Р Е Ш Е Н И Е
№
612
гр. Хасково,
05.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осемнадесети септември, през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №626 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба от П.М.П. ***, подадена чрез пълномощник, със съдебен адрес:***, против
Заповед № 272з-2062/14.07.2020г., издадена от директора на ОДМВР - Хасково, с
която на жалбоподателя на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.3,
чл.200, ал.1, т.11 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта е нищожна, неправилна, поради нарушения на процесуалните
правила по ЗМВР, ППЗМВР, другите подзаконови нормативни актове и АПК,
необоснована и несъответстваща на целта на закона. Сочи се, че
административният акт не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. При
издаването му била нарушена административната процедура по ЗМВР, другите
подзаконови нормативни актове и АПК. Заповедта била нищожна и
незаконосъобразна, тъй като противоречала на ЗМВР и АПК. Изложените в нея
фактически основания били бланкетни и неконкретизирани. Не били посочени
конкретни нарушения, които да представляват основания за налагане на
дисциплинарно наказание. Волята на органа не била изразена ясно, точно и
конкретно. Всичко това нарушавало правото на защита на наказаното лице.
Твърдяното нарушение не било доказано. Не били налице несъмнени и безспорни
доказателства за извършването му. Смята се, че в заповедта липсват конкретни
твърдения за конкретни нарушения, а това затруднявало жалбоподателя да изложи
подробни доводи в тази насока, тъй като не бил наясно с действителните мотиви
на административния орган. Твърди се, че не е налице нарушение на посочените в
заповедта разпоредби и основание по ЗМВР, ППЗМВР и другите подзаконови
нормативни актове за налагане на дисциплинарно наказание. Дадената квалификация
на нарушението не кореспондирала с изложените в обстоятелствената част на
заповедта данни и била неправилна, непълна и бланкетна. Не била налице
субективната страна на нарушението, за което в заповедта нямало никакво
обсъждане. Наказанието било наложено извън предвидените в чл.209 от ЗМВР
срокове. Същото било необосновано тежко, не били съобразени обстоятелствата по
чл.206 от ЗМВР. Нарушението представлявало маловажен случай. По изложените
съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Жалбата се
поддържа в открито съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя Допълнителни аргументи в насока незаконосъобразност на оспорения
акт се излагат и в представената по делото писмена защита.
Ответната страна
– директор на Областна дирекция на МВР - Хасково, в съдебно заседание се
представлява от юрк. С., който оспорва жалбата, намира същата за неоснователна,
а оспореният акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страната в с.з. и след като анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Директорът на Областна дирекция на вътрешните
работи е възложил проверка по повод установени предварителни данни за нарушения на служебната
дисциплина, отразени в утвърден от министъра на вътрешните работи Доклад рег. №
4574р-1246/15.05.2020г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ – МВР, изготвен в
резултата на извършена проверка по МЗ № 8121з-406/16.04.2020г., изм. и доп. с
МЗ №8121з-437/22.04.2020г., по организацията на работа по пътен контрол и
действията за недопускане на пътни инциденти в района на участък 66 – ти км. на
АМ „ М.“, след настъпило ПТП на 03.04.2020г. и на 16.04.2020г.
При извършване
на проверката жалбоподателят е дал обяснения и сведение с рег. № 272р-14723/03.07.2020г..
Приобщени са всички писмени доказателства относими към дисциплинарното
производство.
Проверката е приключила
със справка рег. №272р-15132 от 08.07.2020г., в която се съдържат
фактическите констатации и правната им квалификация, представени на
дисциплинарно наказващия орган и инкорпорирани в оспорената заповед.
