Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА,
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА,
при
секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Мариана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия
Алексиев ВAНД
№ 5614 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С решение от 26.04.2018 г. по
НАХД № 20794/2017 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 147-ми състав, е признал обв. Г.С.Г. за
невинен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 07.09.2017 г.,
около 21.30 ч., в гр. София, на ул. „*********“, пред № 10, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял думите : „**********, не
знаеш кой съм, ще ви уволня“ към служителите на МВР Д.Г.П.и Д.Н.Н., поради
което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал.
Недоволен от така постановеното решение е
останал прокурорът, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивен протест
с допълнение. В него се
твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Сочи се, че
участието на обвиняемото лице в престъплението е безспорно доказано от
свидетелските показания, депозирани на досъдебното производство. Изтъква се, че
неправилно са били кредитирани показанията на полицейските служители, дадени в
съдебна зала, поради противоречието им с тези, дадени в хода на разследването.
Именно последните кореспондирали и с другите свидетелски показания, погрешно
посочени като „обяснения от другите преки свидетели на престъплението“. Желае
се отмяна на протестираното решение и постановяване на ново, с което
обвиняемото лице да бъде признато за виновно в извършването на престъпление,
съгласно постановлението на СРП по чл. 375 от НПК.
С подадения въззивен протест с
допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание, проведено на 05.12.2017 г., въззивният съд, по реда
на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и/или свидетел/и,
изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени и/или
веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 378, ал. 4, вр. чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и
повдигнатото срещу обвиняемото лице обвинение, което не се явява тежко, по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК, а именно наказуемо с „лишаване от свобода”
повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието на обвиняемия в
съдебно заседание не е задължително.
В
съдебното заседание, редовно призован, обв. Г.Г. се явява лично и с
упълномощения си защитник – адв. М.Т., САК.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът не поддържа протеста,
но не го и оттегля. Намира, че решението на първия съд е правилно и
законосъобразно. Посочва, че районният съд е положил максимални усилия за
изясняване на фактическата обстановка. Изтъква, че в хода на съдебното
производство е установена различна фактическа обстановка от тази, установена в
хода на досъдебното производство, тъй като служителите на МВР – свидетелите Д.П.
и Д.Н., са заявили пред съда, че обвиняемият не е отправял към тях обидни думи
и поведението му не е можело да се квалифицира като неуважение към обществото.
Предлага решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Защитата
на обв. Г. – адв. Т., посочва, че пред първия съд са събрани неоспорими
доказателства, от които следва единствено възможния извод, че не е осъществено
деяние, с което обвиняемият да е показал явно неуважение към обществото, грубо
и демонстративно нарушение на обществения ред, пренебрежение и неглижиране на
правните норми и правилата на морала. Поради това намира, че с деянието си
обвиняемият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна
състава на вмененото му престъпно посегателство. Изтъква, че пред съда
разпитаните свидетели са заявили ясно и категорично, че не са имали размяна на
реплики със задържаното от колегата им – св. Ц., лице. Ангажира доводи, че в
мотивите към постановената присъда се съдържа изчерпателно изследване на
вероятността първоначално дадените по случая данни да са повлияни от служебната
обвързаност на служителите със св. Ц., като в същата посока е обсъдено и
необичайното струпване, при това в кратки срокове, на три полицейски автомобила
по повод незначителен инцидент, без реални вреди. Навежда съображения, че макар
да не кредитира свидетелските показания на свидетелите М. и М. като лица,
близки до обвиняемия, съдът е обсъдил наличието на пряко пренесени идентични
изрази, нехарактерни за младежкия речник и конкретното социално положение на
свидетелите П., И. и Ц.. Обсъдена е и липсата на категорични твърдения в тези
показания за пряко възприети думи и изрази, отправени към полицейските
служители, уронващи престижа и достойнството на последните. Акцентира и върху
показанията на св. Ч., че униформените му колеги са нямали проблеми със
задържания. Намира, че в хода на съдебното следствие не са допуснати процесуални
нарушения, в мотивите на атакувания съдебен акт са обсъдени всички, събрани по
делото доказателства и те в своята съвкупност не са доказали извършено
хулиганско действие от страна на обвиняемия. Желае въззивният съд да постанови
решение, с което да потвърди решението на СРС, като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият
Г., в правото си на лична защита се придържа към заявеното от защитника му, а в
правото си на последна дума желае да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във
въззивния протест с допълнение, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл.
