издадената заповед.

Видно от приложеното ч.гр.д. №2790/2018г. на ВРС, по заявление на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение №1359/27.02.2018г. по чл.417 от ГПК срещу С.Д.Х. от гр.Аксаково и М.Н.М. от гр.Провадия.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.

В случая се оспорва редовността на извършеното връчване въз основа на твърдения, че на длъжника не е връчено редовно съобщение за издадената заповед, с което е възпрепятствана възможността му да подаде възражение. В случая от представените от ЧСИ по делото документи по изп.дело № 20187160401363 се установява, че изпратената до длъжника ПДИ е връчена на 02.07.2018г. чрез майката на адресата. Хипотезата на връчване на друго лице – пълнолетен от домашните на адресата е изрично предвидена в чл.46, ал.2 от ГПК.

Твърденията за неавтентичност на положения от нея подпис на известието за доставяне бяха опровергани от заключението по приетата съдебно-графологична експертиза, от което по безспорен начин се установява, че подписът и ръкописния текст „П.С.“, намиращи се в полето „подпис на получателя“ в разписката към известието, са положени именно от лицето П.С.Н..

Твърди се в молбата по чл.423 от ГПК нередовност на връчването, свързана с местоживеенето на лицето, получило ПДИ, а именно че не живее фактически на адреса, но фактът, че двете лица имат идентичен постоянен адрес, се установява от приложените по делото справки от НБД „Население“. Действително майката на адресата П.С. има регистриран различен настоящ адрес, но фактът, че е майка на длъжника,  както и идентичния постоянен адрес, където е пребивавала в момента на връчването, дават основание да бъде определена като лице от домашните по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че тя фактически не живее на този адрес, доколкото искане с оглед установяване на този конкретен факт не е отправено своевременно.

Освен това, с възражението не са наведени твърдения, че майката на адресата не му е предала получените от нея документи независимо от причината за това, такива твърдения са релевирани едва в съдебно заседание по делото, след изтичане на преклузивния срок по чл.423 от ГПК, като същевременно тези твърдения не са относими към някоя от хипотезите по чл.423, доколкото не се твърди наличието на особени непредвидени обстоятелства, които са попречили на длъжника да узнае своевременно за връчването.

Въз основа на изложеното съдът намира, че е налице редовно връчване на друго лице в хипотезата на чл.46, ал.2 от ГПК, към поканата за доброволно изпълнение е била приложена издадената по ч.гр.дело №2790/2018г. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Не се установяват нередовности на връчването, обуславящи приложение на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което и възражението на длъжника М.М. се преценява като неоснователно.

По отношение частна жалба вх.№4669/202019г.: предпоставка за допустимост на частната жалба съобразно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК е едновременното подаване и на възражение срещу вземането. В случая не е подадено възражение по чл. 414 ГПК в двуседмичния срок от връчване на заповедта, а подаденото възражение по чл.423 от ГПК съобразно гореизложените изводи се явява неоснователно.

След като предвид изричната норма на чл. 419, ал.2 от ГПК наличието на подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК е условие за допустимост на подадената частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, жалбата не подлежи на разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати. При липсата на процесуални предпоставки за подаване на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение не подлежи на проверка нейната основателност.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА възражението на М.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес ***, подадено по реда на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2790/2018год. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от т.8 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№4669/202019г. от М.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес *** срещу разпореждане за незабавно изпълнение №8077/27.02.2018г. на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2790/2018год. на ВРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 462/2019г. по описа на ВОС в частта по частна жалба вх.№4669/202019г.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: