№ 6205
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.я Банкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от В.я Банкова Гражданско дело №
20231100104046 по описа за 2023 година
Ищецът В. П. П., чрез адв. Д., излага в исковата молба, че е собственик
на автомобил „БМВ 750 Д ХДРАЙВ“ с рег. № *******, застрахован при
ответника по комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополука“ №0306Х0524480 от 27.11.2019г.
На 25.05.2020г. със застрахованото МПС е настъпило ПТП, за което
застрахователят е своевременно уведомен и е образувана застрахователна
щета. На 23.07.2020г. застрахователят превел по сметка на ищцата сумата от
27 509,28 лв. Тъй като счита сумата на обезщетението за занижена, ищцата се
снабдила с оферта за отстраняване на настъпилите по автомобила увреждания
от „МиН П.“ ООД, която била на стойност 56 422,02 лв. Ето защо, претендира
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 28 912,74 лв.,
представляваща разликата между изплатеното й обезщетение и
действителната стойност на претърпените вреди, изразяващи се в сумата,
необходима за отстраняване на щетите по застрахованото МПС.
В рамките на преклузивния срок по ГПК, ответникът ЗАД „А. АД
подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
страните по имуществена застраховка „Каско“ към момента на процесното
събитие. Счита, че то обаче не попада в обхвата на покритите рискове по
сключената застраховка. Твърди, че е реализиран риск, изрично изключен от
застрахователното покритие по т.14.8 от Общите условия. Пояснява, че при
последващ контрол върху решението за изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на ищцата, е установено, че механизмът на събитието не
1
е достоверен. В протокола за ПТП за отразени увреждания по двете МПС като
при фронтален контакт, докато описаните и заснето от застрахователя
увреждания при завеждането на щетата са концентрирани в предна лява част
на автомобила и по дясното окачване. В тази връзка, твърди, че пред
застрахователя са представени необективни данни за механизма и
обстоятелствата на настъпване на застрахователното събитие. Ето защо, счита,
че е налице изрично изключен риск по см. на т.14.8 от приложимите ОУ.
Отделно от изложеното, твърди че лек автомобил марка „БМВ“, модел
„750", peг.№ *******, номер на рама WBAYB81050D247076 към момента на
застраховането е бил оборудван с детайли, възли и агрегати, различни от
фабричните такива. Налице e несъответствие в действителния пробег на
процесния автомобил. Счита, че след предходно пътнотранспортно
произшествие или друго събитие, автомобилът е възстановен с влагане на
части, детайли и агрегати, които не съответстват на фабричната му
комплектация.
Счита, че е налице неизпълнение на задължението на застрахованото
лице да обяви коректно данните и обстоятелствата, които имат значение за
квалификацията на събитието като покрит риск. Неизпълнението на
задължението за деклариране на достоверни данни за събитието и начина, по
който са настъпили вредите е значително с оглед интереса на застрахователя,
тъй като възпрепятства същият да определи дали е налице покрит
застрахователен риск, коя е клаузата, по която е настъпило застрахователното
събитие и в какъв размер следва да бъде изчислено дължимото обезщетение.
Имайки предвид гореизложеното, плащането от страна на ЗАД “А. на
застрахователно обезщетение, в размер на 27 509,28 лв. е като платено без
основание.
Релевира евентуално възражение, че неизпълнението на задълженията
на ищеца за предоставяне на достоверни данни относно обстоятелствата и
механизма на настъпване на процесното събитие, е от естество да обуслови
редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по-малко от
90% от размера на претендираната главница.
Оспорва размера на претенцията като несъобразена със средните
пазарни цени на извършените автосервизни дейности към момента на
настъпване на вредите. В условия на евентуалност, моли на основание т. 16.2
от Общите условия да бъде редуциран размера на дължимото застрахователно
обезщетение със стойността на увредените части и детайли, които са били
налични към момента на сключване на застрахователния договор, а в случай,
че е налице тотална загуба на процесния автомобил, моли застрахователното
обезщетение да бъде определено в съответствие с т. 75 и 76 от Общите
условия.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Предпоставките за уважаването му са: 1/ Между страните да е налице
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка "Каско" 2/ Настъпване на застрахователно събитие
3/ Ищецът е изправна страна по застрахователния договор; 4/ Вреди в
определен размер.
