ПРОТОКОЛ
№ 458
гр. Златоград, 02.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100354 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА З. Г. З. - редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Е. В.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В.– Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Д.– Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В.– Ще се ползваме от признанието на иска.
ЮРК. Д. – Поддържаме признанието.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищцата, че е собственик на имот с идентификатор 51319.3.20,
м. ,,К.‘‘, с площ 775кв.м, стар номер 000412.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
1
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че владее процесния имот от 1975г.,
когато е получила владението от нейните родители, които пък са владели
същия и обработвали от преди това.
Имотът представлява градина и към настоящия момент се засажда със
земеделски култури. Имотът е с ясно очертани граници от към съседи.
Владението на ищцата е явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато и
необезпокоявано, като свой.
При извършена справка ищцата установила, че нейният имот е записан
като стопанисван от община Н. по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но този имот никога не е
бил с неустановен собственик и безстопанствен, нито пък община Н. го е
стопанисвала и управлявала.
От 1975г. до сега владението на ищцата не е прекъсвано. Същият имот
е владян от праводателите на ищцата от 1950г. до 1975г.
Следва да докаже, че процесният имот не е отчуждаван и за него не е
заплащано обезщетение.
Ответникът Община Н. не навежда фактически твърдения, а
признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл. 148, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 353/24.10.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищеца на: Скица на поземлен имот с идентификатор
51319.3.20 по КККР на гр. Н.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.
1 от ДОПК с изх. №**********/28.08.2025г.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, във връзка с депозираното
признание на иска, с оглед на което няма да ангажираме допуснатите ни
гласни доказателства, моля да прекратите съдебното дирене по реда на чл. 237
от ГПК, постановите съдебен акт, съобразно признанието на иска и уважите
2
исковата претенция на доверителката ми. Считам, че е налице фактическият
състав на разпоредбата на чл. 237 от ГПК, налице е признание на иска от
изрично упълномощен процесуален представител, не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а и
настоящото производство не е такова, каквото законодателят изрично е
изключил от приложното поле на признанието на иска. не претендира
доверителката ми направените от нея съдебно-деловодни разноски по делото.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, считаме делото за изяснено от
фактическа страна, поради което Ви моля да прекратите съдебното дирене и
да постановите съдебен акт в полза на ищцата, въз основа, както на
признанието от нас, така и от събрания доказателствен материал.
СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а
именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за
произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че
не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо
г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на
този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче
ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо
да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и
след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и
уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е
владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява,
че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал
момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност
такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
3
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно
признанието на иска.
ПОСОЧВА 02.01.2026г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:12ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
Секретар: ___________Й.Б.____________
4