МОТИВИ към
Присъда № 272/22.11.2018г., постановена по НОХД № 5839/2018г. по описа на Пловдивски районен
съд, VІ н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия И.Р.В. – роден на ***г*** живущ ***, ****, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********
за това, че в периода 15.06.2017г. – 07.09.2017г. в гр. Пловдив, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление е
отнел чужди движими вещи, както следва:
-на 15.06.2017г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими
вещи - велосипед марка Спринт „GTS" на стойност 350 лева и каска за
велосипед „W - tec" на стойност 20 лева - всички движими вещи на обща
стойност 370лв. от владението на В.Д.П., ЕГН ********** ***;
-на 07.09.2017г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими
вещи - мобилен телефон марка „Hamton" модел „НТ20„ с ИМЕЙ **** и ИМЕЙ **************,
ведно със сим карта на Теленор, секретен ключ и чип за входна врата, мъжка
чантичка на стойност 212 лева от владението на Д.Л.П., ЕГН ********** *** и
мобилен телефон марка Lenovo, марка Plma40 с ИМЕЙ ****** и ИМЕЙ ***********,
ведно със сим карта Виваком на стойност 150 лева от владението на Н.В.С., ЕГН **********
*** или всички вещи на обща стойност 732 лева от владението на горепосочените
владелци, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебното производство е
проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
като счита последното за доказано по несъмнен и категоричен начин. Тъй като
производството е протекло по реда на Глава XXVII от
НПК и направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя със събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, предлага на Съда да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение. Предлага на Съда да наложи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства което да бъде в размер
на четири месеца лишаване от свобода, предвид наложени до този момент мерки по
ЗБППМН, чието изтърпяване се отложи по реда на чл.69 от НК с изпитателен срок
от две години.
Защитникът на подс.В. – И. счита, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин, като не се спира на последното. Моли
Съда да определи наказание при условията на чл.55 от НК, като налижи наказание
обществено порицание. Навежда твърдения за младата възраст на подсъдимия, че е
извършил престъплението от лекомислие и с предложеното наказание би се изиграла
превантивната и възпитателна роля на последното. Ето защо моли Съда да приложи
чл.55 от НК и да наложи най-лекото предвидено наказание.
Подс.И.В. признава фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, изказва съжаление за постъпката си и моли да му се наложи
наказанието, предложено от защитника му. Моли за наказание обществено
порицание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият И.Р.В. е роден на ***г*** живущ ***, ****,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с
ЕГН: **********.
Подс.И. Б. през 2017г. бил непълнолетен и учел, като
бил издържан от родителите си, които обаче не разполагали с много средства.
Така за да обслужва личните си нужди подс.Б. решил да си набавя средства чрез
извършването на кражби.
На 15.06.2017г. подс.И. *** със св.М.П.. Около 15.15
часа двамата се намирали в парк Студенец в гр. Пловдив до борса „Лъч". По
същото време в парка със свои приятели и познати бил и св.В.П.. Там той карал
велосипеда си марка Спринт, модел GTS. Свидетелят П. управлявал велосипеда си с
каска за глава марка „W - tec". Подс.И. Б. видял свидетеля В.П. с
велосипеда и каската му и решил да ги вземе, за което казал на приятеля си –
св.М.П.. Подсъдимият се приближил до свидетеля П. и поискал колелото му. Последният
му отказал, но подсъдимия проявил настойчивост и въпреки нежеланието на
свидетеля, взел велосипеда марка Спринт, модел GTS и предпазната каска марка „W
- tec". След това се качил на велосипеда и заедно с каската се оттеглил в
неизвестна на пострадалия посока с намерение да присвои вещите за себе
си.Заедно със свидетеля П. подсъдимият се прибрал в дома си и скрил велосипеда,
като незабавно се разпоредил с предпазната каска, която дал на свидетеля М.П..
Впоследствие подс.И. Б. продал велосипеда на неизвестно лице в кв. Столипиново
на гр.Пловдив.
На 07.09.2017г. около 16.30 часа подс.И.В. се намирал
в парк Студенец в гр.Пловдив до търговска борса „Лъч". По същото време в парка
се разхождали свидетелите Н.С. и Д.П.. Първият ползвал мобилен телефон марка
Lenovo, марка Plma40 с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******, ведно със сим карта Виваком,
който носил в себе си. А свидетелят Д.П. държал у него мъжка чантичка, в която
имало мобилен телефон марка „Hamton" модел „НТ20„ с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******,
ведно със сим карта на Теленор, секретен ключ и чип за входна врата. След като
двамата свидетели се приближили до подс.В., последният ги заприказвал. Станало
въпрос дали играят популярна игра за подрастващи и им предложил да отидат до
близко заведение, за да могат там да играят на мобилните си телефони, ползвайки
безплатно интернет от търговския обект. По пътя подсъдимия решил да открадне
мобилните телефони на двамата свидетели и останалите вещи на свидетеля Д.П..
Той взел от пострадалите мобилен телефон марка „Hamton" модел „НТ20“ с
ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******, ведно със сим карта на Теленор, секретен ключ, чип
за входна врата и мъжка чантичка и мобилен телефон марка Lenovo, марка Plma40 с
ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******, ведно със сим карта Виваком. Те неколкократно
поискали вещите си, но в един момент подсъдимият побягнал с тях с намерение да
ги присвои за себе си.
Впоследствие подс.В. продал мобилен телефон марка „Hamton"
модел „НТ20“ с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ ******* на свидетеля И.Г., който от своя
страна го предал на свидетеля Г.К.