378, ал. 5, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да постанови протестирания
съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по диференцираната процедура на
глава двадесет и осма от НПК. На основание чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Същевременно, непосредствено
е събрал показанията на свидетелите Д.Н.и Д.П., като е приел и представените по
делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства –
характеристична справка, бележка за доходи от трудови правоотношения,
удостоверение за представителност, епикриза, листовки за пациента за
медикаментите „Дуспаталин 200 мг“, „Родожил 750 000 IU“
и „Сандрин билков сол. 25 мл.“.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция и на досъдебното производство, които самостоятелно анализира,
а именно : гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите Д.Н.Н., снети в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 26.04.2018
г. (л. 40 – л. 40/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на
досъдебното производство (л. 12 от досъдебното производство), Д.Г.П., снети в
о.с.з. на 26.04.2018 г. (л. 40/гръб – л. 41/гръб от съдебното производство) и
тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 11 от досъдебното
производство), К.К.П. (л. 5 – л. 6 от досъдебното производство), Д.И. И. (л. 7
– л. 8 от досъдебното производство), И.Т.Ц. (л. 9 – л. 10 от досъдебното
производство), К.Н.Ц. (л. 13 – л. 14 от досъдебното производство), В. Н.К. (л.
15 – л. 16 от досъдебното производство) , К.А.Ч. (л. 41 от досъдебното
производство), И.П.М.а (л. 42 – л. 43 от досъдебното производство) иИ.П. М. (л.
44 – л. 46 от досъдебното производство) – съобразявани от съда по реда на чл.
378, ал. 2, пр. 1 от НПК ; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства - наличните по делото лист за преглед на пациент
в КДБ/СО от 08.09.2017 г. (л. 23 от досъдебното производство), справка за
съдимост (л. 8 от съдебното производство) и характеристика на обв. Г. (л. 20 от
съдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на
служебна бележка за доходи от трудови правоотношения на обв. Г. за 2017 г. (л.
21 от съдебното производство), удостоверение № С-21286/03.01.2018 г. за представителност на
синдикална организация, издадено от председателя на Федерация на независимите
синдикати от държавното управление и организации – КНСБ (л. 23 от съдебното
производство), епикриза на обв. Г., издадена от Отделение по гастроентерология
към Клиника по вътрешни болести към УМБАЛ „Света Анна“ АД – София (л. 24 – л.
26 от съдебното производство) и рецепта (л. 47 от досъдебното производство), както
и способ на доказване – заключението
на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на
обв. Г. (л. 29 – л. 35 от досъдебното производство).
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основата на по същество си правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като в основни линии споделя доводите и
съображенията му относно тяхната оценка.
Въззивният
съд намира, също така, че не са налице основания за съществена промяна на
възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като, от една
страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства,
а от друга, възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка е правилно
установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на същия сочи на следното :
На 07.09.2017 г.,
около 21.30 ч., в гр. София, обв. Г. управлявал лек автомобил, марка „Ауди”, по
ул. „Богатица“. На кръстовището на ул. „Богатица“ и ул. „*********“,
обвиняемият самокатастрофирал и побягнал от автомобила. Действията му били
забелязани от св.К.Ц. – полицейски служител от 04 РУ - СДВР, който в момента на
инцидента не изпълнявал служебните си задължения, а бил заедно с приятеля си – св.
В. К., в заведение на ул. „********. Свидетелите Ц. и К. побягнали след обв. Г.
