№ 198
гр. П., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20215220201853 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на СП. Г. В. от гр. П. против Електронен фиш за
налагане на глоба серия Г № 0038933, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с
който на жалбоподателя за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461,
т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш,
издаването му в противоречие на материалния закон и се моли да бъде
отменен.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага доводи за отмяна на
атакувания ел. фиш. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на
издадения ел. фиш. Претендират се разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С обжалвания електронен фиш е наложена глоба за това, че на ... г. в ...
часа в обл. П., път II-37, км.118+502 в посока на движение към гр. П., е
заснето с АТСС (ARH CAM S1) № 11743bb да се движи МПС – лек
автомобил „Т.“ с рег. № ..., като е прието, че ФЛ, което притежава МПС,
регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е сключило
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за него.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Електронният
фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От тази гледна точка при издаването на
фиша са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният
закон е приложен неправилно, което обуславя неговата отмяна.
Следва да се отбележи, че по делото не се оспорва управлението на
автомобила на процесната дата. То е установено по безспорен начин,
констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване,
преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и
доказателства по делото) - мобилна радарна система, за чието използване на
посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
2
движение по пътищата, приложима с оглед препращането на ЗДвП (към който
препраща КЗ).
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. В конкретния случай
посоченото МПС с рег. № ... е собственост на Министерството на отбраната
на РБ, конкретно на Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“, а не на ползвателя и жалбоподател в настоящото производство
С.В.. Доказателства, че С.В. е собственик на процесното МПС не се
представиха от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за тези
обстоятелства.
Административното наказание на жалбоподателя е наложено с
електронен фиш, каквато възможност е предвидена в КЗ, като съгласно ал.4
на чл.638 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. В
КЗ изрично е предвидена „глоба“ за собственик - физическо лице при
несключен застрахователен договор за задължителна застраховка. Отбеляза
се по-горе обаче, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил.
В случая АНО е искал да ангажира отговорността именно на собственика на
МПС, без значение на това кой точно го е управлявал. Горното е безспорно
видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, където е посочено, че
чл.189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези
случаи не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго
лице, което да е управлявало, в резултат на което издадения ЕФ да бъде
анулиран, поради което наказателно-отговорно лице при нарушение на чл.
638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на МПС. В случая
тази разпоредба не е спазена. Според настоящия състав на съда правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се
ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС на
3
собственика му в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се
обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява
чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т. е. установяването
на този факт не е поставен на субективна преценка на контролните органи, а
се извлича от данни от официална информационна система, като същата е
общодостъпна за всички граждани и държавни органи.
Нещо повече - процесният ЕФ не е издаден в съответствие с
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. С въпросната разпоредба е предвиден
специален ред за установяване на нарушения с АТСС. Текстът на последната
визира случаите, когато с АТСС е установено управление на МПС, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. изпълнителното деяние на
нарушението в тези случаи е „управление“ на МПС, а несключената
застраховка е елемент от фактическия състав на нарушението.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като глобата му е била наложена на
основание чл.638, ал.4. Няма спор, че на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ се
ангажира административно-наказателна отговорност на собственика на МПС,
който не е изпълнил задължението си да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“, установено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а на основание чл.638, ал.3
от КЗ се ангажира отговорността на лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В конкретния случай с процесния фиш е ангажирана
отговорността на жалбоподателя (ФЛ), който не е собственик на МПС-то, а
негов ползвател. В този ред на мисли отговорността на собственика по ал.1 на
чл.638 от КЗ е абсолютна, а по ал.3 - само по отношение на лице, което е
водач. Но тъй като в тези случаи нарушителят следва да бъде установен
категорично от наказващ орган, редът за ангажиране на административно-
наказателната му отговорност е посочен в чл.647, ал.1 и 2 от КЗ чрез
съставяне на АУАН и НП. За нарушението обаче по чл.638, ал.4 от КЗ, редът
е различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ, отговорността се
ангажира с издаване на ЕФ при установено управление на МПС, за което не е
4
сключен задължителен договор за ЗЗГО със АТСС. Не случайно в този
случай, тъй като съобразно чл.647, ал.4 от КЗ ЕФ се издава в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, отговорност ще носи собственикът на
моторното превозно средство, независимо кой е управлявал (бил той
собственик или ползвател), съгласно чл.638, ал.4 от КЗ. Съвсем ясно и
недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този
самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. И мотив, че
волята му е именно такава, са изричните решения да се санкционира на това
основание само собственика (чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка
да не се прилага чл.189, ал.5 от ЗДвП, която предвижда възможността за
деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то
отговорността за управление. Но поради това, че отговорността на
собственика е абсолютна, то неговото нарушение е именно бездействието да
сключи задължителната застраховка, което е въведено в чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ. В тази връзка волята на законодателя е още по-ясна, като е предвидил
възможност за всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор, но не и задължение
за това, което задължение е абсолютно само и единствено за собственика.