С оспорената
заповед, на старши инспектор П.М.П. – началник на група „ Контрол на пътното
движение по главните пътища и АМ“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца, за това, че в качеството си на началник на
група КПДГПМ в сектор „Пътна полиция“ – Хасково, след възникване на тежко ПТП
на 03.04.2020г. в района на 66-ти км. от АМ „М.“, предвид характера на
произшествието със загинали две лица, шест пострадали и значителни материални
щети е следвало да предприеме мерки за
уведомяване на стопанина на пътя за изграждане на необходимото знаково
стопанство, с оглед предотвратяване на бъдещи тежки ПТП, при лоши
метеорологически условия – мъгла, като изготви сигнално писмо до ОПУ – Хасково
във връзка с разпоредбата на чл.7, т.17 от Инструкция № 81213-749/20.10.2014г.,
за което е получил разпореждане и от прекия си началник – началника на сектор „
Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, а не е изготвил такова писмо до
16.04.2020г, когато в същия участък на АМ „М.“ е настъпило отново ПТП. Прието
е, че П.П. е нарушил разпоредбите на типова длъжностна характеристика рег.
№3286р-16214/25.04.2016г. за длъжността „началник група КПДГПМ“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, където е указано, че – „Осигурява взаимодействие
и съгласуваност в работата със стопаните на пътя, контролните органи от
министерство на транспорта и други контролни органи при мероприятията по
организация на движението и осигуряване безопасността на движението на
обслужваната територия“, а също така – „ Планира, организира и провежда
превантивна дейност по безопасността на движението и набира информация за
пътната обстановка в обслужваната територия“, като в този период е настъпило и
последващо ПТП в същия участък, и по същите причини. Последното е определено от
наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР
„неизпълнение на служебните задължения“, за което на основание чл.200, ал.1,
т.11 от ЗМВР, е наложено наказанието. Екземпляр от обжалваният акт е получен от
жалбоподателя на 14.07.2020 г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу
него е депозирана на 20.07.2020 г.
От
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
заповедта и от лице с правен интерес, за което административният акт е
неблагоприятен.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед № 272з-2062/ 14.07.2020г. на директора на ОД на МВР Хасково е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР –
ръководителя на структурата, в която жалбоподателят заема ръководна длъжност
съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Заповедта е
постановена в изискуемата писмена форма и след приемане на
писмените обяснения на служителя по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Процесният
индивидуален административен акт е постановен в законоустановения срок по
чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и
не по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на
правилата по чл.196 от ЗМВР. Дисциплинарното производство не е образувано за
тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15
от ЗМВР. Същото е образувано за нарушение по чл. 198-202 от ЗМВР, при което
правилно проверката е разпоредена по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с надлежна
заповед, която е поставила неговото начало.
Съгласно
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на
служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно
всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има
правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено,
като жалбоподателят е запознат
със справка рег.№ 272р-15132/08.07.2020г. на 08.07.2020г., предоставена му е възможност да
упражни правото си на защита, чрез връчване на покана рег. №
272р-15135/08.07.2020г. с указание, че в срок от 24 часа след запознаване с
обобщената справка има право да даде допълнителни обяснения или възражения, но
такива не са ангажирани от дисциплинарно наказаното лице. Процесната
заповед е издадена на 14.07.2020г и в
обстоятелствената ѝ част е посочено, че при налагане на дисциплинарното наказание са взети предвид
дадените от П. обяснения с рег. № 272р-14723/03.07.2020г.
Следователно по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел обясненията преди да наложи дисциплинарното
наказание, запознал се е с тях и ги е посочил в оспорената заповед. Видно от съдържанието ѝ,
са налице изложени съображения от фактическо и правно естество. В нея е вписано
правното основание и е цитирана справка рег. № 272р-15132/08.07.2020г., която представлява неразделна част от
административния акт за налагане на дисциплинарното наказание.
При
преценка на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира,
че е постановена в нарушение на материалния закон,
тъй като вмененото нарушение на чл.194, ал.2, т.2
от ЗМВР е недоказано.
С разглежданата в настоящото производство заповед на жалбоподателя е
наложено наказание за нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – небрежност в
служебната дейност. Като конкретно нарушени са посочени изискването на чл.7,
ал.1, т.17 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, / изд. от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014г.,
изм. и доп., бр.