***, където го задържали. Обвиняемият изглеждал видимо пиян и залитал. При
задържането му възникнали пререкания между обвиняемия и свидетелите Ц. и К.,
като обвиняемият се опитал да ги убеди да го пуснат. Действията на обв. Г. били
наблюдавани и от други свидетели – очевидци, а именно от свидетелите Д.И., К. П.
и И. Ц.. Свидетелят К. сигнализирал органите на МВР, като след около 10 минути
на мястото – ул. „*********“, пред № 10,
пристигнали полицейските служители от 04 РУ СДВР – свидетелите Д.Н.и Д.П.. На
място дошъл и екип на КАТ - СДВР, който снел обяснения от присъстващите
свидетели, относно възникналото ПТП. Свидетелите Н.и П. проверили самоличността
на подсъдимия, който бил задържан в полицейския автомобил. По-късно, на
местопроизшествието пристигнала и друга група полицейски служители от Р-61.
Действията на полицейските служители били наблюдавани от свидетелите М.а и М. –
познати на обв. Г., които също дошли на мястото на инцидента. По същото време,
св. Ч. – служител в СДВР, се прибирал у дома си с лекия си автомобил по ул.
„Богатица“. Последният забелязал, че на улицата има блъснат автомобил и
струпване на граждани, поради което спрял автомобила си и попитал колегата си –
св. Д.Н., кога ще се освободи движението, като се заинтересувал какво се е
случило. Св. Н.му обяснил, че обвиняемият е крещял срещу гражданите преди
пристигането на полицията.
Обвиняемият Г.С.Г. е роден
на *** г., в гр. Плевен, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, работи в КЗП, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото
кореспондира с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на внимателен и задълбочен
анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят
в основни линии и от въззивния състав. Настоящата инстанция констатира, че не
е допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на първостепенния
съд. Доказателственият анализ, макар и на места лаконичен, е извършен при пълно
спазване на процесуалните правила, установени в НПК, като е анализирана цялата
доказателствена съвкупност, без да са игнорирани отделни доказателства и/или
доказателствени средства. Изводите на районния съдия са
правилни, като при изследването не са допуснати логически грешки. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от постановлението на прокуратурата
по чл. 375 от НПК рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил точен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени
са противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи
относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.).
Както
събраните по време на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, така
и доказателственият материал, събран в хода на досъдебното производство и
преценен на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, са относими към предмета на
доказване по делото и сочат именно към възприетите факти.
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите на представителя на прокуратурата, застъпени
във въззивния протест, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на решението (присъдата) в
цялост, да посочи следното :
Основателно
първостепенният съд е дал пълна вяра на показанията на свидетелите Д.П. и Д.Н.,
снети при условията на непосредственост и устност в хода на съдебното
следствие. Същите следва изцяло да бъдат кредитирани, като единни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви, кореспондиращи със съобщеното от
свидетелите Ч. и М.а, поради което и следва да се приеме, че са депозирани
обективно, достоверно и добросъвестно. Вярно е, че в хода на разпита си пред
съда, свидетелите П. и Н.не са в състояние да възпроизведат в пълнота и детайли
възприетата от тях фактическа обстановка, относима към инкриминираните дата,
час и място – наложило ползването на показанията им, депозирани в хода на
досъдебното производство. На това място въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че при това си действие, районният съд е проявил известна процесуална
непрецизност. Последната се състои в това, че ненужно е искал съгласието на
страните за приобщаване на събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени източници, респективно и е приобщавал такива по реда на чл. 281
от НПК. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства могат да се
ползват без да се приобщават изрично в хода на съдебното следствие, съгласно
чл. 378, ал. 2 от НПК. Относно обсъжданите показания на свидетелите П. и Н.и невъзможността
им в съдебно заседание да пресъздадат детайлно преките си впечатления от
инкриминираните дата и място, това добре се обяснява, от една страна, с
изминалия продължителен период от време между датата на извършване на
инкриминираното деяние – 07.09.2017 г., и датата на разпита им пред съда –
26.04.2018 г., както и с индивидуалните способности на всеки да запаметява и
възпроизвежда възприети от него факти и обстоятелства. От друга – с
обстоятелството, че в хода на изпълнение на служебните си задължения
свидетелите, като полицейски служители, ежедневно възприемат сходни факти и
обстоятелства и при това е обяснимо да не са в състояние да възпроизведат в
детайли конкретно възприета от тях фактическа обстановка.