Първата предпоставка не е спорна между страните – с доклада по делото
е обявено за ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ Каско на МПС",
с предмет процесния автомобил към датата на настъпилото застрахователно
събитие. Приета е по делото комбинирана застрахователна полица за
застраховка „Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0524480 от 27.11.2019г. и срок
една година с покрити рискове съгласно клауза „П“ /пълно автокаско/,
допълнително покритие Асистанс и застрахователна сума от 72 000 лв.
Ангажирани са доказателства за заплащането на застрахователната премия в
цялост. По делото е представено свидетелство за регистрация на процесното
МПС, в което ищцата е посочена като собственик.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП,
заведена е претенция за изплащане на обезщетение, по която е била
образувана преписка, извършени са оглед и експертна оценка, в резултат на
което на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
27 509,28 лв. От приложения по делото опис-заключение по щета №
16020030100142 се установяват уврежданията по процесния лек автомобил, за
които ищцата твърди да са настъпили от процесното ПТП и за които се
претендира обезщетение.
В контекста на втората и третата предпоставка следва да бъдат обсъдени
възраженията на ответника – от една страна за реализиран изключен риск по
см. на т.14.8 от приложимите ОУ, т.к. пред застрахователя са представени
необективни данни за механизма и обстоятелствата на настъпване на
застрахователното събитие; на следващо място - за това, че лек автомобил
марка „БМВ“, модел „750", peг.№ *******, номер на рама
WBAYB81050D247076 към момента на застраховането е бил оборудван с
детайли, възли и агрегати, различни от фабричните такива, като е налице и
несъответствие в действителния пробег на процесния автомобил, като
изложеното съставлява неизпълнение на задължението на застрахованото лице
да обяви коректно данните и обстоятелствата, които имат значение за
квалификацията на събитието като покрит риск.
Съгласно чл.14.8 от приложимите ОУ не се покрива пълна загуба или
частична щета на застраховано МПС, причинени при, от или вследствие на
заблуда на Застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие.
Възраженията на ответника са изцяло оборени от изслушаната по делото
3
съдебна авто-техническа експертиза и събраните писмени доказателства, от
които се установява следното:
Съгласно приложения протокол за ПТП № 1744816 от 25.05.2020 г .
пътнотранспортното произшествие е настъпило по следния механизъм - на
25.05.2020 г., около 22:38 часа, в тъмната част на денонощието по главен път
1-1 и в посока към гр. Ботевград се е движил лек автомобил марка „БМВ“,
модел „750“ с peг. № СВ *******, управляван от М.Й. И., като в района на км
190 поради неспазване на необходимата дистанция, автомобилът настига и
удря в задната част движещият се пред него товарен автомобил марка
„Мерцедес“ , модел „Спринтер" с чуждестранна регистрация. В Протокола за
ПТП е посочено, че уврежданията по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750
Д ХДРАЙВ“ с peг. № СВ ******* са в предната му част . В заключението на
САТЕ вещото лице изрично е посочило, че от техническа гледна точка е
налице съответствие между описания в Протокола за ПТП механизъм на
произшествието и отразените в него зони на увреждания на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „750“ с peг. № СВ *******.
По въпроса, свързан с твърдяното несъответствие между фабричното
оборудване на процесния лек автомобил и това, с което същият е бил
застрахован по процесната застраховка „Каско“ на МПС, вещото лице е
посочило, че от приетите по делото доказателства не се установяват
съществени несъответствия в оборудването на застрахованото МПС.
Посоченото разминаване в датата на първоначална регистрация и отчетения
пробег могат да породят съмнение относно документите предоставени при
регистрация на МПС, но не и за наличие на несъответствие в оборудването.
Единственото несъответствие, което се наблюдава, е в оборудването на
бронята, като от приложения снимков материал, изготвен към момента на
застраховане на автомобила, се наблюдава наличие на вградени фарове за
мъгла, които не се посочват като стандартно оборудване за съответния
автомобил. Изпълнение на такава модификация обаче може да бъде поискана
като допълнителна екстра при закупуване на ново МПС.