За посочените по-горе действия на подсъдимия,
пострадалите свидетели уведомили своите родители, които подали жалби в
полицията и било образувано досъдебно производство. В хода на разследването бил
установен св.М.П., който предал с протокол за доброволно предаване от
07.11.2017г. предпазна каска марка „W - tec", която била приобщена като
веществено доказателство по делото.
Установен бил и св.Г.К., който предал с протокол за
доброволно предаване мобилен телефон марка „Hamton" модел „НТ20“ с ИМЕЙ *******
и ИМЕЙ *******, приобщен като веществено доказателство по делото.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.И.Р.В., направени по
реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите В.Д.П., Д.В.П., Р.И. В., Д.С.В.,
М.Б.П., Р.Г.Д., М.Б.Г., М.В.М., Г.Й.Р., Х.С.Ж., М.Н.П., Р.Д.Ж. – П., Д.Л.П., И.
.Р.Г., Г.П.К. Н.В.С., Я. К.Я. и В.Д.С.. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Показанията на свидетелите
кореспондират и с приобщените по делото писмени доказателства.
В хода на досъдебното производство е била назначена
стоково – оценъчна експертиза, като от заключението на вещото лице се
установява, че стойността на велосипеда марка Спринт, модел GTS към датата на
деянието – 15.06.2017г. била в размер на 350 лева, а каската за велосипед – в
размер на 20 лева.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза се установява, че стойността на мобилен
телефон марка „Hamton" модел „НТ20“ с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******, ведно със сим карта
на Теленор, секретен ключ и чип за входна врата, мъжка чантичка към датата на
деянието – 07.09.2017г. били на стойност 212 лева, а мобилен телефон марка
Lenovo, марка Plma40 с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******, ведно със сим карта Виваком
– на стойност 150 лева.
Мобилният телефон марка „Hamton" модел „НТ20“ с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******
бил върнат на свидетелката Р.Д.Ж. – П., като били възстановени и останалата
част от причинените щети на пострадалите П. и С., вследствие на деянието на подс.В.
от неговите родители.
На 13.12.2017г. предпазната каска за велосипед била
върната от разследващия орган на свидетеля В.П., за което била изготвена
разписка.
Родителите на
подс.В. възстановили и останалата част от сумата на причинената щета, а именно
350 лева, които били получени от свидетеля Д.П. - баща на свидетеля В.П..
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебно – психиатрична експертиза, от която се установява, че подс.И.В. не
страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ –
Пловдив. Могъл е да разбира свойството и значението а извършеното и да ръководи
постъпките си. Психичното състояние на подс.И.В. му позволява да участва
пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни обяснения.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица като пълни, обективни и съобразени със специалните знания на вещото лице и
поставените задачи.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият И.Р.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.197 т.1, вр. чл.194,
ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.4 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода
15.06.2017г. – 07.09.2017г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими
вещи, както следва:
-на 15.06.2017г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими
вещи - велосипед марка Спринт „GTS" на стойност 350 лева и каска за
велосипед „W - tec" на стойност 20 лева - всички движими вещи на обща
стойност 370лв. от владението на В.Д.П., ЕГН ********** ***;
-на 07.09.2017г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими
вещи - мобилен телефон марка „Hamton" модел „НТ20„ с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******,
ведно със сим карта на Теленор, секретен ключ и чип за входна врата, мъжка
чантичка на стойност 212 лева от владението на Д.Л.П., ЕГН ********** *** и
мобилен телефон марка Lenovo, марка Plma40 с ИМЕЙ ******* и ИМЕЙ *******, ведно
със сим карта Виваком на стойност 150 лева от владението на Н.В.С., ЕГН **********
*** или всички вещи на обща стойност 732 лева от владението на горепосочените
владелци, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие вещите са били върнати или заместени.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.В.
отнел вещите, предмет на обвинението, от владението на пострадалите лица и е
установил трайна власт върху тях, с което е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 194 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство
вещите, предмет на обвинението, са били върнати или на пострадалите е била
възстановена тяхната стойност, посочена в оценъчните експертизи, поради което е
налице квалифициращият признак по чл. 197 т.1 от НК. Предмет на обвинението са две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото – продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на
вината на подсъдимия В. е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от
него, макар че е бил непълнолетен, съзнавал
е, че с поведението си нанася вреди. Действал е с намерение противозаконно да
присвои вещите, предмет на престъплението, целейки набавянето за себе си на
имотна облага.
За извършване на престъпление по чл.197 т.1, вр. чл.194,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и след редукция на наказанието по реда на чл.63
ал.1 т.4 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години,
но не повече от предвиденото в закона. Тъй като съдебното производство е
протекло по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл.
371 т.2 от НПК, подс.В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт и в тази насока прави самопризнания. Съдът счита, че
наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 55 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно чистото съдебно минало,
младата възраст на подсъдимия, изказаното съжаление за стореното,
възстановяването на щетите и тяхната малка стойност, критичността в поведението
на подсъдимия. Предвид на това Съдът счита, че следва на основание чл. 55 ал.1
т.2 б.Б от НК да замени наказанието лишаване от свобода с наказание ПРОБАЦИЯ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът счита, че по този начин целите на наказанието, за
поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат
постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект върху
подсъдимия и обществото.
На основание чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т.2, вр. ал. 1 от НК следва да бъдат наложени следните пробационни мерки:
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС,*** с
явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Подсъдимият И.В. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 233,84
лева, представляваща направени по делото разноски.
Причини за извършване
на деянията – желание за лично облагодетелстване и ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.