Правилно първият съд е
преценил, че между показанията на свидетелите П. и Н., снети в хода на
досъдебното производство и тези, депозирани пред съда, е налице съществено
противоречие, касаещо поведението на обв. Г., поради което, подлагайки на
анализ двете групи гласни доказателствени средства, е достигнал до безспорния
извод, който се споделя и от настоящата инстанция, че следва да кредитира
показанията на свидетелите, депозирани в хода на съдебното следствие, като
обективно и добросъвестно депозирани. Настоящата инстанция изцяло споделя
доводите на решаващия първоинстанционен съд, че противоречието в показанията на
свидетелите П. и Н.се дължи на явно и недвусмислено проявения от тях стремеж да
подкрепят твърденията на колегата си Ц. пред разследващия орган, досежно хулиганските
действия на обвиняемия, в т.ч. и като посочат, че хулиганските му действия са
продължили и след пристигането им.
Пред СРС, св. Н.изнася : „
Не сме имали никакъв конфликт или
саморазправа с господина (сочи подсъдимия)… От страна на господина (сочи
подсъдимия) или свидетелите не е имало повишаване на тон. Той беше задържан
единствено заради ПТП-то. Спрямо мен и колегата не се е държал грубо и
арогантно… Подсъдимият не ни е псувал и не се е държал арогантно нито с нас,
нито с патрула“. Разпитан пред съда, св. П. сочи : „Между мен и господина не е имало конфликт… Той беше спокоен, не е имало
обиди, нито закани… Не си спомням тогава той да ни е обиждал или нагрубявал по
какъвто и да било начин“. Показанията на тези свидетели намират категорична
доказателствена опора в показанията на св. Ч., който, пресъздавайки диалога си
с полицейски служител, изтъква : „Този
колега се казва Д.Н.и го попитах какво се е случило и дали има пострадали, като
видях в патрулката един господин… Попитах го какво се е случило и защо е
заключен, на което той ми отговори, че крещял нещо срещу гражданите преди
идването на полицията. Питах срещу тях дали нещо е викал и псувал ли ги е, на
което той ми отговори, че не е викал нито ги е псувал тях полицаите“ и с
тези на св. М.а, която също заявява, че един от полицейските служители ѝ
е заявил, че него не го е псувал. Въз основа на така събраните гласни
доказателствени средства, настоящата инстанция установи с категоричност, че
обв. Г. не е употребявал инкриминираните изрази към полицейските служители -
свидетелите П. и Н..
Действително, по делото са
събрани и друга група гласни доказателствени изрази и в частност – показанията
на св. Ц., че „Дойде екип от служители на
04 РУП. Мъжа продължи да се държи арогантно и спрямо тях. Псуваше ги на майка,
обиждаше ги, заплашваше…“, тези на св. П., че след задържането му,
обвиняемият заплашил с уволнение полицейските служители и ги питал „Знаете ли кой съм аз?“ и тези на св. И.
в същия смисъл. Правилно първият съд не е кредитирал така събраните гласни
доказателствени средства, като е преценил, от една страна, че свидетелите са
били афектирани от агресивното поведение на обвиняемия спрямо тях преди
пристигане на полицейските служители П. и Н., поради което и същите са останали
с впечатление, че агресивното поведение на обвиняемия е продължило и спрямо
полицейските служители. От друга – че тези свидетели не са в състояние да
посочат конкретни изразни средства, употребени от обвиняемия по адрес на
полицейските служители – свидетелите П. и Н., които да са били възприети от
свидетелите. Решаващо за въззивния съд, обаче, е противоречието между така
събраните по делото гласни доказателствени средства и показанията на
свидетелите П. и Н., снети в хода на съдебното следствие, които изцяло следва
да бъдат кредитирани с доверие. За съда е недвусмислено ясно, че в случай, че
обвиняемият се е бил държал агресивно към свидетелите, това му поведение би
било възприето добре от същите и те биха били в състояние да го възпроизведат
пред съда.