Като кредитира изцяло заключението на САТЕ, което е пълно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът намира, че
установените от същото факти изцяло опровергават възраженията на
ответника.
Следва да се имат предвид също така основанията за отказ от изплащане
на обезщетение по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Съдържанието на
правната норма даващо възможност за отказ от плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя, предполага наличието на следните
кумулативни предпоставки:
1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/
неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/
настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на
4
това задължение.
Следователно, фактът на евентуално договорно неизпълнение по
застрахователния договор не е достатъчен сам по себе си да обоснове отказ, а
е необходимо между значителното неизпълнението на задължение по договора
и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-
следствена връзка.
На първо място, имайки предвид изложеното по-горе, съдът намира, че
не се установява по категоричен начин по делото да е налице значително с
оглед интереса на застрахователя договорно неизпълнение от страна на
ищцата на посочените задължения за предоставяне на пълна и вярна
информация било относно настъпилото събитие, било относно застрахованото
МПС. Въз основа на посочената по-горе норма следва да се приеме, че дори да
беше установено такова договорно неизпълнение, за да е налице основание за
отказ от изплащане на обезщетение по чл.408 от КЗ, настъпването на
застрахователното събитие трябва да е следствие от неизпълнението на
конкретното задължение, като установяването на последното е в тежест на
ответника, което му е указано с доклада по делото. Не са ангажирани никакви
доказателства за наличието на такава причинна връзка. Само за пълнота на
изложението, съдът отбелязва, че твърдяното несъответствие в оборудването
поначало не е от естество да причини настъпването на застрахователното
събитие, поради което и същото няма как да обоснове законосъобразен отказ
от изплащане на обезщетение.
Ето защо, като взе предвид всичко гореизложено, съдът приема от
правна страна, че е налице настъпил покрит застрахователен риск по
процесната застрахователна полица и за застрахователя е възникнало
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото не се
установява ищецът да е в неизпълнение на свое договорно задължение, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено е в закона или
застрахователния договор и е довело до настъпването на събитието.
Що се касае до четвъртата предпоставка за уважаване на иска, съдът
взема предвид следното:
В чл. 386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно установената съдебна
практика, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането - т. е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за
5
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Застрахователят дължи заплащане на
обезщетение в размер, който съответства на пазарните условия към датата на
ПТП, за да могат уврежданията да бъдат надлежно отстранени. Ако
автомобилът е в гаранция, дължимата застрахователна сума е тази, по която е
бил отремонтиран в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от същия фактури. При липса на посочените условия, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официалния сервиз,
щом това е условие за запазване на гаранцията. В този случай се приема, че с
оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на
автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения от
продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно
има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и
оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат
заместени повредените авточасти с нови и оригинални такива. Ако обаче няма
причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед
запазване на гаранцията на автомобила), дължимото от ответника
обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови
авточасти и детайли.
Съгласно приетото по делото заключение по САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на щетите, по средни пазарни цени към датата
на ПТП, е представена в два варианта:
В първия вариант на заключението вещото лице е посочило, че
стойността на необходимите за подмяна увредени части, ако бъдат подменени
с нови, оригинални части, е 52 585,15 лв. Стойността на частите, ако бъдат
подменени с нови, но неоригинални части, от алтернативни доставчици,
възлиза на 37 350,18 лв. /цената е посочена с прилагане на 15% търговска
отстъпка, а не коефициент на овехтяване, както неправилно интерпретира
процесуалният представител на ищцата в хода на устните състезания/.
Стойността на необходимия труд и материали за възстановяване на увреденото
МПС в сервиз на официалния представител възлиза на 3 567,16 лв. /таблица 6
от заключението/, а в различен от официалния сервиз – 1 695,16 лв. /таблица
7/.
Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.
Липсват доказателства по делото, че ремонтирането на автомобила в
оторизиран сервиз /в това число и влагането на оригинални части и детайли/ е
необходимо за запазване на гаранцията. За конкретния автомобил нито се
твърди, нито се установява да е бил в гаранционен срок.
