Решение по дело №2028/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. Т. Т. [ЕГН] против Решение № 894/08.07.2024 г. по АНД 3177/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №6328780, издаден от О. М. - Варна, с който на В. Т. Т., в качеството на регистриран ползвател на превозното средство „Ауди А8“, peг. №[рег. номер], е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят посочва, че постановеното решение е незаконосъобразно, постановено е в противоречие със събраните доказателства, при неправилно тълкуването на процесуалния закон. АНО се е ограничил да посочи отчетената скорост на движение на управлявания лек автомобил и разрешената такава, но това описание не съответства на квалификацията на нарушението по чл.21 от ЗДвП. Не е уточнено в коя от изброените в нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението. Не е посочен срок за оспорване. В ЕФ е посочено, че е наказан в качеството а собственик, а той е ползвател. Не е установено от съда, кой е извършител на нарушението. Не е изпълнена процедурата по чл. 189, ал.5 от ЗДвП фиша да се изпрати на лицето по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, което може да го оспори или представи декларация. Незаконосъобразно е прието, че вписването в СРМПС кой е ползвател има сила на декларация по чл. 188, ал.1 ЗДвП. В нарушение на чл. 24, ал.1 ЗАНН е прието, че той е извършил нарушението. Отправено е искане за отмяна на решението и ЕФ. Претендира за сторените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание лично жалбоподателят поддържа жалбата изцяло.

Ответникът – ОД на МВР – Варна не е изразил становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на РС – Варна.

Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.07.2022 г. в 11.06 ч., по път I-9 от [населено място] посока к. к. „Златни Пясъци“, до х-л „С.“, л. а. „Ауди А8", peг.№[рег. номер], бил управляван със скорост 90 км/ч при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта 60 км/ч, при което бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1, ид.№120ccd1 и за констатираното превишение на скоростта с 30 км/ч на жалбоподателя бил издаден процесния електронен фиш. Установено било, че жалбоподателя е ползвател на автомобила от информационната система на МВР.

Съдът е приел от правна страна, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Отчетено е, че дата на ЕФ не е сред задължителните реквизити по арг. на чл.189, ал.4 ЗДвП, поради което липсата на такава не е процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимост на оспорването, но не и за законосъобразността на ЕФ, а очевидно в случая жалбата срещу ЕФ е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект. Прието е, че е извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, тъй като е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1, ид.№120ccd1, което представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. В ЕФ ясно е посочено в графата собственик на МПС, че Т. е наказан в качеството на ползвател, поради което и в тази насока липсва нарушение. В СРМПС жалбоподателят е вписан като ползвател съгласно чл.4, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., поради което съгласно чл.188, ал.1, изр.1, пр.2 ЗДвП, законосъобразно е ангажирана отговорността му. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ има ефекта на представяне на декларация от собственика в производството по чл.189, ал.4 - ал.8 ЗДвП. Жалбоподателят не е представил декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, поради което е прието, че той е управлявал МПС. Направен е извод, че при спазване изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и чл. 4 от същата е измерена скоростта на движение 93 км/ч (видно от приложените доказателства – снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост 90 км/ч. Отчетено е, че съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Правилно е посочена нарушената норма чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, тъй като пътя, по който се е движел автомобилът, се намира извън населено място. Деянието законосъобразно е санкционирано на основание чл.182, ал.4 ЗДвП, като за конкретното превишение от 30 км/ч, допуснато извън населено място, правилно в размер на 200 лв. е наложена глоба, определена в двоен размер на фиксираната стойност 100 лв. за нарушение по чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност, съобразно §6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото е осъществено в едногодишен срок от влизането в сила на предходно издаден срещу Т. електронен фиш, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение, видно от наличните данни за влязъл в сила към 12.06.2022 г. ЕФ сер.К №5509175 от 08.12.2021 г. Изведено е, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Решението е правилно и законосъобразно.

С разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП е определено съдържанието на ЕФ, сред задължителните реквизити е описание на нарушението.