Настоящата инстанция
намира за необходимо, обаче, да посочи, че не споделя обосновката на първия
съд, в частта относно обсъждането на показанията на свидетелите П., И. и Ц., че
в показанията им „присъстват идентични и
нехарактерни за възрастта и социалното им положение думи и изрази“. На
първо място, въззивният съд намира, че от обосновката на решаващия
първоинстанционен съд не става ясно какво се има предвид под „социалното им положение“. От къде съдът е
установил социалното им положение (същото, с оглед и липсата на необходимост,
не е отразено в протоколите за разпити) и какви са характерните за възрастта и
социалното положение (най-вече) на всеки един свидетел изрази и думи, с които
сравнява използваните от свидетелите при разпита им. Ако е имал съмнение
относно автентичността на употребените от тези свидетели изразни средства,
съдът е следвало да ги разпита в условията на устност и непосредственост, което
същият не е сторил, но във всички случаи това не е аргумент, с който да
отхвърли достоверността на депозираните показания, в частност да обори
протоколите за разпит на свидетелите, като годно писмено доказателствено
средство, удостоверяващо проведеното процесуално - следствени действия – разпит
на свидетел.
Собствено, настоящата
инстанция няма основание да не кредитира показанията на свидетелите Ц., К., П.,
И. и Ц., относно факта на настъпилото ПТП, бягството на водача – обв. Г., от
мястото на произшествието, разменените обидни реплики между него и св. Ц. и
поводът на мястото на инцидента да бъде повикан патрул към 04 РУ – СДВР, в
състав свидетелите П. и Н.. Това съдът стори, като прецени, че по отношение на
тези обстоятелства същите са напълно еднопосочни, взаимнодопълващи се, не се
оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници и
кореспондират със съобщеното от свидетелите П., Н.и Ч., за установената при
пристигането им фактическа обстановка.
Настоящата инстанция
споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че не следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите М.а и М., относно поведението на лице с
„прическа тип скинар“, доколкото същите са напълно изолирани и неподкрепени от
останалите, събрани по делото доказателствени източници, но намира, че няма
пречка да кредитира същите относно обстоятелствата, свързани със задържането на
обвиняемия и престоя му в патрулния полицейски автомобил.
Останалите,
приобщените към делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, съдът намира за относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. При
служебната им проверка, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални
нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения
обем по делото.
Констатация
за необремененото съдебно минало на обвиняемия, първият съд законосъобразно е извел
въз основа на наличната по делото, като писмено доказателствено средство,
справка за съдимост. Липсва основание за корекция и на този фактически извод на
районната инстанция.
Настоящата
инстанция, също както и районният съд, кредитира изцяло и заключението на
назначената и изготвена КСППЕ по отношение на обвиняемото лице, като намира, че
същото е обективно, относимо към предмета на доказване и даващо
изчерпателен отговор на поставените въпроси. Заключението е изготвена от вещи в
съответната област на науката лица, в чийто компетентност и/или
безпристрастност липсват каквито и да е основания за съмнения.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност,
която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, и
изцяло, с горепосоченото изключение относно показанията на
свидетелите П., И. и Ц. и използваните за тях доводи за „възрастта и социалното им положение“, споделя направения в
мотивите към решението анализ на наличните доказателствени материали.