Видно е, че след като в случая жалбоподателят не е собственик на автомобила
от една страна не следва да му издава ЕФ, в който той да бъде наказан като
собственик на МПС, а от друга – ако АНО е искал да ангажира отговорността
му като лице, което е управлявало МПС без ЗЗ „ГО“, е следвало да се състави
АУАН и евентуално да се издаде НП. Като не е направил разграничение
между отделните процедури и е наказал жалбоподателя като собственик на
процесното МПС, какъвто той безспорно не е, АНО не само е приложил
неправилно материалния закон, но и е допуснал и съществено процесуално
нарушение. Фишът е издаден при управление на процесното МПС, за което е
установена липсата на посочения застрахователен договор, като при тези
данни е осъществен състава на административно нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането, който вменява в задължение на всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение да
сключи Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По делото се доказва, че лекият автомобил, заснет с
5
мобилната радарна система, не е собственост на жалбоподателя.
Следва да се отбележи по същество, че с оглед представените писмени
доказателства от страна на процесуалния представител на жалбоподател, то
нарушението остана изобщо недоказано. Видно от представените писмени
доказателства по делото – Договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на МПС, инженерна и бойна техника от 22.06.2020 г., сключен между
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ и ЗД „Бул
Инс“, с Приложение-списък на МПС към него, в което фигурира процесния
автомобил, то автомобилът е имал сключена такава застраховка, валидна за
срок от 00:00 часа на ... г. до 24:00 часа на ... г. По делото е приложено и
допълнително Споразумение от 21.12.2020 г. към горепосочения договор,
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и Уведомително писмо.
Видно от всички тези писмени доказателства, към ... г. автомобилът е имал
валидно сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
При тези данни от правна страна съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като по
делото от събраните доказателства се установи по категоричен начин, че за
процесния лек автомобил е бил налице сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на твърдяното нарушение. Каквато и да е причината справката в
сайта на Гаранционен фонд да не е отчела наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил, то тя не
следва да се търси във виновно поведение от страна на жалбоподателя, още
повече и че същият не е собственик на автомобила, както погрешно е посочен
и в ЕФ. В случая не се установи въобще да е налице административно
нарушение, а още по-малко такова, което да се вмени във вина на
жалбоподателя.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваният ел.
фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и недоказаност.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител жалбоподателя, което следва да бъде
6
уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са в размер на
350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени и
съответните доказателства за извършването им – договор за правна защита и
съдействие. Възражение за намаляване на възнаграждението до предвидения
минимум е неоснователно – от една страна уговореното е съвсем малко над
него, от друга – следва да се отчете, че процесуалният представител на
жалбоподателя се е явил в проведеното съдебно заседание, ангажирал е
доказателства и е имал активна процесуална позиция по делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба серия Г № 0038933, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на СП.
Г. В. от гр. П. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е
наложена глоба в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на СП. Г. В. с ЕГН
**********, адрес: гр. П., ул. „Й.Й.“ № ..., сторените по делото разноски в
размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7