56 от 24.07.2015 г., бр. 104 от 29.12.2017г., в сила от 29.12.2017г./ и
тези съдържащи се в типова длъжностна характеристика с
рег.№3286р-16214/25.04.2016г. за длъжността началник група „КПДГПМ“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
Според текста на чл.7, ал.1, т.17 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, началниците
на сектор/групи "Пътен контрол", на звената, на които са възложени
дейности по контрол на пътното движение в СДВР/ОДМВР и на звената "Пътен
контрол" в районните управления (РУ) при ОДМВР, пряко отговарят за
цялостното състояние на пътния контрол, осъществяван на съответната територия,
като: издават писмени
предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до
администрацията, управляваща пътя, и до лицата, поддържащи пътните участъци, за
отстраняване на установени неизправности по тях, като контролират сроковете за
изпълнението на разпорежданията.
В раздел II „Основни длъжностни задължения“ от длъжностна характеристика за длъжността
началник на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и магистрали“ в
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР, са предвидени
следните задължения: „Осигурява взаимодействие и съгласуваност в работата със
стопаните на пътя, контролните органи от Министерство на транспорта и други
контролни органи предвидени в нормативен акт при мероприятията по организация
на движението и осигуряване безопасността на движението и нормални транспортни
процеси на обслужваната територия“, както ѝ „Планира, организира и
провежда превантивна дейност по безопасността на движението и набира информация
за пътната обстановка в обслужваната територия“.
От съдържанието на чл.7, ал.1, т.17 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. и от
задълженията възложени с длъжностна характеристика, се установява, че с тях по
отношение на служителите заемащи длъжността началник на група „Пътен контрол“,
каквато длъжност заема и жалбоподателят в настоящото производство, е предвидено
да осигуряват взаимодействие и съгласуваност в работата със стопаните на пътя
при мероприятията по организация на движението и осигуряват безопасността на
движението и нормални транспортни процеси на обслужваната територия; да
планират, организират и провеждат превантивна дейност по безопасност на
движението и в тази връзка да изготвят писмени предупреждения, сигнални писма
до
собствениците, до
администрацията, управляваща пътя, и до лицата, поддържащи пътните участъци, за
отстраняване на установени неизправности по тях. В случая, видно от
обстоятелствената част на заповедта, служителят е наказан за това, че не е
изготвил сигнално писмо до стопанина на пътя ОПУ – Хасково, с оглед
предотвратяване на бъдещи тежки ПТП при лоши метеорологични условия – мъгла, за
което е получил и разпореждане от прекия си началник, като П. е изготвил такова
едва на 16.04.2020г., след настъпване на друго ПТП в същия участък, т.е.
дисциплинарно-наказващият орган приема, че изготвянето на посоченото писмо е
следвало да бъде направено в определен срок. Неизготвянето обаче на сигнално
писмо в срок или незабавното му изготвяне до собственика на пътя в района, на
който на 03.04.2020г. е настъпило ПТП, за което деяние е наложено
дисциплинарното наказание на П., не е предмет на регламентация нито в
длъжностната характеристика, нито в посочената разпоредба на чл. 7, ал.1, т.17 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014
г.
С утвърдените в горната инструкция правила, както и с длъжностната характеристика,
за жалбоподателя безспорно е налице задължение, с оглед заеманата от него
длъжност да изготвя сигнални писма до собственика на пътя, да осигурява
взаимодействие и съгласуваност, както и да планира, организира и провежда
превантивна дейност по безопасността на движението и да набира информация за
пътната обстановка в обслужваната територия, но това негово задължение не е
обвързано със срок. След като в цитираните разпоредби не е посочено в какъв
срок следва да бъде извършено съответното действие, то той следва да бъде
определен като възможно най – разумния, с оглед конкретната ситуация. Но до конкретно
становище, кой е разумният срок наказващия орган не е стигнал, още повече, че
по отношение на неговото възприятие за срока е налице противоречие в самата
заповед. Първоначално в заповедта органа е приел, че началник група КПДГПМ в
сектор „Пътна полиция“ – Хасково е следвало незабавно да предприеме мерки, като
изготви сигнално писмо / становище изнесено в доклад рег. №
4575р-1246/15.05.2020г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ – МВР /, а след това
приема, че П. не е изготвил такова писмо до 16.04.2020г., когато в същия
участък от пътя настъпва отново ПТП, т.е налице е неяснота по отношение на това,
кога според органа е следвало да бъде изготвено сигналното писмо до ОПУ –
Хасково – незабавно, на следващия ден, пет дни след това и т.н.