Въззивният състав служебно констатира, независимо от
оправдателния характер на първоинстанционното решение, че правото на защита на
обв. Г. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно
производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи
законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на обвиняемото
лице - редовно връчване на постановлението по чл. 375 от НПК, гарантиране на
участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска
помощ, каквато то лично е ангажирало, както и възможност да се изказва последно
и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от
които права обвиняемото лице пълноценно се е възползвало.
Поради всичко изложено, въз основа на така направения
анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е направил правилни правни
изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно
липсата на извършено от обв. Г. инкриминирано деяние по чл. 325, ал. 1 от НК.
Липсва несъмнена доказаност на твърдяното от държавното обвинение престъпление.
Напълно законосъобразно и обосновано е заключението, че обвинението спрямо обв.
Г. е останало недоказано, доколкото събраните по делото доказателства не сочат
категорично и безспорно на извършено от нея инкриминирано деяние, с
претендирания от прокуратурата предмет, по описания от обвинението начин, на
посочените място и време, въпреки изчерпването на процесуалните способи за
това.
По делото липсва пряко доказателство или доказателствено
средство за извършване от страна на обв. Г. на инкриминираното деяние или
такава съвкупност от косвени доказателствени източници, която да обуславя
единствено възможния извод, че обвиняемото лице е осъществило от обективна
страна всички признаци от обективна страна на вмененото му престъпно
посегателство.
С оглед посочените съображения, настоящата съдебна
инстанция намира, че обосновано и законосъобразно обв. Г. е бил признат от първоинстанционната съдебна инстанция за невинен и е оправдан за
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В тази
връзка, неоснователно се явява изложеното в протеста с допълнение становище на
държавното обвинение, че СРС необосновано е достигнал до извода за неизвършване
от страна на обвиняемия на вмененото му престъпление.
За
съставомерността на деянието, от обективна страна, по горепосочения престъпен
състав се изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Съгласно константната съдебна практика и ППВС № 2/29.06.1974 г., постановено по н. д. № 4/1974 г. (т. 2) „непристойни” са онези
действия, които са неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. „Грубо нарушаване на
обществения ред” е налице когато дееца, чрез действията си, изразява
демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни, обществени
или лични интереси или съществено нарушава нормите на нравствеността. „Явно
неуважение към обществото” има когато дееца, чрез действията си, изразява
открито висока степен на неуважение към личността.
Хулиганството
съдържа един характерен за това престъпление признак - специален мотив, който
се заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е
налице, когато със своите действия деецът показва, че не се смята обвързан от
съществуващите социални норми на поведение - стои над тези норми и се отнася
пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че
хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява
единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.
В конкретния по делото случай,
безспорно се установи, че след претърпяното пътно – транспортно произшествие,
обв. Г., който бил видимо пиян и залитал, започнал да псува и обижда
свидетелите Ц. и К., които го задържали до идването на дежурния автопатрул към
04 РУ – СДВР, в състав свидетелите Д.П.и Д.Н.. Действията му били възприети и
от намиращите се на мястото на произшествието свидетели П., И. и Ц., които били
скандализирани или притеснени от възприетото. Това поведение на обвиняемия се
намирало в грубо нарушение на обществения ред.
Същевременно, не се установява, по
нужния несъмнен и категоричен начин, обвиняемият да се е държал агресивно след
пристигането на дежурния автопатрул, респективно да е отправил инкриминираните
реплики към свидетелите П. и Н.. В този смисъл са и показанията на св. Н.(„Не сме имали никакъв конфликт или
саморазправа с господина (сочи подсъдимия)… От страна на господина (сочи
подсъдимия) или свидетелите не е имало повишаване на тон. Той беше задържан
единствено заради ПТП-то. Спрямо мен и колегата не се е държал грубо и
арогантно… Подсъдимият не ни е псувал и не се е държал арогантно нито с нас,
нито с патрула“) и на св. П. („Между
мен и господина не е имало конфликт… Той беше спокоен, не е имало обиди, нито
закани… Не си спомням тогава той да ни е обиждал или нагрубявал по какъвто и да
било начин“). Не се установява, при това, обвиняемият да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото на посочените от държавното обвинение начин, а именно
като е крещял думите: „**********, не знаеш кой съм, ще ви уволня“ към
служителите на МВР – свидетелите Д.Г.П.и Д.Н.Н..