6
По тази причина съдът приема, че при определяне размера на
обезщетението следва да съобрази стойност на необходимите авточасти и
детайли – по средните пазарни цени, изчислени на база стойностите, дадени
от вещото лице като средни пазарни цени на нови оригинални части и нови
части от алтернативни доставчици. Това е така, защото само този подход
отчита и двата пазарни сегмента, като обективно изчислява действителната
средна пазарна цена, а не отчита средната пазарна цена за двата вида ремонт
поотделно, която е неотносима. Това е така, защото макар да няма данни по
делото процесният автомобил да е бил гаранционен, няма и основание да се
приеме, че собственикът на автомобила е длъжен да замени увредените части
с такива, които не са оригинални за съответния автомобил. Затова няма
основание да се възприеме заключението на САТЕ относно стойността на
обезщетението само с оригинални или само с алтернативни части, тъй като
отразява само конкретния пазарен сегмент. Коректната средна пазарна цена
следва да се определи като средно аритметично между двете стойности.
Мотивиран от изложеното, съдът определя средната пазарна цена на
необходимите за възстановяване на имуществото в същия вид авточасти, на
сумата от 44 967,66 лв. – средно аритметичната стойност между пазарните
цени в двата отделни пазарни сегмента (52 585,15 лв. +37 350,18 лв.)/2.
При определяне цената на труда съдът намира, че следва да съобрази
заключението във втория му вариант – по таблица 7. Това е така, защото
обективните данни за процесното МПС към датата на ПТП /произведено
2013г., дата на първа регистрация 2014г./ и липсата на твърдения или
доказателства за удължена гаранция, не предполагат същото да бъде
отремонтирано в официален сервиз, с оглед запазване на правата по
гаранцията. Ремонтът може да бъде извършен и в сервиз, различен от този на
официалния представител, поради което релевантната пазарна стойност на
труда е 1 695,16 лв.
Следователно застрахователят дължи обезщетение в общ размер на
46 662,82 лв. Щетата не е тотална, т.к. съгласно заключението на САТЕ
пазарната стойност на лекия автомобил към 25.05.2020г. възлиза на 75 721,60
лв., при което стойността на необходимия ремонт не надвишава 70% от нея.
От така определеното обезщетение следва да се приспадне изплатената
до момента на ищеца сума от 27 509,28 лв. Така, искът се явява основателен за
сумата от 19 153,54 лв., а за горницата следва да се отхвърли като
неоснователен.
Възражението за редукция на обезщетението с 90%, направено с
отговора на исковата молба е изцяло неоснователно, тъй като, както съдът
вече е посочил по-горе, не се установява неизпълнението на договорни
задължения от страна на ищцата, на които ответникът основава искането си.
Основание за приложението на чл.16.2 от ОУ също липсва, т.к. по делото няма
ангажирани доказателства за предходни увреждания – констатирани, описани
и/или заснети при огледа на автомобила и това е отчетено и от вещото лице,
7
изготвило САТЕ.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, разноските по делото за държавна
такса, депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото,
съразмерно с уважената част от иска. Възражението за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар от 2 900 лв. съдът намира за неоснователно.
Възнаграждението е справедливо и адекватно на нивото на фактическа и
правна сложност на делото, материалния му интерес и обема на
предоставената от адвоката защита. Така, общият размер на разноските,
полагащи се на ищцата, възлиза на сумата от 2 952,58 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък /съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв./ и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 236,28 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАД А. АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“******* да заплати на В. П. П., ЕГН ********** с
адрес гр. София, ул. „******* ап.8 следните суми:
- сумата от 19 153,54 лева, представляваща допълнително
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС" по
полица от 27.11.2019г., за увреждания по л. а. "БМВ 750 Х Драйв" с рег. №
******* в резултат от ПТП, настъпило на 25.05.2020 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата от 03.04.2023г. до окончателното плащане, като
за разликата над 19 153,54 лв. до пълния предявен размер на претенцията от
28 912,74 лв. ОТХВЪРЛЯ иска;
- сумата от 2 952,58 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „*******
ап.8 да заплати на “ЗАД А. АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“******* сумата от 236,28 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9