Разпоредбата на чл. 21 ал.2 от ЗДвП, предвижда когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В ЕФ нарушението е описано в достатъчна степен, защото е посочено: „На 31.07.2022 г. в 11:06 часа по Г.П І-9 от [населено място], посока К.К. Златни пясъци до хотел „С.“ при въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В-26 от ЗДвП, заснето с С ARN CAM S1. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ K85509175 с МПС Ауди А8 вид лек автомобил регистрационен номер [рег. номер] е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с АТС № 120ссd1, разрешена скорост 60 км/ч, установена скорост 90 км/ч, превишена стойност на скоростта 30 км/ч, собственик на когото е регистрирано МПС, ползвател: В. Т. Т., постоянен адрес: [населено място] [улица], [ЕГН]“. В случая е посочено мястото на установяване на скоростта на движение на МПС и пътния знак, който е ограничавал скоростта, поради което описанието на нарушението е достатъчно подробно, за да има яснота жалбоподателя срещу какви факти да се защитава. Уточнено е, че в качеството на ползвател му се налага глобата. В този смисъл е неоснователен доводът му, че в ЕФ не е описано нарушението, така че да съответства на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.

В ЕФ е посочено, че за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП се налага глоба 200 лева. Деянието е извършено в условията на повторност, превишената скорост е 30 км/ч, поради което законосъобразно е посочена санкционната норма на чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, въз основа на която правилно е определен размера на глобата 200 лева.

Посочване в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване ЕФ не е част от вмененото нарушение. Поради това липсата на такова съдържание или неточности в него не влияят върху законосъобразността на ЕФ. Отделно от това чл. 198, ал.4 ЗДвП не изисква в ЕФ да е посочено в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Нормата на чл. 198, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57, ал.1, т.13 от ЗАНН, поради което липсата на този реквизит не е съществено процесуално нарушение. В случая жалбоподателят е упражнил правото си на жалба, което е доказателства, че правото му на защита не е било нарушено.

С чл.4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е предвидено, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. Към заявлението за регистрация се предоставя писмено съгласие на собственика и ползвателя, копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на ползвателя или договор за лизинг, по силата на който превозното средство се предоставя за ползване, освен ако ползвателят или негов законен представител се яви лично, като в този случай той собственоръчно подписва заявлението.

От Свидетелство за регистрация на МПС с рег. № [рег. номер], л.а. „Ауди А8“ се установява, че В. Т. Т. е вписан като ползвател на автомобила. Не се оспорва от жалбоподателя, че това е станало по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Регламентираното в чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“ и в чл. 189, ал.5 от ЗДвП „…собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация…“ е относимо само за случаите, когато в СРМПС не е вписан ползвател.

В случай, когато собственикът на автомобила се е възползвал от предоставената възможност в СРМПС да се впише ползвателя по реда на чл.4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., не следва от собственика да се изисква повторно да декларира, че автомобила се ползва, ето защо не е необходимо собственика да се уведомява за извършеното нарушение, за да подаде декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. От изложеното следва, че не е допуснато нарушение на чл.188, ал.1 от ЗДвП при издаване на процесния ЕФ.

Нямало е пречка Т. да подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, но това не е сторено, от което следва, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съдът при проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН установява, че при излагане на установените факти в процесното решение е посочено „По делото липсват данни въззивникът М. Р. да е представял писмена декларация на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението и копие от СУМПС на същото“. От цялостното съдържание на решението се установява, че е допусната техническа грешка при изписване името на въззивника и настоящ касатор – В. Т.. Тази неточност не се отразява на законосъобразността на постановения съдебен акт, защото в останалата му част името на наказаното лице е записано правилно и е ясна волята на съда.

Жалбата е неоснователна, поради което оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК и поради липса на доказателства за сторени разноски, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в двете инстанции е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 894/08.07.2024 г. на Районен съд – гр. Варна, постановено по АНД № 3177/2023 година.

Решението е окончателно.