С оглед на извършения самостоятелен цялостен анализ на
наличната по делото доказателствена съвкупност и изведената въз основа на него
фактическа обстановка, въззивната инстанция достигна до заключението, че не
може да бъде направен извод, в съответствие със стандарта на разпоредбата на
чл. 303, ал. 1 от НПК, че обв. Г. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението, за което е обвинен.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция изцяло споделя правните изводи на решаващия първоинстанционен съд,
мотивирали го да се произнесе с решението си в посочения смисъл, че деянието,
осъществено от обв. Г. се явява несъставомерно от обективна страна, по вменения
му престъпен състав.
Поради липса на доказани частни
съставомерни признаци от обективна страна и в частност – неговото изпълнително
деяние и съставомерен резултат, принципно безпредметно се явява обсъждането на
неговата субективна страна.
С оглед изтъкнатото, възражението на
прокуратурата в депозирания от нея протест, че по делото са събрани
необходимите по обем и категоричност доказателствени източници в подкрепа на
извода, че обв. Г. е осъществил престъпния състав от обективна и субективна
страна, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Съгласно константната съдебна практика, едно лице може да
бъде признато за виновно, само ако има пълна и несъмнена доказаност на
обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013
г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 216/2013 г. на II-ро н. о. на ВКС и мн.
други). Ако въпреки усилията и след изчерпване на всички процесуални средства,
съмненията относно съпричастността му към определено инкриминирано деяние не
отпаднат, то следва да бъде оправдано, тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Такъв е и настоящият случай – извършените от съда
възможни и необходими процесуално - следствени действия за разкрИ.е на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи не са
доставили доказателства, обуславящи с категоричност извода, че обвинението
спрямо обвиняемото лице в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК е
несъмнено доказано, поради което единствено законосъобразния краен акт на съда
се явява оправдателното решение за това инкриминирано от държавното обвинение
деяние. Такова задължително се постановява, когато, както в настоящия случай,
са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на
твърдяното с обвинителния акт или постановлението по чл. 375 от НПК престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимия/обвиняемия към него, породени от
доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства (решение №
333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
Съображенията в тази насока, изложени в доказателствения
анализ на първия съд и напълно споделени и от настоящата въззивна инстанция,
обуславят като единствено възможен изход постановяването на оправдателно
решение за това престъпление, на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 от НПК.
На плоскостта на изтъкнатото, правилно и законосъобразно
решаващият съд е постановил оправдателно решение, по отношение на обв. Г., след
като твърдяната от обвинението фактическа обстановка е останала недоказана от
събраните и проверени по делото доказателства, при съблюдаване на принципите на
чл. 12, чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от НПК за състезателност и равнопоставеност на
страните в процеса, разкрИ.е на обективната истина и взимане на решение от съда
по вътрешно убеждение, базирано единствено на доказателствата по делото и
закона.
Въз основа на изложеното, настоящият въззивен състав
приема, че протестирания съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да се потвърди. Същият е постановен при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон.
В рамките на дължимия цялостен
контрол върху правилността на решението, въззивният съд констатира, че първоинстанционният
съд е пропуснал да се произнесе по разноските по делото, които, предвид изхода
на делото, съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, остават за сметка
на държавата. По този
въпрос, обаче, въззивната инстанция не следва да се произнася, а
първостепенният съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с оглед
осигуряване на двуинстанционност на производството и в тази му част.
При извършената, на основание чл. 378,
ал. 5, вр. чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестирания акт, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи неговото изменяне или отмяна, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест – да бъде оставен
без уважение, като неоснователен.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 5,
вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 26.04.2018 г. по
НАХД № 20794/2017 г. на СРС – НО, 147-ми
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.