Въпреки приетото
от дисциплинарно наказващият орган, настоящия състава на съда намира, че от
страна на жалбоподателя не е налице изпълнение на служебните му задължения
произтичащи от разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.17 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014
г.
и тези възложени му с типова длъжностна характеристика. От приобщените по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че още след настъпване
на ПТП на 03.04.2020г. жалбоподателят е създал временна организация на
движението, като е организирал поставянето на пътни знаци „В 26“, ограничаващи
скоростта на 70 км/ч до 50 км/ч за всички ППС, преминаващи през участък км.66
на АМ „М.“ в двете посоки на движение. Поставянето на временните пътни знаци е
съобразено и с това, че по еластичните огради /мантинели / е имало деформация и
същите е трябвало да бъдат възстановени от ОПУ Хасково, както и с това, че в
следствие на настъпилото ПТП по асфалтовата настилка е имало моторно масло и
нафта. Т.е. в деня на настъпване на ПТП П. е осигурил безопасността на
движението на обслужваната територия. По отношение на сигналното писмо, което е
следвало да бъде изготвено от П. такова е изготвено на 16.04.2020г., което
отново води до извода за изпълнение на произтичащите от чл. 7, ал.1, т.17 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014
г.
и тези възложени му с типова длъжностна характеристика служебни задължения. В
допълнение следва да бъде посочено и това, че видно от приобщения по делото доказателствен
материал, жалбоподателят е изпълнявал стриктно служебните си задължения във
връзка с разпоредбата на чл.165 от ЗДвП. Изготвял е регулярно сигнални писма по
безопасността на движение до ОПУ – Хасково, касаещи отстраняване на
неизправности по пътната инфраструктура на АМ „М.“.
В заключение
следва да бъде посочено и това, че по делото не се доказа спрямо жалбоподателя
да е имало отправено разпореждане от прекия му началник, както се твърди в
заповедта, тъй като от приобщените доказателства е налице противоречие между
твърденията на началник сектор „Пътна полоция“ при ОДМВР – Хасково и тези на
жалбоподателя П.П.. Въпрос който не е изяснен в хода на дисциплинарното
производство. Но дори да се приеме, че все пак П. не е изпълнил даденото му от
прекия му началник разпореждане, то тогава ще е налице дисциплинарно нарушеншие
по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпорежданията на преките
ръководители, нарушение което не е описано и изследвано, като състав в
оспорената заповед.
По тези съображения съдът намира, че соченото в заповедта нарушение не
е установено и доказано по безспорен начин, което от своя страна означава, че
извършеното от жалбоподателя не може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е наложено наказание „порицание“. В този
смисъл не са налице материалноправните предпоставки
за ангажиране дисциплинарната отговорност на П.П..
С
оглед изложеното оспорената заповед се явява постановена в противоречие с
материалния закон и при несъответствие с целта му – да се налага дисциплинарно
наказание само при надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение
при осъществяване на дейността на органите на МВР.
По
тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и заповедта следва да
се отмени като незаконосъобразна на основание чл.146, т.4, и т.5 от АПК.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР
- Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско
възнаграждение.
В
тази връзка съдът преценя направеното от ответника възражение за прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение за основателно, доколкото към дата на
сключване на дговора за правна защита – 22.07.2020г., разпоредбата
на чл. 8, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/9.04.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е била отменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ
– ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., то в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №
1/9.04.2004 г., съгласно която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Ето
защо и вземайки предвид реалната фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от уговореното и
заплатено такова в размер на 1000 лева на 500 лева.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК,
Административен съд Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.М.П., ЕГН **********
***, Заповед № 272з-2062/14.07.2020г., издадена от директора на ОДМВР - Хасково,
с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11
и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Хасково да заплати на П.М.П., ЕГН **********
***, сумата в
размер на 510 /петстотин и десет/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението на основание
чл.211, ал.1, изр. последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: